Loop Mission използва нетрадиционен подход към начина, по който прави храна – и пари. Стартъпът плаща за продукти, които иначе биха били изхвърлени, и им дава втори живот като сокове, газирани напитки, бири, сапуни и бисквити, чиито цени са възможно най-ниски, за да ускорят продажбите и да движат инвентара. Формулата е предназначена да помогне на планетата и да реализира печалба.
Канадската компания се бори с изхвърлянето на храна, което е основен принос за изменението на климата, като създава пазар за излишните плодове и зеленчуци, възползвайки се същевременно от нарастващия потребителски модел за устойчивост. Компанията, чиито продукти се продават в цялата страна в големи супермаркети и доставчици на алкохол, Loop – чието име отразява фокуса му върху кръговата икономика - се готви да навлезе в САЩ.
„Не може просто да бъдеш хипи в опит да спасиш света“, казва съоснователят Дейвид Коут, 39 г., в просторното помещение в индустриален стил, в което се намира главният офис на Loop в Монреал. "Трябва да сте в корпоративния свят, за да промените тези големи компании там."
Въпреки безумната несигурност при храните, 14% от добитата в света храна никога не се яде, според доклад на Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие от 2021г. Голяма част от храната завършва в боклука, генерирайки огромни количества метан. Между 8% и 10% от годишните парникови газове идват от храни в депата, според Програмата на ООН за околната среда.
Повечето от тази храна не е развалена. Магазините за хранителни стоки няма да оставят рафтовете празни, а потребителите избягват продукти с дефекти, така че търговците на дребно поръчват твърде много. Междувременно има малък пропуск във веригата за дистрибуция: ако пратка пристигне в склада дори няколко дни по-късно от очакваното, тя също може да е развалена. „Получаваме телефонни обаждания всеки ден за камиони с продукти, които се прахосват“, казва Коут. Пет години по-късно, Loop съобщава, че количеството излишна храна, която е трансформирана, включва повече от 8000 метрични тона продукция.
Компанията, законно регистрирана като Loop Juices Inc., е част от малък, но нарастващ брой компании, фокусирани върху преработването на хранителни отпадъци. Някои превръщат обработеното зърно от варенето на бира в брашно за макаронени изделия, правят чай на прах от листата на растението арабика, преработват „грозните“ плодове в сушени такива и пречистват и бутилират остатъчната вода от производството на сок.
Главен готвач и наричащ себе си „маняк на тема здравословно хранене“, Коут е френско говорящ, който говори бавно на английски, докато разказва историята на произхода на Loop, спирайки само, за да изпие едно от своите смутита Deep Green. През 2015г. той бил в тежко положение. Предприемачът имал верига от вегански ресторанти за сурова храна и компания за комбуча с общ брой работници 120 души, и се чувствал така, сякаш вършел работата на живота си като предоставя растителна храна и ферментирали чайове на масите.
Тогава той срещнал Джули Поатра-Солние - сега негова съпруга и съосновател на Loop - на виенско колело на работно събитие. Учила екологична устойчивост, тя също търсела ново предизвикателство. Докато се виждали, Коут ѝ казал за обаждане, което е получил от дистрибутор на продукти в Квебек, който изхвърля между 16 и 25 метрични тона плодове и зеленчуци – всеки ден. Той разказал, че отивал в склада и се натъквал на стена от продукти – колкото 35 плъзгача - предназначени за боклука. От подносите с идеално узрели манго го побивали тръпки.
Поатра-Солние била запленена от историята и се съгласила да работи с Коут, за да направи нещо по въпроса. Тя продала къщата си, а той продал бизнеса си и се преместили заедно, като скоро създали четири рецепти за студено пресован сок в кухнята си, използвайки продуктите на дистрибутора. Изобилстващ от ананас, куркума, пъпеш, цвекло, къдраво зеле и други първокласни съставки, сокът бил по рафтовете на магазините по-малко от година по-късно, като се продавал за 4,99 канадски долара (3,94 щатски долара) за бутилка, около половината от цената на соковете, които се пият всеки ден. Първоначално техните рецепти се базирли на продукти, които знаели, че могат да получават редовно. По-късно добавили нови и еднократни продукти в зависимост от това какво им е останало налично.
