От Живка Попатанасова
Наричаха я „Испанската Елена Феранте”. Докато не стана ясно, че Кармен Мола, авторката на криминалните трилъри за детектив Елена Бланко, не е жена. Не е и един човек. Мола разкри самоличността си, когато спечели литературната награда Planeta de Novela с премия от €1 млн. По време на церемонията беше отличен все още непубликуваният роман „Звярът”, а на сцената излязоха трима мъже – телевизионните сценаристи Аугустин Мартинес, Антонио Мерсеро и Хорхе Диас, създателите на Кармен Мола.
Новината предизвиква бурни реакции по време на събитието, на което присъстват и крал Фелипе и кралица Летисия, и бързо обикаля света. Авторите разкриват, че през 2017 г. решават да пишат съвместно криминални трилъри, като женският псевдоним избират случайно. Те създават образ на Мола, без да показват лицето й. Измислената писателка е родена в Мадрид. Тя е в края на своите 40 години, преподава математика, майка е на три деца и в свободното си време пише криминални романи. Въпросът коя е Кармен се задаваше дълго, но самоличността й така и не бе разкрита.
Романите на Мола са преведени на 11 езика, а читателите, които чакаха с нетърпение историите с детектив Елена Бланко, са десетки хиляди.
Псевдонимът, под който пишат тримата автори, все още фигурира в сайта на издателя Penguin Random House, като през пролетта на следващата година се очаква да излезе следващият роман на Мола „Майките”, който е част от поредицата за Елена Бланко. Предстои да видим дали разкритието, което направиха Мартинес, Мерсеро и Диас ще донесе още повече успех за книгата, или ще има негативен ефект върху продажбите.
Оказва се, че голяма част от отзивите към момента са позитивни, но авторите срещат и не малко критики. Някои определят случилото се като успешен маркетингов ход.
Според литературния експерт, писател и преподавател Светлозар Желев неизвестният автор се популяризира и рекламира най-трудно. За да стигне едно ново издание до читателите, то трябва да бъде обект на внимание от страна на медиите, да бъде обсъждано, а авторът е все по-важна част от маркетинговия подход за реализация. Писател и книга вече са в изключителна симбиоза, а участието на самия автор при дебют би донесло много по-голям успех, особено ако той е познат и известен на масовата публика. Можем да дадем пример с музикалната легенда на “Биийтълс” Пол Маккартни, който през 2019 г. издаде книгата за деца „Хей, дядо Готин!”. Ако преди е било дори модерно авторът да бъде неизвестен, то вече не е така, отбелязва литературният експерт.
Според журналиста и писател Костадин Филипов в днешно време всичко, което може да продаде големи тиражи от даден продукт, е очаквано и възможно. Все по-нестандартни са и подходите в рекламите, които провокират потребителите. Той е на мнение, че е важно да не се злоупотребява с аудиторията и тя да не бъде подвеждана или лъгана, което би имало негативен ефект в дългосрочен план. Отбелязва и един от основните рискове, които поема писателят под псевдоним, а именно, ако първата му книга не провокира достатъчно интерес у читателите, едва ли ще има по-нататъшен успех. Рискът трябва да бъде добре премерен, колкото и да е привлекателна мистиката.
Разбира се, има и изключения, при които авторът се крие под друга самоличност и в които това е по-добрият вариант за самия него и безопасността му. Такива са случаите на писатели, които засягат теми, свързани с мафията, престъпността и корупцията. На 7 октомври 2006 г. е убита Анна Политковская, известната руска журналистка и защитник на човешките права, която изразява остра критична позиция към президента Владимир Путин. Освен, че е автор на множество разследвания, през 2004 г. тя издава и книгата „Русия на Путин”, която също отразява критики срещу държавния глава. Като основен мотив за убийството на журналистката е посочена работата й. Става ясно и че в деня на смъртта си тя е планирала да пусне поредното разследване. Политковская застава с истинското си име зад всеки свой материал, на кориците на трите книги, които пише, а дали щеше да бъде жива днес, ако беше писател под псевдоним?
Има и други известни примери, като мотивът на автора е коренно различен. Такъв е случаят със създателката на „Хари Потър” Дж.К.Роулинг, която търси начин да се разграничи от определението, че е авторка на детски книги. След последната част за Хари Потър Роулинг се опита да продължи кариерата си с романа за възрастни „Вакантен пост”, който веднага се превърна в бестселър заради името й, но читателите й все още я възприемат като детски писател.
