От Красен Станчев
Точно преди Коледа на 2021 бях в Киев с полския икономист Януш Ширмер за среща с председателите на комисии във Върховната Рада, президентския съветник по икономически въпроси и водещи бизнес асоциации. Целта ни бе да помогнем подобряването на данъчната система. Войната отложи тези реформи. Последното ми посещение в Украйна бе през края на март т.г., а поводът бе конференция под егидата на президента на страната на тема „Данъчна реформа и преодоляване на корупцията“.
Разбирането на публичните финанси на Украйна не може да не бъде повлияно от личните впечатления и опит. Мисълта, която непрекъснато взривяваше съзнанието ми по време на пътуването ми, престоя в Киев и посещението в град Ирпин, бе „колко още много възможности за разрушаване и сеене на смърт“ има пред агресора. От изключителна важност е тези възможности да бъдат блокирани и агресорът да бъде наказан. Украинците защитавайки себе си, своите семейства и бъдеще си всъщност защитават нас. Тази оценка не е емоция, а следствие от разбирането ми за характера на тази война.
Войната в правен контекст
Нахлуването на руските войски на 24 февруари 2022 за мен е равнозначно с началото на Втората световна война. Макар това сравнение да е крайно неточно - от международно-правно гледище. Германия на Хитлер не е била обвързана в международен договор да пази независимостта на която и да е страна. Тогава агресорът е дори донякъде окуражен от „Мюнхенското споразумение“ от 1938, а „успехът му“ е гарантиран от договора „Рибентроп-Молотов“ от август 1939 и нахлуването на съветската армия в Полша на 17 септември с.г.
Новата война срещу Украйна, съдейки по началото на агресията, се привижда на Кремъл като нещо средно между Аншлуса на Австрия през март 1938, присъединяването на Судетска област в Чехия през октомври 1938 и окупацията на Чехословакия от Варшавския договор през август 1968 - десант и марш на скок до в столицата Прага без военна съпротива. Опълчението на украинците и отговорът на ВСУ след началото на руската агресия доказаха колко глупав и илюзорен е новият замисъл на Путин.
СССР (сега Русия) е учредител на ООН, а Украйна е съучредител, като Руската федерация (РФ) е и член на Съвета за сигурност на ООН. И трите й роли изискват по устав да бъде гарант за предотвратяването на войни, на правото на защита срещу агресия и предполагат действия (санкции и други), срещу агресора в името на запазването на мира в света.
Русия е един от пазителите на независимостта на Украйна по силата на Будапещенския меморандум от декември 1994. Заедно със САЩ и Великобритания тя се задължава да защитава независимостта, суверенитета и границите на Украйна, да се въздържа от заплаха за използването на сила срещу териториалната цялост или политическата й независимост, да не предприема икономическа принуда спрямо Украйна, да не използва ядрено оръжие срещу нея и „да търси незабавни действия в Съвета за сигурност на ООН.., ако Украйна стане жертва на акт на агресия или обект на заплаха от агресия“ с такова оръжие и да се консултират взаимно, когато изпълнението на тези задължения е застрашено1.
Полит-икономически контекст
Войната започва с анексирането на Крим. Оттогава са и санкциите срещу фирми и граждани на РФ. Окуражаването, както на превземането на Крим, така и да двете източни области Луганск и Донецк, както й войната от 24 февруари 2022 идва от мълчанието на ЕС и НАТО по повод войната в Грузия от 2008, марионетно управляваните от Кремъл територии на бившия СССР и от мекушавите санкции след анексирането на Крим.
