От Андрей Стойчев
Пандемията, предизвикана от COVID-19, беше абсолютно неочаквана - нито като скорост нито като мащаб и най-вече като продължителност. Реално пандемията продължава и в момента, като по-голяма част от света се подготвя за поредната вълна на поредната разновидност на оригиналния вирус, появил се в края на 2019 в Китай.
Много бързо от една здравна криза светът се изправи пред финансова и икономическа криза. Реално, все още е трудно да се оцени, какви ще бъдат последствията и резултатите за икономически растеж, след като отмине пандемията.
Както винаги, финансовите пазари реагираха бързо и мигновено нарисуваха идващата криза с масови разпродажби на всичко и навсякъде. Разпродажбите доведоха до двуцифрени проценти в червено на водещите индекси на капиталовите пазари, разпродажба на метали, тотален крах в цената на петрола, дори и крипто инвеститорите усетиха пандемията с понижаване на стойностите на портфолиата си. Всички бяха попаднали в плен на паниката и инвеститорите предпочетоха да продават и да останат с реални пари, поне докато няма малко повече яснота около бъдещето.
Комбинацията от здравна и икономическа криза, предизвикани от пандемията, доведоха до безпрецедентни последици. Рязък скок на безработните в редица държави, буквално стопиране на редици малки, средни, а и големи компании, шокиращ недостиг на елементарни медицински материали, за да се посрещнат огромния брой болни. И тук някъде пазарите вече бяха силно на червено, очаквайки реакции от световните финансови центрове: какви ще са мерките подкрепящи бизнеса в Европа, САЩ и Азия. И централните банки не закъсняха. Току-що затихналите вливания на ликвидност в икономиката под различна форма пак бяха активизирани, но представени на широката публика под различен ъгъл. Този път парите стигаха директно до потребителите. Хората усетиха финансова помощ и подкрепа, бизнеса получи финансовата стабилност и уверение, че ще има още, ако нещата се влошат. И тук някъде стана ясно, че тази разлика в сравнение със стимулите по време на икономическата криза 10-12 години по-рано, когато помощта трудно достигаше до крайните потребители, сега ще даде много по-силен и бърз ефект. И, разбира се, ще отприщи сериозна инфлация. Инфлация, която ще подмине здравословните 1-2% годишно.
Разбира се, финансовите пазари първи подсказаха, какво ще се случи, с бързото възстановяване на стойностите си в очаквайки инфлацията. С други думи, инвеститорите започнаха ден след ден да връщат парите си на пазарите, вместо стойността им да се топи в банковите сметки. На всичко от горе, свободните пари от всички стимули, също полетяха към различни инвестиционни схеми. Все повече и повече пари влизаха, защото просто не можеше да бъдат похарчени по друг начин – хотели и ресторанти не работеха, нямаше концерти, спортни мероприятия, дори самолетите рязко намалиха възможностите за пътувания.
Докато бъдем критични в много аспекти към развитите държави във връзка със справянето с пандемията, не може да се отрече, че въведените мерки и регулации към финансовия сектор и най-вече към банките след финансовата криза от 2008-2010 година, сега се отплатиха и се оказаха нещо много положително. Банковият сектор се оказа достатъчно стабилен, за да може активно да участва в подпомагане на бизнеса – с гратисни периоди, лесно кредитиране, редуциране на лихвите по различни кредити и други. От друга страна финансовите пазари останаха отворени, въпреки няколкодневните сътресения в началото на 2020 години и това даде стабилност и увереност на инвеститорите, че всичко е под контрол.
Разбира се, някои икономически сектори пострадаха много, докато пред други пандемията отвори широко вратите за нови възможности. Туристическият сектор заедно с всички компании, свързани със самолетостроене или пък авиопревозвачи също имаха тежки месеци. Реално, за повечето големи превозвачи, милионните помощи отпуснати от държавите, бяха неизбежни и задължителни. Технологичните компании, от друга страна, или всички, ангажирани с медицина и здравеопазване, остават най-печелившите сектори.
Станахме свидетели и на нова вълна от инвеститори – млади, образовани хора, които едва сега, заради ограниченията, намериха повече време да седнат и потърсят начини за инвестиция. Откриха, че купуването на акции на любимите компании е неочаквано лесно, а до скоро съмнителните сайтове, твърдейки, че са крипто борси, вече са технологично напреднали, сигурни и вдъхващи доверие платформи за алтернативно инвестиране.
Въпреки, че за съвременния финансов пазар, подобна пандемия е непозната, реакцията на пазарите остават доста логични и показващи, какво би следвало да се случи с пандемията и икономиката. Големите разпродажби предсказваха спиране на икономиката и сиви облаци над света в първите седмици и месеци от пандемията. Последвалото възстановяване на пазарите подсказа очакваното икономическо стабилизиране – масова ваксинация, съживяване на бизнеса, възобновяване на пътуванията, постепенно възстановяване на туризма.
В момента, в разгара на лятото и в очакване на новата вълна очакванията са смесени и финансовите пазари нямат категорично становище. От една страна нарастват опасенията за нова вълна през зимните месеци на северното полукълбо и заедно с това, нужда от овладяване на прекалено голямата инфлация, която през зимните месеци може да стане още по-сериозна. От друга страна, продължаващите кампании за ваксиниране, въвеждане на някакви (без да определяме дали са правилни, точни и добре измислени) правила за възобновяване на нормалния ритъм на живот, посещаване на обществени места и масови събития дават надежда, че част от пострадалите компании и цели сектори ще започнат да се възстановяват.
Точно затова и финансовите пазари остават за момента сравнително неутрални въпреки, че позитивизмът все още остава с една идея по-голям.
В РЕЗЮМЕ Комбинацията от здравна и икономическа криза, предизвикани от пандемията, доведоха до безпрецедентни последици
