От Румяна Дечева
Какво и как избираме, даже и на всекидневно ниво, къде черпим информация за решенията си, бързо се променя. В политически контекст, в кампаниите на развитите демокрации постоянно присъстват теми за споделената отговорност за дейността на правителствата и националните бизнеси, като се обсъждат положителните тенденции и евентуалното негативно въздействие.
Над 2.2 млрд. избиратели в 83 страни ще гласуват през 2024 за различни нива на местна и законодателна власт, за правителства и президенти
Изчислено е, че толкова много хора ще гласуват отново едва през 2048, а предвид нарастването на населението, тогава избирателите ще са над 3 млрд. В страни като Южен Судан традиция е по-скоро изборите да се отменят, докато в десетки държави се насрочват предсрочни, за да отговорят на променените нужди.
Изборите са израз на самоопределение и припознаване на общности. С увеличаване на възможностите за пътуване се откриват нови основания за сравнение и намиране на идентичности. Освен споделена география, история, език, се появяват и нови безгранични категории - предпочитан автор или марка телефон. Само постоянно обогатявана политическа и гражданска култура на личността и на общността осигурява изборът за начин на живот и посока на развитие да следва анализ на нуждите и възможностите, а да не следва избора на спортна или модна икона от деня.
Разширяващите се хоризонти на предлагани възможности, забавеното набавяне на умения за различаване на нюансите и гръмките призиви от открити екрани и скрити мрежи увеличават натиска върху индивида и социума. А самите избори, под една или друга форма, винаги са присъствали в политическото развитие. Седнали в кръг около огъня, изправени пред амвона или камерата, винаги е имало и ще има хора търсещи подкрепа за лидерските си визии.
Бягайки от същината на проблема, което е участие и доверие в процеса, в много страни се правят опити да се подмени същинския дебат и се пренасочи към разговори по технологиите за гласуване. Самият начин на гласуване или организацията му е само част от цялостен демократичен процес, невъзможен без активната роля и отговорност на всички участници: законодатели, партии, комисии, гражданско общество, медии. И избиратели, които не просто пускат бюлетина в урна, а осъзнават предлаганите варианти и са свободни да направят избора си.
Гласуването, традиция на хилядолетия
Пряката демокрация в Антична Атина е основана на задължението отделните кланове да бъдат представлявани и заедно да решават. Събирали са се в амфитеатъра за да представят интересите на своите и да обсъждат. Гласували са с вдигане на ръка за управлението на града, с различни камъни, пускани в делви - за органите на управление, с вдигане на пръст – за избор на стратези, които да бранят територията. Когато е ставало дума за най-тежкото наказание, остракиране, прогонване за десет години извън територията на Атина, са полагали усилия да се избегне подражателното и неволното гласуване. Прекалено известните или вредните за демокрацията са прогонвани като членовете на събраннието изрично изписват името на засегнатия върху мидена черупка или парче счупена керамика.
За Темистокъл, израсъл в ранните години на демокрацията чрез избори до архонт на Атина, без да е от знатен род, се твърди, че е прогонен от града с хиляди предварително гравирани с името му парчета, раздадени на неграмотни членове на събранието. И днес както и преди преди 25 века няма как да се преодолее ниската политическа и правна култура на хората с право на глас. И самата технология няма нищо общо с това.
До съвсем скоро в Гамбия гласуваха със стъклени топчета и това се харесваше на хората. Избирателните секции бяха много тихи. Звънче от велосипед монтирано във варел отброяваше гласовете така, че да се чуят и извън стаичката. А вътре, варелите-урни, с цвета на партията, името и снимката на кандидата, помагаха на избирателите да се ориентират. В края на деня пред очите на цялото село се брояха топчета. Технологията не будеше съмнение в иначе феодалния политически процес.
Хаити, през 1804, извоюва своята независимост от Франция, става първата свободна латиноамериканска страна и единствената освободена от роби. Първият император и всички министри са току що освободени роби. Едва три години по-късно е избран президент, Александър Петион, от смесен произход, либерал, с добро образование и опит в управлението на хора и процеси.