Така се появява Робърт Галбрейт и историите за частния детектив Корморан Страйк. Роулинг решава да пише под мъжки псевдоним, който е избрала неслучайно. В детството си тя мечтае да се казва Ела Галбрейт, а Робърт е едно от любимите й мъжки имена, което така и не е използвала в книгите за Хари Потър. Тя създава и цял образ на Галбрейт, който е бивш военен и към момента на издаване на романа работи в частния сектор. Само три месеца обаче след публикуването на „Зовът на кукувицата” самоличността на Роулинг е разкрита, като в разобличаването й е замесена съпругата на един от адвокатите на издателството. Роулинг си признава, че тя е Галбрейт, като отрича отправените към нея обвинения, че това е инсценировка с цел продажба и печалба от „Зовът на кукувицата”. Както знаем, тя е сред най-продаваните автори в света, а през 2019 г. оглавява класацията на Forbes за писателите, които печелят най-много. Нейните приходи тогава възлизат на 92 млн. долара. Самата Джоан споделя, че ако държи да печели от книги като „Зовът на кукувицата“, ще използва името, което я продава.
Това е и мнението на литературния експерт Светлозар Желев, който споделя, че писателят под псевдоним би спечелил повече, ако се представя с истинското си име.
Най-яркият пример за него, който не бива да пропускаме, е прочутата италианска писателка Елена Феранте, чиито книги „Дни на самота” и „Изгубената дъщеря” са екранизирани. През 2016 г. Times я включва сред 100-те най-влиятелни личности в света. Тя е родена в Неапол и това е единственото може би сигурно нещо, което се знае за нея. Първият й роман „Натрапваща любов” е издаден през 1992 г. Нейната идентичност не е в тайна за издателите й, но още през онази година те изпитват трудност да популяризират книгата без нейния автор. Трамплинът към международния успех обаче е вторият й роман „Дни на самота”. По това време вече се знае, че Феранте има сериозни аргументи в полза на своята анонимност, като издателите й предупреждават и до днес, че ако самоличността й бъде разкрита, Феранте ще сложи край на писателската си кариера. Въпреки това читатели не спират да търсят отговор на въпроса кой стои зад псевдонима.
През 2016 г. журналистът Клаудио Гати прави собствено разследване, в което включва информация за финансовото й състояние, както и данни за недвижимите й имоти и така прави извода, че зад името Феранте се крие Анита Рая, преводачка и съпруга на писателя Доменико Старноне. От издателството, което действа като посредник между писателката и медиите, категорично обаче отричат тази хипотеза. Феранте предизвиква страхотен фурор извън Италия, а по-голямата част от нейните почитатели пазят образа й, за да не бъде разкрит.
И като говорим за най-продаваните автори в света, сред тях е Джеймс Патерсън, който издава по няколко книги в годината, които се нареждат сред бестселърите. Патерсън е изключително популярен, но не успява да постигне това сам. Има идеята, но друг пише неговата история и я превръща в книга или авторът става известен благодарение на писателя в сянка, т.нар. ghostwriter. Патерсън работи с повече от един съавтор, като тази практика на писане не е необичайна за САЩ.
Има писатели в сянка, които споделят, че тази дейност им носи основните месечни приходи, докато у нас обаче това все още не се възприема добре, особено от читателите. И все пак, един от най-известните автори, които не са работили сами, е френският писател Александър Дюма-баща. При създаването на своите творби Дюма използва помощта на много хора, най-известен от които е Огюст Маке. Именно Маке е този, който има водеща роля в създаването на „Граф Монте Кристо”. Той има значителен принос и в книгата „Тримата мускетари”. Докато работят заедно, Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и завършва историите. През 1958 г. той вече не може да приеме факта, че е в сянката на Дюма, затова го съди в опит да придобие авторските права върху всички творби. Това така и не се случва. Дюма признава, че е получил помощ от Маке, но настоява, че е истинският автор на книгите си. Ето защо експерти са на мнение, че за професията писател в сянка се изискват не просто талант и качества. Човекът, който се е съгласил да застане зад автора, знае, че описва неговата идея и не търси известност или сензация. Понякога името му е изписвано на корицата на книгата, но за това трябва да се договорили и двете страни.
Замислихте ли се вече дали любимите ви автори са писатели под псевдоними или са имали идеята за книгата, но не са я писали сами? Може би някои от вас имат цялата колекция за „Хари Потър“, други пък харесват стила на писане на Елена Феранте и се припознават в сюжетите и, всички сме чели и „Граф Монте Кристо“ като деца и препрочитаме Дюма като възрастни. Какво е по-важно за вас? Че някой твори под друга самоличност или с помощта на писател в сянка, или усещането и емоцията, които събуждат думите, сюжетите и историите?
В РЕЗЮМЕ Всичко, което може да продаде големи тиражи от даден продукт, е очаквано и възможно.