От Роселина Петкова
Скоро компанията Neuralink Corp. на милиардера Илон Мъск ще направи крачка към усъвършенстването на човека. След като вече тества компютърен имплант върху животни, компанията чака одобрение да започне тестове и върху хора. Neuralink Corp. усъвършенства продукт, който се състои от миниатюрно устройство и проводници, свързани с електрод, заедно с робот, който изрязва парче от черепа на човека и поставя имплант в мозъка. Целта на мозъчно-компютърния интерфейс, известен като BCI, първоначално е да позволи на хора с тежко заболяване като АЛС (амиотрофична латерална склероза) или страдащи от последиците на инсулт - да общуват чрез мислите си. Устройството на Neuralink Corp. преобразува невронните пикове в данни, които могат да бъдат интерпретирани от компютър.
Мъск се фокусира върху разработването на мозъчния имплант с идеята, че това ще бъде противоотровата на човечеството срещу възхода на изкуствения интелект. Твърденията му са, че хората могат да вървят в крак с напредъка на изкуствения интелект само с помощта на подобни на компютрите приспособления. По време на събитие на Neuralink Corp. Мъск говори и за работата по два основни продукта в допълнение към мозъчно-компютърния интерфейс. Импланти, които могат да се поставят в гръбначния мозък и потенциално да възстановят движението на човек, страдащ от парализа. Също така и очен имплант, предназначен да подобри или възстанови човешкото зрение.
Всички тези „подобрения“ по човека повдигат куп етични въпроси свързани с развитието на цивилизацията. Няма ли възможността за нашето подобрение да ни изправи пред най-голямото разделение съществувало някога в човешката история – на „свръх хора“ и простосмъртни?
Светът на „свръх хората“ „Би било истинско предизвикателство човекът да започне да се възприема като „проект“ или субект, подлежащ на дизайн. В хода на историята до ден днешен, личностното усъвършенстване е израз на свръхусилия и волево преодоляване на пречки вътре и извън нас. Самият процес е трансформиращ чрез катарзис“, обясни футурологът Мариана Тодорова за Bloomberg Businessweek Bg. Тя допълва, че „свръх хората“ в голяма степен ще са лишени от подобни предизвикателства, което ще доведе до проблеми от друго естество - загуба на идентичност и екзистенциална криза за намиране на смисъла.
Концепцията „усъвършенстване на човека“ е свързана с подобряване на човешкия потенциал чрез технологичното развитие и трансхуманизма. Именно на тази теория стъпва и Мъск при разработването на мозъчния имплант. Мариана Тодорова обяснява, че тази концепция отразява разбирането, че човекът е достигнал своя предел като биологична същност и оттук насетне може да се подобрява чрез „нано“, „био“, „когно“ и „дигитални“ технологии.
„В този план човешкото подобрение може да се осъществява на биологично ниво - чрез програми срещу стареенето, където то се възприема като болестно състояние, а не е естествен процес и преследване на удължаването на живота чрез създаване на органи и тъкани от стволови клетки в епруветки или приемни организми с близко до нашето ДНК, чрез 3D принтиране и чрез „клъстерирани
равномерно разпределени палиндромни повторения (CRISPR/CAS9) - специфична, ефективна и универсална технология, един вид генетична „ножица“, която можем да използваме, за да променяме, изтриваме или коригираме точно определени участъци от нашата ДНК в ембрионална или зряла фаза“, пояснява тя. Също така човешкото усъвършенстване включва многократно укрепване на интелекта и когнитивния капацитет чрез свързване на мозъка с облачна система и изкуствен интелект. „Технологичните оптимисти приемат този тренд като единственият възможен път напред. Но много философи, психолози и етици го тълкуват като висша форма на отрицание на автентичната човешка природа и желание тя да се трансформира в нова преизобретена същност, което може да се превърне в израз на евгениката на 21 век“, обяснява Мариана Тодорова.
Въпросът, който тя повдига е дали и в съвременните си измерения този подход е отново достъпен за отбран привилегирован елит или следва все по-пропагандираната визия за хоризонтални структури на децентрализация. „Ако тези подобрения са достъпни само за богатите хора, то класите могат да се превърнат в раси и да създадат човешки подвидове, което би било израз на национал-социалистическите антиутопии“, категорична е Тодорова.
„Дизайн на бебета“ и социалната дискриминация За да бъдат сигурни родителите, че детето им няма да наследи заболявания, вече се разработват и проекти свързани с до- и ембрионална предварителна селекция на гени. Но освен избягването на различни наследствени заболявания, родителите ще могат да избират и ръста, цвета на очите, косата и т.н.
