Къде е Марк Зукърбърг? Този въпрос се задава все по-често в последно време.
Например, в рамките на дигиталната конференция „South by Southwest“ в Остин го нямаше. Там бяхме свидетели на необичайно критично обсъждане на американските интернет гиганти, особено на социалната мрежа Facebook на Марк. Ставаше въпрос за склонността ѝ към политически мотивирани фалшиви новини и коментари на омразата, доминирането им на пазара и въпросът какво правят тези продукти на настроенията на потребителите. Но тези дебати се проведоха без шефа на Facebook....
Също като последните изслушвания пред Конгреса в САЩ относно манипулирането на Facebook и други интернет услуги от страна на Русия преди президентските избори. Зукърбърг изпрати там главния си адвокат. Съоснователят на Facebook изглежда странно отвлечен. Изглежда той избягва публични обсъждания, които може да са неприятни. При това в последно време има остра нужда от обяснения, както доказва и злоупотребата с данните на Facebook от страна на софтуерната компания Cambridge Analytica, която е работила в предизборната кампания в полза на Доналд Тръмп. Със сдържаността си Зукърбърг буди съмнения относно надеждността на обещанията си да промени радикално Facebook.
Зукърбърг направи две съобщения през последните няколко месеца, които звучат невероятно безкористно. Той обеща първо, че иска да инвестира толкова много в борбата срещу злоупотребите във Facebook, че това може да бъде дори за сметка на печалбата. След това той обяви, че ще възстанови и преобрази социалната мрежа, за да я направи по-лична и да даде приоритет на комуникацията с приятели и семейство, вместо на пасивно консумираното съдържание, като например статии в медиите. Той също така описа това като потенциално вредно за бизнеса, защото поясни, че очаква потребителите да прекарват по-малко време във Facebook. Посланието: Facebook иска да бъде положителна сила и това изискване е подчинено на икономическите интереси. Това отново повиши поне с една стъпка нивото на обичайната за Силициевата долина реторика за „правенето на света в едно по-добро място“.
Доколко сериозен е той? Трудно е да се прецени, защото той води дебата за Facebook само от безопасно разстояние. Вместо да влезе в дискусии, той обявява нещо, а това, което излиза от него, е преди всичко инсценирано. Той пише самокритични публикации в своя Facebook профил, в които става дума за необходимите промени на мрежата, но това не замества диалога, изискващ отговори на предизвикателни въпроси.
Когато обиколи американската провинция през 2017 г. и посещаваше ферми и църкви, той описа това като някакво съпричастно действие за събуждане на емпатия, което щяло да го вкара в контакт с много хора, но обиколката беше така професионално документирана във Facebook, че изглеждаше като изкуствена и просто автомаркетинг. Въпреки че той участва в телефонните конференции с анализаторите по време на обявяването на тримесечните данни, там не се очаква тази аудитория да зададе някакви трудни въпроси за тъмната страна на Facebook.
Днес, в разгара на най-сериозната от години криза за социалната мрежа липсват изявленията на мениджърите. Нито Зукърбърг, нито оперативният директор Шерил Сандберг досега публично са коментирали темата.
Но дори и собствените им служители досега не са чули нищо от своите шефове. За планираното заседание на мениджмънта във вторник не дойдоха нито Марк, нито Сандберг. Служителите трябваше да отправят въпросите си на юристконсулта Пол Грюeл. Както Facebook впоследствие обяви, лидерите работят „денонощно, за да получат всички факти и да предприемат подходящите действия".
Може би оставането на заден фон е вид самозащита за Зукърбърг. В края на краищата със спонтанните си публични изявления досега той имаше малко късмет, например, когато скоро след изборите заяви, че смята, че е "доста луда идея" фалшивите съобщения в неговата мрежа да са повлияли на резултата.
Но докато не изпълни обещанията си да създаде по-добър Facebook свят, неговите заявки остават кухи. Освен това историята на Facebook повдига съмнения относно автентичността на предполагаемата промяна на културата. С досадна редовност концернът бе принуден да се извинява публично, например заради обработката на потребителските лични данни, само за да стане скоро след това обект на нов скандал.
Това е съвсем в традициите на Силициевата долина – да се поиска прошка след това, вместо да се поиска разрешение преди това. Но поне едно нещо е сигурно вече - вече никой не може да се преструва, че социалната мрежа представлява само и просто невинна разтуха. Защото, поне досега, социалната мрежа притежава монопола над данните на милиарди хора, но дава обяснения пред малцина.