От Сами Емори
Зад сводеста каменна фасада в Хайделберг, Германия, Натали Грамс прекарва години, посрещайки пациенти в светли стаи с измазани бели стени и дървени подове. Като лекар-хомеопат тя се вслушва в техните опасения и предписва тинктури, мехлеми и малки бели хапчета за техните заболявания. Хората ѝ вярват и Грамс е сигурна, че това нетрадиционно лечение (ехинацея за настинка, арника за мускулни болки) помага на пациентите.
За нея хомеопатията е повече от професия. Тя бе нещо, което прие с вяра като съществена част своята идентичност. Самата тя и младото ѝ семейство се лекуваха само хомеопатично. „Бях убедена, че хомеопатията може да излекува всичко, наистина всичко“, казва Грамс.
Но един ден през 2013 на близкото езеро, Грамс се разболява жестоко от вирусна инфекция. При различни обстоятелства тя би посегнала към тинктурата или към онези малки хапчета, които хомеопатите наричат глобули. Но не разполагала с време. Температурата ѝ се вдигала, а чувството й за реалност избледнявало. Семейството ѝ извикало линейка. Автомобилът подскачал по неравния селски път, докато медиците се опитвали да разсеят Грамс, като я разпитвали за работата й. Когато им казала, че е лекар, те я попитали в коя област на медицината. Уязвима и уплашена, тя не можела да им каже истината. Това били истински лекари, казала си Спасяват животи. Спасяват живота ѝ. Тя не би могла да прави това, което правели те. Какво тогава би могла да им каже? И излъгала, че е общопрактикуващ лекар.
Трябвало да минат още няколко години преди Грамс напълно да загърби хомеопатията. За една нощ тя се превръща в най-изтъкнатия скептик към хомеопатията в Германия. В онзи следобед в линейката започва да я гризе съмнение в предаността й към него. „Някак си за първи път не бях сигурна дали е хубаво да си хомеопат“, спомня си тя.
Псевдонауката хомеопатия е изобретена в Германия през 18-ти век от своенравен лекар на име Самуел Ханеман. Неговата теория се основава на древния принцип за лекарствата - „подобното лекува подобно“, на който се базират ваксините, например. Разработените от Ханеман лекарства, предназначени да подпомогнат тялото да се лекува самостоятелно, произхождат от вещества, които при прекомерна употреба (като цветния прашец) могат да разболеят пациента (в този случай от сенна хрема) или дори да го убият. Арсенът се използва за лечение на храносмилателни проблеми, а отровното растение беладона има за цел да противодейства на болката и подуването. Тези вещества се разреждат отново и отново и се разклащат енергично в процес, наречен „потенциониране“ или „динамизиране“. Получените лекарства обикновено съдържат милиардна, трилионна или зилионна част (10 на минус 60-та) от първоначалното вещество.
Днес хомеопатията се практикува по целия свят, особено във Великобритания, Индия, САЩ, където има паметник на Ханеман на кръговото движение на шест пресечки северно от Белия дом, и естествено в Германия. Практикуващите хомеопати, обаче, се различават значително в своите подходи. Някои предписват само лекарства, каталогизирани в хомеопатичните справочници. Други възприемат по-метафорична насока като предлагат лечение, което съдържа фрагмент от Берлинската стена за лекуване на чувството за отхвърляне и самота. Или прах, изложен на сигнали от мобилен телефон като защита от радиация, излъчвана от слушалките на мобилните телефони.
Грамс е дъщеря на аптекар и за първи път се обръща към хомеопатията през 2002. Докато учи в медицинския институт, за да стане хирург, катастрофа на магистрала оставя колата ѝ в канавката със счупено предно стъкло. Грамс си тръгва невредима, но скоро започва да страда от сърцебиене, пристъпи на паника и припадъци, които лекарите не могат да обяснят. Нейната съквартирантка ѝ предлага да посети натуропат, който й предписва алтернативни терапии, вариращи от акупунктура и масаж до рейки и хомеопатия.