Големи производители на храни, фермери и магазини за хранителни стоки потърсили помощ за управлението на излишната продукция. Двойката започнала да прави пробиотични газирани напитки, кисела бира от стар хляб, джин от картофени обелки и сапун от остатъчното олио от фритюрниците в заведенията за бързо хранене. „Слагаме сок във всичко. Слагаме сок в нашата бира, слагаме сок в нашия джин, слагаме сок в нашите сапуни, слагаме сок в нашите газирани напитки“, казва Коут.
Маркетингът бил труден: ключът бил в това да се подчертае, че продукцията, макар и нелюбима (и понякога малко грозна), все още е висококачествена. Те плащали на доставчиците между 30% и 40% от първоначалната стойност на храната – въпреки че обикновено за да се отърват търговците на дребно от отпадъците те трябва да заплащат – като мотивирали, че поставянето на цена на нещо, което се смята за безполезно задължение, е от ключово значение за изграждането на устойчив пазар.
Към днешна дата Коут и Поатра-Солние са създали заедно 33 продаващи се продукта - и дъщеричка. Коут, на чиято закачлива визитка пише „супергерой“, обмисля линия от бебешки храни и компанията е на път да пусне бисквитки с плодова каша. Той обикновено работи върху 15 рецепти наведнъж, от които само две или три ще влязат в производство.
Поатра-Солние, 34-годишна, главен изпълнителен директор на предприятието, е фокусирана върху новото подразделение бизнес към бизнес, Loop Synergies, което двойката наскоро създала, за да се консултира с магазини за хранителни стоки и производители, които търсят начини за модернизиране на техните собствени излишни съставки. Тя и Коут също търсят начини да удължат живота на продуктите, за които няма възможност незабавно да се преработят в сок или сода, като създават пюрета и дехидратирани прахове, които могат да доставят на други производители на храни като устойчива съставка.
За да попречи на производителите да използват Loop съставки за зелено изпиране – например като добавят незначително количество от своите продукти към нещо и го наричат устойчиво – Поатра-Солние работи върху стратегия за етикетиране, така че компаниите, които използват техните съставки, трябва да достигнат до определен праг на преработено съдържание, преди да бъде свързано с марката. Тя, също така, планира подробен екологичен одит на емисиите, свързан с всеки аспект на бизнеса. В момента фабриката на Loop е на същото място като основния ѝ доставчик – Courchesne Larose Ltd., дистрибуторът, който пръв се обърнал към Коут. За всичко, което компанията превозва с камиони, тя гарантира, че въглеродният отпечатък от пътуването се компенсира чрез преработване на елементите, които спестява от боклука.
Loop планира да отвори след няколко месеца втора фабрика извън Монреал, финансирана до голяма степен от Courchesne Larose. И току-що е подписала споразумение за продажба на продуктите си в САЩ с базираната във Финикс верига Sprouts Farmers Market Inc. Може да последва и разширяване към Европа. Новата фабрика ще помогне на Loop да се приближи към рентабилност. Досега тя е вкарвала приходите си в разрастване, казва Поатра-Солние. Миналата година компанията беше разделена на равни части; първично публично предлагане един ден може да бъде възможно, казва тя.
Междувременно Loop все още отказва 200 метрични тона храна всяка седмица, казва Коут. И така двойката ще продължава да добавя продукти, за да попие този запас от излишна храна, докато се опитват да образоват бизнеса, че устойчивостта може да създаде стойност, а не просто да увеличи разходите. „Нашата визия“, казва той, „е да бъдем във всяка една пътека на хранителните магазини по цял свят.“ – Даниел Бочов
В РЕЗЮМЕ Хранителните отпадъци са огромен проблем за климата. Преобразувайки излишните плодове и зеленчуци в ядливи продукти, Loop Mission помага за намаляване на емисиите на парникови газове.
Етичният цирк
Френска компания намери хуманен начин да включи животни в своите предавания
L’Ecocirque включва всички внушаващи страхопочитание актове, които публиката е очаквала под голямата циркова палатка – въздушни акробати ходещи по въже, жонгльор, който умело поддържа няколко кегли в движение, и едър мъж, показващ невероятни подвизи на сила. Това, което го отличава, е иновативният начин, по който включва диви животни, въпреки широко разпространените забрани за използването им в цирка. Тайната? Вместо живи животни, I’Ecocirque използва холограми.
