Д-р Пламен Димитров
Ще успее ли Китай да измести САЩ като световен икономически и военнополитически лидер? Мнозина анализатори смятат, че това е само въпрос на време. Подобна прогноза обаче не взема предвид демографските тенденции. Сега Китай е най-голямата държава в света с население от 1,426 млрд. души. След една или две години на първа позиция вече ще бъде Индия. Но слизането на второ място е най-малкият проблем за властите в Пекин. Всъщност зад фасадата на сегашното китайско многолюдие вече се виждат очертанията на демографската драма.
Продължителният и непрестанен демографски бум на Китай е мит, широко разпространен сред масовата публика. Той обаче не отговаря на реалността поне от началото на нашия век. Между 1750 и 1950 г. населението на Китай нараства от 250 до 500 млн. души. После идва истинска демографска експлозия и следващото удвояване на числеността на китайците до 1 млрд. души се случва за малко повече от три десетилетия между 1950 и 1982 г. Тогава властите решават, че ресурсите на страната все пак са ограничени и налагат политиката „едно дете в семейството". Тази интервенция, в съчетание с урбанизацията и относителното замогване на стотици милиони китайци, води до процес, за който може да се каже, че е най-драматичният спад в раждаемостта в цялата човешка история. Ако през 60-те години на ХХ век една китайка е имала средно 6 и дори 7 рожби, то през 90-те години този показател вече пада под 2,1 деца, което е общопризнатата граница за възпроизводство на населението.
От началото на 2016 китайците получиха правото да имат по две деца, от юни 2021 г. всички ограничения за раждаемостта бяха премахнати. Но вече е късно: страната навлиза в последната фаза на демографския преход, който западните общества преживяха десетилетия по-рано. Никакви държавни политики не са в състояние да обърнат насочената надолу крива на раждаемостта в Китай. Парадоксът е, че след премахването на правилото за едно дете в семейството, китайките не раждат повече. Напротив – през тази година показателят падна до 1,2 деца на една жена и ще продължи да върви надолу.
Ако искате да научите какво ще е бъдещето на Китай – проучете внимателно числата от доклада „Перспективите пред световното население“, изготвян ежегодно от Департамента по икономически и социални въпроси на ООН. Според този документ през 2023 Китай за пръв път ще отбележи отрицателен естествен прираст, населението му ще се запази за 2–3 години почти на сегашното ниво, след което ще започне бавен спад, ускоряващ се през втората половина на века. През 2050 г. китайците ще бъдат 1,32 млрд., през 2079 за пръв път ще паднат под 1 млрд., а в края на века ще са 767 млн. Това означава, че половината от населението на страната ще се стопи в следващите 78 години. През втората половина на нашия век жителите на Китай ще намаляват с по 10-12 млн. на година. Според специалистите от ООН това е най-вероятният демографски сценарий за Китай. Има и оптимистичен вариант, при който до 2100 г. населението на страната ще намалее „само“ с 273 млн. души. Той обаче е по-малко вероятен от най-песимистичния сценарий, при който до края на века китайците ще бъдат под 500 млн. души – три пъти по-малко от сега.
Показателен е фактът, че наред с Япония и Южна Корея на последните места в световната класация за раждаемостта са Тайван, Сингапур, Хонконг и Макао – все държави и градове, които са населени предимно с китайци и са доста по-напред в икономическото си развитие от континентален Китай. Особено мрачен сигнал за китайското демографско бъдеще идва от Южна Корея и Хонконг, където раждаемостта вече падна под нивото от 1 дете на една жена.
Бъдещите демографски проблеми на Китай ще бъдат подсилени и от дисбаланса в съотношението между броя на мъжете и жените. По традиция китайските семейства предпочитат поколение от мъжки пол. Напредъкът на медицината даде възможност полът на бебето да се знае от рано и жената да направи аборт, ако бъдещата рожба не е момче. Тази уродлива форма на семейно планиране бе особено разпространена докато действаше политиката „едно дете в семейството“. В резултат сега в групата от 12 до 22-годишна възраст съотношението между младежи и девойки е 119:100 , а при 23-27-годишните – 115:100.
Само по себе си намаляването на населението в Китай не изглежда толкова голям проблем. Дори и в страната да останат само половин милиард души, нима това е малко? Въпросът обаче не е колко ще бъдат китайците, а какво ще е съотношението между работещи и пенсионери. Сега средната възраст на китайците е 38,5 години, през 2050-а ще е 51 години, а през 70-те години на нашия век ще достигне 57 години и ще се задържи на това ниво. Ако през 2022 г. само 10% от жителите на Китай са над 60-годишна възраст, то към средата на века този дял ще достигне една трета от населението.
Големият въпрос е откъде ще дойдат парите за пенсиите на стотиците милиони възрастни китайци? Сега съотношението между хората в трудоспособна възраст и пенсионерите е 6 към 1, но в средата на века ще бъде 2 към 1. Прогнозата е, че през 2079 китайците в трудоспособна възраст вече ще бъдат по-малко от половината от населението на страната. Всъщност числеността на китайската работна сила вече премина своя връх от 801 млн. души през 2015 и от тогава бавно намалява. Пенсионният модел в Китай е разходно-покривен, което означава, че парите за възрастните хора ще идват от пенсионните отчисления на работещите. А трябва да се има предвид, че средната продължителност на живота ще расте.
Раждаемостта в западните държави също е ниска, но те разчитат на имиграцията, за да запазят числеността на населението си и да съхранят баланса между работещи и пенсионери. Китай обаче е затворена комунистическа страна, където националната принадлежност се дефинира преди всичко чрез етническия произход и чужденците нямат големи шансове да се интегрират. Нетният мигрантски поток към Китай е отрицателен – минус 200-300 хиляди души годишно. Особено показателен за мрачните предчувствия за бъдещето на най-многолюдната държава в света е феноменът „родилен туризъм“. В последните години все повече заможни китайки отиват да раждат в САЩ, предимно в Южна Калифорния, за да могат по този начин децата да получат американско гражданство по рождение. Има дори и low cost вариант на родилния туризъм – с пътуване до най-близката до Китай територия на САЩ – Марианските острови, където бременните китайки могат да влизат без виза за срок от 14 дни.
Драмата на Китай е в това, че докато западните държави слизаха към мазето на демографската есен по стълбите, то азиатският колос върви натам с бързия асансьор. Освен това застаряването на населението застигна САЩ и Западна Европа, когато те вече бяха богати. Китай обаче ще остарее преди да забогатее. Да, номиналният китайски БВП вече е 73% от този на САЩ, но ако гледаме другия показател – БВП на глава от населението, то Китай е на 65-о място в света, почти на едно ниво с България.
Ако Китай смята да отнеме световното лидерство на САЩ, то трябва да опита да го направи в следващите 15-20 години. След това демографските проблеми ще принудят властите в Пекин да гледат предимно към вътрешните си проблеми. Сега съотношението между населението на Китай и САЩ е 4 към 1, към 2050 г. то ще бъде 3,5:1, а в края на века – 2:1. Дори и в икономически план китайците да успеят да изпреварят Америка, това ще е за кратко. На страната на САЩ остават няколко големи предимства – демократичната политическа система, по-силната армия, световното господство на долара и на английския език, меката сила на културното привличане и най-важното – съюзниците в лицето на ЕС, Великобритания, Канада, Австралия, Япония.