Хомеопатите обикновено прекарват много време с пациентите си, разпитвайки не само за симптомите, но и за емоциите, работата и взаимоотношенията. Всичко това има за цел да открие първопричината за страданието на пациента и е част от въздействието на лечението. Натуропатът пита Грамс за чувствата ѝ след злополуката. Това са неща, за които не е говорила с лекарите си или с когото и да било. Смятала е, че не са важни за разбирането на проблемите ѝ. Натуропатът ѝ предписва глобули от беладона и ѝ препоръчва да посети травматолог. Постепенно симптомите ѝ изчезват. Тя е излекувана.
Скоро след това Грамс се отказва от идеята да стане хирург, избирайки бъдеще като общопрактикуващ лекар, докато провежда нощни курсове по алтернативни терапии. След като получава диплома за лекар тя започва петгодишна медицинска ординатура, за да стане личен лекар. Три години по-късно Грамс изоставя конвенционалната медицина и започва да стажува при хомеопат близо до Хайделберг.
Хомеопатията е глобална индустрия за милиарди долари със стотици производители на тинктури и глобули. Начело е френската компания Boiron SA, която отчита продажби, надвишаващи $600 млн. през 2020. Според изследователската компания IQVIA Inc., миналата година германски производители са получили приходи от близо $750 млн.. По-голямата част от тях - чрез директни продажби на потребители, тъй като повечето хомеопатични продукти са широко достъпни без рецепта. Приблизително половината от населението на Германия е използвало хомеопатични препарати, а около 70% от тях казват, че са доволни от лечението.
Нацистите използват хомеопатията като част от смътно мотивирания си стремеж за здрав германски народ. Хомеопат е избран да ръководи работната група за концепцията за здравната политика на нацистката партия „Нова германска медицина“, а през 1937 година вторият след фюрера Рудолф Хес говори на XII-я Международен хомеопатичен конгрес в Берлин. След войната хомеопатията се поддържа от Запада и не се одобрява от Изтока, но през 70-те години на миналия век се радва на възражданеq тъй като завладява въображението на младежите, настроени против институциите.
През 1978 Бундестагът, под натиска на лобисти в индустрията, освобождава хомеопатичните лекарства от множеството тестове, необходими за одобряване на лекарства за медицинска употреба. Според новия закон, ако лекарите хомеопати твърдят, че лекарствата действат, това само по себе си е доказателство за тяхната ефикасност. Съгласно това решение всички хомеопатични лекарства се считат - по „вътрешен консенсус“ - за ефикасни, надхвърлящи ефекта на плацебо. Доставчиците на обществено здравно осигуряване в Германия възстановяват някои разходи за хомеопатично лечение, а над 7 000 от общо 150 000 лекари в страната се специализират в тази насока. Немедицински специалисти като натуропати също могат да предписват лекарства след като се явят на изпит. Не е необичайно германски доктори по медицина да предлагат хомеопатични смеси като тинктура от живак и глобули от глухарче заедно с по-конвенционални лекарства.
По време на пандемията от коронавируса тази странност на германската медицинска система се прояви дори в медийните заглавия. През януари пресата съобщи, че клон на най-добрата болница в Берлин Charité, е предписал на пациенти с ковид-19 лечение с остатъци от метеорити. „Видяхме добър напредък, това лечение помага на някои хора“, казва директорът на болницата Харалд Матес. „Понякога нямаше ефект и в тези случаи веднага спирахме да го използваме. Не сме догматици."
През април 2020 германският клон на асоциацията „Ханеман“ - глобална група, която популяризира хомеопатията, публикува статия, в която се твърди, че първите седем дни от инфекцията с ковид-19 пациентите могат да се лекуват хомеопатично без да уточняват никакви конкретни лекарства. Групата обяви, че маските вече не са необходими, че ваксините са по-лоши от вируса и че хомеопатите трябва да работят в отделения за интензивно лечение преди декември, когато скоростта на разпространение на вируса в Германия нарасна и пациентите в интензивното отделение наброяваха хиляди.
Хомеопатичните истории на успеха често започват като при Грамс - с усещането, че конвенционалната медицина не се справя. Коментарите след статии по темата са пълни с чувства на надежда и истории за чудеса и спасение. Светът може да изглежда много по-ведър, когато дори за миг повярвате в нещо близко до магията.
