За клиентите, които идват на бързо за бутилка Пино Гриджо, „BevMo!“ на булевард „Junipero Serra“в Колма, на няколко мили от кампуса на държавния университет в Сан Франциско, изглежда като един от стандартните търговски обекти на веригата – същите червени табели, същите редове бутилиран алкохол. Но скътан в складово помещение с площ от 2000 квадратни фута извън обществения поглед е новото допълнение, така нареченият тъмен магазин, зареден с артикули, отговарящи на най-спешните нужди на околното население. Има секс възглавници, вибратори, камшици и спешна контрацепция, както и фалшиви мигли, замразена храна и хартия за принтер. Куриерите чакат в паркирани коли отвън, готови да започнат да действат, в случай че клиентът има внезапна нужда да се подготви за интимна среща или ден на работа от вкъщи.
Задната стая е работата на „Gopuff”, стартираща компания за доставки, основана във Филаделфия, която е натрупала 3,4 милиарда от инвеститори, включително от визовия фонд на „Софтбанк Груп Корп.“, оценена на сумата от 15 милиарда. Младата компания обещава да осигури на клиентите по-широк и по-еклектичен избор от продукти, отколкото биха намерили в стандартен магазин за доставка до дома им в рамките на половин час от подаването на поръчката през приложението. Това донесе на „BevMo“ 350 милиона долара в края на миналата година, за да се закрепи в Калифорния.
Оттогава „Gopuff“ закупила верига магазини за алкохол в Кентъки, двойка европейски компании за доставка и компания за софтуер за управление на автопарк и картографиране. „Gopuff” има повече от 1000 локации в цял свят и отваря средно по един или два нови магазина дневно, заредени основно от ентусиазма на пандемичната ера за търговия, която не включва напускането на дома. Развитие, което бързо идва с проблеми обаче: компанията бързо трябва да открие най-добрите места за магазините си, да знае какви стоки да зареди, които да отговарят на нуждата на местните, да предпазва бързоразвалящите се стоки от разваляне и осигурява персонал в операциите по доставка на най-конкурентния пазар на труда в последно време.
Обещанието за използване на мрежата, за да се даде възможност за почти мигновена доставка, завладя въображението на предприемачите поне от първия интернет балон, когато стартиращите компании „Kozmo“ и „Urbanfetch“ предложиха доставка на скорости и цени, които изглеждаха почти твърде добри, за да бъдат истина, а след това се сринаха под тежестта на неустойчивите бизнес модели. Съвсем наскоро „DoorDash“, „Instacart“, собственост на „Uber Postmates“ и други се фокусираха върху доставката на храна, избягвайки скъпите инфраструктурни изисквания на техните предшественици, като използваха независими куриери за доставка на продукти от съществуващи ресторанти или магазини.
Планът на „Gopuff“ е старомоден в сравнение с тези на „DoorDash“ по света. Те купуват инвентара си на цени на едро, съхраняват го на удобни локации, за да сгъстят популацията от потенциални клиенти, като след това ги продават на цени на дребно, добавяйки такса за доставка от 2 долара или повече. Това е проста концепция, която крие опасности при изпълнението ѝ, според Раян Суийни, партньор във фирмата с рисковия капитал „Аксел“, която подкрепя „Gopuff“ от 2018г. „Моделът на мини складовете не е просто още една игра на доставки“.
През първите девет месеца от 2021г. рисковите инвеститори са налели 5,8 милиарда в сектора на тъмния пазар, в сравнение с 496 милиона през 2020г. и 1,1 милиарда през 2019г., според компанията за проучвания „CB Insights”. “Flink”, “Getir”, “Gorillas”, “Jokr”, “Buyk” и други компании работят с еднаква стратегия, а „DoorDash“ и „Uber Eats” се състезават за клиенти, разраствайки се, за да правят доставки от аптеки и хранителни магазини.
Въпреки ентусиазма на инвеститорите, няма консенсус дали основният бизнес модел изобщо работи, според Лора Кенеди, водещ анализатор в „CB Insights“. „Трябва да се запитате дали всички те могат да оцелеят“, казва тя. „Отминахме удоволствието от доставката на неща до дома ви“. Говорителка на „Gopuff“ казва, че компанията е била печеливша в първите си дни, но сега е фокусирана върху инвестиране в разширяване. Тя отказа да каже кога компанията очаква да бъде отново печеливша.
Първоначално „Gopuff“ е основана, за да задоволява късно-вечерните нужди на студентите от университета „Дрексъл“ във Филаделфия. Съоснователите ѝ Рафаел Илишайев и Якир Гола са били студенти там, синове на имигранти, които са работили за разрастването на семейните бизнеси. Те са наели програмист, който да изгради мобилно приложение, купили са разядки и алкохол, презервативи и принадлежности за пушене в насипно състояние. При започването си през 2013г., двамата мъже започнали лично да транспортират предмети до близките стаи и апартаменти в общежитието. В зависимост от това кого питате, двойката кръстила компанията на талисмана на дракона на „Дрексъл“ или на фокуса на компанията върху продуктите за пушене. Когато сега бъдат притиснати за значението на името, някои служители просто се смеят и въртят очи.
