Шеговитите видеа се оказаха не толкова смешни. На фона на игрива руска поп мелодия, 57-секундният клип, публикуван в Телеграм, показа как космонавти от Международната космическа станция (МКС) прегръщат американски космонавт за сбогом, качвайки се в руската част на МКС, откачва се от станцията и отлита, докато руският наземен контрол става на крака за аплодисменти.
Това, което навя на привидно безгрижния клип по-мрачно чувство беше създателят му – Роскосмос – руският еквивалент на НАСА – и това, което видеото намеква, че ще се случи после. Когато руската част от станцията се отделя, МКС няма тръстери, които да поддържат орбитата им. Обречена е да се спусне на Земята. С намигване и усмивка, Русия намекна, че може да убие орбиталния пост.
Възможността, че Москва може да съботира Международната космическа станция е начин да отмъстят за наложените им санкции след инвазията им в Украйна, е реална. „Мисля, че това е най-голямата заплаха за международното сътрудничество в историята“, казва Рон Гарън (Ron Garan), бивш астронавт на НАСА, който е прекарал пет месеца на борда на станцията през 2011.
Рискът засяга най-големият и сложен международен проект, правен някога, 100 милиарда долара доказателство за човешката изобретателност и трансгранично сътрудничество.
490-тонната сглобка, за която са били нужни 40 изстрелвания в космоса, за да се направи, се разпростира на терен, по-голям от футболно игрище. Обитавана е постоянно вече 21 години, рекорд в човешката история на летене в космоса и във всеки един момент се провеждат повече от два научни експеримента. В края на декември, административният офис на Байдън обяви, че увеличава финансирането на Международната космическа станция от 2024 до 2030.
Първоначалната цел на МКС е била да служи като план за заетост на руски учени след разпадането на Съветския съюз. Тъй като същата технология, която се ползва за изстрелване на неща в орбита, се ползва и за употребата на ядрено оръжие, САЩ желаеха да се уверят, че Иран, Либия, Северна Кореая или друга неприятелска сила, няма да заграби целият този талант и технология. Космическата станция беше начин да им дадат да правят нещо. „Ние подписахме всичката документация да ги присъединим в партньорството по средата на може да се каже гражданска война в Русия“, казва Гарън, визирайки конституционалната криза от 1993, по време на която, руският президент Борис Елцин нареди на войски да обстрелват сградата, в която се помещаваше законодателният орган.
Идеята, че МКС е била израз на неразрушимо партньорство, повлияло и на дизайна ѝ. САЩ предоставели електричество за захранване на станцията, генерирано то четири комплекта соларни панели. Руснаците предоставели двигателната сила, за да я изстрелят по-високо и да я преместят, ако трябва да се избегнат космически отпадъци. „Станцията не е построена да съществува без руския модул“, казва Тод Харисън (Todd Harrison), старши сътрудник в Центъра за стратегически и международни изследвания, мозъчен тръст във Вашингтон.
