„Москва има ясен интерес от запазване на опасното статукво в нерешените конфликти в Черноморския регион.“, казва в специално интервю за Bloomberg Businessweеk посланика на Грузия в България Тамара Лилуашвили. От Николай Кръстев
Госпожо посланик, как възприемате случващото се в Черно море?
Съвсем кратко ще отговоря на този въпрос, защото е очевидно - Черноморският регион винаги е бил кръстопът на геополитически интереси и това е особено актуално днес. Напоследък геополитическата роля на региона се засили още повече, след като Русия отново се превърна в агресивен играч, който е готов да прекрачи границите на международното право, за да постигне целите си.
От 2008 година наблюдаваме постепенната милитиразация на Черно море и в частност,през 2014 года, преди това окупацията от страна на Русия на Абхазия и Южна Осетия, а после и на украинския полуостров Крим, как Грузия се отнася към тези процеси?
Опитът на Русия насилствено да преначертае суверенните граници в Европа до голяма степен дестабилизира средата за сигурност в Черноморския регион и нанесе огромен удар върху целия основан на правила международен ред. Незаконната окупация на два грузински региона - Абхазия и Цхинвалски регион/Южна Осетия - създаде опасен модел, който Русия използва в Украйна и на други места, предизвиквайки сериозни последици за сигурността не само в Черноморския регион, но и в цялото евроатлантическо пространство.
Няма съмнение, че Москва има ясен интерес от запазване на опасното статукво в нерешените конфликти в Черноморския регион. Свидетели сме на целенасочена политика на Русия, насочена към подкопаване на мирните процеси и дестабилизиране на ситуацията със сигурността на място, създаване на черни дупки по отношение на нарушенията на правата на човека, с по-широки регионални последици. Това важи с особена сила за Грузия, която през последните 12 години се намира в състояние на война. Русия продължава да нарушава Споразумението за прекратяване на огъня, постигнато с посредничеството на ЕС, което предвижда изтегляне на руските войски от територията на Грузия и позволява на международните механизми да гарантират неизползването на сила. Не можем да не подчертаем, че липсата на открити въоръжени действия в окупираните от Грузия територии също не означава мир и че регионалната стабилност в значителна степен зависи от твърдите гаранции за мир и сигурност в Грузия.
Може ли НАТО да бъде гарант на стабилността в Черно море, отчитайки силно нарастващото военно присъствие на Русия в него?
Незаконните действия на Русия в Черноморския регион - агресията срещу Грузия и окупацията на Абхазия и Цхинвалски регион, анексирането на Крим и мащабното военно строителство в окупираните от Грузия региони насочиха вниманието на НАТО към този регион през последните години. Поради това през 2016 г. Алиансът реши да засили възпиращата и отбранителната си позиция в югоизточния фланг с адаптирани мерки за предно присъствие. Приветстваме ангажираността на НАТО в укрепването на сигурността в Черно море, което е най-добрият възпиращ фактор и има силен стабилизиращ ефект за региона.
Грузия като страна кандидат активно допринася за усилията на НАТО за укрепване на сигурността в Черно море чрез стратегически дискусии с НАТО по въпросите на сигурността в Черно море и обмен на информация със съюзниците относно текущата ситуация в региона. Освен това ние си сътрудничим с Алианса по конкретни инициативи за практическо сътрудничество въз основа на съответните съюзнически решения от срещата на върха в Брюксел през 2018 г. и от срещите на министрите на външните работи през 2019 и 2020 г. Приветстваме редовните посещения на постоянните военноморски сили на НАТО в грузинските черноморски пристанища Поти и Батуми, което е ярка демонстрация на ангажимента на НАТО към стремящата се към членство Грузия и е осезаем пример за успешното сътрудничество между НАТО и Грузия в областта на сигурността в Черно море. Освен това засиленото военноморско присъствие на НАТО в Черноморския регион е от решаващо значение за гарантиране на сигурността в региона и има възпиращ ефект за бъдещи евентуални провокации от страна на Руската федерация. Това са положителни развития, но би било добре да видим всеобхватна стратегия на НАТО за Черно море, която да посочва ясно интересите на НАТО в региона и стъпките за повишаване на неговата сигурност. Като се има предвид променената ситуация в областта на сигурността и допълнителното военно разполагане на Руската федерация в региона след военните сблъсъци в Нагорни Карабах, виждаме, че е наложително по-нататъшно ангажиране и засилено присъствие на НАТО в Черноморския регион.
