От Шули Рен
С рязкото покачване на инфлацията потребителските нагласи в САЩ се сринаха до рекордно ниско ниво. Представете си как се чувстват китайците, които месеци наред се борят с най-строгите мерки за контрол на пандемията в света - включително блокиране на цели градове.
Преди две години китайските потребители бързо се съвзеха от първоначалната епидемия на ковид-19. Тогава не се стигна до икономически травми. Бяха засегнати само ограничени малки географски райони и в рамките на три месеца животът се върна към нормалния си ритъм.
Този път, два месеца и половина след пълния локдаун Шанхай, правителството продължава да се бори да с изключително заразния вариант омикрон. Миналия месец правителството за пореден път отложи отмяната на забранителните мерки в Пекин и Шанхай. Едновременно с това Китай не показва никакви признаци за облекчаване на политиката си на ковид-нула. От края на юни в големите градове стана обичайна практика да се изисква редовно провеждане на PCR тестове на веки 48 часа, като отрицателният резултат е необходим, за да се качите в метрото или дори да влезете в магазин. Пред тест-центровете се извиха дълги опашки. Някои малки предприятия, вместо да заработят отново, останаха затворени, от страх да не бъдат държани отговорни за локалните епидемии - престъпление, което се наказва със строги присъди.
Когато контролът срещу ковид спре икономиката за по-дълъг период от време, първият страничен ефект е безработицата. През последните месеци "уволнение" е тенденция в търсачката Байду. През май безработицата в достигна 6,9%, което е най-високата стойност от началото на проучването на Националното статистическо бюро през 2013 г. Младите хора са особено притеснени: нивото на безработица възрастовата група от 16 до 24 г. достигна 18,4%.
За току-що дипломираните специалисти, успели да си намерят работа, средната стартова заплата е 6 507 юана ($924), а това е с 12% по-малко отпреди година, по данни на сайта за онлайн набиране на персонал Zhaopin Ltd. В Китай правителството не отпуска помощи за безработните и изобщо не говори за допълнителни стимули за тях. Напук на мантрата си общ просперитет, президентът Си Цзинпин ненавижда социалната държава. В началото на 2020, когато над 70 млн. души останаха без работа, само 2 млн. души поискаха обезщетения за безработица. Дори т.нар. ваучери за потребление, които местните правителства раздават, са предназначени да подкрепят най-вече автомобилната и електронната промишленост. При липсата на перспективи да намерят работа и лишени от социална сигурност потребителите, които трябва да си плащат ипотеката или дори за стоките в хранителните магазини, се чувстват несигурни за бъдещето си. А когато локдауните бъдат вдигнати, те ще оставят дълбоки белези върху всеки китаец – много по-дълбоки и болезнени отпреди.
* Шули Рен е носител на наградата на Обществото на издателите в Азия за 2021 г. за своите великолепни аналитични материали
