От Джошуа Бръстийн
Когато група въоръжени наемници превзе една от регионалните столици в Русия и започна шествие към Москва в края на юни, беше много трудно да се намери надеждна информация. Пропагандната машина на Владимир Путин първоначално до голяма степен игнорира бунта на групата Вагнер, а държавната цензура бързо блокира достъпа до Google News чрез най-големите интернет доставчици в страната и скри определени резултати при търсене, сред които такива за лидера на бунтовниците Евгений Пригожин в руската търсачка Yandex.
Изключение беше енциклопедията със свободно съдържание Уикипедия. Тя публикува подробна статия на руски за бунта, която беше актуализирана в течение на събитията. Статията „Бунтът на групата Вагнер“ е дълга хиляди думи и цитира източници, сред които новинарски издания, които Кремъл нарича „чужди агенти“, защото не се съобразяват с партийната линия, както и американски вестници и руски държавни медии. Публикацията привлича над 270 000 четения още в първия си ден.
Уикипедия е един от най-популярните уебсайтове в Русия с близо 95 милиона посетители месечно, включително около 10 000 активни редактори, които поддържат почти 2 милиона статии на руски език. Трайното му присъствие в Путинова Русия е малко изненадващо, имайки предвид агресивните опити на Кремъл да контролира какво се пише за правителството и неговите политики, тенденция, която само се е увеличила след на инвазията в Украйна. Цензурата след началото на войната доведе до приемането на нови закони срещу предполагаемата „дезинформация“ и забрани за новинарски уебсайтове, граждански организации и дори екологични групи.
Уикипедия продължава да работи в Русия засега, но има признаци, че нещата се променят срещу нея. От март 2022 г. до този юни правителството многократно санкционира сайта, налагайки глоби на обща стойност почти 23 милиарда рубли (255 милиона долара), според Wikimedia Foundation Inc., базираната в Сан Франциско организация, която хоства сървърите, които управляват руската Уикипедия и по този начин носи законова отговорност за публикуваното.
Джейкъб Роджърс, адвокат, който представлява фондацията в руски съдебни спорове, казва, че няма да се съгласи с нито едно от исканията на правителството за премахване на съдържание и оспорва глобите в съда. „Смятаме, че Уикипедия е пълна с доста добра информация като цяло, че има добри и надеждни източници, представящи различни гледни точки по тези въпроси, че потребителите вършат добра работа и пишат от неутрална гледна точка,“ казва той.
Путин отдавна показва ясно недоволството си от Уикипедия, обещавайки през 2019 г. да подкрепи алтернатива, която „ще бъде надеждна информация, представена по добър, модерен начин“. Този април Валери Фадеев, председател на Съвета по правата на човека, подкрепян от Кремъл рупор по въпросите на гражданското общество, каза, че отразяването на Украйна в Уикипедия оправдава замяната му с по-кооперативна местна алтернатива. Същия месец Максут Шадаев, руският министър на цифровото развитие, каза пред журналисти, че правителството няма планове да прави това, но също така не предложи на енциклопедията вот на доверие. „Все още не блокираме Уикипедия“, каза той, цитиран от агенция Интерфакс. „Засега няма такива планове.“
В това, което беше широко изтълкувано като лош знак, почти копие на руската Уикипедия се появи онлайн на 27 юни. (Лицензът на Уикипедия позволява на потребителите да „форкват“ услугата, копирайки моментна версия и стартирайки алтернативна версия при определени условия). Статии по теми, които Русия е забранила - като тази за предполагаемите нарушения на човешките права в Буча в началото на войната - бяха премахнати. Появи се статия за групата Вагнер, но в нея не се споменава бунтът. Изчезна и статия за обидна песен срещу Путин, която е популярна сред украинските футболни фенове.
Новият сайт се нарича Рувики, съкратено наименование от руската Уикипедия. Той е дело на Владимир Медейко, дългогодишния ръководител на руските редактори на Уикипедия. Колегите му са шокирани, че той се е отказал от проект, по който е работил от 2003 г. насам - и още по-изумени, че той съобщи, че причината за напускането му е да създаде конкурент, съобразен с Кремъл.
Медейко казва, че не работи за правителството и че се е опитвал да реформира Уикипедия отвътре повече от десетилетие преди разделянето, което е станало възможно, след като е намерил инвеститори със сходно мислене, които отказва да назове. Новият сайт включва по-малко безплатен краудсорсинг. В първоначалната си форма Рувики изобщо не може да се редактира от външни лица, въпреки че планът на Медейко е да позволи такива доброволни приноси за повечето статии, като същевременно има групи от експерти, които да проверяват материала. „Експертите не се интересуват от участие в Уикипедия, защото не искат да спорят с хора без подходящо образование, които имат абсолютно същите права“, казва той.
Рувики ще следва руските закони, но ще запази своя неутралитет, казва Медейко. „Ще има особено строги изисквания за качеството на източниците и безспорните формулировки по отношение на текущите събития“, казва той. Статията му за инвазията в Украйна никога не я споменава като инвазия, просто отбелязва, че „военните операции в Украйна започнаха на 24 февруари 2022 г. Това беше предшествано от криза в отношенията между Русия и Украйна“.