ЕС до 2022 предпочиташе дипломацията, преговорите, взаимните отстъпки и изпълнението на поети ангажименти при уреждането на конфликти. Това очакване удобно съвпада с нарастването на търговията и вноса, изграждането тръбопроводи за природен газ и петрол и увеличаването на вноса от Русия. От една страна санкциите са меки, от друга страна – ръстът на зависимостта от такъв внос изглежда сигурен, поради енергийните и зелени политики на ЕС. Природният газ е „преходно гориво“ към едно без-карбонно бъдеще. Отмяната на мерките срещу ковид ускори икономическия растеж, търсенето на енергийни ресурси и съответно цените им не само в ЕС. В резултат на което се увеличиха и бюджетните приходи на Русия. Политиците и общественото мнение на ЕС едва ли са допускали, че Кремъл ще жертва 40% от проходите си и ще предприеме, според сега модното определение, пълно-мащабна военна агресия срещу Украйна - страна, която е част от историята й, с роднински връзки на населението и която, „вероятно“, и без друго е просмукана от хибридно влияние и агенти на тайните служби.
Обявеният от Путин план за свързване на китайския и европейския пазар с единна газопреносна инфраструктура собственост на Русия (за да се превключват доставките от запад на изток в зависимост от цените и като средство за икономическа принуда) изглежда неосъществим. Капацитетът на източния газопровод „Силата на Сибир 1“, когато той бъде достигнат през 2025, е ще бъде 3.5 - 4 пъти по-малък от пазара на ЕС. За изграждането на новия газопровод „Силата на Сибир 2“ са необходими между 12 и 15 години и е крайно невероятно Китай да се съгласи да бъде изнудван от Русия. Отгоре на всичко това, мотивите за една пълно мащабна агресия спрямо Украйна дълго време остават напълно неразбрани.
Неудобният пример
Според докладите за богатството на Креди Суис, от 2000 до 2021 богатството на възрастните граждани на Украйна се е увеличило 22.3 пъти, а на тези на Русия – 12.4 пъти. През 2012 по една четвърт от доходите в Украйна идват от износ за ЕС и Русия, но след 2013 износът за ЕС започва да изпреварва този за Русия и 2021 приходите от бизнеса на Украйна с ЕС и Русия вече е в съотношение 8:1!
За 20 години Украйна сменя чрез свободни избори пет президента, докато в Русия неизменно президент е само Путин. През този период Украйна в пъти подобрява своята класацията си по показателите за демократичност на управлението, честни избори, икономическа, човешка свобода и върховенство на закона. Докато Русия постоянно остава в групата на най-лошо представящите се страни.
Примерът на Украйна, както и този на Грузия е заразителен. Затова и Кремъл предприема действия срещу тях, като войната е просто израз на страха на Москва от политическа зараза
Отношението към войната
Между февруари и края на март 2022 стъписването на ЕС и НАТО от агресията вече е напълно преодоляно. Украинските граждани и армия успяват да спрат агресията и да отблъснат марша на скок към Киев. Така наречения от Кремъл „колективен Запад“ се обединява в усилията си да защити Украйна и да възпре агресора. НАТО започва да се разширява, като новите членове Финландия и Швеция не са консуматори, а производители на въоръжение и сигурност. Логиката на обединението зад Украинската кауза в тази война е очевидна и международно потвърдена.
След април м.г. за всички е очевидно, че край на войната може да бъде достигнат по три начина: Победител е Украйна, Русия успява да се наложи или конфликтът е замразен в някаква патова ситуация. Последните два сценария всъщност биха означавало единствено продължаване на войната: както от страна на Русия, но така и от други, подобни на нея политически режими – вкл. Китай.
Налагането на санкциите от Запада срещу Русия цели тъкмо да бъде блокирана опасността от осъществяването на последните два сценария. Винаги вероятният при санкции ефект на бумеранга в случая с тази война е за предпочитане пред предизвикателствата от нейното разрастване. След 2012 и анексирането на Крим икономиката на Русия намалява своя дял в световния БВП, а в сравнение с тази на ЕС тя е в съотношение 1:11 (прогнози за 2023).
През лятото-есента на 2022 Русия смени тактиката и започна да води война за изтощение на Украйна, подпомогната от разрушаването на военна, градска и най-вече цивилна инфраструктура.
