от Преслав Райков
Легендарният хит “Кой иска да живее вечно” на групата „Куин“ е написана от китариста на Брайън Мей в колата на своя мениджър, с която се връщал у дома след като гледал току-що завършения филм „Шотландски боец“. Фразата „Кой иска да живее вечно“ му хрумнала, докато наблюдавал любовната сцена, в която главният герой Конър Маклауд (Кристофър Ламбърт) наблюдава как смъртната му съпруга Хедър (Бийти Едни) остарява и умира в ръцете му, докато той, безсмъртният, остава вечно млад. Брайън Мей освен музикант, текстописец и продуцент е дипломиран доктор по астрофизика и вероятно неговите научни прозрения са го вдъхновили още през 1986 да предрече тренд, който в последните години се материализира и набира сериозен импулс.
Здравословното остаряване, или борбата за максималното удължаване на функционалния човешки живот е една от актуалните научни тенденции. Сребърната икономика фокусира желанието на все повече хора да водят активен, здравословен живот, благодарение на технологичния прогрес и пазарните иновации. Глобалното дълголетие поражда до сериозна социална трансформация и поражда нови икономически проблеми, а намирането на решения за новите демографски реалности отправя предизвикателства към най-иновативните компании и отворя нови пазари. И докато някои може да гледат на тези социални промени като на сурово предупреждение за световната икономика, други третират този тренд като уникална пазарна възможност. И се възползват активно от нея.
Сребърната икономика - проблем или възможност? “Сребърната икономика” включва всички икономически дейности, продукти и услуги, задоволяващи потребностите на хората над 50 години. Концепцията води началото си от т.н. сребърен пазар в Япония, зародил се през 70-те години на миналия век, когато Страната на изгряващото слънце регистрира над многобройно население на 65 години в света.
Същността на сребърната икономика се определя като проблем в много икономически модели. Увеличената продължителност на живота в глобален мащаб, съчетана с намаляваща раждаемост, принуди мнозина икономисти да прогнозират тревожно въздействие на застаряващото население върху стабилността на глобалната икономика. Все по-често чуваме прогнози за „демографска бомба със закъснител“ и аргументирани опасения, че бъдещите поколения няма да успеят да посрещнат увеличените пенсионни задължения и здравни грижи да нарастващия брой пенсионери. Допълнителен натиск оказва и нарастващия демографски дисбаланс, в резултат на който на всеки пенсионер се падат все по-малко работници в работоспособна възраст. Това не се дължи само на по-дългата продължителност на живота, а и на развиващата се дългосрочна тенденция в повечето западни страни за по-ниска раждаемост. Обикновено коефициентът на раждаемост, необходим за заместване на съществуващото население, е 2,1 деца на жена, но по последни данни средното ниво за 35-те страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е 1,7. Много държави, включително Германия, Япония и Испания, са на ниво 1,5 или дори по-ниско. Това означава, че съотношението между работещите и зависимите лица – тези, които са с нулев икономически принос - е намаляло съществено, и ще продължи да намалява през следващото десетилетие. Поради комбинацията от тези фактори държавните пенсионни задължения се увеличиха драстично през последните 20 години. В същото време способността ни да ги финансираме устойчиво е под натиск. В резултат на това правителствата не разполагат с голям избор - освен да увеличават възрастта за държавна пенсия. А това от своя страна има допълнителен ефект върху много частни пенсии, които обикновено използват държавната пенсионна възраст като ориентир.
Всички тези демографски прогнози с голяма доза вероятност ще се сбъднат, а икономическите системи в този момент все още нямат решение за тези предизвикателства. Демографските данни сочат, че застаряването на населението вероятно ще се ускори през следващите 50 години, като това ще бъде особено изразено, както в развитите страни, така и в много развиващи се икономики, които считахме за имунизирани срещу тези процеси. Статистиката на Световната банка и Световната здравна организация (СЗО) сочат, че към 2022 средната продължителност на живота е 72,5 години, което е с 20 години повече, отколкото през 1960, а общият брой на населението над 60 години е 962 млн. - два пъти повече, отколкото през 1980, а до 2050 ще се удвои отново до близо 2,1 млрд.