В работата си Грамс често става свидетел на подобни чудеса. Става ѝ много приятно, когато през 2011 двама журналисти се обръщат към нея, подготвяйки книга за хомеопатията. На въпроса колко вярва в хомеопатията по скала от 1 до 100, Грамс без колебание отговоря 100. А когато книгата публикувана в края на 2012, тя започва да я чете с търпение.
Но критичният тон на книгата „Лъжата за Хомеопатията“ я смайва. . Първата ѝ реакция е да отвърне на удара. Иска да накара читателите да видят истинското положение. Грамс обсъжда коментаторите онлайн, но малцина имат желание да слушат. Затова решава да напише своя собствена книга с добре проучена и добре аргументирана защита на „истината“ за хомеопатията.
Грамс се консултира с химици и физици. Чете книги по бихевиористика и вземане на решения, анализира клинични и хомеопатични текстове. „Исках да използвам всичко, което мога да намеря, за да защитя хомеопатията“, спомня си тя. Но когато се задълбочава в материята, постепенно в нея се променя подходът й към задаване на въпроси. „Все повече и повече ме интересуваше как е възможно това. Психологически феномен ли хомеопатията? Плацебо ли е или нещо, което надхвърля химията или естествените науки?“
Една от малкото допирни точки между привържениците и скептиците на хомеопатията е, че химически хомеопатичните лекарства съдържат незначително количество от оригиналните вещества. Както когнитивният психолог Брус Худ казва в „Наука за суеверието“, ще трябва да изпием почти двадесет и пет хиляди литра от разтвора, за да получим една-единствена молекула от оригиналното вещество. Или както се шегува в своето есе от 1842 „Хомеопатия и нейните сродни заблуди“ лекарят-поет Оливър Уендъл Холмс - „водата на десет хиляди Адриатически морета“.
Разминаването в мненията на двата лагера е причината пациентите, които приемат тези лекарства, често да изпитват облекчение. Някои привърженици предпочитат теорията на д-р Ханеман, че разтворите „оставят отпечатък“ от химическа памет върху веществата. Той го нарича „спиритуална лечебна сила“ докато други казват, че не сме способни да разберем или тестваме механизмите. Скептиците възразяват, че доброто, което всяка практика която може да направи, се свежда до ползите от психотерапията и простото убеждение, че лечението е ефикасно.
През 2015 Австралийският национален съвет по здравеопазване и медицински изследвания публикува мета-анализ на почти 200 проучвания върху хомеопатията, търсейки доказателства, че тя действа отвъд плацебо ефекта. И не намери никакви доказателства. През 2017 британска група актуализира доклада и стигна до същото заключение, като препоръча на лекарите да спрат да предоставят хомеопатични лекарства. Националната здравна служба скоро спря по-голямата част от финансирането за подобно лечение, въпреки че британското кралско семейство често се консултира с лекари хомеопати. Компания, собственост на принц Чарлз, продава хомеопатична тинктура, приготвена от артишок и глухарче.
Грамс обръща гръб на хомеопатията малко преди да завърши книгата си „Преосмисляне на хомеопатията: какво наистина помага на пациентите“. Да предписва лекарства, за които вече не вярва, че са ефикасни, за нея се превръща в етичен стрес. Тя вече знае, че книгата й ще бъде предизвикателство за нейните пациенти и колеги хомеопати.
„Преосмисляне на хомеопатията“ превърна Грамс в медийна звезда. Преди книгата да се появи, най-големите скептици на хомеопатията в Германия бяха основно вечно критично настроени 60-70-годишни мъже. Когато книгата се появява на бял свят през 2015 Грамс е млада, 36-годишна, атрактивна жена, обърнала гръб на хомеопатията, за която пишат германските вестници и списания. Тя става гост-лектор в университети, болници, участва в срещи на Асоциацията на фармацевтите. В Twitter тя предлага на своите 48 000 последователи стабилна диета с критики към хомеопатията и се застъпва за ваксините срещу ковид-19. Противниците я обрисуват като медийна пионка и марионетка на „Big Pharma“. Започват да я наричат с всевъзможни обидни имена. Получава дори смъртни заплахи. Това принуждава Грамс да се обърне към местната община с молба да не разкриват адреса ѝ.