Първоначално, една седмица след началото на войната, концепцията на санкциите е разработена от украински икономисти, политолози и юристи, и е изложена в Призив към лидерите на световната финансова общност и политиците. Върху юридическата основа на санкциите по повод анексиране на Крим санкциите започват да се разширяват, следвайки в общи линии логиката на този Призив. Мониторингът на S&P дава относително пълна картина на тяхното развитие.
Икономиката обаче е инерционна система: от обявяването до действието има времеви лаг, напускащите Русия инвеститори се нуждаят от процес на освобождаване от собствеността и пренасочване веригите на стойността, а често и продължават да изпълняват договорите си за доставка по вече сключени сделки.
Но разширяването им протича на концентрични вълни. На фирмено равнище глобалният риск често се преценява като по-съществен от загубата на пазарен дял в Русия. В този контекст запазва относителна стабилност вследствие на увеличаването на износа и доставките по време на лага между обявяване и действие на санкциите, частично заместване на крайните купувачи и доставчици (например от Китай, Индия, Иран, Саудитска Арабия и Южна Африка). Особено развитие се наблюдава и в Евразийския съюз (ЕАС). След окончателното му учредяване през 2015 икономиките в него започват да търгуват по-малко помежду си и повече глобално (вкл. с ЕС), изгодата е предимно за Русия, а отвъд ЕАС – най-вече за Китай. През 2022 страните от ЕАС залпово увеличават вноса си от ЕС и със същия процент се увеличава износа им за Русия.
Военно-финансовата система на Украйна
Война не се печели със санкции, а с ресурси – човешки, материални и финансови, които могат да променят съотношението на силите на фронта. При санкциите най-важното предстоящо развитие е разширяването им спрямо трети страни отвъд Русия и Беларус. Вероятно е дори споменатите по-горе страни-доставчици на Русия да предпочетат стабилност на сделките глобално, а не със сравнително малката икономика на Русия - според прогнозите през 2023 тя ще представлява едва 2.85% от глобалния БВП (с отчитане на сивия сектор).
При помощите най-важна е военната подкрепа. Доставките тук постепенно излизат от чисто политическите процедури за вземане на решения и се насочват към проектни решения, като „коалиция на желаещите“. От април 2022 до април 2023 глобалната военна, хуманитарна и фискална помощ за Украйна възлиза между $10 и $11 млрд. на месец, а с увеличаването на военните доставки през лятото тя ще нарасне вероятно до около $13 млрд. Помощите от САЩ са под 0.3% от БВП, а тези от ЕС – малко над този процент.
В самата Украйна фискалният и стопански стрес е огромен. Според оценки на Киевския Център за икономически стратегии спадът на икономиката за 2022 ще се окаже 31-32% от БВП, а бюджетният дефицит – между 37% и 46% от БВП. Този дефицит се финансира с международни трансфери и държавни заеми. В тази обстановка заварената фискална система на страната практически престана да действа през април миналата година.
Преди войната преките данъци бяха 18% от дохода на физическите лиза и фирмите. (преди Крим – 17%). От 2016 е въведен и военен данък от 1.5% от всеки доход. Това единственият данък, който се плаща с готовност от всички. ДДС е 20%, с различни облекчения. Преките данъци обаче само на вид са„плоски“. Има необлагаеми минимуми за различни категории данъкоплатци, съчетани с различни възможности за избор на данъчен режим и деклариране.
От април 2022 преките данъци са фактически доброволни, с изключение на финансовите институции, някои големи данъкоплатци (най-често държавни предприятия) и чуждестранни лица. Опростеният данъчен режим е 2% от дохода, отчитането също е по-просто. Може да се смята, че събираемост на данъците от 60% е успех за управлението на страната по време на война.
