От проф. д.н. Владимир Чуков
В Световния ден на населението – 18 октомври 2022 на сайта на ООН се появи прогнозата, че на 15 ноември жителите на планетата Земя ще са вече 8 млрд. По този повод генералният секретар Антонио Гутиериш заяви, че „това би било подходящо време да се възхищаваме от напредъка в здравеопазването, станал причина за житейско дълголетие и за драстично намаляване на майчината и детската смъртност.“
Редица експерти не споделят умерения оптимизъм на изпълнителния директор на ООН за населението Наталия Канем, че „няма място за паника“. Лекарката от Панама, завършила Харвард обръща внимание на факта, че „застаряващият Запад“ продължава да управлява прехраната на „подмладяващия се Изток“. В свое изказване Канем дава за доказателство възрастовата структура на населението на двата бряга на Средиземно море. В Южна Европа повече от 22% от населението е над 65 години, докато на африканския бряг повече от 45% са хора, ненавършили 15 години.
В разсъждения по темата пред популярния вестник „Шарк ал аусат“ създателят на „Египетската хранителна банка“ Рида Сукар отстоява тезата, че появата на пандемията „ковид-19“ и войната в Украйна са нищо повече, освен доказателство за състоятелността на теорията на английския учен Томас Малтус. В своето „Есе за законите на населението“ от 1798 г. последният твърди, че ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа. Причината за това е, че населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му – в аритметична. Според него бедствия като епидемии, войни, глад и болести са „естествен регулатор на нормалния брой на световното население“.
В интервюто си Сукар дава примери от разрухата на селското стопанство на Египет през последните месеци. Той отбелязва, че вносната селскостопанска техника, торовете и фуража, предимно от Украйна и Русия са били гръбнака на произвежданата в тази най-населена арабска страна храна. Сега когато просто тези съставки ги няма, египетски фермери са били принудени да унищожат цели птицеферми. Отделно този процес е станал причина за рязко повишаване на цената на храната. Според него, дори някои храни са изчезнали от трапезата на обикновения египтянин.
Статистиката е безмилостна в това отношение. През 2050 г. се очаква населението на Земята да достигне 10 млрд. Докладът „Перспективи за световното население за 2022 г.“, който беше публикуван на Световния ден на населението, показва, че повече от половината от прогнозираното увеличение на световното население до 2050 ще бъде концентрирано в осем държави: Демократична република Конго, Египет, Етиопия, Индия , Нигерия и Пакистан. Той прогнозира, че страните от Субсахарска Африка ще допринесат за повече от половината от очакваното увеличение.
Тогава обаче селскостопанската продукция трябва да нарасне с 50%, а водните ресурси – с 15%. Настоящото състояние обаче показва тенденция, която е в обратна посока. Според доклад на ФАО в 52 държави по света населението не може да подбира храната си. В същото време 95% от населението на Запад, плюс държави като Азербайджан и Обединените арабски емирства нямат проблем с разнообразието на твоята трапеза. По-детайлно специализираният доклад показва, че в Азия има най-голям брой хора, които не могат да си позволят здравословна храна. Става въпрос за 1,89 млрд. души, от които 973 млн. са само в Индия, друг милиард са в Африка и около 151 млн. са в Америка и Океания.
Увеличаването на населението също оказва влияние върху строителство на нови жилища. Според ООН през 2100 г. се очаква броят на хората по света да достигне повече от 11,2 млрд. души. Тогава ресурсите, консумирани от населението трябва да се увеличат седем пъти. Според директорът на Европейския институт за устойчиво развитие в Единбург Шон Смит подобна тенденция на нарастване напълно съответства на икономическото развитие на Европейския съюз. Според него към 2100 г. светът ще се нуждае от допълнителни два млрд. жилища. Огромната част от тях обаче са в дневния ред за разрешаване на „подмладяващия се Изток“, а не на „стареещия Запад“.
Според ООН през 2100 се очаква броят на хората по света да достигне повече от 11,2 млрд.