Грузия е елемент от Източното партньорство, как Тбилиси гледа на переспективата за развиване на по близки отношения с Брюксел и постигане на членство в ЕС в дългосрочен план?
Като един от водещите реформатори в региона постигнахме добри резултати в прилагането на Споразумението за асоцииране/Споразумението за свободна търговия, което остава основна правна основа на отношенията с ЕС и план за политически и икономически реформи. Това насърчава Грузия да продължи да проучва възможностите, които споразумението ни предлага. Изминахме дълъг път, за да станем асоцииран партньор на ЕС, и сме решени да преследваме целта за пълна интеграция в ЕС. Важно е да се отбележи, че ангажиментът на Грузия да подаде молба за членство в ЕС през 2024 г. служи като силен стимул за ускоряване на вътрешните реформи в съответствие с ангажиментите по Споразумението за асоцииране/ДВЗСТ. Непосредствената цел на Грузия е да се възползва изцяло от предимствата на споразумението за асоцииране/ДКССТ и постепенно да постигне максимална възможна интеграция в единния пазар на ЕС.
Засилената свързаност играе важна роля за оптималното използване на възможностите на споразумението за асоцииране /ДВЗСТ. Освен това, като черноморска крайбрежна държава, Грузия може да играе важна роля като алтернативен транспортен възел на Европа и алтернативен енергиен маршрут. Свързаността с Черно море също е област, в която Грузия и България имат общи интереси. С нетърпение очакваме повече европейски инвестиции и по-голямо участие на ЕС за пълноценно използване на икономическия потенциал и потенциала за свързаност на Черно море, което е и част от стратегията на ЕС, свързваща Европа с Азия. Що се отнася до Източното партньорство, то постигна значителни резултати по отношение на политическото асоцииране и икономическата интеграция на източните партньори към ЕС, в съответствие с амбициите и възможностите на отделните партньори.
Принципът на диференциация, който заедно с принципа на приобщаване, осигури успеха на Източното партньорство, и ние виждаме неговото бъдещо последователно прилагане като предпоставка за по-нататъшните постижения на Източното партньорство. Срещата на върха на Източното партньорство през декември т.г трябва да доведе до визионерска, ориентирана към бъдещето и политически силна съвместна декларация с добре дефинирани, ориентирани към резултатите нови критерии.
Петте основни тематични направления, застъпени в концепцията за устойчивост, са широко одобрени и подкрепени от всички страни. Що се отнася до по-голямата цел, която се вижда, очакваме пълната, постепенна интеграция в единния пазар на ЕС да бъде цел за асоциираните партньори, както и за другите държави от Източното партньорство, желаещи да следват същия път. Предлагането на по-индивидуални политики за Партньорите е един от начините за придвижване на Политиката напред, но това, което също е очевидно - липсата на сигурност е изтъкната като един от основните фактори, възпрепятстващи всяка амбициозна програма на ЕС спрямо региона на Източното партньорство. Всички осъзнаваме, че без основни гаранции за сигурност на място, цялата концепция за Източното партньорство рискува своята бъдеща значимост. Ето защо ЕС следва да поднови ролята си на посредник за постигане на мир и да се ангажира по-активно в мирните формати, насочени към териториалните конфликти в Източното партньорство.
Как гледате на ролята на България в Източното партньорство? Вие и колегите ви посланици на Украйна и Молдова неотдавна разговаряхте със заместник министъра на външните работи на България Румен Александров?
Грузия, както Молдова и Украйна, в качеството си на асоциирани членове на Източното партньорство (триото), се нуждаят от по-осезаеми инструменти за по-нататъшна интеграция с ЕС, като се има предвид напредъкът, който са демонстрирали през годините, и ясният стремеж към членство в ЕС. Новоподписаният меморандум за разбирателство между трите асоциирани партньора, освен че има за цел съвместна работа по въпроси, свързани с Източното партньорство, служи и за ускоряване на сътрудничеството по въпросите на интеграцията в ЕС помежду им и за разработване на по-целенасочени формати с ЕС по време на изпълнението на техните споразумения за асоцииране/ДВЗСТ. Ролята на България и на другите държави - членки на ЕС, е ключова за разработването на съобразени с нуждите на тройката политики, като по този начин се подпомага сближаването на тези три държави с ЕС. Оценяваме ролята на България в рамките на Източното партньорство досега и очакваме по-засилено партньорство в рамките на програмата на Източното партньорство след 2020 г., включително разработване на съвместни проектни предложения за свързаност, inter alia чрез по-нататъшно използване на потенциала на Черно море.
