От Роселина Петкова
Що е то „3Р” - трите магически думи, които ни водят към заветната цел - чиста и зелена планета: редуциране, ре-употреба, рециклиране. В тях са заложени малките, но съществени стъпки, които трябва да направим, за да намалим въглеродния отпечатък.
Защо е добре да го прилагаме? Постоянно се създават нови и нови продукти, а рекламите за тях натрапчиво ни убеждават, че те ще ни направят по-щастливи, по-свободни, по-уверени. Голяма част от тях обаче причиняват огромни щети. Да вземем модната индустрия – една от най-жадните на планетата: За направата на една памучна тениска са необходими 2720 л вода – колкото възрастен човек за три години. По данни на фондация "Елън Макартър" за производството на текстил се използват около 93 млрд. куб.м вода годишно - колкото 37 млн. олимпийски плувни басейна. Или да вземем нещо толкова безобидно“ като сламките, чашите и бъркалките за еднократна употреба. Само в САЩ всеки ден се използват 500 млн. сламки! Това са 125 училищни автобуса със сламки всеки ден, или 46 400 училищни автобуса всяка година! – според Майло Крес, 21-годишният природозащитник, създател на компанията „Освободи се от сламките“. Но дали замяната им с по-устойчивите им варианти е добър план? От една страна - да, но от друга не е ли един и същ ресурсът, който се използва за производството им?
Може ли подмяната на продукти да реши проблемите ни със замърсяването?
Да се върнем на триото 3Р, в което главната роля е отредена на рециклиране. То е най-лесено за изпълнение, защото единственото, което се изисква от всеки човек е да разделя отпадъците си и да ги изхвърля в определените за това места. Сортирането на кутии, бутилки и консерви е елементарно и лесно, а след правилната преработка на отпадъците, те могат да бъдат използвани повторно или да продължат живота си като друг продукт.
Вторият принцип Ре-употреба ни насърчава да използваме повторно продуктите – напр. да пием кафето си в офиса в керамична чаша, вместо всеки ден да използваме картонени. Или да използваме собствена бутилка за вода, вместо всеки ден да купуваме нова платмасова. Същото важи за торбичките за многократна употреба. Идеята е насочена и към непотребните неща у дома и намирането на нови приложеният за тях. Но рано или късно и този принцип ни отвежда към рециклирането или изхвърлянето на боклука.
И тук стигаме до първия принцип – редуциране. Може би неслучайно му е отредено първото място. Редуцирането на нашите потребности всъщност да намалим количеството отпадъци, които създаваме всеки ден. Затова бих искала да се фокусирам основно върху принципа на редуцирането: до каква степен ние като потребители бихме могли да се ограничим и до колко икономическата среда би ни позволила това?
Готова ли е икономиката за редуциране на потреблението? Зеленият преход отдавна е определен като приоритетна цел на ЕС. Намаляването на потреблението на стоки е една от мерките, които биха оказали най-трайно въздействие върху околната среда. Но възможно ли е днес наистина да променим икономическата среда така, че да можем плавно да постигнем целите на зелената сделка? Според Адриан Николов, анализатор в Института за пазарна икономика Адриан Николов на този етап основната цел на зеления преход е „озеленяването“ на енергетиката и транспорта – основните източници на парникови газове и замърсители. „Свиването на потреблението като че ли остава на заден план – по-често говорим за заместване на стоките, които съдържат замърсители или чието производство е въглеродно интензивно с такива с по-малък отпечатък върху природата. Примери за това има вече много – отказът от потребление на пластмаси в много сфери и заместването на стоки за еднократна употреба с такива за многократна, произведени от по-трайни материали, допълва той. "Но ако говорим стриктно за свиване на потреблението - сам по себе си това е невероятен сценарий", категоричен е Николов. И пояснява, че това ще повлияе най-сериозно на страните, които в момента играят ролята на „фабрика на света“ – на първо място Китай, в които фокусът е върху производството на бързооборотни, нетрайни стоки. „Същото важи и за производителите на някои суровини – по-малко стоки, произведени от пластмаси би означавало и по-малко търсене на петрол на глобалния пазар. Обратно, печеливши от едно такова забавяне и пренасочване на потреблението биха били онези, чиито фокус е не върху максимизирането на обемите, а на качеството и издръжливостта на стоките“, смята анализаторът.
Възможно ли е пренасочване на потреблението?
Икономическото прогнозиране e изключително трудна задача, особено в средносрочен план. „От една страна, предсказването на темпа и посоката на технологичния прогрес е напълно невъзможно, извън технологиите за които знаем, че се развиват понастоящем. От друга, непредвидени събития често имат непропорционално голямо влияние върху хода на икономиката“, обяснява Николов и допълва, че желаната посока на развитие е към потребление на по-трайни стоки от производства с по-малко негативния влияния върху околната среда.