Шоуто на френската компания „100% човек“, което сега е на турне само във Франция, показва прожектирани изображения на лъв, слон и дори някои белуга китове, заедно с човешките изпълнители, които са осветени от масивен LED светлинен дисплей и придружени от оркестър на живо, свирещ рок музика. В едно действие въздушен изпълнител на обръч е поставен на фона на холографски планети, които изчезват, за да направят място на луната. „Не искахме просто да правим шоу без животни, искахме шоу с нещо допълнително“, казва съоснователят Андре-Жозеф Булион.
L’Ecocirque – или Ecocircus на английски – е изобретение на екип от съпруг и съпруга треньори на животни, които произхождат от циркови семейства. Андре-Жозеф е най-малкият внук на Жозеф Булион, укротител на лъвове, който заедно със съпругата си и седемте си деца довежда Cirque d’Hiver от 19-ти век в Париж от фалиращ цирк до национално бижу в короната след Втората световна война. Андре-Жозеф работи 25 години като треньор на животни. Съпругата му Сандрин Булион е имала домашен слон като дете и е прекарала десетилетие в усъвършенстване на уменията си за опитомяване на животни в САЩ с баща си в Ringling Bros and Barnum & Bailey Circus.
Но обиколките с животни се превърнали в табу след десетилетия на активистки кампании, които хвърляли светлина върху страданията, понесени от същества, които прекарвали по-голямата част от живота си в клетки. Миналата година Франция обяви забрана за употребата диви животни в циркови представления, която ще влезе в сила през 2023 г. Тя ще се присъедини към около две дузини други европейски страни, които забраняват използването им. В САЩ, Хаваите и Ню Джърси са забранили използването на повечето диви животни, докато Калифорния, Илинойс, Ню Йорк и Роуд Айлънд имат някои рестрикции. Много градове в САЩ също са наложили ограничения.
С течение на времето Андре-Жозеф и Сандрин Булион започват да се смущават от качеството на живот на техните животни-изпълнители. Чашата преляла една нощ, когато една от големите им котки била ранена. „Не можехме да спрем да мислим за начина, по който ни гледаше, преди да се върне в клетката“, казва Андре-Жозеф. Те решили да изнасят представленията си без животни и тествали концепцията с малко шоу през 2016 г., което включвало само магьосници и акробати. Този ход предизвикал тормоз от останалите представители на цирковата индустрия и това довело до разрив с останалата част от клана Булион.
Тази реакция само послужила за стимул на двойката. Те прекарали следващите три години върху развиване на своята 100% човешка концепция, като получили външно финансиране, за да покрият разходите за разработка от 2,5 милиона евро (2,9 милиона долара). Холограмите, създадени от френското Adrenaline Studio, струват 400 000 евро. Дебютът на шоуто бил осуетен от първия локдаун заради Covid-19 в страната в началото на 2020 г. Но след ограничени избрани изпълнения по време на пандемията, календарът за 2022 г. се запълва, с множество френски градове в списъка. Все пак ограниченията за капацитета означават, че I’Ecocirque има право да продава само около 30% от капацитета си от 1500 билета за всяко шоу. Групата би искала да увеличи поне тройно своите настоящи четири шоута на седмица.
L’Ecocirque е част от вълна от технологични предавания, които вървят по стъпките на канадския Cirque du Soleil, който през 80-те години на миналия век е пионер в продукции, изградени около човешкия физически талант, разказване на истории и бляскава визуализация. Circus Roncalli, в Германия, също използва холограмни животни. Намиращият се в Бруклин Hideaway Circus използва технология за виртуална реалност и 360-градусови камери, за да предава поточно представлението си за всеки, който разполага с VR слушалки. А Two Bit Circus в Лос Анджелис предлага карнавално шоу на живо, съчетано с VR преживявания в миниатюрния си увеселителен парк в игрална зала.
L’Ecocirque включва и други екологични мерки. Осветлението за шоутата му се захранва от възобновяеми източчници на енергия и предлага освежителни напитки от местни източници в посуда без пластмаса. Малката група изпълнители избягва пътуването по въздух, като вместо това се придвижва с лодка, влак или обществен транспорт. На място се наемат охранители, чистачки, сервитьори и касиери.
Холограмите, както и фокусът върху устойчивостта, имат реален потенциал да резонират с публиката, след като правилата за капацитета се разхлабят, което може да постави I'Ecocirque на пътя към превръщането в „следващия Cirque du Soleil“, казва О Йънг Ку, изпълнителен сътрудник на института във френското бизнес училище Insead. „Пандемията ускори дигиталната трансформация, но също така накара хората да пропуснат взаимодействията на физическо място“, казва тя. L’Ecocirque предлага и двете. „Това обединява хората, но в същото време им дава виртуално изживяване“, казва тя.