През цялото време на разговора ни говорим за стабилност, как ставащото в Черно Море се отразява върху икономиката на страната ви?
Черно море е кръстопът между Изтока и Запада и Севера и Юга на взаимовръзки от различно естество, включително политически, икономически, обществени, религиозни, научни и други. Морето играе ролята на геополитически, икономически и търговски център и се разглежда сега като точка за достъп до крайбрежните държави, както и като входна точка към Европейския съюз, Балканите, Кавказ, Централна Азия и други региони. Ето защо икономическите дейности, свързани с експлоатацията на морските ресурси и морето като преходен маршрут и път, свързващ нации и държави, са традиционни и имат дълга история. Черно море може да се превърне в следващото голямо енергийно бойно поле в света и в транзитен коридор за енергийните ресурси от Каспийския басейн към Европа. Неотдавнашните усилия на ЕС за диверсификация на енергийните доставки - по-специално за намаляване на зависимостта на ЕС от Русия, която понастоящем е не само основен доставчик на природен газ за Европа, но и контролира по-голямата част от транзита от богатите на енергоресури каспийски държави (по-специално Казахстан и Туркменистан) - обясняват нарастващия интерес към Черноморския регион и произтичащото от това съперничество между ЕС и Русия. По този начин стабилността и просперитетът на този регион могат да означават много висока възвръщаемост за Грузия, тъй като тя се намира на транзитния маршрут с няколко пристанища на Черно море и най-голямото в Батуми.
Какви са днес българо-грузинските икономически отношения? Кой сектор в тях е най силно застъпен?
Радваме се да констатираме, че през последните години България стабилно е сред 10-те най-големи търговски партньори на Грузия. Въпреки глобалните пандемии през 2020 г. отбелязахме ръст на търговския оборот с 3%. Основните търговски продукти са - медни концентрати, азотни торове, нефт и нефтопродукти. Но ние виждаме по-голям потенциал в посока икономическо сътрудничество, особено като се има предвид стратегическото местоположение на двете страни и транзитните ресурси на Черно море, които Грузия и България трябва да използват в своя полза.
През последните години Грузия стана много важно туристическо направление в маршрутите между Европа и Азия. На какво го отдавате това?
Разположена на кръстопътя на Европа и Азия, Грузия е известна с очарователната си история, древната си традиция във винопроизводството, прекрасните Кавказки планини, черноморското крайбрежие, уникалното биоразнообразие и климат, лечебните минерални води, националните паркове и защитените територии. В рамките на стотина километра едно от друго могат да се открият субтропични блата, полупустини, алпийски зони и заснежени върхове. Тези предложения се допълват от топло гостоприемство и уникална кухня, която предлага разнообразие от вкусни ястия с умерена употреба на различни билки и подправки. Всяка историческа провинция на Грузия има своя собствена кулинарна традиция. Всички тези фактори превръщат Грузия в привлекателна туристическа дестинация за посетители от различни региони, включително от Европа и Азия. Преди избухването на пандемията Ковид-19 туристическият сектор в Грузия се развиваше динамично в продължение на години, като през 2019 г. пътуванията на международните туристи достигнаха рекордния брой от 9 357 964 , което беше ръст от 7,8 %. По-голямата част от пътуванията (76,3 %), осъществени от международни туристи през 2019 г., са от съседните държави (с най-голям дял пътувания от Азербайджан, следвани от Русия, Армения, Турция и Украйна). Положителна динамика се наблюдава и по отношение на пътуванията (6,3%), осъществени от посетители от ЕС, които са се увеличили с 25,9% (с най-голям дял на пътуванията от Германия, следвани от Полша и Обединеното кралство). Най-посещаваните дестинации в Грузия бяха Тбилиси, Мцхета, Батуми, Кобулети, Казбеги, Гудаури, Кутаиси и др. Пандемията се отрази негативно на международния туризъм и на зависимите от туризма държави като цяло, като намали до минимум броя на международните туристи, а оттам и приходите от туризъм и свързаните с него бизнес дейности. Грузия е изправена пред спад на пътуванията на международните туристи с 81,3% през 2020 г. и със 76,6% през януари - май 2021 г. Делът на туризма в общия БВП намалява до 5,9 %. За да облекчи свързаните с Ковида финансови проблеми в туристическата индустрия, правителството на Грузия прибягна до данъчни облекчения за недвижими имоти (хотели, ресторанти и имоти, занимаващи се със сходни дейности, са освободени от данък върху недвижимите имоти през 2021 г.), отписване на данък върху доходите (отписани са разсрочени плащания на данък върху доходите за хотели, ресторанти и имоти, занимаващи се със сходни дейности, отпреди 1 декември 2020 г.), лихвени субсидии за банковите заеми на хотели и ресторанти. Освен това, в отговор на пандемията Covid-19, от 27 август 2020 г. ВНТА стартира и държавната програма "Отдалечено от Грузия", която позволява на чуждестранни граждани да пътуват и работят от разстояние от Грузия. Участниците в програмата остават в Грузия статистически много по-дълъг период, могат да пътуват до различни части на Грузия с членовете на семейството си, да ползват различни услуги, да се запознаят с местната култура и кухня. По този начин програмата представлява значителен източник на приходи за екскурзоводите, туристическия транспорт, отдаването на апартаменти под наем, туристическите компании и хотелите, което помага на частния сектор да увеличи продажбите и да запази работните места. Бих желала да ви кажа, че Грузия е избрана в Изпълнителния съвет на Световната организация по туризъм за периода 2021-2025 г. Като член на управителния орган на СТО Грузия ще има възможност да участва в определянето и изпълнението на целите на организацията, както и да осигурява нейното ефективно функциониране.