Тук Мариана Тодорова обръща внимание, че „дизайнът на бебета“ ще постави под въпрос концепцията за родителството и как ще бъде тълкувана тя, след като ще бъде възможно детето да носи гените на трима, четирима и повече родители. „Как данните от разчитането на генома, което вече е факт, ще бъдат ползвани така, че да не се стигне до социална, трудова и здравна дискриминация?“, допълва Тодорова. В момента тече ускорен процес по учредяване на банки за такава информация и събирането й, тъй като тя е необходима за развитието на изкуствения интелект чрез машинно и дълбоко обучение, който ще може да прави генетична и профилна здравна картина на цели нации или раси. Но тя ще е и безценен източник за работодатели и всякакъв тип здравни и социални осигурителни фондове“, анализира Тодорова.
Neuralink Corp. и конкуренцията. На този етап няколко стартъпа изпреварват Neuralink Corp. що се отнася до изпитания върху хора. Synchron Inc., е успял да имплантира малко устройство, подобно на стент, в мозъка на пациенти в Австралия и САЩ. Продуктът е дал възможност на пациенти, които не са могли да се движат или да говорят, да общуват безжично чрез компютри и своите мисли. Onward Inc. също е направила пробив във възстановяването на някои движения при хора с увреждания на гръбначния мозък.
Разликата при Neuralink Corp. е, че видът на мозъчната хирургия е много по-инвазивен от останалите. И много по-амбициозен. В по-далечен план, мозъкът свързан с облачна система или изкуствен интелект, ще има достъп до безкрайно знание, което няма да бъде опосредствано от очите и възприемано по класическия начин. „Според Мъск това е единственият начин човек да остане конкурентноспособен и да може да реагира на онзи общ изкуствен интелект, който вероятно ще възникне“, допълва Тодорова.
Според нея никой не би могъл да опише механизмите на комуникацията между мозък и изкуствен интелект - коя мисъл би била автентична и ще можем ли да правим разликата между нашите собствени или „асистирани“ от изкуствен интелект мисли. Щом може да се сваля информация от такива масиви, логично е такава информация и да може „да се зарежда“ в бъдеще - дори без нашето съгласие. Тези въпроси звучат като научна фантастика, но освен Мъск още 4-5 компании работят по въпроса“, обяснява Мариана Тодорова.
Сигурността на човека при имплантирането на компютърен чип През 2009 британският изследовател Кевин Уоруик си имплантира чип в периферната нервна система и така се превръща в първия киборг. Той вгражда чип в ръката си, както и в ръкатa на своята съпруга. „Питах го каква е мотивацията му за експеримента. А той ми отговори, че това им позволявало да усещат какво прави другият - свива и потропва с пръсти, например, на 3000 км разстояние, когато той е във Великобритания, а тя в Япония. Първата им хипотеза била, че мозъкът има капацитет да развие нов тип сетива, отвъд петте, които познаваме“, разказва Тодорова.
Тя обяснява и основните рискове. „Когато става въпрос за устройства, свързани с мозъка, тук трябва много ясно да се съблюдават законите на термодинамиката. Тоест, когато белтъчна структура, каквато е мозъкът е в контакт със силициево устройство, трябва да се внимава за прегряване - нещо, което често се случва с нашите дигитални устройства. Но, разбира се трябва да се следят редица други фактори“, смята Мариана Тодорова.
Неотдавна стана ясно, че Neuralink Corp. е обект на федерално разследване за потенциални нарушения на правилата за хуманно отношение към животните. Според документи, огласени от Ройтерс, тестовете с животни са извършвани прибързано, което е довело до ненужни страдания и дори смърт. Според разследването, натискът от страна на Мъск за ускоряване на разработката е довел до неуспешни експерименти. Според източниците, от 2018 година досега компанията е убила в резултат на експерименти общо около 1500 животни, включително над 280 овце, прасета и маймуни. Източниците характеризират тази цифра като приблизителна оценка, тъй като компанията не води точна документация за броя на тестваните и убити животни. Грешките са наложили експериментите да бъдат повторени, което е довело до убиването на още животни, твърдят трима от настоящите и бившите служители. Те обясняват грешките с липсата на подготовка от страна на персонала, работещ в условия на постоянно напрежение.
„Още сега можем да предвидим чисто физиологичните и когнитивни рискове, но биха възникнали и доста екзистенциални предизвикателства – нови форми за търсене и намиране смисъл, начинът, по който учим, упражняваме професиите си“, коментира Тодорова. Тя допълва, че доста ще се измести и жизнения хоризонт, в контекста на покачващата се продължителност на живот. „Досега човечеството винаги е изграждало адаптационен отговор към всякакъв тип промени, но този път това би било за сметка на нашата природа и същност“, отбелязва е тя.
И не на последно място трябва да отбележим, че проектите за свързване на мозъка с изкуствен интелект поставят моралния въпрос за автономността на мислите, съзнанието и свободната воля. „Подобна комуникация вътре в черепа е безпрецедентна и може да доведе до загуба на човешкия ни суверенитет“, категорична е Мариана Тодорова.