Стимули или санкции ще ни доведат до намаляването на въглеродния отпечатък? Според икономиста и двата подхода се използват - санкции за тези, които замърсяват и стимули за онези, които полагат усилия да подобряват методите си на производство. „ В крайна сметка най-силният инструмент, на който можем да разчитаме са самите пазарни сили – потребителите са единствените, които могат да упражнят достатъчно силен натиск върху фирмите, изисквайки „зелени“ продукти, дори и на по-висока цена“, категоричен е той. Пример за това е „зелената“ автотехнология. Тя е желана и търсена, а това пренасочва усилията на целия сектор върху развитието именно на този сегмент. Постоянно сме свидетели на нови мерки и срокове, посветени на „позеленяването“ на стария континент.
Според Адриан Николов парадоксалното е, че конкретно в Европа събитията от последните няколко месеца, влошаването на отношенията с Русия и поскъпването на фосилните горива, вероятно ще ускорят „позеленяването“, особено в енергетиката, заради желанието да се замести генерацията от руския газ с възобновяеми алтернативи. „За мен по-интересни обаче бяха намеренията за диверсифициране и скъсяване веригите на добавена стойност, след като ковид кризата демонстрира колко чуплива е глобалната търговия. Ако връщането на крайни и междинни производства в Европа стане реалност, то това ще дойде с още едно „позеленяване“, най-малкото заради разликите в екологичните стандарти и изисквания“, пояснява икономистът.
Възможно ли е реално намаляване на потреблението? Да, определено, категоричен е проф. Миколас Симас Пошкус, преподавател в базирания е Литва университ „Миколас Ромерис “, чийто изследвания са насочени към проеколигичното поведение на хората. „Всеки клиент определя сам пазара със своите потребителски навици. Един от начините да го направят е, когато избират стоки с по-високо качество, които издържат по-дълго“, допълва проф. Пошкус. "Докато много природозащитници смятат, че трябва да ограничим нуждите си, аз предпочитам да мисля за адаптирането на нашите нужди и реализирането им чрез съзнателни решения за покупка. Ако достатъчно потребители започнат да купуват екологично, това ще създаде достатъчен пазарен натиск за бизнеса за по-активен преход към устойчиво производство", обяснява проф. Миколас Симас Пошкус.
Д-р Фауд Хан, експерт климатични промени и влиянието им върху обществото, е на мнение, че за да се намали потреблението е необходима нова икономическа система. Той дава за пример Япония, която повече от две десетилетия е с нулев или много нисък растеж, но въпреки това поддържа висок стандарт на живот. „За намаляване на потреблението на места като САЩ ще е необходима промяна на парадигмата в начина, по който гледаме на икономиката. Като начало ще трябва да спрем да наричаме хората потребители. Защото какво прави потребителят? Той потребява“, категоричен е изследователят.
Как да променим навиците си и да преосмислим покупките си? „Хората придобиват поведение, което е достъпно за тях, лесно е за изпълнение и е социално приемливо“ - обяснява проф. Миколас Симас Пошкус. Няма да намалите трафика в един град, като построите повече пътища. Ще го редуцирате, когато изградите инфраструктура, която приканва хората да не използват колите си . С течение на времето, ако едно поведение се повтаря достатъчно често, то се превръща в навик – това ни помага да намалим усилията, необходими за вземане на решение“. Проф. Пошкус допълва, че навиците се променят спрямо обстоятелствата. "Променете средата към по-добро и навиците ни ще последват“.
Според д-р Хан в основата на промяната е създаването на жизнеспособен модел на живот, който е с високо качество, но с ниска енергийна интензивност. „Това започва с изграждането или преоборудването на нашите градове и общности, така че да бъдат построени в по-малък мащаб“ обяснява той. „Една от проявите на тази идея е 15-минутният град. След това ще трябва да премахнем планираното остаряване в произведените продукти“, смята д-р Фауд Хан.
От какво може да се откажем първо? „Никога не бих предложил на потребителите да се откажат от нещо. Бих ги насърчил да търсят висококачествени продукти, които са местни, устойчиви произведени и могат да бъдат ремонтирани“, смята проф. Пошкус. Неговият съвет е да не следваме сезонните тенденции. „Също така бих предложил да избягвате всичко, произведено в Китай, поради техните неустойчиви и нехуманни производствени практики“, допълва проф. Миколас Симас Пошкус.
Д-р Фауд Хан смята, че може да се откажем от големи еднофамилни къщи, продуктите с кратък срок на годност, месото и храната, която не е местно производство. Според него отчитането на въздействията, включително емисиите, е първата стъпка към тяхното контролиране и създава обратна връзка. „Компаниите трябва да започнат да отчитат своите емисии и своя екологичен, социален и управленски отпечатък“, категоричен е той.
„Разберете, че гласувате с парите си“ – допълва проф. Пошкус. „Aко започнем съзнателно да купуваме устойчиви стоки, повече фирми ще бъдат принудени да ги произвеждат, за да останат конкурентоспособни. Потребителите просто трябва да проумеят, че това, което купуват, има значение за бъдещето“, категоричен е проф. Пошкус.
В РЕЗЮМЕ До каква степен ние като потребители бихме могли да се ограничим в своите консуматорски навици и доколко икономическата среда би ни позволила това