„Gopuff“ се вижда като компания осигуряваща не само удобство, но също и дискретност на доставките за тези, които са чувствителни, или срамежливи. „Осъждането е нещо сериозно. Иначе не бихме продавали толкова много план „Б“, казва Илишайев пред „Филаделфия Инкуайърър“ през 2017г., говорейки за спешната контрацепция.
Тъй като „Gopuff“ се разшириха до шепа пазари на Източното крайбрежие, те видяха шанса да се отличат чрез събиране и анализиране на данни за клиентите, за да вземат по-добри бизнес решения – може би ироничен фокус за компания, чиято идея е да запази личния вкус на хората за наргилета за себе си. Компанията е използвала тази информация, за да реши кои артикули да вземе на склад – домашните тестове за Ковид-19, почистващите препарати и бебешките продукти са се увеличили през последната година. А също и къде да разположат складовете си, както и да захранват своя нарастващ бизнес с целева реклама. „Целта на играта е да съберем възможно най-много информация“, казва ръководителят на бизнеса на „Gopuff“, Дан Фолкман.
Покупката на „BevMo“ осигури на „Gopuff“ 161 магазина на дребно, заедно с лицензите за храни и напитки, за да ги управлява. До момента „Gopuff“ е добавила около 100 съоръжения за доставка към магазините на „BevMo“. Миналата година компанията също така започна да приготвя топла храна и напитки в малки кухни, построени предимно на съществуващи места или техните паркинги; към момента има повече от 60 действащи обекта.
Има доказателства, че „Gopuff“ понякога е имала проблеми с управлението на темпото на разрастване. Развалянето на храната е проблем поне от 2017г., като служителите редовно изхвърлят стотици кутии сладолед поради лошо време на доставките или неправилно охлаждане, а двама бивши служители съобщават за чести нашествия от гризачи. „Винаги е имало проблеми с мишките и почистването изпражненията им“, казва Никълъс Фернандес, един от бившите служители, който опаковал доставките в склад в Бостън до края на 2018г.
Проблемите с логистиката продължават и до тази пролет, защото често в складовете няма място за минаване между пътеките, според Бил Макнийли, който управлявал операциите на шофьорите в 54 обекта в Тексас, преди да напусне компанията заради друга работа.„Продукти пристигаха два до три пъти седмично и нямаше място за тях“, казва той. "Беше хаос."
Говорителката на „Gopuff“ описва разхищаването на храна като „понякога неизбежен, за нещастие“ проблем, който се изправя пред хранителната индустрия, но казва също, че степента на разваляне на продукти в компанията е под средната за индустрията, без да предоставя конкретни данни. Тя казва, че компанията дава приоритет на здравето и безопасността и провежда редовни проверки, инспекции и обучения.
Фирмите за доставка, разчитащи на работници за конкретни ангажименти, са били брутални по отношение на прехвърлянето на финансов риск върху самите работници, като ги наемат на доставка, вместо на смяна. „Gopuff“ плаща на своите шофьори за определени блокове от време, независимо дали има доставки, за да гарантира, че разполага с достатъчно куриери, готови във всеки момент. Този подход не винаги е финансово ефективен, особено за новите пазари. През един скорошен следобед в склад на „BevMo“ в Оукланд, група шофьори на „Gopuff“ си почивали в колите си, или разглеждали Тик Ток на паркинга, или в близките улици. „Плаща ти се само за да си стоиш така“ казва Митци Луис, 54-годишна баба, която работи за „Gopuff“ от това лято. „Добре е“.
Способността на „Gopuff“ да управлява инвентара и работната си сила е ключовият фактор за това дали бизнесът ще работи по бързо растящата скала. Компанията няма почти никакъв избор, освен да се развива, като се има предвид колко конкуренти се опитват да стъпят на пазара.
Основаната в Берлин „Gorillas“, оценена на 2,1 милиарда щатски долара и подкрепена от „Delivery Hero“, „DST Global“ и други, и основаната в Истанбул „Getir“, оценена на 7,5 милиарда щатски долара и подкрепена от „Sequoia Capital“ и „Tiger Global Management“, като и двете започнаха да работят в САЩ тази есен. Докато „Gopuff“ може да се похвали, че е намалила времето за доставка от 30 на 20 минути, „Gorillas“ и „Getir“ казват, че могат да намалят това време до само 10 минути.
Лизет Чапман
ИЗВОД: Бизнесът за бързи доставки „Gopuff“ изисква голяма мрежа от мини складове, което е логистично предизвикателство дори за компания спечелила милиарди долари.
