доц. д-р Даниела Илиева *
доц. д-р Мартин Захариев**
Представете си, че слагате специални 3D очила и с една крачка се потапяте в изцяло нов свят – свят, паралелен на нашата реалност, в който присъствате чрез виртуален образ (аватар). Тази паралелна реалност е изградена от машини и в нея разстоянията са лесно преодолими – например, може по всяко време да седнете на един и същ виртуален диван с партньор, намиращ се в Ню Йорк или Берлин, докато Вие сте в София, за да обсъдите бъдещите си бизнес начинания. Или да присъствате от дома си на виртуален онлайн курс в училище или университета. Или да се съберете и да си побъбрите с приятели, които учат или работят в чужбина и с които досега сте се виждали на живо един или два пъти годишно, когато се връщат в България или им отидете на гости. А в останалото време общувате чрез приложения за видеоконферентна връзка – Facetime, WhatsApp, Viber, Skype, MS Teams, Webex, Zoom и др.
Това не е научна фантастика. Това е новият проект на Фейсбук за Метавселена – паралелен дигитален свят, в който много хора могат да присъстват и общуват помежду си едновременно . Метавселената е изградена на база на концепциите за виртуална и добавена реалност, като за нейни първообрази се сочат различни игри за деца .
Една подобна иновация безспорно ще промени начина ни на живот, но тя води със себе си и определени рискове, които не трябва да бъдат пренебрегвани. Затова преди да се впуснем нетърпеливо в този нов виртуален свят, е добре да си отговорим на няколко важни въпроса, първият от които е
Права и свободи под риск?
Всеки нов технологичен проект, който събира и обработва наши лични данни, следва да зачита основните правила и принципи, гарантиращи неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни. Влизайки в Метавселената, ние разкриваме наши данни – информация за това как тялото и съзнанието ни реагират на различни видове информация, съдържание и взаимодействия. Тази информация може да представлява биометрични данни – чувствителни данни съгласно Общия регламент за защита на данните (GDPR), които по принцип е забранено да се обработват, освен при наличието на някои изчерпателно определени в GDPR и правото на ЕС и държавите членки основания. Едно от възможните основания за обработването на чувствителни данни и може би единственото подходящо в контекста на услуга като метавселената е изричното съгласие на субекта на данни. Дори да приемем, че можем да дадем валидно изрично съгласие за тяхното събиране и обработване, фактът, че компаниите, стоящи зад метавселената, ще събират такива данни и могат да ги използват, за да влияят върху нашите информирани избори, поведение и предпочитания, е достатъчно притеснителен.
И ако в 2D пространството, в което ние за момента взаимодействаме със социалните мрежи (чрез смартфон, таблет, компютър или друго крайно устройство) неведнъж с острота се поставя въпросът за това как може да ни манипулират (скандалите с Кеймбридж Аналитика са само един малък пример за това), то представете си какви неограничени възможности за контрол и манипулация се разкриват в 3D виртуалното пространство на метавселената. Затова изграждането на подобен проект предполага спазването на стриктни правила, забраняващи използването на биометрични данни от аватари за създаване на поведенчески профили, за манипулация и въздействие върху подсъзнанието на потребителите. Правилата на ЕС в областта на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот при електронните комуникации, а и бъдещите правила, които се очаква да се приемат в областта на изкуствения интелект, следва да бъдат отправна точка и стандарт при създаването на метавселена.
Някои от привържениците на проекта за метавселена казват, че това ще е новият Интернет. Ако това е така, метавселената не следва да се монополизира от една компания, била тя и технологичен гигант с размерите на Фейсбук. Същата следва да е достъпна за различни компании, които да могат да допринасят за създаването на отделни елементи от този нов свят и да се възползват от възможностите, които той предоставя. Това обаче поражда определени въпроси от гледна точка на режима за защита на конкуренцията. По-специално, една Метавселена трябва да гарантира оперативна съвместимост , да е достъпна за всички играчи на пазара, които искат да работят в нея или да я изграждат. Това предполага свободен достъп, неналагане на неравноправни условия от доминиращите компании и други подобни.
На практика обаче има риск водещите технологични компании-гиганти да се окажат единствените, притежаващи нужните ресурси да участват в проекта за метавселена. Това може да доведе до своеобразен „клуб на технологичните гиганти“, който да държи ключа за влизане в метавселената. И ако думи като „картел“ и „забранени споразумения“ на такъв ранен етап звучат крайно, все пак е добре да се обмисли и влиянието на такъв мащабен проект върху пазара и свободната конкуренция. Идеята на конкуренцията е компаниите да се състезават честно за дял от пазара, за вниманието и избора на потребителите, което в крайна сметка да повиши качеството на предлаганите услуги и да оптимизира техните цени. Затова честната конкуренция е полезна и желана на пазара в модерните икономики и гарантирането ѝ трябва да е първостепенна задача при създаването на метавселената.