В примерите, които дава египетския граждански активист Сукар разказва историята на неговия сънародник-фермер Фатхи Юнис. Последният признава, че не се е вслушвал в призивите да намали броя на своите наследници. Той е създал седем сина с ясната идея, че му трябва безплатна работна ръка за обработване на земите, намиращи се в делтата на Нил. Сега, в условията на пълна разруха на египетското селско стопанство Юнис съветва своите синове да нямат повече от един или двама наследника. Нещо повече, очевидно усещащ разрухата и безперспективието на своята професия, той отправя призив към синовете си да подготвят техните деца да емигрират в Европа. Юнис добавя, че в момента работи, за да осигури необходимите средства, за да могат неговите наследници /синове и внуци/ да отидат в „застаряващия Запад“. Отчаяният фермер добавя, че подобно настроение има сред неговите колеги в цялото село Сърд, намиращо се в Западната провинция в Горен Египет.
Данните относно демокрафските промени в света са категорични. Особено обезпокоителни са те относно образованието. Съгласно доклад на американската НПО за борба срещу бедността Проектът Борген (The Borgen Project) 121 млн. души в целия свят изобщо не учат. Повече от 60% от тях са в бедните страни. Мнозинството от тях са концентрирани в Африка /около 42%/, а 33% - в Западна Азия. Голяма част от тези, които са започнали училище пък изобщо не го завършват.
Поради тези огромни различия между „застаряващия Запад» и „подмладяващия се Изток» наблюдаваме огромна мигрантска вълна. Военни конфликти, рухнала икономика, болести, климатични промени и всякакви други предизвикателства се превръщат във фактори за преместване на огромни човешки маси от Юг на Север, от Изток на Запад. Ако в момента наблюдаваме 100 млн. мигранти по цял свят, то според данни на ООН през 2050 г. те ще са вече 250 млн. .
Интересни данни са изнесени на конференцията, организирана на 18 октомври 2022 от „Анкарския център за политики» относно състоянието на сирийските бежанци в Турция. Последната е основният резервоар на миграционните потоци по т.нар. Балкански път. В свое изявление вътрешният министър Сюлейман Сьойлу отбелязва, че от 2018 до този момент този най-голям мигрантски контингент не само, че не се е редуцирал, но и се е увеличил. През посочената година сирийците в Турция са били 3 623 000 души. Понястоящем въпросната мигратска общност е 3 629 000. Практически се получава една ротация на сирийци, които напускат Турция към Европа, но на тяхно място идват такива, които бягат от своята родина. Според експерти над 70% от тях не желаят да се върнат в Сирия, докато на власт в Дамаск е Башар Асад. Това важи и за онези пет млн. сирийци, които сега живеят в Северна Сирия, която е под турски контрол. В случай, че Анкара се изтегли от тези територии, това ще предизвика огромна миграционна вълна от противници на настоящия сирийски президент. Респективно те ще преминат в Турция, а оттам и в Европа. Най-неприятното е, че около 35% от сирийците в Турция са неграмотни. Интересното е, че в същото време те са доволни от своя живот в Турция, особено че съседната държава им предоставя работа /обикновено ниско квалифицирана/ и социални услуги, които в тяхната страна липсват. От 2011 г., когато започнаха събитията в Сирия, в Турция са намерили работа над 2 200 000 души и се родили над 820 000 сирийски деца.
Тези данни характеризират перспективите за решаването на проблемите на сирийските бежанци. Проблемът е най-вече политически и е свързан с бъдещето на управлението на Башар Асад, подпомогнат от Русия и Иран. Докато това не стане, именно подгонени от нетолерантността и откровения расизъм сирийците ще търсят своето ново бъдеще в съседните европейски страни. Експерти отбелязват, че в момента, в навечерието на президентките и парламентарни избори в Турция, радикалните антиемигрантски лозунги са твърди примамливи за ниско образованите турски социални слоеве. Така, например почти, неизвестният до преди няколко месеца политик Юмид Йоздаг и неговата партия „Победа» вече имат над 3% одобрение.
Ако в момента наблюдаваме 100 млн. мигранти по цял свят, то според данни на ООН през 2050 те ще са вече 250 млн. .
