Частните войници, командвани от Дмитрий Уткин и финансирани от олигарси като Евгений Пригожин. Тя се направлява от Генералния щаб на руската армия в интерес на геополитическите интереси на Москва
Д-р Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество
Санкт Петербург, юни 2010 г. В рамките на традиционния икономически форум в града на Нева делегация от Генералния щаб на руската армия слуша закрита лекция на знаменития Ибън Барлоу – южноафрикански генерал от запаса и създател на първата в света легална частна армия. Неговите бойци си спечелват противоречива слава с участието в различни конфликти в Африка, преврати и контрапреврати, охрана на особено ценни товари и хора. Барлоу запознава събеседниците си с модела за създаване на частна военна компания и намира отклик – подобна идея се обсъжда в коридорите на руското Министерство на отбраната от около година.
Още докато слушат съветите на Ибън Барлоу, руските генерали осъзнават, че подобна военна компания за действия в чужбина не бива да бъде свързвана с Министерството на отбраната и с Кремъл. Освен това тя няма да действа на чисто търговски принцип, защото ще подпомага реализацията на геополитическите интереси на Москва. Това означава, че някой трябва да я финансира, без да има гаранция, че ще си върне вложените средства. Но в Русия това не е проблем – в околокремълска орбита се въртят достатъчен брой олигарси, които дължат богатството си на изгодни договори с държавата и на личното благоволение на Владимир Путин.
Най-подходящият човек за тази работа се оказва Евгений Пригожин – хитър и пробивен бизнесмен, започнал от пунктове за продажба на хот-дог в Санкт Петербург, за да стигне до верига от луксозни ресторанти и обръчи от фирми за кетъринг. Към 2012-2013 Пригожин вече доставя храна за най-големите държавни структури – училища, болници, полиция. Военните го познават, защото той е успял да сключи изгодни договори и с Министерството на отбраната – не само за изхранване, но и за почистване, отопление, строително-ремонтни дейности. Освен това Пригожин е личен приятел на президента на Русия, неслучайно го наричат „готвача на Путин“.
Според заслужаващото доверие московско издание „The Bell” набирането на бойци за руската частна военна компания (ЧВК) започва през 2013. С тази дейност се занимавал Евгений Гуляев – началник на охраната на Пригожин. Предпочитани били хора с опит – запасни офицери и такива, воювали в различни горещи точки по света. Тук трябва да отбележим, че пред журналисти самият Пригожин категорично отрича да има нещо общо с частната военна кампания, доказателствата за неговата съпричастност към това начинание са косвени.
Смята се, че наемниците от частната военна кампания влизат в действие за пръв път при отцепването на Крим от Украйна през февруари-март 2014. Тяхната роля в тези събития обаче е незначителна – разполагайки с голяма военна база на полуострова, Русия няма проблем да го окупира с редовната си армия. Два-три месеца по-късно бойците от създаващата се частна военна компания за пръв път влизат в истински сражения в Донбас. През лятото на 2014 те вече са на лагер в база на руското Главно разузнавателно управление (ГРУ) в Южна Русия. Подготовката им е ръководена от подполковника от запаса Дмитрий Уткин. До 2013 той е командир на отряд в бригада със специално предназначение от Главното управление руския Генерален щаб, а след това се пренасочва към охранителния бизнес. Уткин става част от регистрираната в Хонконг частна военна компания „Славянски корпус“ и участва в нейната мисия в Сирия през 2013. Той е голям германофил и използвал псевдонима Вагнер, откъдето идва и името на ръководената от него компания.
Руските медии споменават за пръв път името ЧВК „Вагнер“ през 2015 г. През есента на същата година бойците от компанията са прехвърлени в Сирия. По това време започва и военната мисия на Русия в тази арабска страна, но първоначално Москва твърди, че е изпратила само авиация и не участва в сухопътни операции. Истината обаче е по-различна. Според свидетелства на очевидци на много места в Сирия първо действат бойците от ЧВК „Вагнер“, след това идват редовните руски сухопътни части и накрая самите сирийци от правителствената армия.
Най-големият успех на ЧВК „Вагнер“ в Сирия е превземането на старинния град Палмира и връщането му под контрола на президента Башар Асад през март 2016 г. На 9 декември с.г. Уткин и още няколко бойци от неговата частна военна компания са на прием в Кремъл по случай Деня на героите на Отечеството, показани са в репортаж на държавната телевизия и дори си правят обща снимка с Путин.