Метавселената крие нови възможности в областта на труда и образованието, особено в условията на COVID-19 пандемията и социалната дистанция. Но е важно да знаем, че тя може да засили съществуващото неравенство между хората. По-специално, ако ще се ползва подобна технология от работодатели или образователни институции, те са тези, които трябва за своя сметка да осигурят нужното за ползването ѝ оборудване, а не достъпът до нея да е за сметка на служителите, учениците и студентите.
Това далеч не са всички нерешени правни проблеми, които метавселената поставя. Други отворени въпроси са например кой ще носи отговорност за съдържанието, генерирано при ползване на метавселената – компаниите, стоящи зад нея или потребителите като нейни ползватели; кой ще поеме отговорност, ако претърпим телесно увреждане в реалния свят, докато със съзнанието си сме в метавселената; аватарът е продължение на нашата личност, но възможно ли е да съществуват някакви права на интелектуална собственост върху него (авторски права и други подобни) в полза на създателите на метавселената и как те се съотнасят с нашите лични права. Въпросите на този етап са повече от отговорите, но ние като общество не трябва сляпо да вървим към една иновация, без адекватно да оценим рисковете от нея и да вземем мерки те да се изключат или ограничат.
И макар в едно демократично общество съобразяването с правните механизми и регулации да е от първостепенно значение за нормалните процеси в него, то не трябва да забравяме, че хората не са роботи, изпълняващи механично дадени команди. Хората са социални същества, а в основата на нормалното им развитие като личности стои общуването – със семейството, с приятелите и колегите. Затова не по-малко важен от правната страна на метавселената е въпросът
А общуването между хората?
Ние хората сме социални същества и комуникираме, използвайки цяла палитра от сетива, които се активират при общуване на живо. По време на локдаун периодите немалко хора страдаха и продължават да страдат заради променения начин, по който се случват не само бизнес, но и личните срещи. Липсва усещането за гледане и виждане на цялата картина, за слушане и чуване на нюансите на казаното, за активирането на вкус, обоняние и допир, нормални при среща на живо. Липсва усещането да усетим човека, независимо дали ще наречем това интуиция или шесто чувство.
Виртуалното общуване в една дори супер технологично напудрена метавселена, няма как да ни осигури тези елементи – не можем да усетим мириса на бебешка косичка, не можем да изживеем емоцията на мига след дълга раздяла, не можем да усетим истинския захват на някой, с когото се ръкуваме, не можем да усетим много от емоциите, възможни само от общуване на живо. Защото мозъкът и сетивата са свързани, нашият и чуждият организъм са живи и общуват най-истински, когато са на живо.
Много изследвания са направени за психологическите последици от прекомерната употреба на социални медии. Всички сме чували израза „Нищо не е каквото изглежда“, а този израз е още по-валиден, когато става дума за виртуално присъствие. Проблемите с изкривяването на действителността, с филтрирането не само на снимки, но и на цели животи, е доста обезпокоителен елемент, който ще бъде проблемен и в една виртуална метавселена.
Доколко ще можем да се доверим на аватара на човека отсреща? Доколко ще сме уверени в достоверността на идентичността, която ни се представя? Доколко ще можем да уловим нюансите на поведението, които при общуване на живо активират или деактивират нашето доверие, спокойствие и желание за продължение на комуникацията. Влизането в роли и „криенето“ зад видими и невидими филтри и сега води до сериозни психологически проблеми и дори до нужда от психотерапия. Виртуалното общуване не е нашият естествен начин за свързване с останалите. По-често оставаме физически, емоционално и енергийно изтощени след такава форма на комуникация, отколкото заредени и енергизирани. Това е защото мозъкът ни се напряга допълнително да компенсира всички липсващи елементи, които биха били налични при общуването на живо.
Идеята за метавселената би имала своето незаменимо място в някои аспекти на бизнес общуването или в образователната сфера, при условие, че е само компенсаторен инструмент, когато логистиката, логиката или целта на събитието позволяват то да се случи в максимално реалистична виртуална среда, какъвто е планираният модел на метавселената. Предстои ни един нов свят, който със сигурност ще създаде нови синаптични връзки в нашите мозъци и ще видоизмени гените на бъдещето. Не можем да отречем, че метавселената неимоверно ще подпомогне задаващия се, като че ли неизбежен модел на бъдещето, а именно хибридния.
В обобщение на казаното дотук добре е да се отбележи, че (почти) никоя технология не е автоматично лоша или добра – важно е хората да използват технологиите по съзидателен и полезен начин. Остава да се надяваме, че така ще бъде използвана и метавселената и че тя ще подобри начина ни на живот.
*доц. д-р Даниела Илиева, изпълнителен директор на Фондация „Право и интернет“и преподавател във Висше училище по застраховане и финанси
**доц. д-р Мартин Захариев, старши правен експерт във на Фондация „Право и интернет“, старши адвокат в Адвокатско дружество „Димитров, Петров и Ко.“, и преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии
В РЕЗЮМЕ Проектът на Фейсбук за виртуална реалност, в която да общуваме чрез наши виртуални образи – аватари, звучи атрактивно, но крие своите рискове за правата, свободите и отношенията между хората