Срещу отмяна на робството и освобождаване на робите във Венецуела, Петион, висш офицер от френската армия, помага на висш офицер от испанската армия Симон Хосе Антонио де ла Сантисима Тринидад Боливар де ла Консепсион и Понте Паласиос и Бланко, по-известен като Симон Боливар или El Libertador, за освобождаването на Венецуела от испанците. След 100 хиляди километра освободителни походи на седлото на кон и 472 спечелени битки, изборите между 1813г. и 1825г. на събранията в освободените колонии решават позицията на Боливар, а не силата на армията му. Първо е избран за президент на Венецуела, после на Велика Колумбия (Венецуела, Колумбия, Панама и Еквадор), за диктатор на Перу, и за пожизнен президент на Боливия, държавата още приживе кръстена на него.
През 1830 г., когато е на 47 години, парламентът в Богота гласува освобождаването на Боливар от поста президент на Велика Колумбия и го изпраща в изгнание, по пътя към което той умира. Остракиран е заради консервативни политики и предателство спрямо либералните идеи. При гласуването е спазена демократичната процедура и мярката е приемлива поне за част от населението. Наказан е за поведението му на незаменим, е запазена основна негова политика за развитие на страните - широко отворени врати за имиграция като източник на икономическо и културно развитие.
Остават паметници, площади и цели градове, а и нови приемат името Боливар като символ на свободата от колониализма, премахване на робството и силата на духа за изграждане на нов свят. Боливарска република Венецуела е пълното име на страната, където 250 политически затворници, сред които генерали отказали нареждането войската да стреля по цивилни, свободомислещи професори, бивши губернатори, собственици на огромни стопанства, политически лидери, чакат справедливост. Под натиска на диктатурата, формата и съдържанието в политическите процеси лошо се разминават.
Различно се развиват процесите за бащите на независимостта на САЩ. Джордж Вашингтон е избран през 1789г. с електоралните гласове на 10 от 13-те щата, като само 5 провеждат избори за делегатите. Напуска генералския си пост за да е президент в качеството си на цивилен. Не остава пожизнен президент, по собствена воля, и се връща в армията след края на мандата си, с ранга си от времето на Войната за независимост. Посрамени от суетността на последващите генерали в историята на САЩ, през 1976г. сенаторите декорират името на Вашингтон с най-висш чин, само за него.
През 1800, на третите президентските избори, кандидатът на демократично-републиканската партия и вицепрезидент, Томас Джеферсън, е избран президент. Джон Адъмс, федералист от Масачутес, губи президентският си пост спечелен 4 години по-рано срещу Джеферсън. Агитацията на кандидатите на демократ-републиканците е по последиците за САЩ от Френската революция, а на федералистите, за предпочитаните от тях по-близки отношения с Великобритания. Демократ-републиканците подкрепят децентрализацията и са срещу увеличаването на федералните данъци. Искат също отмяна на закона за чужденците и безредиците защото ограничава имиграцията.
След гласуването и двамата кандидати на демократ-републиканците, Джеферсън и Бър, са с еднакъв брой електорални гласове, по 73. Като жокер от публиката получават още 35 гласа, но и те не определят победител. Окончателното решение кой е избран за президент се взема от състава на долната камара, по онова време вече в оставка. Тази есен, 224 години след първата проява на този проблем, изходът от президентските избори в САЩ пак ще е според получените електорални гласове, от electoral college, а не от броя гласовете от прякото гласуване. През 2000 Ал Гор спечели половин милион гласа повече от Джордж У. Буш, но загуби електоралния вот и изборите. Гласоподавателите го приеха, защото е по правилата, изработвани повече от две столетия.
Социални медии и изкуствен интелект
В края на февруари 2023 няколко европейски ежедневника, между които, Ел Паис, Льо Монде, Гардиън и Шпигел, за първи път алармираха широката общественост със синхронизирани журналистически разследвания за влиянието на социалните медии върху изхода от изборите. Журналисти представящи се за евентуални клиенти бяха проследили дейността на една конкретна фирма, която чрез изкуствен интелект генерира тролски ферми, които разполагат с десетки хиляди фалшиви профили в различни платформи за генериране и разпространение на подвеждаща и фалшива информация.
Онагледяват как изкуственият интелект, Big Data и социалните медии поне от 2008 година насам са координирано използвани за намеса в изхода на изборите, от президентските избори в САЩ, референдума за Каталония в Испания, през избори във френскоезичните страни в Африка, до избори в трети страни, в рамките на изпълнение на договор за услуги. Профили-аватари влизат в контакт с хора търсещи информация, подкрепят едни политически сили и координирано атакуват други.
