Преди пандемията, лондонската улица, на която живея беше рядък оазис на спокойствието в един шумен град. Когато започнаха карантините от 2020, ситуацията се преобърна.
Докато карах колело из централен Лондон, забелязах, че много улици бяха опустели и притихнали. Точно обратното се случи с моята улица – тя сякаш стана много по-шумна дори и без обичайното бръмчене на колите и самолетите. Не ставаше дума само за ежеседмичните „аплодисменти за лекарите“, когато хората ръкопляскаха от праговете си, за да демонстрират подкрепа за Националната здравна служба или случайните сирени на линейките. Сега, когато повечето обитатели бяха непрестанно в редиците от къщи строени през 1920, не можех да не чувам как един тийнейджър крещи на компютърната си игра зад стената на хола ми, докато съседите от горния етаж наваксваха пропуснатите социални контакти като танцуваха пиянски над главите ни. В съседство с нас, две семейства си правеха грил и пускаха салса в общата си градина в доста необичайни часове, според мен.
Куриерите, натоварени повече от всякога заради затворените магазини, ежедневно крещяха, тъй като ми беше трудно да влязат в тясната ни уличка и предизвикваха хоровия лай и вой на трите нови карантинни кучета (едното от тях мое). Дивите дългоопашати папагали се хранеха на черешата в съседство и сякаш пищяха по-силно. Вероятно се опасяваха, че ще бъдат засенчени.
След като дори и песента на птиците от задния двор звучеше като дразнещ шум, на мен ми просветна, че вероятно страдам от повишена чувствителност след като ушите ми са се настроили към акустична среда, наскоро лишена от фоновия градски шум. Ако е било така, то не съм бил единственият. Проучване на University College London потвърждава отчетливия феномен. По време на миналогодишните карантини, средните шумови нива в Лондон са се понижили. Имало е и драстична промяна в оплакванията от шум, но не и такава каквато бихте очаквали. Оплакванията са скочили с над 47% според анализ на изследователите от UCL и те са били предимно за шум в квартала.
Но Лондон или Обединеното кралство не са изключение. Нарастване на оплакванията от шум е било докладвано от Нова Зеландия до Бразилия. Пътният трафик, основният виновник за силата на градския шум, може и да е бил стихнал, но навсякъде по света затворените обитатели на градовете определено са били дразнители един за друг повече от всякога.
С постепенното завръщане на нормалния градски живот си струва да помислим над този феномен. Карантините, макар и стресиращи, дадоха на много граждани шанса да обърнат повече внимание на непосредствената си среда, да открият (или преоткрият) своите местни общности. Някои си отдъхнаха от пътуването до работа и сега планират да продължат работа от дома си поне през част от седмицата. Това ще достави удоволствие урбанистите, които, дори и преди пандемията, се опитваха да интегрират различните места, където хората живееха, работеха, пазаруваха и почиваха. (Например, моделът на градско планиране на Париж „15 минутният град“ си представя жителите на града да посрещат непосредствените си нужди в рамките на пешеходно разстояние.)
Резултатът от всичко това може и да е по-малко опустошителни за душата пътувания до работа, но също и повече взаимодействие не само между съседите, но и сред жителите и бизнесите. Макар неизбежното преминаване към електрически превозни средства да направи градовете малко по-тихи, то, ако се съди по карантините, ще изведе и съседската шумотевица на предна линия в съзнанието на хората.
Шумът изглежда е ключова част от пост-пандемичното преосмисляне на градовете. Отвъд определен праг, шумът може да причини реални физически щети. Изследователите го свързват със загуба на слуха, стрес, високо кръвно налягане и други заболявания. Но през повечето време, просто да се намали силата на шума в едно пространство само по себе си не помирява хората с околната среда както показа опита ни с карантината.
Ако ще популяризираме акустична среда, в която гражданите могат да съжителстват щастливо, а трябва да вярваме, че те могат да го направят, то трябва да променим подхода си. Вместо да мислим за количеството шум в заобикалящата ни среда, трябва да помислим повече за неговото качество.