Междувременно вагнеровците продължават да се бият в Сирия, според някои сведения числеността на групировката през 2018 г. е 2000 души. На 7 февруари с.г. обаче късметът им изневерява в района на град Хашам, провинция Дейр-аз-Зор. Там сирийските правителствени сили решават да атакуват финансираната от САЩ бунтовническа групировка Сирийски демократични сили и да завземат контролирано от нея нефтено находище. В подкрепа на атакуващите са и бойците от ЧВК „Вагнер“. Бунтовниците искат помощ от американците, а те от своя страна се свързват по „горещата линия“ с представители на руското Министерство на отбраната, което ги уверява, че не провежда никакви операции в района и не е разполагало свои сили. Следва тричасова бомбардировка и обстрел от самолети, дронове и хеликоптери. Правителствените части и подпомагащите ги руски наемници са разгромени напълно. Оценките за загубите на ЧВК „Вагнер“ в този бой са противоречиви – от 11 до 100 човека. Седмица по-късно прес-секретарят на Путин Дмитрий Песков за пръв път допуска възможността в Сирия да има „известен брой руски граждани, които не са военнослужещи от руската армия“.
През последните 4-5 години дейността на ЧВК „Вагнер“ се разгръща основно в Африка. Със своите многобройни диктаторски режими и военни конфликти „Черният“ континент е отличен терен за упражняване на руското влияние. Москва сключва договори за военна помощ и икономическо сътрудничество с редица африкански държави, въвлича се в подкрепа за президенти и бунтовнически групировки, като ЧВК „Вагнер“ е един от инструментите за провеждане на тази политика.
Бойците на Дмитрий Уткин със сигурност участват в гражданската война в Либия на страната на маршал Халифа Хафтар. В Судан те подкрепят бившият вече президент на страната Омар Башир, а в Мозамбик помагат в борбата с местните ислямисти.
С най-печална слава „Вагнер“ се сдобива в Централноафриканската република (ЦАР). От 2018 г. там официално има 175 руски „военни съветници“, но в действителност става дума за вагнеровци, които при това са много повече, според някой западни източници бройката им може да е 2300 човека. Компания, свързвана с Пригожин, е получила две концесии за разработка на находища на злато и елмази. В доклад на Върховния комисариат за правата на човека към ООН руснаците в ЦАР са обвинявани в системно тежко нарушаване на човешките права, незаконно задържане на хора, мъчения, изнасилвания и колективни екзекуции.
В последните няколко седмици усилено се коментира възможността ЧВК „Вагнер“ да стъпи в друга африканска държава - Мали, една от страните с най-ниски доходи и най-висока раждаемост в света. Тя преживя военни преврати през 2012, 2020 и 2021., а в северните й части действат сепаратистки групировки. Армията на страната е въоръжена предимно с руско оръжие, а няколко ключови фигури във временното правителство в Бамако, включително „преходният“ президент са преминали военно обучение в СССР.
През септември т. г. гръмна новината, че властите в Мали са сключили договор с ЧВК „Вагнер“, в началото на октомври дори се появиха не много ясни снимки, показващи пристигането на руските военни на летището в Бамако. Засега обаче няма сигурно потвърждение, че руските наемници вече са стъпили в тази държава, а новите управници отричат да имат договорка с „Вагнер“. Мали и ЦАР са бивши френски колонии, Париж е запазил значително влияние там и затова е силно обезпокоен от инвазията на руснаците.
От наличните фрагментарни и несигурни сведения за ЧВК „Вагнер“ може да се заключи, че дейността на тази компания се направлява от Генералния щаб на руската армия в интерес на геополитическите интереси на Москва. Оперативното ръководство обаче по-скоро е в ръцете на Дмитрий Уткин. Финансирането идва както от държавата, така и от олигарси като Евгений Пригожин. Бойците получават заплатите си в брой и се ползват от някои социални придобивки като безплатно лечение в случай на раняване, но не могат да разчитат на военна пенсия.
Проблемът е, че ЧВК „Вагнер“ просто не съществува в правния мир. Тя не е регистрирана в Русия. Нещо повече – руските закони забраняват наемничеството, за участие в бойни действия в чужбина Наказателния кодекс на страната предвижда до 7 години затвор. Така че „Вагнер“ си остава полудържавна тайна армия на Русия.
В РЕЗЮМЕ: Смята се, че наемниците от частната военна кампания влизат в действие за пръв път при отцепването на Крим от Украйна през февруари-март 2014