Някои експерти в Близкия Изток поставиха направените от европейския външен министър Жозеп Борел изявления в началото на месец октомври пред слушатели на Европейската дипломатическа академия в същия показател. В Брюж, където се помещава въпросното научно звено, опитният испански дипломат заяви, че „Европа е градина», а цялия останал свят – „гора». Колкото и огради да издига Европа, тя никога не може да се опази от „гората». Изключително остра реакция имаше в Абу Даби, където представителят на ЕС беше извикан в местното МВнР за обяснения. По същия негативен начин реагираха и други страни в региона. Небезизвестната Мария Захарова използва случая, за да нападне ЕС, отбелязвайки, че Европа е станала „градина» след варварско ограбване на „гората». На Борел му се наложи да дава медийни обяснения, че всъщност това, което е искал да каже е, че Европа трябва много добре да опознае другите части на света, а не да си затваря очите за тях.
Практически, ръководителят на европейската дипломация инстинктивно, вероятно не по най-добрия начин, повдига тема за бъдещата демографска политика на Стария континент. „Застаряващият Запад» е факт, който твърде механично запълва липсата на работна ръка от „подмладяващия се Изток». Това крие рискове, които Германия, като основен реципиент на големите мигрантски вълни (60-те години на миналия век, 90-те години на миналия век и 2015-2016) разбира най-добре. Сега обаче се налага и другите страни-членки на ЕС добре да вникнат в детайлите на споменатите противоречия Изток-Запад. Това се налага, тъй като сме на прага на 8-милиардния жител на планената, който със сигурност няма да се роди в Европа, а някъде в Азия или Африка.
Не е много сигурно дали теорият
Проф. д.н. Владимир Чуков
В Световния ден на населението – 18 октомври 2022 на сайта на ООН се появи прогнозата, че на 15 ноември жителите на планетата Земя ще са вече 8 млрд. По този повод генералният секретар Антонио Гутиериш заяви, че „това би било подходящо време да се възхищаваме от напредъка в здравеопазването, станал причина за житейско дълголетие и за драстично намаляване на майчината и детската смъртност.“
Редица експерти не споделят умерения оптимизъм на изпълнителния директор на ООН за населението Наталия Канем, че „няма място за паника“. Лекарката от Панама, завършила Харвард обръща внимание на факта, че „застаряващият Запад“ продължава да управлява прехраната на „подмладяващия се Изток“. В свое изказване Канем дава за доказателство възрастовата структура на населението на двата бряга на Средиземно море. В Южна Европа повече от 22% от населението е над 65 години, докато на африканския бряг повече от 45% са хора, ненавършили 15 години.
В разсъждения по темата пред популярния вестник „Шарк ал аусат“ създателят на „Египетската хранителна банка“ Рида Сукар отстоява тезата, че появата на пандемията „ковид-19“ и войната в Украйна са нищо повече, освен доказателство за състоятелността на теорията на английския учен Томас Малтус. В своето „Есе за законите на населението“ от 1798 г. последният твърди, че ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа. Причината за това е, че населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му – в аритметична. Според него бедствия като епидемии, войни, глад и болести са „естествен регулатор на нормалния брой на световното население“.
В интервюто си Сукар дава примери от разрухата на селското стопанство на Египет през последните месеци. Той отбелязва, че вносната селскостопанска техника, торовете и фуража, предимно от Украйна и Русия са били гръбнака на произвежданата в тази най-населена арабска страна храна. Сега когато просто тези съставки ги няма, египетски фермери са били принудени да унищожат цели птицеферми. Отделно този процес е станал причина за рязко повишаване на цената на храната. Според него, дори някои храни са изчезнали от трапезата на обикновения египтянин.
Статистиката е безмилостна в това отношение. През 2050 г. се очаква населението на Земята да достигне 10 млрд. Докладът „Перспективи за световното население за 2022 г.“, който беше публикуван на Световния ден на населението, показва, че повече от половината от прогнозираното увеличение на световното население до 2050 ще бъде концентрирано в осем държави: Демократична република Конго, Египет, Етиопия, Индия , Нигерия и Пакистан. Той прогнозира, че страните от Субсахарска Африка ще допринесат за повече от половината от очакваното увеличение.
