Приказка за два петролни шока: Йом Кипур и Украйна
Шестдневната война от 1973 и руската инвазия от 2022 си приличат в едно: вещаят стагфлация и световна рецесия
Обновен: 14:18 | 27 май 2022
От д-р Боян Иванчев
Затегнете коланите: ще преминем през зона на турбулентна рецесия и е възможно твърдо кацане!
Войната на Русия в Украйна отприщи още по-силно нарастване на инфлацията, въпреки че разходите за живот вече достигнаха до рекордно високи нива за последните 40 години.
Икономистите предупреждават, че залогът за глобалната икономика е твърде голям, тъй като Русия е най-големият износител на природен газ и вторият по големина износител на петрол в света. И този факт ги принуждава да правят паралели с войната от Йом Кипур и шоковете в цените на петрола през 70-те години на миналия век, които доведоха до главоломна инфлация и икономически кризи в целия свят.
Майкъл Стробек, главен инвестиционен директор в Credit Suisse, заяви, че шоковите вълни, от руската инвазия са равносилни на "зората на нов световен ред" за международната икономика, в който по-високата инфлация и нестабилността на финансовите пазари могат да се приемат като даденост.
"Нахлуването на Русия в Украйна не означава нищо друго освен отдалечаване от доминирания до голяма степен от САЩ/Запада световен ред, който преобладаваше след падането на Берлинската стена", каза той.
„Настоящата енергийна криза е "сравнима по интензивност, по бруталност с петролния шок от 1973 г.", заяви френският министър на икономиката Бруно льо Мер в началото на март. „Както знаете, войната Йом Кипур предизвика инфлационен шок, който накара централните банки масово да увеличат лихвените си проценти, което уби растежа", добави Льо Мер.
"Това си има име: стагфлация, и е точно това, което искаме да избегнем през 2022 г."
Войната Йом Кипур
На 6 октомври 1973 армиите на Египет и Сирия атакуваха Израел точно в деня на еврейския религиозен празник - Йом Кипур. Първоначално военното нахлуване се развива положително за Египет и Сирия в района на Суецкия канал и Голанските възвишения.
След това Израел бързо постига военни успехи и за две седмици обръща театъра на бойните действия, като на свой ред навлиза в египетска и сирийска територия. В опит за натиск срещу западните страни, които оказват военна подкрепа на Израел, арабските страни от ОПЕК (подпомагани във военно отношение от СССР) предприемат драстично намаление в добива на петрол. Много скоро след това на 13 октомври първоначално Либия, а след това от 20 октомври и другите страни от ОПЕК въвеждат ембарго и временно спиране на доставките на петрол за САЩ, Нидерландия, Португалия, Родезия и Южна Африка. Петролното ембарго срещу САЩ е прекратено през март 1974 г., а спрямо другите страни остава в сила още известен период.
Войната Йом Кипур и арабското петролно ембарго предизвиква първата енергийна криза, довела до рязко увеличение на цените на петрола и световна енергийна криза. И това е така въпреки, че войната продължава едва 20 дни и приключва на 26 октомври 1973. Войната предизвиква брутална пазарна реакция и цената на петрола от $2.90 за барел преди ембаргото скочи до $11.65 за барел през януари 1974 – тоест, увеличение от почти четири пъти.
Паралелно с тези събития се наблюдава рязко увеличение в на цените на едро на промишлените стоки с годишен темп от около 10%, утилизацията на производствените възможности на промишлените предприятия в САЩ е запълнена изцяло (има прегряване на икономиката) и има ясно изразен дефицит на суровини и материали, предизвикал съответно общо покачване на техните цени. Търсенето нараства с двуцифрени темпове, а ипотечните кредити се увеличават с 16% през първите осем месеца на 1973 на фона на много ниска безработица (4.9%) и инфлация от 8.9% през първите 10 месеца на 1973.
В същото време монетарният поглед върху американската икономика показва, че паричната база, чиито източници включват кредитът на Федералния резерв и монетарно злато нараства със среден темп от 7,7% от началото на 1970 г. до края на 1972 и с 7,1% през първите единадесет месеца на 1973. С други думи, имаме всички необходими предпоставки за висока инфлация, която се ускорява през март 1973 след като президентът Ричард Никсън освободи щатски долар от златния стандарт и буквално експлоадира в резултат на петролната криза.
През този период Федералния резерв на САЩ увеличава целевия лихвен процент на федералните фондове от 7% през март на 11% през август 1973 Инфлацията продължава да остава двуцифрена до април 1975, когато Федералния резерв увеличава лихвата на 16% през март. Ясният резултат от петролния шок е, че икономиката на САЩ навлиза в рецесия от ноември 1973 до март 1975.
Този период е много специален в икономическата история - дори рецесията не успява да усмири инфлацията и тогава се появява понятието – стагфлация. Този термин е достатъчно сложен и има минимум пет негативни проявления. Но най-сериозното се фокусира в едно: нисък икономически ръст в условията на относително висока инфлация.
Другият много ясен резултат - този път и в световен мащаб – е, че САЩ и западноевропейските страни за първи път ревизират зависимостта си от близкоизточния петрол и коригират своята вътрешната енергийна политика, като увеличават добива на петрол в САЩ и Европа, като едновременно с това подобряват енергийната ефективност.