Ще последваме школата, която е модерна сред много акустични изследователи и теоретици – подхода на звуковия пейзаж. Той може да ни помогне да мислим по нюансирано за това как трябва да звучат градовете и как могат да си останат места, където хората искат да се задържат. Това започва да променя начина, по който се управляват градовете в Европа, влияе на планирането в Берлин, Валенсия в Испания, Лимърик в Ирландия и лондонския финансов район – Сити.
Бизнесите и урбанистите трябва за помислят за тези детайли. Някои вече го правят – търговците обръщат внимание как музиката влияе на поведението на клиентите, а някои летища използват записи на птичи песни, които са по-меки и не толкова дразнещи колкото фоновата музика, за да покрият шума от самолетите и да стимулират хората да се отпуснат. Един по-обмислен начин за управляване на звука би могъл да помогне за съживяването на улиците с магазини потънали в шума на уличното движение и да успокои живеещите в близост до стадиони и други места, където се събират шумни тълпи. Да не говорим, че работодателите, които искат да примамят колебаещите се работници обратно от откритите офис пространства вероятно ще установят, че задачата им би била много по-лесна, ако помислят внимателно за звуковата среда, която хората харесват.
Според Франческо Алета, един от изследователите в Bartlett School of Architecture към UCL, оценката на акустичната среда единствено като шумна или тиха е като това „да съдиш за супата единствено по температурата ѝ. Разбира се, ако е твърде гореща е добре да го знаете,“ казва той. „Но ако искате да помислите за подправките, вкуса, то тогава ви трябва друг подход.“
Това означава да нагазим дълбоко в морето на субективното, тъй като отношението към звука варира в широки граници според възрастта, класата, културната среда и слуховите възможности. Освен силата, множество фактори определят степента на удоволствие или дискомфорт причинени от звук.
Бумтенето на един оркестър на живо може да достигне 100 децибела – почти същата сила като на някои бормашини. Но това е звук, който мнозина обичат. Той е предназначен да доставя удоволствие и публиката сама е избрала да го слуша за определен период от време. И обратното – човек може да се измъчва от много по-слабия звук на сигнала от алармата за дим в празния съседен апартамент, мъчителна, защото е неизбежна и непрекъсната.
Отделно от силата на звука, изследователите на звуковия пейзаж могат да попитат дали една среда е „динамична“ или „статична“ и дали хората в това пространство я считат за приятна или не. Тези две оси приятна-неприятна и динамична-статична описват по-точно реалното възприемане на звука. Притихналият парк в един слънчев ден е „статичен“ звуков пейзаж, който се възприема от почти всички като приятен, но пуста улица нощем, която е също толкова статична може да предизвика неприятно усещане, защото изглежда опасна. По подобен начин, една „динамична“ натоварена улица с шумен трафик е неприятна за повечето уши, но оживен уличен пазар с приятна музика може да звучи прекрасно.
За урбанистите въпросът е, че не всички са единодушни коя звукова среда е приятна било като сила, било като звуков профил. Хората в едно предградие в Северна Америка може да се подразнят от сила на звука възприемана като нормална от жителите на град в Китай. Но пък може да се противопоставят на значителната степен на спокойствие, ценено в Швейцария, където федерален закон възпира хората от извършване на шумни домашни дейности като пускане на прахосмукачка и пералня вечер и на обяд, в неделя и през празниците.
Липсва единодушие и относно типовете звуци, които са обезпокоителни. Проучване, което сравнява Великобритания с Китай и Тайван установява отчетливи различия. Когато жителите на Шефийлд, Англия били попитани какви звуци предпочитат да навлизат в дома им от вън, 71,4% от анкетираните избират птичи песни и никой не избира музика. Когато същият въпрос е зададен на жители на Пекин, 60% предпочитат музиката и едва 17,5% предпочитат птичите песни.
