От Мариян Карагьозов
Дебатите за позициите на Турция в НАТО и за отношенията ѝ със западните страни често пъти оставят в сянка един не по-малко интересен въпрос: усилията на Турция за изграждане на собствено военно присъствие и партньорства по света.
Развитието на процесите в Близкия изток след 2011 доведе до избухването на редица локални въоръжени конфликти - в Либия, Йемен, Сирия - както и до увеличаване на политическото напрежение между регионалните блокове. Географската близост на тези размирици с Турция стимулира преосмисляне на прилаганата до този момент външнополитическа стратегия на Анкара – знаменитото мото за „нула проблеми със съседите“. Турция се оказа изправена пред изкушението (според едни), или необходимостта (според други) да се намесва по-активно в съседните страни, като тази намеса все по-често започна да придобива военни измерения.
До 2011 във вътрешен план управляващата Партия на справедливостта и развитието вече беше успяла да стабилизира финансите на страната и да постигне значителен икономически растеж. Всичко това даде възможност Анкара да има по-амбициозна политика за превъоръжаване чрез стимулиране на военната индустрия и закупуване на оръжия турско производство.
Увеличените десантни (въздушни и морски) възможности на югоизточната ни съседка бяха комбинирани и с изграждането на нейни собствени бази в чужбина – към присъствието на турски военни в Северен Кипър от 1974 г. насам и дългогодишните разузнавателните и постове на командоси в Кюрдския автономен район в Северен Ирак, се добави и внушителен тренировъчен център за сомалийската армия край Могадишу. Така Анкара може да следи отблизо развитието на процесите в Африканския рог и Червено море. Турски военни за пръв път стъпиха в Катар – година, след като през 2014 страните сключиха споразумение за изграждането на турска военна база в арабската страна. Присъствието им бе засилено като една от гаранциите за сигурността на Доха след разрива ѝ с няколко други страни от Персийския залив през пролетта на 2017. Вследствие на договорености с Москва, Турция изгради около 80 свои военни поста в сирийската провинция Идлиб.
Друг ярък пример за активното използване на военния компонент в международните отношения от страна на Анкара е Либия. След избухването на конфликт между различни либийски фракции Турция оказа подкрепа на международно признатото и свързано с „Мюсюлмански братя“ Правителството на националното съгласие в Триполи. Турция му достави боеприпаси, оръжие и дронове, както и бойци от намиращите се под турски контрол зони в Северна Сирия, както и турски военни с командни, координиращи и обучителни функции. През лятото на 2020 г. беше обявено, че Катар и Турция са се договорили да построят военно-морска база в либийския град Мисрата. По-нататъшното развитие на събитията в северноафриканската страна обаче не позволи реализиране на проекта.
Междувременно Турция възприе амбициозната военноморска доктрина „Синя родина“, насочена основно към Егейско и Средиземно море, но с хоризонти и амбиции за по-засилено присъствие в открито море, включително Червено море.
Турция и пост-съветското пространство
Турските дронове и съветници бяха сочени и като едни от ключовите фактори за успеха на Азербайджан във войната срещу арменските сили в Нагорни Карабах през есента на 2020. Медиите в Турция често описват отношенията между двете страни с лозунга „Един народ – две държави“, което намира потвърждение и в политически действия. На 15 юни миналата година президентите на двете страни в отвоювания от Азербайджан карабахски град Шуша подписаха Декларация за стратегически съюз между страните. На 27 юни 2022 азербайджанският военен министър Закир Гасанов заяви, че азербайджански представители ще бъдат назначени в турската армия и по този начин – и в структурите на НАТО. Емоциите настрана, за Азербайджан партньорството с Турция е чудесен начин да балансира членството на Армения в Организацията на договора за колективна безопасност (ОДКБ).
Турция сключи и мащабни договори във военната сфера с Украйна – не само за най-широко отразяваните публично доставки на дронове, но и да снабди Киев с военни кораби. От своя страна пък Украйна пое ангажимент да изнася за Анкара авиационни двигатели.
Друго направление, част от пост-съветското пространство, където Турция е много активна, е Централна Азия. В района Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан разполагат с дроновете „Байрактар“ ТB – 2, а Казахстан – с дроновете АНКА. През 2020 Турция и Узбекистан подписаха протокол за сътрудничество във военното обучение и през март 2021 специални части на двете страни проведоха съвместно учение в узбекистанския град Термез, разположен близо до границата с Афганистан. Учението бе наблюдавано от началниците на Генщабовете двете страни.
Партньорството със страните от Централна Азия е ва жно за Анкара по различни причини, сред които заздравяване и развиване на отношенията с тези тюркски страни, възможностите за износ на турска военна продукция, както и осигуряването на стратегически коридор до Пакистан – ключов турски дипломатически, политически и военен съюзник. Исламабад закупува от Анкара хеликоптери, кораби и дронове, („Байрактар“ ТB – 2 и „Акънджъ“) и е сключи споразумение за съвместно производство на безпилотника АНКА-С. През април 2019 и декември 2021 пакистански, турски и узбекски специални части тренираха съвместно в Узбекистан.
