Хората асоциират високотехнологичното и нисковъглеродно бъдеще с ВЕИ, батерии, електромобили и продуктите и услугите на Apple, Google, Tesla, Uber и Amazon. Но ако се замислим какво реално представляват и върху какво се изграждат, неизбежно стигаме до...рудника. Минните и металургичните компании по цял свят потриват доволно ръце – те вече виждат себе си, седнали на икономическия трон, заеман до вчера от добива на петрол. През 2020 г. това реално се случи: първи път печалбите на петте най-големи рудодобивни компании надхвърлиха тези на гигантите в добива на петрол и газ.
Тенденцията за ръст на цените продължава и през 2021 г. – през май месец станахме свидетели на абсолютни исторически рекорди на някои метали. Желязната руда достигна $230/т., а медта –$10,700/т. Колко дълго ще продължи това и кой ще стигне най-високо?
Светът е изграден преди всичко от стомана, така че потреблението й ще продължава да расте, а с него и добивът на желязна руда. Обаче находища има много – преди броени дни например стартира работа нова огромна мина на BHP в Австралия. С отстраняването на проблемите със снабдяването покрай пандемията смятам, че цените ще се върнат на по-нормалните нива от около и под $150/т.
Медиите масово асоциират енергийния преход с металите, нужни за производството на батерии като литий, никел, кобалт и редкоземните елементи. Въпреки рекордното им потребление обаче техните цени се движат разнопосочно.
Литият наистина се вдигна много във втората половина на 2020 г. – от $6267 до $14102 на тон литиев карбонат. В последните няколко месеца обаче цената му стагнира, а е все още много далеч от $26630 на тон от 2017 г. Потреблението съвсем не расте толкова бързо, че добивът да не може да го задоволи. Литиевите находища са много и далеч от изчерпване, а непрекъснато се появяват и нови технологии за извличане, включително от обикновени глини.
Цената на кобалта се движи по подобен начин като показа голям ръст в първото тримесечие на 2021 г. (до $52000), но оттогава спада също толкова бързо и днес се движи около $45000 на тон, което е двойно по-ниско от нивото му в началото на 2018 г. Glencore (25% от световната продукция) вдига съществено добива – от 27000 т. през 2020 г. до 35000 т. през 2021 г., а всички производители търсят начини за намаляване на използването на кобалт в батериите.
Никелът е сложен случай. Неговата цена растеше стабилно до март 2021 г., когато достигна почти $20000 на тон. Тогава обаче китайската Tsingshan заяви, че планира огромен ръст на добива в Индонезия в комбинация с възможност за производство на висококачествен никел (Клас 1) от нискокачествена руда. Това свали цената за дни до около $16000/т. Днес пазарът е около $18000/т. и не знае накъде да поеме. Ако китайците се справят, цената ще остане на ниски нива. Ако не успеят, може да се изстреля и до рекордите от $50000/т. от 2007 г.
Редкоземните елементи са общо 17 различни тежки метала, които съвсем не са чак толкова редки в земната кора, колкото изглежда от името им. Напоследък се използват все повече за какво ли не като най-критично се явява потреблението на неодим и диспросий в електромоторите. Находищата им са пръснати из целия свят, но преработката им се случва почти изцяло в Китай заради високите нива на замърсяване на технологиите. Цената на неодима достигна рекордни нива от почти $141000/т. през март, но след това спадна до $94000/т. Проектите за нов добив и преработка по света са толкова много, че не очаквам ръстът да се върне.
Платинови метали (платина, паладий, родий, иридий, рутений) се използват основно като катализатори за различни процеси и машини и се движат в различни посоки. Родият стигна почти $30000/унция, но потреблението му е много нишово. Най-използван от групата е паладият, който също достигна рекордни нива от $3000/унция, но заместването с платина в автомобилните катализатори го ограничава. Последната зависи много от реализацията на мечтите за водородно бъдеще – тя е неизбежна в електролизата, от която се очаква да се произвежда водород. Възстановяването на добива в Южна Африка би трябвало да ги държи в определени граници.
Алуминият е най-разпространеният метал и третият най-често срещан елемент в земната кора. Находищата са практически неизчерпаеми. Добивът му обаче изисква много енергия, а потреблението бързо расте заради масовата електрификация и индустрията. Затова и цената стабилно пълзи нагоре – през месец май достигна $2600/т. Струва ми се, че алуминият ще продължи бавно да расте и още през 2021 г. ще надхвърли рекордните $2750/т. от 2011 г.
За калая не се пише и говори много, а той се явява критично важен за запояване на елементи в електрониката. Добива се почти изцяло в Източна Азия, пазарът е в постоянен дефицит от няколко години, цената му вече почти достига рекордните $32000 т. от 2011 г., а изгледи за промяна няма. Големите частни минни компании дават много малка част от добива на калай – това в някакъв момент може да се окаже непреодолима бариера за западните компании. Калаят вероятно ще расте още.
Човешката цивилизация се заражда в момента, в който хората успяват да извадят мед от рудата в скалите и да я превърнат в инструменти и сечива. Днес медта отново играе критична роля, защото освен за всякакви други приложения е нужна и в абсолютно всичко, свързано с производството, преноса, трансформация и потреблението на електричество. Точно затова всички прогнози предвиждат огромен ръст на потреблението на мед – от 25 млн. т през 2018 г. до около 60 млн. т през 2050 г. Мед на планетата има достатъчно, обаче ръстът на добива ѝ е практически ограничен от множество фактори – неслучайно стагнира в последните 5 г. Бариерите пред увеличаването му са много – от падащите концентрации в големите мини, през малкото разработвани и почти пълната липса на новооткрити големи находища, до надигащия се ресурсен национализъм в Чили и Перу. Дори рекордните цени не са в състояние да променят картината, затова медта за мен остава абсолютен фаворит и непреодолимо препятствие пред енергийния преход.
Ричард Адкерсън, изпълнителен директор на Freeport-McMoRan, втората най-голяма медодобивна компания в света, го казва в прав текст: "Дори ако цените се увеличат двойно утре, Freeport не би могла да увеличи количествата в следващите 5 години."
За съжаление, сме изправени пред изненадваща и странна бариера – масово хората не осъзнават, че всичко идва от земята и се противопоставят на всеки отделен проект за добив. Това се очертава като най-силната спирачка не само пред мините и металургията, а пред цялостното развитие на човешката цивилизация. Защото при хроничен недостиг на суровини и енергия, търсенето и цените ще продължат да растат, а това ще ограничи възможностите ни да осигуряваме базовите потребности на хората на една все по-населена планета. Разбира се, най-много ще страдат най-бедните, които и днес нямат достъп до елементарни удобства като ток, топлина и чиста вода.
