От Преслав Райков
Битката на глобалните пазари за растителните масла се разраства, а от съвсем скоро големите хранителни производители имат необичайни конкуренти – производителите на горива. Всичко това в комбинация със засилващите се зелени политики и насърчаването на бърза декарбонизация доведоха до изключително високи цени на някой селскостопански продукти. Това от своя страна неизменно рефлектира със засилен инфлационен натиск при храните и дестабилизира цели региони и общества.
Хранителна инфлация. Според последният доклад на ФАО към ООН, глобалните цени на храните достигнаха най-високите си нива от повече от десетилетие насам, с ръст от над 30% за последната година. Един от основните двигатели за това поскъпване са растителните масла и културите от които се произвеждат. Ценовите шокове при тях са значителни, а основните потребители на тези жизненоважни суровини започват да водят война за количества. Растителните масла са ключова съставка, използвана от почти всички хранителни компании и са важни експортни суровини в цял свят.
Взети заедно, тези стоки съставляват голяма част от основните храни за хора и животни консумирани по целия свят. По-голяма част от храните в нашето ежедневие започват ценовото си формиране от тези основни суровини, като оказват влияние и върху основните ценови движения в потребителската кошница с храни.
Продължаващите повишения на цените на растителните масла принуждават хранителните компании да прехвърлят все по-високите си разходи към потребителите, или да се опитат да преглътнат намалените маржове на печалба и загубата на пазарен дял. Всички от петте най-големи гиганти в хранителната индустрия (Mondelez, Nestle, Danone, Pepsico и Mars) повишиха значително цените си към крайните потребители, или свиха количествата на продуктите си.
Петролни връзки. В днешно време, политиките на ОПЕК имат по-голямо влияние върху цената на порцията ни с пържени картофки, отколкото цените на самите сурови картофи. На пръв поглед звучи странно, но на пазарите за суровини цените на растителните масла са в пряка връзка с цените на петролните пазари. А цената на мазнината, в която пържим картофките, зависи директно от срещите на ОПЕК във Виена. Това е корелация, която е добре изразена, изследвана и обоснована, основно наблюдавана след въвеждането на задължителните биокомпонентни добавки към горивата преди около 12 години в САЩ и Европа. През последните 2 години обаче е изключително повлияна и от фактор, който изиграва голяма роля – нарастващото желание за бърза и неизменна декарбонизация на горивата, водещо до все по-силното търсене на суровини за биогорива в световен мащаб.
Колкото цената на конвенционалния петрол е по-висока, толкова и търсенето на заместители нараства. Соево, палмово и кокосово масло, етанол, царевица и захарна тръстика. Всички тези суровини, които допреди 10 години основно бяха използвани в хранителната и животновъдна индустрия вече преминаха към това да бъдат отглеждани и преработвани от редица производители на горива. Много от енергийните компании започнаха да интегрират биогоривата в своите операции и поне в определени случаи да променят цялостните си стратегии за горива, като развиват напълно самостоятелни производства, включвайки дори отглеждането и преработката на суровините.
През последните две години станахме свидетели на пазарни и ценови войни между основните петролни държави, а пакта ОПЕК+ все повече харесва и поддържа високи цените на петрола. Това неизменно доведе и до покачване в търсенето на заместители на бензина и дизела. Но това може да ни струва скъпо, когато отидем в супермаркета. Много от производителите на растителни масла за хранителната индустрия се сблъскват с проблема, че основните количества от техните първични суровини започват да отиват основно към енергийните компании, а не към хранителните производства. Това поражда дисбаланс и създава конкуренция за количества, което рефлектира и в покачването на цените. От друга страна фермерите, които обработват големите площи, взимат решения за засяване на определена култура на база търсенето и пазарните цени. Това поражда дисбаланс и намалено предлагане на други селскостопански суровини, които не са толкова печеливши, а това свива предлагането и покачва цената на продуктите, които ги използват.
Байдън, царевицата и етанола. Пазарът на етанол расте с изключителна динамика – заради поетите от много правителства ангажименти, свързани с декарбонизацията и възобновяемите горива. В голяма степен, етанолът се произвежда чрез ферментация на нишесте или суровини на базата на захар.
В САЩ царевицата е основната суровина, а в Бразилия, която също е водещ световен производител на етанол, захарната тръстика се използва широко. Само от началото на 2021 цената на етанола е нараснала с 160%, а цените на суровините от които се добива основно – царевица и захарна тръстика регистрираха ръстове от почти 100%.
След като започна мандата си с обещания за динамично развитие на биогоривата, в разгара на пандемията администрацията на Байдън намали изискванията за дабавяне на биокомпонент в конвенционалните горива. По този начин Белият дом подпомогна редица енергийни и петролни компании, които отделяха все по-високи разходи за биодобавки, а някой от тях дори започнаха самостоятелно производство на етанол. Той се използва предимно като смесващ компонент при производството на бензин и основно се смесва в обеми до 10% етанол, като този продукт е известен в САШ също и като E10.