Когато САЩ прекратява програмата на космическата совалка през 2011, е трябвало да наеме превоз за астронавтите си на борда, като ги качили на ракети на руския „Союз“ (Soyuz). Тази зависимост, която траеше до май 2020, остави американците с малко влияние, когато Русия анексира Крим през 2014 г. и подкрепи въоръжени сепаратистки движения, които завзеха части от украинските региони Донецк и Луганск. Когато администрацията на Обама, нанесе санкции в отговор, включително износа не технологични продукти от Русия, Дмитри Рогозин (Dmitry Rogozin), който тогава беше заместник-министър, бълва огън и жупел в Туитър: „След като анализирах санкциите срешу космическата ни индустрия, предлагам САЩ да си качва астронавтите на Международната космическа станция с трамплин.“
Рогозин, сега главен директор на Роскосмос, имаше подобен отговро на въведените санкции, след последната инвазия в Украйна. За да стигнат до МКС, каза той, американците ще се „качат на летящите си метли“. Когато бившият астронавт на НАСА, Скот Кели (Scot Kelly), го изкритикува в Туитър, Рогозин му отвърна: „Слизай, глупако! Иначе смъртта на МКС ще тежи на твоите плещи.“
МКС не е единственият космически проект, размътен от инвазията в Украйна. Русия дръпна работната си сила от космодрума на Гвианския космически център във Франция на Европейската космическа агенция и агенцията прекрати съвместното сондиране на робота ЕкзоМарс (ExoMars). За да отмъсти на Великобритания за санкциите, Русия отмени предстоящото изстрелване на 36 сателита на УанУеб (OneWeb), сателитна Интернет компания, базирана в Лондон и частично притежавана от британското правителство. В отговор, УанУеб отмени цялата поръчка. „Това изпрати ясен сигнал на всички други държави и компании, че не може да се разчита на руснаците“, казва Харисън. „Честно казано, мисля, че изцяло убиха международния си космически бизнес.“
Ако Русия наистина реши да обърне масата и да си тръгне, няма да е толкова просто, както е показано в клипчето то Телеграм. „Това видео е пропаганда“, казва Ан Капуста (Ann Kapusta), бивш наземен оператор за Международната космическа станция, който в момента е изпълнителен директор на фондация Спейс Фронтиър (Space Frontier Foundation). “Има толкова много интерконектори, толкова окабеляване навсякъде, че ще трябват хиляди разходки в космоса, за да се разкачи този модул.“
Най-опростеният вариант за Русия да се оттегли от МКС, би бил просто да отпрати екипа си и да откаже да доставя двигателна сила. В този случай космическата станция постепенно ще се спусне в по-ниска орбита и в крайна сметка ще се разпадне в огнено кълбо. За да стане това, ще са нужни от 9 до 12 месеца, казва Капуста.
Ако страните успеят да стигнат по-приятелски настроено споразумение при раздялата, на Русия може да си изтегли парите и да поддържа МКС временно, докато САЩ построи и инсталира заместители на руското оборудване. Подобен тип постепенно излизане, може да освободи сцената за други МКС партньори – Европейската космическа агенция, Канада или Япония, които да играят по-голяма роля. Може, също така, нови държави, интересуващи се от космически полети, да се включат.
Но дали наистина Русия ще иска да си тръгне? МКС се откроява като неопетнен паметник на тяхната инженерна мощ. „Космическата станция е една от основните прични за гордост на Русия, става ли дума за космос“, казва Харисън. „Тоест, нямат много с какво друго да се похвалят.“
Засега, Рогозин поддържа твърда позиция. На 27 март, той заяви, че ако западните сили не вдигнат част от санкциите си, Роскосмос може скоро да анонсира оттеглянето си от МКС. „31 март е последният ден до който ще чакаме отговор от НАСА, Европейската космическа агенция и Канадската космическа агенция, относно това дали ще оттеглят санкциите си.“, казва Рогозин, според руската държавна новинарска агенция TASS.
До момента, Русия се придържа към договорения график на изпращане и завръщане на астронавти. На 18 март, ракета „Союз“ излетя по график и закара трима руски космонавта на МКС. Към момента има петима руснаци, четирима американци и един германец на борда.
На 30 март, един от американците – Марк Ванде Хей (Mark Vande Hei) – се качи на капсула на „Союз“ с двама руснаци и се приземиха в Казахстан. Дали той ще е единственият, който ще го направи, зависи от това какво или дали Русия ще реши след дадения от Рогозин срок.
Някои мисляят, че изтеглянето на Русия, щe e dobre. “От отговорна гледна точка, не бихме искали да работим с някой, който се държи по този начин на Земята.“, казва Капуста. - Джеф Уайз (Jeff Wise)
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ Без руската подкрепа, МКС не може да оцелее в сегашната си форма и главата на руската космическа програма, казва, че това ще обрече проекта, ако скоро не бъдат вдигнати част от санкциите.