Войната в Украйна
След две години корона вирусна пандемия, започнала през 2020 г. и в следствие на серийното затваряне на страни и компании, бяха нарушени световните вериги на доставки. Увеличеното търсене на суровини и материали и отложеното и натрупано търсене от страна на „затворените“ през локдаун потребители увеличи инфлацията в целия свят през 2021 и тя беше в рамките на 4-6%.
В същото време увеличението на монетарната база (отново в целия свят) и изключително ниските лихви (отрицателни при ЕЦБ), прилагани от различните централни банки, допълнително стимулираха търсенето, желанието за инвестиции на капиталовия пазар и покупка на недвижими имоти. Монетарната база в САЩ се увеличи от $3 454 млрд. през февруари 2020 до $6 413 млрд. през декември 2021 или 1.85 пъти – само за една година! И при това в условията на вече натрупана голяма монетарна база от дълготрайното количествено облекчаване още от времето на световната финансова криза. Всичко това е много удивително съзпада със ситуацията през 70-те години на миналия век – включително рекордно ниска безработица, максимална утилизация на производствените възможности на материалните производители и недостиг в предлагането на множество стоки.
На този фон военна инвазия от 24 февруари 2022 провокира масова подкрепа на западния свят за Украйна – включително множество задължителни и доброволни ограничения за петролния и газов експорт от Русия. За да покаже икономически мускули Русия въведе изискване за плащане с газови рубли за газовия експорт към неприятелски държави, което допълнително усложни енергийния шок.
Резкият ценови ръст на природния газ започна още през 2021 зарази перверзната политика на Газпром, разполагащ с огромен капацитет в германските газови депа, които умишлено се държат празни от септември 2021. Газпром-Германия контролира осем газови хранилища, разположени в пет европейски държави: 4 в Германия, по един в Австрия, Нидерландия, Сърбия и Чехия. В тях съвкупно могат да се съхраняват близо 15 млрд. куб.м природен газ, а това количество е половината от най-големите газохранилища в Европа – тези на Украйна. Така руснаците се опитваха да притискат Европа и Германия за довършване изграждането на Северен поток 2.
Допълнително шокът бе усложнен заради естеството на театъра на бойните действия: ограничаване износа на пшеница, царевица, слънчоглед и желязо от Украйна, като един от най-големите износители в света на тези стоки. Така освен рекордни цени на природен газ и ел. енергия, високи цени на петрола светът се става свидетел и на рекордни цени на пшеницата (€406/т), царевица (€361/т) – според токировките на борсата MATIF. В резултат на това към май 2022 в почти целия свят инфлацията се движи от 8% до 15% - най-високите нива от последните 40 години.
Въпреки решението на САЩ да освободят от петролния си резерв 180 млн. барела петрол, няма видимо намаление в цената до под $100 за барел. Най-вероятно така ще бъде поне, докато не се увеличи производството от страните от ОПЕК, за да компенсира отказа от доставки от Русия – кaто втория най-голям производител на петрол в света с около 10.5 млн. барела петрол на ден. В тази ситуация водещите централни банки на САЩ и Великобритания започнаха ускорено повишаване на лихвения процент. Опирайки се на модела Пол Волкър от 80-те години на миналия век, банките им ще вдигат лихвата до спиране на инфлацията – дори това да налага двуцифрени нива на лихвата.
ЕЦБ, както обикновено, отново реагира тромаво, най-вече защото в крайна сметка евро зоната не е оптимална валутна територия - поради различната фискална политика и дисциплина на различните страни-членки. Италия, Франция и Гърция с гигантски държавен дълг (над 100% от БВП) се опитват да възпират вдигането на лихвата. Но процесът вече е в ход с ограничаване на количествените облекчения. А централните банки на Норвегия, Чехия, Полша, Унгария започнаха ударно да повишават лихвите – засрамвайки колегите си от ЕЦБ…Най-важна в тази ситуация е позицията на най-солидната европейска икономика – Германия, която даде знак, че няма да търпи още дълго толкова висока инфлация.
В същото време, никога досега не е имало прецедент в САЩ лихвите на 30 годишните ипотечни заеми да се вдигнат с повече от 50 базисни точки и страната да не влезе в рецесия. Истината е че през септември 2021 тези лихви бяха 2.86% , а на 5 май 2022те вече са 5.27% - т.е. увеличение с цели 241 базисни точки. Освен това, за разлика от войната Йов Кипур, сега не се очертава перспектива за скорошно приключване на бойните действия и войната в Украйна се очертава да продължи още дълго.
Въпреки това, ясният резултат от развитието на конфликта до този момент е категоричен: Западът за пореден път ще промени енергийната си политика, като този път ще я направи напълно независима от Русия и едновременно с това ще се деглобализира, което ще обрече Русия на още по-голяма бедност, а света на по-продължителна и относително висока инфлация.
Казано накратко: икономическата история не познава случай, при който относително висока инфлация да бъде обуздана с относително високи целеви лихви на централната банка и икономиката на конкретната страна да не премине през относително кратка рецесия и/или стагфлация. Развитието на събитията води неизбежно до един извод: множество фактори в целия свят ни налагат да очакваме разразяване на перфектна икономическа буря, в която пилотирането на световната икономика и поддържането стабилността на отделните страни и икономически съюзи ще бъде изключително сложно.
В РЕЗЮМЕ: Войната на Русия в Украйна отприщи още по-силно нарастване на инфлацията, въпреки че разходите за живот вече достигнаха до рекордно високи нива за последните 40 години.