Защо е необходимо здравословното остаряване? Възрастните хора са потребители със специфични нужди, за чието удовлетворяване бизнесът се изправя пред нови предизвикателства. Справяйки се с тях компаниите могат да открият нови пазари за своите продукти и услуги, като същевременно създават и социална стойност за обществото - както и технологичен прогрес в редица сфери.
В момента редица компании, които устремено работят в полза на дълголетието, развиват важни иновации в редица сектори. Покупателната способност на хората над 60 години нараства все повече, и се изчислява, че ще продължава да се увеличава средно с 5% годишно в голяма част от развития свят. В САЩ през сладващите 20 години се очаква хората над 60 години да разполагат с близо 70% от общия разполагаем доход в икономиката, а в момента, по-голямата част на покупателна способност в Европа също е съсредоточена в населението над 50 годишна възраст. Прогнозите предвиждат редица сегменти да претърпят значителни промени, задвижени основно от покупателната способност на застаряващите потребители и техните нужди. Прогнозите определят глобалната стойност на този нов пазар - наречен сребърна икономика - да достигне до $17 трлн. до 2025.
По данни от оценките на Оксфорд Икономикс (лидер в областта на глобалните икономически прогнози и иконометричния анализ) и на Технополис Груп (една от водещите европейски консултантски компании в областта на науката, технологиите и иновационната политика) , европейската сребърна икономика се оценява на €4.2 трлн. и генерира над 29% от европейския БВП, както и 35% от общата заетост. Ако сравним само европейската сребърна икономика с другите световни икономики, то тя ще се позиционира на трето място в света, като отстъпва само на икономиките на САЩ и Китай. Спрямо демографските и пазарните прогнози, сребърната икономика в Европа ще нараства годишно с 5.5% и ще достигне оценка от €6.3 трлн. през 2025г, като населението над 50 годишна възраст ще достигне 43% от общото население на континента. За САЩ данните за сребърната икономика са подобни. Към момента пазарът в този сегмент се оценява на $7.5 трлн., като се очаква да нараства с годишен темп от над 5%.
Сребърната лавина се пренася и в Азия. И докато на Обединеното кралство, САЩ и Франция отне съответно 45, 69 и 115 години, за да преминат от тренд на застаряващо общество към основно застаряло общество, то в Сингапур и Китай този тренд ще бъде много по-ускорен, и в следващите 25 години възрастните хора над 50 години ще представляват 32% от цялото азиатско-тихоокеанско население. Тази маса от по-възрастни хора се очаква да формира 52% от общите потребителски разходи в Азиатско-тихоокеанския регион, което ще бъде изключителен двигател на индустриите, които ще посрещнат тези разходи.
Нарастващият дял на по-възрастните хора заедно с намаляващата раждаемост означават, че до средата на този век на Земята ще има повече хора над 60 години, отколкото под 15 години. Застаряването на населението е един от най-важните фактори за прогнозиране на бъдещата икономическа дейност, и е мощна сила не само в социално изражение, но и в чисто икономически мащаб.
Здравословно остаряване Въпреки ясната предсказуемост на застаряването на населението, неговия ускоряващ се темп, както и пропуските в здравословното дълголетие, светът се оказва неподготвен за новите предизвикателства. Пандемията хвърли светлина върху много грешни решения не само по отношение на това, което правим, но и за начина, по който мислим за стареенето и проблемите на възрастните хора. Съвременните здравни системи не са подготвени да отговорят пълноценно на нуждите на възрастните хора. Те основно инвестират в хора през първата половина от живота, отколкото в тези през втората половина, въпреки по-високото разпространение на болестите и нуждата от грижи. И ако е цинично да твърдим, че хората трябва да живеят по-малко, то е напълно в реда на нещата да споменем, че решението би било хората да остават по-здрави за по-дълго време, с което да допринасят за развитието на икономиките.
Необходимо е да направим живота на хората 21-ви век по-здравословен и активен, а това може да се случи чрез пазарни иновации и технологичен прогрес. Тъй като глобалното дълголетие води до масивна социална трансформация и редица икономически проблеми, намирането на решения за новите демографски реалности предизвиква най-иновативните умове по света. Редица пробиви бяха направени през последните 10 години в области, които значително могат да променят начина по който остаряваме, както и да повишат работоспособността ни в годините.