Тогава обаче селскостопанската продукция трябва да нарасне с 50%, а водните ресурси – с 15%. Настоящото състояние обаче показва тенденция, която е в обратна посока. Според доклад на ФАО в 52 държави по света населението не може да подбира храната си. В същото време 95% от населението на Запад, плюс държави като Азербайджан и Обединените арабски емирства нямат проблем с разнообразието на твоята трапеза. По-детайлно специализираният доклад показва, че в Азия има най-голям брой хора, които не могат да си позволят здравословна храна. Става въпрос за 1,89 млрд. души, от които 973 млн. са само в Индия, друг милиард са в Африка и около 151 млн. са в Америка и Океания.
Увеличаването на населението също оказва влияние върху строителство на нови жилища. Според ООН през 2100 г. се очаква броят на хората по света да достигне повече от 11,2 млрд. души. Тогава ресурсите, консумирани от населението трябва да се увеличат седем пъти. Според директорът на Европейския институт за устойчиво развитие в Единбург Шон Смит подобна тенденция на нарастване напълно съответства на икономическото развитие на Европейския съюз. Според него към 2100 г. светът ще се нуждае от допълнителни два млрд. жилища. Огромната част от тях обаче са в дневния ред за разрешаване на „подмладяващия се Изток“, а не на „стареещия Запад“.
Според ООН през 2100 се очаква броят на хората по света да достигне повече от 11,2 млрд
В примерите, които дава египетския граждански активист Сукар разказва историята на неговия сънародник-фермер Фатхи Юнис. Последният признава, че не се е вслушвал в призивите да намали броя на своите наследници. Той е създал седем сина с ясната идея, че му трябва безплатна работна ръка за обработване на земите, намиращи се в делтата на Нил. Сега, в условията на пълна разруха на египетското селско стопанство Юнис съветва своите синове да нямат повече от един или двама наследника. Нещо повече, очевидно усещащ разрухата и безперспективието на своята професия, той отправя призив към синовете си да подготвят техните деца да емигрират в Европа. Юнис добавя, че в момента работи, за да осигури необходимите средства, за да могат неговите наследници /синове и внуци/ да отидат в „застаряващия Запад“. Отчаяният фермер добавя, че подобно настроение има сред неговите колеги в цялото село Сърд, намиращо се в Западната провинция в Горен Египет.
Данните относно демокрафските промени в света са категорични. Особено обезпокоителни са те относно образованието. Съгласно доклад на американската НПО за борба срещу бедността Проектът Борген (The Borgen Project) 121 млн. души в целия свят изобщо не учат. Повече от 60% от тях са в бедните страни. Мнозинството от тях са концентрирани в Африка /около 42%/, а 33% - в Западна Азия. Голяма част от тези, които са започнали училище пък изобщо не го завършват.
Поради тези огромни различия между „застаряващия Запад» и „подмладяващия се Изток» наблюдаваме огромна мигрантска вълна. Военни конфликти, рухнала икономика, болести, климатични промени и всякакви други предизвикателства се превръщат във фактори за преместване на огромни човешки маси от Юг на Север, от Изток на Запад. Ако в момента наблюдаваме 100 млн. мигранти по цял свят, то според данни на ООН през 2050 г. те ще са вече 250 млн. .
Интересни данни са изнесени на конференцията, организирана на 18 октомври 2022 от „Анкарския център за политики» относно състоянието на сирийските бежанци в Турция. Последната е основният резервоар на миграционните потоци по т.нар. Балкански път. В свое изявление вътрешният министър Сюлейман Сьойлу отбелязва, че от 2018 до този момент този най-голям мигрантски контингент не само, че не се е редуцирал, но и се е увеличил. През посочената година сирийците в Турция са били 3 623 000 души. Понястоящем въпросната мигратска общност е 3 629 000. Практически се получава една ротация на сирийци, които напускат Турция към Европа, но на тяхно място идват такива, които бягат от своята родина. Според експерти над 70% от тях не желаят да се върнат в Сирия, докато на власт в Дамаск е Башар Асад. Това важи и за онези пет млн. сирийци, които сега живеят в Северна Сирия, която е под турски контрол. В случай, че Анкара се изтегли от тези територии, това ще предизвика огромна миграционна вълна от противници на настоящия сирийски президент. Респективно те ще преминат в Турция, а оттам и в Европа. Най-неприятното е, че около 35% от сирийците в Турция са неграмотни. Интересното е, че в същото време те са доволни от своя живот в Турция, особено че съседната държава им предоставя работа /обикновено ниско квалифицирана/ и социални услуги, които в тяхната страна липсват. От 2011 г., когато започнаха събитията в Сирия, в Турция са намерили работа над 2 200 000 души и се родили над 820 000 сирийски деца.