Следвоенни предизвикателства
През тази година БВП на Украйна се очаква да бъде между $135 и $140 млрд. Средствата за възстановяване, засега са оценени на около $420 млрд. и вероятно ще нараснат до над три пъти обема на БВП за 2023 – ако няма още по-значителни разрушения, бежанци и жертви. Като се добавят и нарастващите правителствени задължения, напълно е възможно средствата за възстановяване да достигнат $600 млрд. или равнище четири пъти над БВП за 2023.
Не е ясно каква част от дълговете ще бъде преструктурирана или опростена, но предизвикателствата остават по две основни линии – възстановяването на фиска и рационалното използване на ресурсите за възстановяване. На основата на опита, следните принципни положения могат да спомогнат за преодоляването на тези предизвикателства.
По повод на фискалната система.
- Изглежда рационално да бъде усъвършенствана схемата на подоходните данъци.
- Да се унифицират данъчните прагове на относително ниски нива – вероятно 10 или 5%, като е възможен проблем с бъдещото членство на страната в ЕС, ако Съюзът не приеме по-ниски от действащите прагове в България, Естония, Румъния и Унгария.
- При ниско равнище на прекия данък не би следвало да има необлагаеми минимуми. Към момента този принцип е крайно непопулярен в Украйна.
- Данъците върху труда, т.нар. социални вноски трябва да са на приблизителното равнище на преките данъци, не повече от 1.5 – 2 пъти над тях, с отчитане на факта, че досега всички страни, които са възстановили прогресивно данъчно облагане след действие на „плоска“ данъчна система, са го сторили поради несъразмерна или постоянно променяща скала на социалните вноски“. Такъв е случаят със Албания, Словакия, Сърбия и Чехия.
- Корпоративният данък, предвид на масираните и вероятно огромни по размер международни програми за възстановяване след войната, би било разумно да бъде премахнат, освен при репатрираната печалба.
По повод ресурсите за възстановяване.
Опитът след Втората световна показва следното.
Европейците възстановяват БВП на страните си след Втората световна война често преди да започнат да работят международните програми за реконструкция. Равнището от1938 г. на БВП на човек (измерено през USD г. 2011 г.) бива възстановено през 1947-1959 г. във Франция, Белгия, Холандия и Италия, в Германия – през 1951 г.
Успехът на Германия се дължи на пълната либерализация, конкуренцията при държавни поръчки и изобщо на премахването на ценови контрол и на пречките пред навлизането на пазара (включително минимална работна заплата) през 1948 г. Тези реформи са подкрепени от парична реформа и парична политика насочена към поддържане на цените. Капиталът и предприятията са запазени, независимо от политиката им и поведението на собствениците преди и по време на войната.
Физическото възстановяване обаче отнема десет години и повече години в най-разрушените от войната зони.
Освен конкуренцията, основен фактор на възстановяването е относително малкият дял на грантовите схеми в разпределянето на ресурсите и осъществяването на програмите за възстановяване. Грантовете са около и под 25% от ресурса, насочен към тези програми.
В страните, в които правителствата водят относително агресивна индустриална и протекционистка политика, възстановяването е по-бавно, а икономическият растеж – по-бавен.
Процесът и решенията за преразпределение на ресурсите за възстановяване е до голяма степен деполитизиран.
Много от тези принципни положения по повод двете предизвикателство или все още не са популярни в Украйна, или предстои да бъдат припознати като ръководни начала на следвоенната стопанска и фискална политика. Управлението на страната по време на войната все пак дава достатъчни основания за здрав разум в политиката след нея.
В РЕЗЮМЕ Средствата за възстановяване на Украйна на този етап възлизат на $420 млрд., но ако продължават разрушенията, може да възлязат дори на $600 млрд. или равнище четири пъти над БВП за 2023
*1 През юли 1990 все още съветският парламент на Украйна приема декларация за независимост и обявява намерение страната да стане "постоянно неутрална държава, която не участва във военни блокове" и няма да приема, нито да произвежда и притежава ядрени оръжия.