Може би дори не става дума за самите звуци, допуска съавторът на изследването от 2013 Джън Кан, професор по акустика в University of Sheffield. Музиката на обществени места може да означава хармония в общността в Китай – асоциация произтичаща от дейности като танците на площада, които са особено популярни сред възрастните хора. Докато птиците носят позитивни асоциации със зелени пространства в Обединеното кралство, то според Кан в Пекин високите равнища на замърсяване означават, че градските птици не се възприемат непременно като пасторална идилия. „Не става дума за самия звук на птичите песни, а по-скоро за това с какво се асоциира източника на тези песни,“ казва той.
На преден план могат да излязат и класовите и възрастови различия. Друго проучване с участието на Кан установява, че по-младите хора в Шефийлд ценят тишината в заобикалящата ги среда много по-малко отколкото възрастните. А колкото по-скъпи са имотите в даден район на Шефийлд, толкова по-голяма е вероятността обитателите му да считат тишината за важна. В Лондон също се открива ясна корелация между относителното богатство на даден район и броя на оплакванията от шум подавани там. Най-големият брой оплаквания на един жител се падат на най-богатите райони – Кенсигтън и Челси.
Това не е доказателство, че хората с по-ниски доходи обръщат по-малко внимание на шума. Поколенческите и социални различия „поставят въпроса за екологичната справедливост,“ казва Алета. „Може би, ако живеете в по-западнал район, който има други сериозни проблеми, шумът няма да е приоритет, но ако живеете в малко по-богат район, тогава има по-голяма вероятност да се оплачете, защото гледате на шума като на нарушаване на личното ви пространство.“ Една култура на планиране движена от оплаквания от шум може да е благосклонна към вкусовете и желанията на тези с по-непосредствен достъп до властта – по-възрастните и по-заможните и да е неблагосклонна към младите, бедните и хората от етнически и расови малцинства.
Идеята да се използва един звук, за да се прикрие друг не е нова. От хиляди години насам, проектанти и строители добавят звуци, за да подобрят средата като садят привличащи птиците дървета и инсталират фонтани на обществени места, за да ги направят по-спокойни. Използването на фонтани, за да се маскира шума от уличния трафик датира поне от 60-те години, когато малкият парк Пейли в Манхатън е проектиран с шумен водопад, който да смекчи шума, идващ от 53-та улица.
Просто приемането на някои шумове като приятни може да подкрепи бизнеса. Това е идеята зад стратегията на централен Лондон, която защитава и насърчава звъна на църковните камбани като ключов маркер за историческата идентичност на района и стимулира местните работници да предприемат „звукови разходки“, за да оценят средата. Районът става все по-оживен през последните години с кръчми и зали отворени до късно в квартал, който до скоро беше избягван след свечеряване.
През последните години, градовете експериментират с добавяне или електронно трансформиране на звуци. През 2016, австралийският Royal Melbourne Institute of Technology се опита да направи по-привлекателни два парка близо до магистрали в Сидни и Мелбърн като прекарваше шума от трафика през обработващ софтуер. Звуците събирани от микрофони поставени в шумовите бариери бяха преобразувани в очевидно по-приятни шумове, които приличаха на абстрактен звук от разбиващи се вълни или потъркването на ръба на стъклена чаша. Те се излъчваха с намалена сила през тонколони. Специфичното покриване на звука от превозните средства променило местните навици. Живущите в съседство внезапно установили, че е възможно да оставят прозорците си отворени, а директорката на началното училище близо до един от парковете, казала, че нейните ученици можели за първи път да използват парка през междучасията.
Основният инструмент на подхода при звуковия пейзаж е многопрост. Изобретен е в края на 60-те, когато композиторът Р. Мъри Шейфър дава началото на Световния проект за звуков пейзаж (WSP) в Simon Fraser University във Ванкувър. Звуковата разходка приканва участниците да слушат внимателно докато преминават през пространството, а после да обсъждат впечатленията си. Първоначално това е форма на мероприятие, което да подчертае шумовото замърсяване. Според пионерът в WSP и композитор Хилдегард Уестъркамп целта е не просто изострено осъзнаване на заобикалящата ни среда, но също и „възможност да проучим връзката ни като слушатели на тази среда“.