Тези данни характеризират перспективите за решаването на проблемите на сирийските бежанци. Проблемът е най-вече политически и е свързан с бъдещето на управлението на Башар Асад, подпомогнат от Русия и Иран. Докато това не стане, именно подгонени от нетолерантността и откровения расизъм сирийците ще търсят своето ново бъдеще в съседните европейски страни. Експерти отбелязват, че в момента, в навечерието на президентките и парламентарни избори в Турция, радикалните антиемигрантски лозунги са твърди примамливи за ниско образованите турски социални слоеве. Така, например почти, неизвестният до преди няколко месеца политик Юмид Йоздаг и неговата партия „Победа» вече имат над 3% одобрение.
Ако в момента наблюдаваме 100 млн. мигранти по цял свят, то според данни на ООН през 2050 те ще са вече 250 млн. .
Някои експерти в Близкия Изток поставиха направените от европейския външен министър Жозеп Борел изявления в началото на месец октомври пред слушатели на Европейската дипломатическа академия в същия показател. В Брюж, където се помещава въпросното научно звено, опитният испански дипломат заяви, че „Европа е градина», а цялия останал свят – „гора». Колкото и огради да издига Европа, тя никога не може да се опази от „гората». Изключително остра реакция имаше в Абу Даби, където представителят на ЕС беше извикан в местното МВнР за обяснения. По същия негативен начин реагираха и други страни в региона. Небезизвестната Мария Захарова използва случая, за да нападне ЕС, отбелязвайки, че Европа е станала „градина» след варварско ограбване на „гората». На Борел му се наложи да дава медийни обяснения, че всъщност това, което е искал да каже е, че Европа трябва много добре да опознае другите части на света, а не да си затваря очите за тях.
Практически, ръководителят на европейската дипломация инстинктивно, вероятно не по най-добрия начин, повдига тема за бъдещата демографска политика на Стария континент. „Застаряващият Запад» е факт, който твърде механично запълва липсата на работна ръка от „подмладяващия се Изток». Това крие рискове, които Германия, като основен реципиент на големите мигрантски вълни (60-те години на миналия век, 90-те години на миналия век и 2015-2016) разбира най-добре. Сега обаче се налага и другите страни-членки на ЕС добре да вникнат в детайлите на споменатите противоречия Изток-Запад. Това се налага, тъй като сме на прага на 8-милиардния жител на планената, който със сигурност няма да се роди в Европа, а някъде в Азия или Африка.
Не е много сигурно дали теорията на Малтус, създадена в края на 18-ти век е приложима три века по-късно. Ако съпоставим броя на жертвите от пандемията „ковид-19» и тези от войната в Украйна (между 6,5 и 7 млн. общо) на фона на осемте млрд. жители, едва ли ще ги възприемем като сериозен регулатор на стихийното нарастване на населението в света. Не бедствията, а разумът и съзидателният труд ще създадат условия за нормален живот и икономически просперитет.
а на Малтус, създадена в края на 18-ти век е приложима три века по-късно. Ако съпоставим броя на жертвите от пандемията „ковид-19» и тези от войната в Украйна (между 6,5 и 7 млн. общо) на фона на осемте млрд. жители, едва ли ще ги възприемем като сериозен регулатор на стихийното нарастване на населението в света. Не бедствията, а разумът и съзидателният труд ще създадат условия за нормален живот и икономически просперитет.