Винения туризъм в страната ви е много сериозен, какви сортове вина създава Грузия, за разлика от останалите черноморски държави?
Като люлка на виното Грузия има най-старата и непрекъсната традиция в производството на вино, датираща от над 8000 години. Археологическите находки в местността Шулавери Гора свидетелстват за това, че още през VI хилядолетие пр.н.е. местните жители са знаели как да отглеждат грозде и да го превръщат във вино. В продължение на хиляди години виното в Грузия е оживявало в глинено гърне, наречено "Квеври", което се потапя в земята и се използва за ферментация и създаване на нефилтрирани, органични вина.
През 2013 г. ЮНЕСКО регистрира метода за производство на вино "Qvevri" в своя Списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Изкуството за производство на Qvevri е рядко срещано и има само няколко майстори в районите Кахети и Имерети в Грузия. Страната ми е идеалното място за отглеждане на грозде, като се има предвид географското ѝ положение, разнообразния ландшафт, многобройните климатични зони и вида на почвата. Топлият климат и влажният въздух от Черно море създават перфектни условия за производство на широки сортове грозде и отлично вино. В Грузия все още се отглеждат повече от 500 местни сорта грозде. В днешно време около 50 000 хектара грузинска земя са покрити с лозя, от които се добиват 200-250 000 тона грозде. Традиционните празненства по случай прибирането на реколтата, наречени "rtveli", все още са част от грузинските традиции.
Сред най-популярните грузински бели сортове грозде, които се използват за производство на вино, са: Крахуна, Киси (разпространено най-вече в районите на Телави, Кварели и Ахмет), Цоликури (произхождащо от районите на Имерети, Рача - Леххуми, Гурия, Самегрело, Аджара и Абхазия), Кахури Мцване, Хикви, Цицка, Чинури, Горули Мцване и най-популярният бял сорт грозде Ркацители. Що се отнася до червените сортове грозде, най-популярни са: Усахелури (разпространен в района на Цагери в област Леххуми), Мужуретули (от област Рача), Отсханури Сапере (разпространен в област Имерети), Оджалеши (от област Самегрело), Саперави (най-разпространеното червено грозде в Грузия) и Чхавери (вирее предимно в областите Гурия и Аджара).
Всеки регион в Грузия може да ви изненада с различни вкусове на своите вина, цветове и аромати, но регионът Кахети има най-старите и силни традиции в производството на вино. Кахетинското вино изразява най-вече свойствата на почвата. В региона се намират 14 от 19-те защитени наименования за произход (ЗНП, като Тсиндали, Гурджаани, Вазисубани, Манави, Карденаки, Тибаани, Каркети, Котеки, Напареули, Мукузани, Телиани, Киндзмараули, Акешени, Кварели, Кашми). Кахети е известен и със средновековните манастири, крепости, пещерата лавра Давид Гареджи. Заслужава да се спомене и регионът Рача, където се произвеждат известните полусладки вина Кхванчакара (ЗНП) и Твиши (ЗНП). Многобройните винарски изби и шата, разположени почти във всеки регион, предлагат на туристите на разумна цена дегустация на вино, сомелиерски услуги, пресоване на грозде и производство на вино, отваряне на квеври, участие в прибирането на реколтата (ртвели), печене на качапури и хляб, както и майсторски класове по правене на цървули, дестилация на чача, фолклорни представления и т.н. Затова обмислете Грузия като следваща дестинация за пътуване!