Deep Mind и Alpha Fold 2
AlphaFold 2 е иновативна система, базирана на изкуствен интелект и дълбоко структурирано машинно самообучение (deep machine learning), която чрез силата на изчисленията прогнозира и моделира с висока точност триизмерната структура на огромен брой протеини, като анализира данните от тяхната аминокиселинна последователност. Революционната програма редовно постига точност, конкурентна с тази на експериментите, които обаче са изключително бавни и изискват много повече ресурси за да се осъществят.
През последните години DeepMind Technologies, която е подразделение и асоциирана компания на Alphabet (Google), и Европейският институт по биоинформатика си партнираха активно, за да създадат базата данни AlphaFold 2. Към момента платформата е с отворен код и може да се използва свободно от научната общност, което обещава значителен прогрес в различни области на медицината, биотехнологиите и генетиката, които съществено могат да променят разбирането ни за остаряването. Последната версия на базата данни съдържа над 200 милиона записа, осигуряващи широко покритие на Uni Prot (стандартното хранилище на протеинови последователности и анотации). Платформата Alpha Fold 2 обещава да промени изцяло голяма част от научните подходи в това да разгадаваме човешките гени, болести и потенциалното им лечение. Платформата направи огромен скок в решаването на едно от най-големите предизвикателства на биологията – определянето на триизмерната форма на протеин от неговата аминокиселинна последователност. До момента това се правеше чрез различни изследвания, които изискват специализирани лаборатории, както и много ресурси, в това число и времеви.
AlphaFold 2 надмина около 100 други екипа в двугодишно предизвикателство за Deep Mind прогнозирането на структурата на протеини, наречено CASP - съкратено от Critical Assessment of Structure Prediction. Предходната версия на системата – Alpha Fold, също беше безапелационен победител през 2018г, но Alpha Fold 2 надминава всички очаквания и се доближава до рекордни резултати надминаващи очакванията на всички.
Способността за точно предсказване на протеиновите структури според тяхната аминокиселинна последователност ще има огромна полза за науките за живота и медицината. Това значително ще ускори усилията ни да опознаем градивните елементи на клетките, както и ще даде възможност за по-бързо разработване на специализирани лекарства на различни болести. Не на последно място ще улесни изучаването и лекуването на т.н. “подценявани болест”, от които световното население повсеместно страда и понася сериозни икономически загуби. Според редица учени платформата се представя толкова умопомрачително добре, че най-вероятно предвещава истинска революция в биологията, която ще промени медицината. Това ще видоизмени научните изследвания и ще трансформира биоинженерството. В крайна сметка ще промени всичко.
Роботизирани болногледачи, нанороботи и крионика. Не е сарлеч денят, когато роботите ще станат рутинна част от ежедневието на по-възрастните ни близки. Редица компании успешно прилагат роботизирани модели, които осигурят на хората независимост докато остаряват. Но ще могат ли роботите да решат проблемите на застаряващото ни общество? Повечето от текущите изследвания показват, че могат. Днес роботите могат да изхвърлят боклука, да ви помагат да ходите и да пазарувате. Те дори могат да се шегуват и да разпознават емоциите ни, дори да се учат на нови неща от нас. Макар все още напълно работещ робот болногледач да ни се струва далечна мечта технологичните разработчици, както и лекарите прогнозират, че е възможно съвсем скоро роботи да заменят напълно болногледачите.
Всичко започна в Япония, където удължването на продължителността на живота и намаляващата раждаемост причиниха тревожен спад в работната сила, както и нарастващо търсене на болногледачи. За да се справят с пропуските в труда и грижите, японците се обърнаха към едно от нещата, които правят най-добре – технологиите. И до днес японските компании са лидери в разработването на хуманоидни роботи, но през последното десетилетие Европа също напредва в тази посока. Френската Алдебаран Роботикс разработва един от основните претенденти в класа на хуманоидните роботи – Ромео. Той е наследник на изключително успешният НЕО-робот, който постигна впечатляващи резултати след създаването си.
Роботиката има много по-широки перспективи за развитие от създаването на пълномощабни заместители на болногледачите. Робот-технологиите са основна част и в редица медицински процедури, които не могат да бъдат изпълнени с обикновена човешка намеса. Днес медицинските роботи са добре известни с ролята си в хирургията, по-специално с използването на роботи, компютри и софтуер за точното манипулиране на хирургически инструменти през един или повече малки разрези за различни хирургични процедури.
