Германия е сред най-големите губещи от Brexit

Мрачни чувства се разпространяват в средите на германския елит, докато дългосрочните последствия от Brexit започват да си проличават. От 27-те страни членки на Европейския съюз (ЕС) Ирландия изпитва най-големи страхове от излизането на Великобритания от икономическата общност. А Германия вероятно заема втора позиция по този показател. Това е така не само защото Brexit променя оставащата структура на ЕС, а защото променя и ролята на Берлин в блока – нещо, което Германия се опитва да избегне от близо половин век, пише Андреас Клут в анализ за Bloomberg.

Европейската интеграция, която започна през 50-те години на миналия век, бе начин за Западна Германия да се отърве от националистическото си и военно минало. Окупирани от три от силите на Антихитлеристката коалиция, Западна Германия не е имала пълен национален суверенитет, така че не е изпитвала притеснения от обвързването с Брюксел. За да задвижи европейския проект, Берлин е разчитал на различни форми на подкрепа от тези страни. За да се изградят структурите, които впоследствие формират ЕС, Франция е имала важна роля. Но под управлението на президента Шарл дьо Гол Франция е виждала бъдещето на Европа по различен начин. Погледът на Париж е включвал помирение с Германия, но и запазването на надмощие над „англосаксонските сили“. Това са били САЩ и Великобритания, другите две сили, от които Западна Германия е имала нужда.

САЩ са осигурявали защита на Западна Германия от Съветския съюз и са следели за запазването на международния ред. От друга страна, Великобритания е била по-малката версия на САЩ на Стария континент.

Западна Германия е имала силна политическа мотивация за присъединяването на Великобритания в ЕС, докато Париж е бил твърдо против. Германия и Франция винаги са влизали в конфликт по отношение на икономическите традиции. Френската традиция е базирана на държавна намеса и поставя под съмнение свободната търговия и свободния пазар. Докато германската се базира на ограничаването на държавната намеса и стимулирането на свободната търговия.

Германия е считала, че Великобритания е била по-съпричастна по отношение на приемането на европейските ценности в сравнение с Франция. Такова е било виждането и на Холандия. Присъединяването на Великобритания в блока е означавало възможност за сътрудничество на „севера“ в Съвета на министрите – органът за вземане на политическите решения. Така и се е случвало. Северният съюз обикновено е имал достатъчно гласове, за да налага вето върху идеите на юга, които не е харесвал, дори когато ЕС се е разширявал. Проектите на Лондон и Берлин включват единен пазар, строга политика за конкуренцията и либерализация на търговските сделки. Сред проектите, които са били успешно предотвратявани, е европейската индустриална политика.

Brexit сега означава, че движещата сила на ЕС се измества на югоизток. След Brexit Германия, Швеция, Дания, Финландия, Ирландия и Холандия ще разполагат с блокиращо малцинство от 27.8%, което е недостатъчно за налагането на вето. Дори и с участието на балтийските страни и Австрия, северът няма да има голямо влияние.

Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) се обедини около отхвърлянето на мигрантската политика, която бе диктувана от Германия след бежанската криза от 2015 г. Тогава четирите страни получиха подкрепа и от Австрия, която традиционно е партньор на Германия. В зависимост и от политическите въпроси – в момента се формират и други съюзи. В основната си част те са срещу най-голямата страна членка на ЕС – Германия.

Географски и политически по този начин Германия отново се оказва, притисната в средата.