Виртуални потребители променят общественото мнение по ключови теми, най-осезаемо в кампанията БРЕКЗИТ, но технологията продължава да се развива и използва все по-широко. Някои страни изградиха пряка връзка с компаниите поддържащи платформите и създадоха звена за мониторинг на политическата кампанията в социалните медии. ЕС стана пионер в законовото уреждане и упражняването на контрол за намаляване на влиянието на фалшивите новини.
Вече една година политическите анализатори разглеждат възможното въздействие на ИИ върху политическите решения през 2024 г., особено на територии без установен обществен контрол. С безпрецедентно много страни с избори, 83 според утвърдения изборен календар, очакват се над два милиарда избиратели да изразят волята си чрез гласуване. Но знаем ли кой ще формира предпочитанията на милиардите?
Колкото и различен да е относителният дял на националните решения, съвкупността им е значима и светът в края на годината ще има зададена различна посока.
Европа избира!
По стечение на обстоятелствата, почти няма европейска страна без насрочени за 2024 избори. С машинни, с хартиени бюлетини, от телефона, по пощата във фоайето на супермаркета или даже чрез представител, европейците от Исландия до Сахалин ще избират измежду предлаганите политики. Страхът от войната в Европа и разширяващите се конфликти в Газа и по света, усещането за неразбиране на възможните изходи от многото кризи, политически, икономически и социални, а все по-често и културни, ще засилва опитите за затваряне на рамките за вземане на решения в националните граници и ще увеличи дела на евроскептиците в европесйките страни и в европарламента.
В 12 от страните на Европейския съюз ще се проведат национални, регионални и местни избори, които ще покажат доверието в сегашното управление, като местните избори в Германия, Испания и Полша ще са от особено значение. В Австрия, Белгия, Хърватска, Литва, Португалия и Румъния ще избират парламент, но понеже повечето са след евроизборите, влиянието им върху тях ще е ограничено.
Изборите за президент на Финландия на 28 януари бяха първите след края на политиката на необвързаност и влизането на страната в НАТО и те бяха сериозна индикация за удовлетвореността на обществото от промяната на курса. Литва и Словакия също ще гласуват за президент преди юни, а Хърватска и Румъния в края на годината. Северната ни съседка е с планирани избори всяко тримесечие и „изборната умора“ може да повлияе на избирателната активност за президент в края на годината.
Основни за ЕС са изборите за Европейски парламент, между 6 и 9 юни. Това са десетите избори от 1979 и първите след Брекзит. Въпреки многото усилия на евродепутати и гражданското общество на територията на всички страни да се промени изборното законодателство за коригиране на наблюдаваните проблеми през годините, много малко от предложените предложения се приемат от европарламента, а после и ратифицират от всяка страна.
С Европейски съвет, който по силата на Лисабонското споразумение от 2009 взема много от решенията в оперативен порядък, без същностни национални дискусии по темите, ролята на парламента остава по-слабо разбирана. Тези причини и оспорването на адекватността на много от решенията през последните две години с война на границите на съюза, едва ли ще наблюдаваме увеличаване на избирателната активност в повечето от страните-членки.
За първи път ще се изберат 720 евродепутати в 27 страни. Само месеци преди изборите все още няма национални кампании за значението на този единствен пряко избиран орган на европейските институции. Макар с повече евроскептицизъм, Европарламентът ще остане мястото на срещата на ентусиазма и консерватизма по всички теми на европейското развитие и сътрудничеството с целия свят.
В други 10 европейски страни също ще избират и освен традиционният интерес към Великобритания и техните избори, важни за разширяването към Западните Балкани са изборите в Босна и Херцеговина и в РС Македония.
Президентски и регионални избори вероятно ще има в Русия, но опозицията на Владимир Путин е без глас, основни кандидати са или затворени, или прокудени. Украйна междувременно реши да отложи гласуването за след войната. В Беларус ще гласуват за парламент, макар резултатът да е предизвестен. Не е така в Грузия, където ще избират парламент и президент. В този регион на бившия Съветски съюз ще се проведат парламентарни избори и в Южна Осетия, територия в Грузия на границата с Русия. Призната само от няколко страни малката република с площ от няколко хиляди квадратни километра, след погазване на правата на малцинствата при отделяне на Грузия от СССР, става център на особено жестоки репресии. Грузия се надява на бърза писта за ЕС, но това включва и защита на правата на всички граждани на територията, включително и на религиозните и етническите малцинства.