Въпреки че Медейко казва, че се противопоставя на блокирането на Уикипедия, някои хардлайнъри в правителството виждат неговия проект като начин да направят точно това. Александър Хинштейн, председател на цифровата комисия в долната камара на руския парламент, написа в своя акаунт в Telegram ден след като Рувики стартира: „Както съм казвал много пъти, Уикипедия може да бъде напълно блокирана, само когато бъде създаден местен аналог. Сега това вече не е проблем.“
Руските потребители на Уикипедия се опасяват от подобен развой на събитията. „Ако искат да ни блокират, могат“, казва Станислав Козловски, който смени Медейко като директор на платформата. Той казва, че режимът на Путин се е насочил към по-малко от 200 статии – само малка част от съдържанието. Той добавя, че е трудно да се задоволи изцяло правителствената цензура. „Опитваме се да поддържаме неутралност и всички чувствителни въпроси се преглеждат от модератори“, посочва той. „Ние ограничаваме използването на руски или украински източници за текущи събития, но това не спира критиките. В Русия властите смятат, че статиите ни са написани от украинци, докато някои украинци изглежда вярват, че са написани в Кремъл“.
Русия не е единствената страна, в която Уикипедия се оказа в конфликт с местните власти. Турция я затвори за повече от две години, след като енциклопедията отказа да премахне материали, описващи страната като държавен спонсор на терора заради подкрепата ѝ за екстремистки групи в Сирия. Турското правителство заяви, че обвиненията са част от клеветническа кампания, която заплашва обществения ред и националната сигурност. Турски съд възстанови Уикипедия през 2020 г., като заяви, че забраната нарушава конституционното право за свобода на изразяване.
Пакистан затвори Уикипедия за един уикенд през февруари заради публикуване на съдържание, което смята за светотатствено. През май Индия уведоми фондацията, че ще блокира английската версия на Уикипедия на местно ниво, ако не следва индийски закон, според който всички карти трябва да съответстват на очертанията на националната граница, включително спорни зони като Кашмир. Обществото от потребители обсъжда дали да се съобрази с това искане.
Една от най-добрите защити на Уикипедия срещу подобни действия е нейната популярност. Когато Китай, единствената голяма страна, която забрани Уикипедия напълно, започна да блокира сайта, Пекин смекчи удара, като първо създаде благоприятна за правителството алтернатива: съвместната енциклопедия Baidu Baike. Новият сайт позволи на регистрираните потребители да създават свое собствено съдържание, но също така внимателно спазваше правилата за цензура в Китай, предоставяйки на потребителите услуга с подобно усещане, която представляваше по-малка заплаха за правителството.
Медейко също така планира да възпроизведе част от формулата на Уикипедия за краудсорсинг. Той каза, че Рувики ще търси редактори, които не намират Уикипедия за привлекателна заради политически противоречия или други причини.
Създаването на сайта го превърна в еретик в очите на бившата му общност. Когато Медейко обяви плановете си, другите редактори на Уикипедия незабавно изтриха акаунта му – с име DrBug - който той беше използвал, за да направи повече от 25 000 редакции и да създаде стотици статии. Но ако Рувики наистина измести Уикипедия в Русия, редакторите, които са работили върху оригиналния сайт, ще трябва да решат какво мислят за него и как да се ангажират с него. Николай Буликин, чест сътрудник на руската Уикипедия, който качва снимки на исторически църкви и замъци, заснети с дрон, вдига рамене при мисълта, че хилядите часове, които е посветил на създаване на съдържание за Уикипедия, се озовават на сайт, който може да я замени. „Няма да забраня на никого да използва работата ми“, казва той от Казахстан, където се мести, след като руската армия започна да набира мъже да се бият в Украйна. „Не това е смисълът на свободното знание.“ — Ноам Коен
НАКРАТКО - Основателят на новата услуга казва, че тя има за цел да се съобрази с руското законодателство, да намали политическите противоречия и да привлече експерти, които са били отблъснати от свободната енциклопедия.
Най-големите неанглийски общности в Уикипедия по брой активни редактори (в хил.)
Германски - 17,3
Френски - 17.0
Испански - 14.7
Японски – 14.3
Руски – 10.0
Португалски – 8.7
Китайски – 8.1
Италиански – 7.8
Персийски – 6.2
Полски – 4.3
Най-четени статии в руската Уикипедия - свързани с бунта на групата Вагнер, юни 2023
Yevgeny Prigozhin – 2.7 млн.
Wagner Group – 2.5 млн.
YouTube – 1.1. млн.
Dmitry Utkin – 966 хил.
VK – 960 хил.
Russia – 725 хил.
Mutiny of Wagner Group – 704 хил.
Kakhovka hydroelectric station – 702 хил.
Alexey Dyumin – 597 хил.
Invasion of Ukraine – 583 хил.