От Роселина Петкова
Откакто свят светува хората търсят формулата на безсмъртието. Още от древните шумерски и египетски цивилизации се предават митовете за безсмъртието и всички те са свързани с поднасяне дарове на Боговете, мумифициране на фараоните или с жертвоприношения. Зараждането на философските движения е още прекалено далеч от древните цивилизации, така че никой тогава не си е задавал въпроси и не е изпулвал съмнения в своя бог. Напротив – те са „знаели“, че ритуалите ще им дадат безсмъртие и са ги изпълнявали. Никой не го е правил с мисълта, че днес ще извършат ритуала и утре вече ще са безсмъртни. Правело се е за бъдещето, за след като умрат.
С развитието на историята тези вярвания се пренасят по един или друг начин в различните религии и обичай. Светът не спира да се развива и добива съвсем различен облик. В наши дни философи, учени и специалисти в новите технологии са насочили усилия да открият лекарство срещу старостта. Медицината ни е дала много. Технологиите я допълват. Открити са антибиотиците, ваксините. Работи се по създаването на лек за неизлечимите болести. Именно този напредък води до удължаването на човешкия живот почти двойно за последните 150 години. И ако шумерите и египтяните са „знаели“, че ще получат безсмъртие след смъртта, то днес ние знаем едно – старостта е болест, срещу която търсим лечение.
Световната здравна организация категоризира стареенето като болест през 2019. Според Авинаш Синг, преподавател в Австралийския институт за изкуствен интелект към Технологичния университет в Сидни, има няколко причини за това решение. „Една от тях е, че когато започваме да остаряваме проявяваме симптоми на старческите заболявания – сърдечни проблеми, психически и т.н. Между остаряването и заболяването има пряка връзка. Затова защо не излекуваме или предотвратим остаряването напълно, за да избегнем страничния ефект на стареенето? С други думи, сърдечните заболявания или психичните разстройства са само симптом на болест на остаряването“, коментира Авинаш Синг.
Преподавателят разказва, че през последните няколко години е постигнат значителен напредък в инвестициите и изследванията за удължаване на човешкия живот. „Някои големи известни милиардери, като Джеф Безос и Юри Милнър, основаха Alto Labs, където учените разработват технология за удължаване на живота, базирана върху клетъчно препрограмиране. Други големи имена в тази надпревара са Human Longevity Inc на Питър Диамандис и Крейг Вентър , както и Calico Life Science LLC на Google, но те са само върхът на айсберга. В целия свят тези, които полагат усилия за удължаване на човешкия живот са много повече, а всяка година към този списък се прибавят и нови имена, обяснява Авинаш Синг
Чува ли ли сте за биогеронтолозите? Накратко: това са хора, занимаващи се с биологичния процес на стареене и потенциалните средства за забавянето му. Компанията Deep Longevity създава инструменти, които позволяват на биогеронтолозите да изучават стареенето и да прилагат знанията си в живота. „Разработихме редица цифрови модели на стареене, които могат да разберат дали темпото ви на стареене се ускорява и как да го забавите“, разказва Фьодор Галкин, директор научни изследвания (Director of Scientific BD) в Deep longevity.
Авинаш Синг, обяснява, че на този етап технологиите, свързани с биологичното стареене, изглеждат най-обещаващи, но също така се препоръчват и много други начини, които също оказват пряко влияние върху нашето стареене. „Добавките, свързани с начина на живот и стареенето, са доста популярни, предвид наличността им на пазара. Понастоящем няма медицински одобрени лечения или технологии за удължаване на живота, достъпни за обществеността“, допълва той. Авинаш Синг пояснява още, че повечето от известните технологии , като BioViva, Calico, Alto и т.н., са в ранен етап на експериментиране, което, ако е успешно, трябва да премине през дълъг процес на одобрение.
Един от основните проблеми при опитите за удължаване на човешкия живот е, че стареенето е доста комплексен процес, обяснява Фьодор Галкин от Deep longevity. “Очевидно остаряването няма единствен източник и е по-скоро хаотична смесица от натрупване на щети, фалшив генетичен код, фактори на околната среда и статистическата невъзможност на сложни структури в един свят, който има за цел да увеличи максимално своята ентропия”, пояснява той.
Галкин разказва, че дори при контролирани експерименти се оказва, че учените, които вероятно изучават едно и също явление, може да работят в рамките на напълно различни системи. „Това е особено ясно в междувидовите изследвания на стареенето. Различни животни и дори различни видове лабораторни мишки показват привидно подобни признаци на стареене. Въпреки това, генетичните процеси зад тези наблюдавани признаци могат да бъдат много по-разнообразни, отколкото повечето хора очакват“, пояснява Фьодор Галкин.
Според Авинаш Синг генната терапия е една от ключовите области, в които компаниите се състезават. Но съществуват и други, не биологични методи, като например дигиталните. „Цифровото безсмъртие често се разглежда като алтернативен начин за удължаване на човешкия живот, съхраняващо човешкото съзнание, памет и опит в цифрова платформа. Имаше доста движение и в тази посока; обаче текущото ограничение на технологиите измести тази цел по-далеч във времето за сметка на това, което може да постигне биологичното удължаване на живота“, допълва Авинаш Синг.
Въпреки, че биологичното удължаване на човешкия живот изглежда по-естествено, цифровият модел може да го измести. „Модифициран въглерод“ (Altered Carbon) и „Качване“ (Upload) са добри примери за ТВ-сериали, разкриващи потенциала за цифрово удължаване на човешкия живот, обяснява Авинаш Синг. „Според мен дигиталното безсмъртие наистина постига това, към което се стреми движението за трансхуманизъм – свободна воля, която позволява пътуване в дълбокия космос в продължение на хиляди години или пренастройване на живота, за да започнете отначало и на чисто“, обяснява Авинаш Синг.
В момента САЩ са водещи в изследванията и разработването на технологии против стареене, като една от основните причини може би е интересът от страна на технологичните милиардери в страната. Непосредствено след тях се нареждат Великобритания и Китай. Според Авинаш Синг може да очакваме някои от първите продукти против стареене от самите САЩ през следващите 5-10 години. Но каква цена ще трябва да платим за това? „Предвид тенденциите в медицинската технология, подозирам, че няма да е евтино и може да струва цяло състояние. Е, това повдига и други етични въпроси, свързани с това, че такава технология ще бъде достъпна само за богатите и може да създаде разделение в обществото“, смята Синг. Според него тези технологии не трябва да притежават патентни права, за да могат повече хора да имат достъп до тях.