Америките гласуват под светлината на прожекторите
Ще гласуват и във всички страни на Северна Америка, в Канада за провинциалните парламенти на няколко провинции, в Мексико за президент, за 500 конгресмена и 128 сенатора. Лопес Лабрадор няма право на преизбиране и подкрепя жена от екипа си за кандидат. Жена е и основният опонент. Понеже за първи път депутатите ще могат да бъдат преизбирани очакваме политики в развитие и имена, които ще излязат на международната политика. Масовата практика отнемаща право на втори мандат оставя Латинска Америка без солидни политически субекти.
Президентските избори в САЩ, на губернатори, сенатори и конгресмени вече доминират и световните новини. Предстои да видим дали отново изкуственият интелект ще генерира реки от отвличаща и открито манипулираща информация или дебатът по реалните теми на деня ще надделее. На фона на добре познатите имена на президенти, на Джо Байдън и Доналд Тръмп, интерес предизвиква името Робърт Ф. Кенеди младши. Племенник на президента Джон Кенеди и на сенатор Тед Кенеди, този член на династията е познат със защитата му за екологията, правата на коренното население и дългогодишната дейност срещу ваксините. Мотото на кампанията му е край на всички войни и това може да му увеличи популярността въпреки кандидатурата на независим кандидат, без подкрепа от партии.
Президент ще избират в Салвадор, Панама, Венецуела, Доминиканската република и Уругвай. Единствено Уругвай стои настрана от общите проблеми на останалите, със стабилното си икономическо и политическо развитие.
Доминиканската република отчита ръст на криминалността, поради голямата пореста граница с Хаити, единствена страна на континента от групата на най-слабо развитите, чиито президент бе убит през 2021 от организираната престъпност. Венецуела продължава да е източник на бедност и мигранти, над 6 милиона в Колумбия, Еквадор и Перу, поели пътя на север през колумбийско-панамската джунгла. Панама преживява труден икономически период, поради спада на нивото на водата в панамския канал и намалената му пропускливост, както и свързаната с това намалена активност на безмитната зона. Еквадор все още не успява да балансира между сигурност за гражданите и правата на човека, поне до доказване на виновност, с пълни затвори и задръстено правосъдие.
Африка гладува и гласува
В 19 от общо 54 африкански страни ще има избори, но проблемът е не как ще бъдат организирани, а какво ще определи волята на избирателите.
Изборите в Сиера Леоне, Зимбабве и Конго, макар и признати, не са посрещнати от цивилното население по-добре от военните преврати през годините. В Габон, синът на Омар Бонго президент от 1967 до смъртта си през 2009, Али Бонго, с репресии и ограничаване на правата на опозицията продължава управлението на семейството и след поредната победа на изборите е свален от власт през септември. В Буркина Фасо, след провал на правителството в овладяването на джихадистите заемащи все по-големи територии след 2019, следва военен преврат през 2022, и последващ преврат през 2023, по същото време когато в Нигер президентът Базум е отстранен от военните.
В очакването за връщане към цивилно управление международната общност е едновременно настоява за избори и е много предпазлива – ако много скоро се организират нови избори, те ще повторят резултатите от предишните. Ако изборите закъснеят, то военните едва ли ще изоставят контрола над институциите.
Макар и много различни от страните на юг от сахара, Алжир и Тунис, са две развити, с излаз на Средиземно море, икономики, преживяващи дълги политически кризи. Алжир има действащ президент от 2019г., след оставката на Абделазис Бутефлика, управлявал от 1999 г. и страната няма пресен спомен от демократични избори. В Тунис, в страната на Арабската пролет, изборите идват след като президентът Саис Сайед, избран през 2019, сам извършва преврат, разпуска парламента, променя конституцията и свиква избори за президент през 2024.
Ботсвана е интересен пример как никой не споменава еднопартийното управление и слабото развитие на човешките ресурси когато страната си гарантира икономическо развитие, макар и само от диаманти и туризъм. Парламентът и местна власт ще останат под контрола на Ботсванската демократична партия, която несменяемо управлява страната от 1965.
В Южноафриканската Република от 1994. Африканският национален конгрес има мнозинство в парламента и печели всички президентски избори. Корупция, лошо управление, липса на електричество в домовете в цялата страна подкопават това влияние и отварят път за нови политически проекти. От това как ще успеят да изведат националните приоритети и дали ще имат взаимодействие помежду си ще зависи успехът им. А изборът на ЮАР на стратегически партньори от различните геополитически лагери едва ли ще бъде променен.