През май 2019 репортер от германски вестник и задава директно въпрос дали хомеопатичните лекарства действат. Отговорът на Грамс е „Не извън плацебо ефекта“. След публикуването на интервюто тя получава писмо от германския производител на хомеопатични лекарства „Hevert Pharmaceuticals LLC“, в което ѝ разпореждат да не повтаря отново тези думи или рискува да бъде глобявана всеки път с €5100 за подобни изказвания.
Макар многобройни проучвания да доказват верността на твърдението на Грамс, нейните адвокати я съветват да не рискува, защото наистина може да бъде осъдена според закона за „вътрешен консенсус“ от 1978 година. И въпреки това Грамс отказа да се подчини. Вместо това, тя публикува в Twitter снимка на писмото под надпис, вдъхновен от „Игра на тронове“: „Какво казваме, когато #homeopathy-pharma се опитва да ни накара да млъкнем? Не днес.“
Публикацията събира хиляди ретуита и харесвания, а инцидентът намира широк отзвук, дари става част от популярно ТВ- токшоу. Ако компанията „Хеверт“ наистина е искала да тушира обществения скептицизъм относно хомеопатията, планът в крайна сметка имал обратен ефект. Оттогава Грамс многократно повтаря твърдението си, а от „Хеверт“ все още няма никаква реакция.
Докато Грамс засилва критичните си изяви, хомеопатията продължава да страда, дори в Германия. От 2016 обемът на продадените хомеопатични продукти е намалял с 12% до 48 млн. опаковки през миналата година. През 2019 медицинската асоциация в северния град Бремен забрани на медицинските специалисти да търсят по-нататъшно образование по хомеопатия, като на практика забрани на лекарите да получат хомеопатичен сертификат. Оттогава поне още девет други германски провинции последваха този пример.
И все пак Грамс казва, че докато хомеопатията се третира като допълнителна опция, а не като заместител на конвенционалните лечения, няма нужда да се забранява. Тя и други скептици препоръчват да се следва стратегията на Обединеното кралство и Франция, където системите за обществено здравеопазване вече не плащат за хомеопатични лекарства. Германското правителство, обаче, не е склонно да предприеме такава стъпка. През 2019 година министърът на здравеопазването Йенс Шпан каза, че обществената здравна система харчи само €20 млн. годишно за хомеопатични лекарства или приблизително 0.05% от бюджета на системата за лекарства. „Просто реших, че в този момент така е добре“, каза Шпан пред Германската обществена телевизия.
Днес Грамс работи с организации с нестопанска цел, които насърчават строги научни проучвания за хомеопатията и други области със съмнителна научна стойност. През февруари 2020 тя публикува втора книга „Какво наистина работи - Компас за света на нежната медицина“. Тя е бестселър, който оценява алтернативните терапии. Тази година германска фондация присъди награда от €20 000 евро на Грамс за нейната готовност да устои на натиска.
Но въпреки всичко, на нея ѝ липсва работата с пациенти, въпреки, че сега смята, че предписаните от нея лечения са били неефективни. Така преди няколко години тя започва да търси клиника или практика, която да ѝ позволи да завърши медицинската си ординатура и да стане накрая лицензиран общопрактикуващ лекар. „Никой не ме искаше“, казва тя. „Може би някои хора се страхуваха, че омразата, която получих, ще бъде насочена към тяхната работа през мен“. Натрупаха се много откази и в крайна сметка тя спря да опитва.
Напоследък Грамс намали публичния си изяви и по-рядко се появява в пресата. Тя има подкаст „Часове за консултации при Грамс“ на всеки две седмици, където обсъжда всичко - от педиатрия до скандали в старческите домове. Интервюирала е майндфулнес терапевти, защитници на ваксинацията и специалисти по палиативни грижи. Днес получава по-малко хейтинг заплахи. Макар че в началото се страхуваше да говори без сценарии в подкастасега е по-спокойна. „Харесва ми да бъда активист“, казва тя. „Има много омраза, но е наистина забавно.“
Със съдействието на Щефан Никола