Една звукова разходка в моя квартал след карантината ми даде различна картина от онази, която си бях съставил, когато всички работеха от вкъщи. Най-впечатляващо беше фоновото жужене на трафика, защото, когато внимателно се вслушах, това въобще не беше жужене.
Шумът от трафика, който чух беше обезумял оркестър от зле настроени инструменти: стенещи двуетажни автобуси, пискливото тракане на скутерите, гръмотевичните камиони. За първи път установих, че дори една кола издава много звуци. Колелата свистят, осите скърцат, а двигателят реве с различна интонация за всяка маневра. Когато електромобилите станат норма, шумът от двигателите рязко ще спадне, но останалите шумове на пътя ще останат. Това, че възприемаме шума на трафика като фоново бръмчене не е толкова отражение на реалната му монотонност, а по-скоро на нашата способност да изключваме дразнителите.
До този момент, най-добрият пример за осъществен план за звуков пейзаж е берлинския Нойнер Плац, непретенциозен площад на натоварено кръстовище, препроектиран през 2012 в сътрудничество между местните жители и берлинския Технически университет. Местните описват впечатленията си от звуковите разходки и поискали повече естествени звуци и намаляване на шума без да се блокира видимостта с високи стени, така че родителите все така да могат да наблюдават децата на площадката. Като решение, новият дизайн обрамчил пътните платна с бариери на височината на гърдите и така били осигурени спокойни места за сядане, но те все още били видими. Тези зони се превърнали в спокойно островчета, където външният шум бил припокрит със звуци от природата като птичи песни или трополящи камъчета. Макар шумът от трафика все още да бил налице, повече семейства се върнали на площада, който станал достатъчно тих та да приюти едно кафене.
Тъй като отчита културните и социални различия, планирането на звукови пейзажи подчертава как обсъждането на въпросите около звука може да изгради по-голяма хармония в квартала. „Един колега веднъж ми каза, че добрите отношение в една общност са толкова добри колкото снижаването на шума с 10 децибела,“ казва Алета. „Това, което хората не харесват е да им бъдат налагани звукови пейзажи. Но ако дадете на хората усещането за контрол, да ги осведомите преди настъпването на едно събитие като го ограничите до конкретен времеви отрязък, и насърчите хората да участват, то това ще направи конфликта много по-поносим, защото те са били част от обсъждането.“
Ако местното управление и управителите на имоти се консултираха по-често с хората, които използват техните пространства, те щяха да правят само това, което съседите винаги са правили. Собственият ми опит сочи в каква голяма степен добрите общоностни отношения могат да направят звуците на другите хора по-поносими.
Една сряда през миналото лято, съседите ми имаха семейно градинско парти в следобед, който беше твърде горещ, за да държа прозорците затворени. Не можех да проведа служебни разговори и се наведох над оградата и ги помолих да пазят тишина до 18:00 часа. Те не ме разбраха и направиха обратното на това, което поисках – музиката продължи да гърми с пълна сила, а после я спряха точно в 18:00.
Това не спаси работния ми ден, но въпреки това се умилих. Хората от семейството очевидно искаха да са добри съседи и просто се опитваха да се забавляват в тези трудни времена. Усетих, че ако имам нужда, мога да договоря с тях една щастлива среда и това ме накара да се почувствам по-добре.
Градовете, бизнесите и урбанистите не могат да управляват звуковите нива само като надникнат иззад оградата. Но те могат да изработят един универсален подход и да разработят политики за шума, които извеждат на преден план отношенията в общността, а не простите количествени измервания. Градовете може и да разтърсват понякога тъпанчетата ни, но ако промените настройките си, звуците, които те издават могат да са красиви.