Индустрията е осеяна с примери за видни циркови компании, които не са успели да се адаптират към времето, което е довело до тяхната гибел. The Ringling Bros and Barnum & Bailey Circus премахнали слоновете от своите спектакли през 2016 г., подчинявайки се на натиска от активисти за правата на животните. След това били закрити през 2017 г. — след 146 години работа — позовавайки се на рязко падащи продажби на билети, високи оперативни разходи, променящи се обществени вкусове и продължителни битки с групи за защита на правата на животните. Френският Cirque Pinder спира дейност след 164 години през 2018г., винейки за това намаляващия брой на публиката.
Сандрин Булион казва, че премахването на животни от цирковете не само има бизнес смисъл, но е и правилното нещо, което трябва да се направи. „Каквото и да правим, те се раждат и умират в клетка, само за да забавляват хората“, казва тя. „Не можем просто да продължим да правим цирк, както правеха нашите баби и дядовци.
В РЕЗЮМЕ Нарастващият дискомфорт от животните под цирковата палатка подтикна цирковите компании към иновации. Холограмите, виртуалната реалност и стриймингът са сред технологиите, които помагат на продукциите да останат актуални.
Облекло за повишена информираност
Waterlust продава активно облекло на ентусиасти и професионалисти на водни спортове, съдържайки в себе си страна за защитата на околната среда
От какво се определя пола на морската костенурка? От температурата на пясъка, заобикалящ яйцето по време на инкубацията – най-просто казано, ако е по-топло е женско, а ако е по-хладно е мъжко. Всеки човек, който закупи чифт клинове Waterlust или къси панталони, украсени с мотива за морска костенурка на марката, получава серия от имейли, споделящи този и други факти, достойни за енциклопедия.
Основаната в Маями марка има за цел да повиши осведомеността за застрашената морска и сладководна среда чрез облеклото, което продава на ентусиасти и професионалисти на водни спортове, което включва ярки фънки мотиви, вдъхновени от океански същества и екосистеми. Около 5% от продажбите се даряват за научни изследвания и опити за защита, като разширяване на защитените зони или програми за възстановяване на коралови рифове. (Марката за активни дрехи на открито Patagonia Inc., дългогодишен привърженик на екологичната устойчивост, обещава 1% от продажбите си за опазване.)
Патрик Рин, 38-годишният основател и главен изпълнителен директор на Waterlust LLC, нарича своя бизнес модел „застъпническо облекло“. Бившият плавател от олимпийския отбор на САЩ, който има магистърска степен по океанско инженерство и докторска степен в морската физика, отдавна е искал да защити океанската среда, където е прекарал голяма част от живота си.
Рин стартира своята линия за облекло през 2014г. с помощта на вече съпругата си Фиона, която има магистърска степен по морски въпроси и политика и нейната сестра Лора Греъм, шивачка и дизайнер. Те вярвали, че креативното облекло ще бъде ефективен начин постоянно да насочват хората към каузите, които компанията подкрепя. „Виждаме дрехите като платно, върху което можем да разкажем история и да споделим научните факти“, казва Рин.
Четиримата служители на компанията на пълен работен ден са наблюдавали бърз растеж: продажбите са се удвоили средно през всяка от последните шест години, достигайки 2 милиона долара през 2021г. Имало е идея Waterlust да стане организация с нестопанска цел, но Рин казва, че това би свило обхвата на проекти, които екипът правно би могъл да изпълнява, и това би затруднило финансирането.
Рин приема, че управлението на компания за облекло идва с екологични разходи. „Хората трябва да разберат, че няма безплатен обяд и трябва да внимаваме за своите потребителски навици“, казва той. Отнело е две години на компанията да намери производител, който желае да произвежда бейзболни шапки със 100% рециклирана пластмаса за малко пари, казва Рин. „Вместо да се опитваме да се преструваме, че нашият бизнес не вреди по никакъв начин“, казва той, „ние влагаме повече услия да го сведем, доколкото можем по-малко“.
В РЕЗЮМЕ В Waterlust, стартираща компания, която произвежда облекло с дизайн, вдъхновен от морето, част от продажбите отива за усилия за опазване на океанската екосистема. Компанията, също така, се опитва да ограничи въздействието върху околната среда в своето производство.