Същевременно обаче турското влияние в Централна Азия не е безгранично. В икономически план основните партньори на петте страни от региона са Китай и Русия и е съмнително дали те биха наблюдавали безучастно прекалено засилено влияние от страна на Анкара. За страните от региона, които нямат излаз на море и са географски изолирани, Турция е добра възможност да разнообразят връзките си и да избегнат прекомерна зависимост от Пекин и/или Москва. Същевременно обаче основните им усилия в инфраструктурен план са насочени към Китай и Пакистан, който чрез своите пристанища биха им осигурили достъп до световния океан. Също така, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан и Пакистан са част и от доминираната от Русия и Китай Шанхайска организация за сътрудничество, а Казахстан, Киргистан и Таджикистан пък са членове и на ОДКБ. Пряка връзка на Турция с Пакистан е невъзможна чисто географски – страната е отделена от Централна Азия от Афганистан.
Турция и Африка
И
Интересът на Анкара към „Черния континент“ е обусловен от икономически и дипломатически причини, тъй като разположените на континента 54 страни дават широки възможности за износ, инвестиции, за закупуване на ценни суровини, дипломатическа подкрепа за турски инициативи в ООН и други международни форуми, както и за доставки на нужни на Турция ресурси. В Турция 2005 бе обявена за Годината на Африка, а три години по-късно Африканският съюз обяви Анкара за свой стратегически партньор. Турция разшири значително мрежата си от дипломатически представителства, дестинациите на Турските авиолинии, хуманитарното и образователното сътрудничество и помощта за развитие. За годините от 2003насам като премиер и президент Р.Т. Ердоган е посетил 30 африкански страни – повече от всеки друг неафрикански лидер.
Всичко това подготвя плодотворна почва за развиване на партньорството между Турция и африканските страни и във военната сфера. Такива споразумения са подписани със страни като Бенин, Габон, Гамбия, Гвинея, ДР Конго, Мали, Нигер, Нигерия, Сенегал, Сиера Леоне, Сомалия, Судан, Уганда, Чад, Замбия. Най-често Турция осигурява обучение и подкрепа на въоръжените сили на съответните страни, като една от запазените марки на Анкара е обучаване на специални части и съдействие в антитерористични мисии. Турски военни машини са закупени от Буркина Фасо, Гана, Кения, Мавритания, Нигерия, Руанда и Уганда. Мароко, Тунис, Джибути и Етиопия пък са сред клиентите на турските безпилотни апарати. Нестабилността в района на Сахел, споровете за делимитацията на морската граница между Кот Д`Ивоар и Гана, провалената държавност в Сомалия и несъгласията с Кения относно морските зони, конфликтът с тиграйците в Етиопия са предпоставка страните да закупуват оръжие.
Успехите на изделията на турската военна индустрия по света са обусловени от комбинация от фактори. Първо, Турция предоставя изгодни кредити чрез външнотърговската си „Ексим банк“, които не са обвързани с условия за неучастие във военни конфликти или правата на човека, каквито изисквания имат понякога европейски компании. Второ, централизацията на турския оръжеен износ означава бързина и надеждност, ако бъде постигнато политическо споразумение, за разлика от други износители, например САЩ, където износът на оръжие е обект на одобрение от страна на Пентагона и Конгреса. Трето, немаловажен фактор е и цената, като Турция доставя по-евтини от европейските и американските и по-качествени от китайските системи. Добро въплъщение на това е дронът „Байрактар“ ТВ2, използван от поне 17 страни по света, което го превръща в най-успешния от гледна точка на продажбите дрон в света до момента.
Ще излезе ли Турция от НАТО?
Всички тези развития карат някои политици и анализатори да задават въпроса „Ще излезе ли Турция от НАТО?“. Краткият и категоричен отговор е „не“. Първо, напускане на НАТО би лишило Анкара от най-силната ѝ външнополитическа гаранция за сигурността и териториалната цялост на страната. Не по-малко важно е, че така Турция би се отказала от една от най-важните ѝ котви в геополитическото ѝ балансиране. Трето, хипотетично излизане от блока би отнело десетилетия с оглед използваното от турската армия западно оръжие, интеграцията на обучението, общите стандарти за всички членки на алианса и пр. Четвърто, подобен ход би дал по-голямо влияние на Гърция в западния лагер по отношение на конфликтите в Егейско море – нещо, което Анкара никога не би допуснала.
Същевременно обаче Турция развива изброените партньорства във военната област извън рамките на НАТО в двустранен план в зони, в които Анкара има собствени национални интереси и действията ѝ може да съвпадат или не с тези на западните ѝ партньори. Никое от тези партньорства няма стратегическия ангажимент, договорно-правната база, унификацията и други елементи, които да го превърнат в пълноценен военен алианс, но мрежата от военни бази, сътрудничества, износ на оръжие дават потенциалната възможност на Анкара, ако реши, да упражнява военна сила далеч отвъд границите си. И отвъд пределите на действие на НАТО.