Разработват се също и много микророботизирани и нано-роботизирани технологии за третиране на различни болести, както и за диагностика на редица състояния и изпращане на навременна информация за превенция на болестите. Голяма част от проучванията, които в момента се извършват в животински организми, са тези на нанороботите, които обещават да постигнат насочена химиотерапия само засегнати от ракови клетки части от организма, без да причиняват страничните ефекти, които са присъщи за стандартните методи на химиотерапия. Eдна от компаниите в тази сфера е Nanovery, създадена в Лондон през 2018, в момента разработва решения за ранно диагностициране на ракови заболявания. Екипът от учени е базиран в Нюкасъл и работи съвместно с други екипи и компании в един от най-големите клъстери в сферата на медицината и биотехнологиите. От компанията посочват, че техните методи са много по-бързи и точни от традиционните, а в съвместно с други изследвания дават почти 100% прецизност на резултатите.
Криониката също е сфера, която привлича по-заможни клиенти и такива, които вярват, че медицината ще напредне съществено в следващите години. Редица компании предлагат замразяването на хора в очакване на по-добри времена и възможност за връщането им обратно към пълноценен живот. Алкор е водещата компания в света на криониката, създадена през 1972 в Калифорния. Компанията предлага на своите клиенти услуги за дълбоко замразяване и дългосрочно съхранение. Дори един от нейните създатели – Фред Чембърлейн - в момента е замразен в капсула в очакване на по-добри времена за медицината. Алкор в момента съхранява в крио-камерите си 193 замразени клиенти, а в програмата на компанията са записани още 1 300 заможни мечтатели за безсмъртен живот.
Ниските температури отдавна са добре познати на човек, като забавящи редица процеси в организма и способстващи неговото възстановяване. Мисията на Алкор е да позволи на вярващите в технологичният процес и вечния живот да бъдат съхранени в замразено състояние до настъпването на този момент. Цените по замразяването стартират от $250 000, като включват неограничено време за съхранение и престой, а клиентите са от цял свят. Много от клиентите използват полиците си по застраховките живот, за да покрият разходите си, а профилът на ползващите услугата е изключително широк – от ексцентрични мултимилиардери, до обикновенни мечтатели за вечен живот.
Социалната страна на дълголетието През вековете желанието за безсмъртие е съпътсвало голяма част от човешкото битие, но в днешно време, тази необходимост е все по свързана с поддържането на икономическата система, която изнемогва под натиска на застаряващото население. И въпреки, че днес в развитите държави все повече хора живеят дълго след 60-годишна възраст, дълголетието не означава задължително добро здраве, благоденствие и работоспособност. А това се явява проблем за икономическите системи. Извън орбитата на мечтателите за безсмъртие, светът несъмнено трябва да промени възприятията си за възрастните хора, както и да инвестира усилено в иновативно здравеопазване, включително и чрез технологичен и медицински прогрес в областта на програмираното удължаване на живота. Можем да кажем, че днес просто удължаването на живота не е достатъчно условие за извличане на позитивите от дълголетието. Необходимо е то да е свързано с максимално функционален и пълноценен живот, за да може обществото максимално да извлече позитивите от нарастващият дял на застаряващо население.
Свикнали сме да възприемаме по-възрастните като хора, изоставени от технологичният напредък на света, символ на отминали епохи, или просто тежест за социалните системи. Може би това ни пречи да възприемем ценностите и опита им, които са се доказали във времето и биха могли да за укоряване на икономическото развитие на света. По-дългият живот е невероятно ценен ресурс, ако хората имат възможност да прекарат годините на втората и третата си младост в добро здраве. И обратното, ако тези добавени години са доминирани от намаляване на физическия и умствения капацитет, последиците за възрастните хора и за обществото, като цяло са много по-лоши - те се превръщат в тежест на системата.
В свят, който през последните години ускорено и таргетирано поставя устойчивото развитие на икономическите системи, като основен приоритет, може да научи много от подобен модел за здравословно остаряване.
Може би цветът на бъдещата икономика не е зелен, а сив?
В РЕЗЮМЕ Сребърната икономика фокусира желанието на все повече хора да водят активен, здравословен живот, благодарение на технологичния прогрес и пазарните иновации.