Руанда е страна, която се опитва да се докаже като международна сила, способна да участва, самостоятелно и в регионални формати, в мироопазващи и мироналагащи операции. Сравнително добри резултати постигнаха военните сили на Руанда в северен Мозамбик и Тотал Енерджи вече възстановяват добива на земен газ в Кабо Делгадо. Резултат от стратегическите умения на президента Пол Кагаме, в миналото висш военен в армиите на две страни, Уганда и Руанда. Кагаме промени конституцията за да се кандидатира трети път, а сега казва пред медиите, че отново ще е кандидат. Политически активисти и кандидати на Обединените демократични сили имат за основна цел свалянето на Руандийския патриотичен фронт, воден от Пол Какаме. Резултатите от изборите ще отекнат във всички съседни страни поради доказаната връзка между армията на Кагаме и подривната групировка М23.
Планирани са избори и в Сомалиленд, непризната обособена държава в северната част на Сомалия, която се самоорганизира когато Сомалия беше в разпад. Макар това да са четвъртите преки избори от 2003 насам, наскоро договореното с Етиопия ползване на пристанище за излаз на Аденския залив, създаде регионална криза. Могадишу, неспособни да овладеят терористичните атаки и да управляват цялата страна, все пак предявиха претенции към територията. Около 90% от хранителните продукти са импорт от Русия и Украйна, а само през 2022 животновъдите губят около 3 милиона животни поради изключителната суша.
Гладът, намесата на външни фактори в политическите процеси, лошото и корумпирано управление, което с радост прибягва до външни сили, без оглед на цената, остават основни предизвикателства за изборите в Африка. Както и гладът, а той е много лош съветник.
Азия, където гласуват милиарди
Парламентарните избори в Иран на 1 март поставиха нови рекорди заради закона за предварителния регистър, приет през 2023. Поради това много партии се отказаха от участие. Предварителната регистрация беше отворена в продължение на 7 дни и се регистрираха 48 847 души – абсолютен рекорд. Но за да участват, че те трябва да бъдат одобрени Съвета на пазителите. Любопитното е, че 75 % от кандидатите са на възраст под 50 години. Интересно интервю на зам.-министъра на държавна сигурност подсказва, че властта знае, че поради апатия избирателната активност ще е много ниска.
В Индия, страната с милиард избиратели, между април и май ще се проведат няколко вота, които включват общи избори и избори за Раджа Сабха (Държавен съвет – горна камара на парламента), Лок Сабха (Народна палата – долна камара на парламента, панчайти и градски местни органи. Горната камара има 250 депутати, а долната – 543.
Индия, страна с 28 щата и 8 съюзни територии, на територия над 3 милиона квадратни километра и с население наближаващо милиард и половина, подготвя изборите от приключване на предишните. Основни противници са Баратия Джаната (Bharatiya Janata Party), управляваща коалицията Национален демократичен съюз – от едната страна, а от другата са Индийският национален съюз за включващо развитие (Indian National Developmental Inclusive Alliance), воден от Индийския национален конгрес, с участието на Комунистическата партия на Индия.
Политическите кандидати и коалиционни партньори се решават поне година преди изборите. Избирателната им комисия се състои от трима члена, като всеки носи лична поименна и професионална отговорност за спазване на конституцията и законите приложими към изборите в сферата в която е експерт. Милиони машини се тестват и настройват с листите за съответния избирателен район. Телевизии на отделните партии, повечето групирани около двете основни коалиции, подготвят представянето на кандидатите си. Националният интерес, проблемите на щата, на града, са в основата.
Индия избира между опитоменото лице на популистка формация с голяма парамилитаристична база и друга, около познатият от ерата Ганди Индийски национален конгрес. Очакват се над милион гласа за всеки мандат, без аналог. Избори на изборите.
2024 и след това
Независимо от резултатите от различните избори и това дали хората ще гласуват за нови политически представители или ще изберат да подкрепят досегашните, почти половината от населението на планетата ще даде нов мандат на своите управляващи през 2024, което често ще означава и нови посоки на глобално развитие и сътрудничество.
След изборите за Европейски парламент обединена Европа със сигурност ще се опита да затвърди някой от отслабените си международни позиции и да създаде нови стратегически партньорства, които да отговарят на сегашните ни нужди като общност. Като територия създала най-много организации и институции за защита на културното разнообразие, умението ни да се адаптираме към културите на другите страни и континенти може да бъде нова отворена врата към световната икономическа и социална многоликост за да не сме само основен световен донор на програмите на развитие.