През последните години производството на етанол се увеличи в резултат на по-високите цели за стандарта за възобновяеми горива, както и нарастващото вътрешно потребление на бензин. В началото на 2021 общият производствен капацитет на заводите за биогорива в САЩ достигна 21 млрд. галона годишно, или 1,3 млн. барела на ден. Производителите на етанол представляват 85% от общия производствен капацитет на биогорива в САЩ, следвани от производителите на биодизел с 11%, а останалите 4% са заети от други биогорива.
Макар и с по-нисък дял, количеството на соево олио необходимо за производството на биогорива в САЩ също се очаква да нарасне чудовищно през следващите 5 години. Според прогнози на министерството на енергетиката, през 2024 производството на биодизел ще възлиза на 5.1 млрд. галона (1 галон = 3.78 литра), и въпреки че все още остава, изключително ниско сравнено с горивата от петрол, това количество се покачва от само 600 млн. л към края на 2020, или почти осемкратно увеличение. Цените на соевото олио в САЩ са нараснали с над 110% от средата на 2020, а 45% от общите произвеждани количества в САЩ отиват за преработка в биогорива. Почти 5.2 млрд. т. соево масло са използвани за производството на биогорива през 2020, което е ръст от почти 33% спрямо 2019.
Тези политики, насърчаващи прехода, към нисковъглеродна икономика, както и федералните политики, които определят изискванията за биокомпоненти в горивата задвижиха огромен тренд в търсенето на определени селскостопански суровини, взимайки количества от хранителните гиганти. На една от срещите с инвеститори през 2021. Компанията производител на понички – Krispy Kreme (NASDAG: DNUT) обяви, че борбата за количества растително олио с енергийните компании е основната причина за покачването на цените на техните продукти.
Европейски биодизел провал. Жаждата на Европа за биодизел вероятно е унищожила гори с размерите на Нидерландия след въвеждането на закона на ЕС за зелените горива през 2010. Това показва ново изследване по въпроса за неустойчивите приложение на тези суровини. Европа е изгорила около 39 млн. т палмов и соев биодизел само в своите автомобили и камиони от 2010 насам, отделяйки до три пъти повече емисии на въглерод от конвенционалният дизел, който се опита да замени. Директивата за възобновяема енергия беше въведена през 2010 , като постави цел от 10% за възобновяема енергия за транспорта до 2020 за всяка една държава-членка. Това доведе до увеличаване на търсенето на евтин биодизел на растителна основа, като палмово и соево масло, което се доставя главно от Азия и Южна Америка. Този засилен внос силно афектира селскостопанските политики на страните, които прибягват до изсичане на гори и заменяне на насаждения с палмови и соеви плантации.
Много органицзации вече усилено призовават Брюксел незабавно да прекрати подкрепата за биодизел от палмово и соево масло, за да се избегне по-нататъшно обезлесяване, загуба на местообитания за редица животински видове, както и по-големи емисии на въглерод в сравнение с горенето на конвенционален дизел. В Европа основните масла, които се използват за биогорива са рапично, палмово и соево масло, като голям дял имат и отработените мазнини от хранителната индустрия. Това засилено търсене на суровините за биодизел поддържаше високи цени на пазара, като употребата на соевото и палмово масло отиват основно в производството на енергия, а не в производството на храна.
Декарбонизация на диета. Желанието на човечеството бързо да замести изкопаемите горива може да доведе след себе повече вреди за климата, отколкото си мислим. Все повече и повече площи в световен мащаб се засяват с култури, от които се произвеждат биогорива - царевица, соя, рапица и палмови насаждения. Това води след себе си последствия, както за климата, обезлесяването, замърсяването на почвите и водите, така и за хранителната обезпеченост на редица регион, както и възможността за достъп до нормални хранителни продукти на уязвими общества.
В много случай климатичният отпечатък на биогоривата е много по-голям от този на конвенционалните петролни продукти. Eдин такъв пример е биодизелът, направен от палмово олио. Изгарянето на този вид гориво е три пъти по-лошо от използването на конвенционален дизел от гледна точка на климата. Въпреки това, индиректните емисии не се отчитат в много от регулативните рамки в САЩ и Европа.
Засилващият се тренд за потребление на биогорива в Индонезия, Малайзия и Китай поставят заплаха съществено да влошат промените в околната среда. В тези страни се произвежда приблизително 90% от световното палмово масло и има реални опасения, че палмовото масло за биогорива може да замени отглеждането на култури за храна и козметика, и да стане основен двигател на обезлесяването и загубата на хабитат на редица животни.
През последните 2 г. търсенето на нисковъглеродни горива постави хранителните компании срещу енергийната индустрия. Натискът върху цените, както и засиленото търсене на количества разтревожи хранителните компании, които трябва да се справят с рекордните цени за много от най-използваните растителни масла тази година.
Зелените политики разпалват апетита на енергийният сектор на пазара на растителни масла, а всичко това се отразява на най-разспространените хранителни продукти в нашето ежедневие, както и на климатичните проблеми в наши дни.
