От Вероника Денизова
Военният туризъм е алтернативна форма на туризъм, която включва пътуване до активни или исторически конфликтни зони с опознавателна цел, за преклонение, придобиване на знания или търсене на тръпка и приключение.
Терминът военен туризъм се употребява в случаите на посещение на горещи конфликтни точки, където се водят открити военни действия, но и в случаите на т.н. възпоменателен туризъм, при който се пътува до места, където в миналото са се водили битки или са се случили трагедии, свързани с войните. Докато за туризма в зони с активни военни действия може да се намери само оскъдна информация и предложения за организиране на посещения, възпоменателният туризъм заема важна роля в туристическото предлагане в държави, претърпели военни конфликти, и често е инструмент за възстановяването на техните икономики.
Смята се, че първият военен кореспондент в по-съвременната световна история е бил нидерландският художник Вилем ван де Велде Млади, който през 1653 г. излязъл с лодка в морето, за да наблюдава и скицира морската битка между Нидерландия и Англия. Неговото пътуване може да се смята и за своеобразна форма на туризъм с цел наблюдение и събиране на информация.
Организираният военен туризъм обаче се заражда едва в средата на XIX век, когато една от първите туристически агенции Thomas Cook&Son предлага посещения на британски туристи до историческите бойни полета от американската Гражданска война. Няколко години по-късно по време на Кримската война туристи, водени от Марк Твен, посещават опустошения град Севастопол. Франсис (Фани) Дюбърли пътува със съпруга си капитан Хенри Дюбърли до Крим през 1854 г. и остава с него въпреки възраженията на другите военни. Тя наблюдава част от планираните атаки и по-късно пише книга за преживяното.
По време на Втората световна война след нахлуването на германските войски в Париж американският журналист Уилям Шайрър пише, че войниците носят фотоапарати и се държат като „наивни туристи“. Едно от първите неща, които Адолф Хитлер прави след превземането на Париж, е да обиколи забележителностите и да се снима пред Айфеловата кула.
В наши дни посещенията на зони с активни военни конфликти се свързват по-скоро с търсенето на силни усещания и екстремни преживявания. Информация за такива пътувания се появява рядко, обикновено се говори за отделни туристи или малки групи. Освен това те са много скъпи, защото изискват дълга подготовка, координиране на действията между различни страни, преговори на място в конфликтните зони, застраховки и осигуряване на охрана.
Рик Суини, основател на туристическа агенция Warzone Tours и експерт по сигурността, споделя за Financial Times през 2013, че пътуване до Багдад може да струва около $40 000. По онова време компанията организира посещения в Ирак, Сирия и Африка. Осигуряването на охраната и безопасността на ентусиастите е най-големият разход. В момента Warzone Tours не предлага активно такива пътувания, а сайтът им е в процес на обновяване.
Британската агенция Hinterland Travel организира посещения до историческите забележителности на Ирак и Афганистан, но на интернет страницата си посочва, че заради пандемията от ковид-19 временно е преустановила дейността си. След началото на войната в Украйна международните туроператори отмениха пътуванията до страната. В интернет не се намират информация и оферти за посещения на активните военни зони, но по време на анексирането на Крим от Русия през 2014 няколко украински агенции рекламират пътувания до „горещите“ точки, чиито цени започват от $60 на ден с включена бронежилетка, въоръжена охрана и транспорт в брониран камион.
Дестинациите, обхванати от военни конфликти, са изправени пред множество предизвикателства при възраждането на туристическата индустрия. Разрушенията и човешките жертви създават трудности пред възстановяването на имиджа на засегнатите места. Понякога с години медиите разпространяват кадри и истории за трагедиите на войната, които могат да оставят у туристите впечатление, че дестинацията все още не е безопасна или приятна за посещения.
Приходите от туристическите посещения обаче са изключително необходими именно в годините след прекратяването на военните конфликти. Затова вторият тип военен туризъм – възпоменателният или поствоенният, има значителна роля в процеса по съживяване на икономиките след война. След криза повечето правителства инвестират предимно в инфраструктура, земеделие, здравеопазване и образование. В някои страни разрушенията и социалните трагедии са толкова големи, че са необходими специфични мерки за реконструкция и грижа за населението. В такава среда туризмът изиграва ключова роля като инструмент на възстановяването и генерира жизненоважни приходи в хазната.
Държави като Южна Африка, Руанда и Намибия са сред най-популярните поствоенни региони в Африка, където историческият и културният туризъм подкрепят местните общности. „Дестинациите, претърпели война, трябва да работят двойно по-усърдно, за да се издигнат над конкурентите“, пише Сриянта Фернандо в научен доклад за следвоенния туризъм в Шри Ланка.
В опит да обновят имиджа си страните, преминали през война, могат да приложат различни стратегии. След войните през 90-те години Словения и Хърватия се фокусират върху реконструкцията на туристическата и транспортната инфраструктура. Хърватия поставя акцент и върху икономическото си възстановяване, с което да привлече повече чуждестранни инвестиции. Страната решава да загърби военното си минало и се позиционира чрез природните красоти, живописните брегове и адриатическия чар. Този модел на съживяване на сектора почти отрича конфликтното минало, а в годините след войната дори се ограничава достъпът на туристите до поствоенните зони.
За разлика от Хърватия, след 1995 Босна и Херцеговина избира да се върне на туристическия пазар, като използва военния имидж и провокира интерес към възпоменателния туризъм. Първоначално Сараево ангажира журналисти, които да разпространяват материали за възможностите за т.н. тъмен туризъм в страната, за останките и разрушенията, които могат да се видят, и за смелите човешки истории. Този модел се оказва успешен и скоро Босна и Херцеговина става предпочитана дестинация за военен туризъм. Едно от най-посещаваните събития в страната е Походът (Маршът) на мира. Той се провежда всяка година в памет на жертвите на геноцида в Сребреница през 1995. Походът, който за първи път се организира през 2005 събира хиляди местни хора и туристи от целия свят. Събитието продължава три дни и приключва в село Потокари, където се намират Мемориалът и гробището на Сребреница.
Друга от най-популярните дестинации за военен туризъм е Виетнам. Повече от 45 години след края на Виетнамската война спомените за нея все още са пресни. В страната могат да се видят много мемориални забележителности и музеи, които предоставят по-задълбочено разбиране за събитията около войната. Такива са затворът Хоа Ло, Музеят на останките от войната, Тунелите в Кучи, Мавзолеят и музеят на Хо Ши Мин и Императорският град Хюе. Втората световна война също предизвиква голям интерес сред туристите. Зоните на значими битки от войната привличат милиони туристи годишно. Такъв е случаят с Пърл Харбър - заливът на остров Оаху, Хаваи, където на 7 декември 1941 Япония бомбардира американската военна база и провокира САЩ да се включат във войната на страната на Съюзниците. Пърл Харбър е превърнат в мемориален комплекс с множество музеи и паметници. Над 1,8 млн. туристи годишно (по данни преди пандемията) посещават залива, за да научат повече за събитията и да отдадат почит на загиналите при атаката.
Крайбрежният град Дюнкерк в северна Франция също е сред водещите дестинации за възпоменателен туризъм от Втората световна война. През юни 1940 г. повече от 330 000 британски и френски войници са обградени от нацистките войски и единственият път за бягство е по море. Провежда се една от най-мащабните спасителни операции в историята. През 2017 излиза филмът Дюнкерк, който допълнително подхранва интереса към дестинацията.
Освен обикновените посетители, които искат да научат повече за военната история на света и да отдадат почит, към старите бойни полета често се връща и една по-особена група туристи – ветераните. Пътувания на ветерани до места, на които са се водили военни действия или мироопазващи мисии, се провеждат още от XIX век, но се увеличават значително след Първата световна война.
Експертите, които изследвали този вид туризъм, често посочват, че причините за посещенията на ветераните са от личен характер и се свързват с желанието за помирение с миналото, изкупление и овладяване на емоциите от спомените. Всяка година Босна и Херцеговина се посещава от десетки нидерландски ветерани от мироопазващата мисия на ООН през 1995, която не успява да предотврати геноцида в Сребреница. Много от тях страдат от психически травми, свързани със събитията, и завръщането им е начин да намерят отговори на терзаещите ги въпроси и да потърсят душевен мир.
Хората, които се интересуват от различните форми на военен туризъм, търсят преживявания, които не могат да се намерят в учебниците, историческите книги или филмите. Те вярват, че посещението на местата, където са се водили войни, ще им даде по-автентична и задълбочена представа за миналото и емоции, които не могат да изпитат другаде. За дестинациите за военен туризъм тези посещения не са само източник на приходи и шанс за възстановяване на икономиката, но и начин да се покаже на света, че войните никога не трябва да се повтарят. Неслучайно мотото на белгийския регион Поперинге, част от Западния фронт по времето на Първата световна, е „Никога вече война“.
