От Аркади Шарков
През последната година и половина целият Свят претърпява една от най-тежките здравни кризи от Бубонната чума от 14 век – насам, пряко съпътствана и от негативните икономически изменения вследствие на това. На прага на четвъртата вълна, медицинските власти по Света обмислят нейното париране с минимални загуби за местните производства и глобалната икономика. Темпът на ваксиниране варира според държавите поради различни причини – ниско доверие в ефективността, липса на достъп до ваксини, логистични и финансови затруднения. От друга страна, държавите-първенци във ваксинационната кампания не отричат въвеждането на нови противоепидемични мерки, въпреки сигурността, която са отредили за своето население.
Глобални политикономически отражения
Началото и продължението на пандемията бяха белязани от флуктуираща икономическа криза, която се задълбочава лавинообразно. Прогнозите за U и V образно възстановяване продължават да не се сбъдват, поради скачеността на съдовете в световната икономика. Временното спиране на производствените мощности в Ухан доведе до дефицит и естествено покачване на цените на базовите материали и суровини, както по отношение на електронните компоненти за платки и чипове, през строителните материали, стигащо до активните вещества за лекарствата. Това естествено отприщи дългогодишно натрупваната вълна на недоволство срещу глобализираното производство и логистика. И ако до преди две години основната цел на всеки производител бе да намали производствената стойност на своята стока, за да увеличи маржа на печалбата, то под напористия политически и икономически натиск фокусът се измести към сигурността на производството и доставките. Вследствие количествените улеснения от страна на редица централни банки, в т.ч. Федералния резерв и ЕЦБ, инфлацията започва да се превръща в сериозен проблем за целия свят. ООН предупреди, че през юли цените на храните са направили зашеметяващ скок от 31%, което бързо вкара най-бедните в проблем с елементарното изхранване. Индексът на потребителските цени в САЩ достигна стойност от 5,4%, докато в Германия удари 3,8%, доста над традиционната за централните банки граница от 2%. Всичко това, очаквано след като през 2020 г. паричното предлагане в най-развитите страни беше увеличено от 15-25%. Тенденцията за повече харчове вероятно ще доведе до покачване на данъчното бреме върху гражданите, което съпътствано с инфлационния натиск е естествено да резултира в повишено обществено недоволство, изразено по време на изборите. Погледнато от ъгъла на политическата философия, процесът претърпява метаморфози и ако битката доскоро беше между войнстващ капитализъм и компрометиран комунизъм, то границите вече са размити. По думите на Стив Дейвис от Института за икономически въпроси във Великобритания – наблюдаваме политическо преориентиране в посока глобални институции срещу национални държави, видно и от избирането, а след това и действията на множество от нашумелите популистки политически фигури от последните няколко години.
Управление на процесите
Освен здравната и икономическа кризи, България и Европа се изправят пред опасността от нова мигрантска вълна като следствие от превземането на властта от талибаните в Афганистан. Различни прогнози говорят за между 5 и 10 млн. души, които са се запътили към портите на стария континент, същевременно турската държава в лицето на Ердоган заявява, че този път няма да бъде буфер между Азия и Съюза. Повече хора означава повече здравни и социални разходи, а също така и риск от нови огнища на Ковид и други заразни заболявания. Въпреки дългогодишната политика на Меркел по отношение на мигрантите и ролята им като свежа работна ръка за стария континент – интеграцията се оказва особено трудна задача, същевременно водеща със себе си покачване броя на крайните популистки движения в държавите-членки. В такъв момент Съюзът ще се нуждае от унифициран подход за справяне с аритметично прогресиращата кризисна обстановка. Поради естеството на демокрациите, а също и историческата обремененост на Европа – крутият подход за управление под формата на принудителни затваряния, забрани и задължение за ваксинации не дава обещаните плодове. За едната страна на населението това представлява форма на фашизъм, а за другата - комунизъм (макар и според Желю Желев двете идеологии да са доста сходни). Провалът на централизираната поръчка за ваксините, а също и на първоначалните опити за европейска система за проследяване на вируса подпомогнаха развитието на скепсиса в населението, че всичко може да бъде решено чрез едноличното решение на бюрократична регионална институция. Управлението на Съюза в мирно време бе трудно, а когато към рецептата се добави и кризисна обстановка, решенията взимат децентрализиран превес, поради невъзможността да бъде упражнена централна сила, причина за което са и поколенческите различия и възприятия за Света. В крайна сметка – Европейската комисия е задала отправната точка, която касае масовата ваксинация на населението на континента, задача която ще се окаже особено трудна с покачващите се антиваксинационни настроения. Неслучайно и примерите за успешно овладяване на кризата са в държави, където демокрацията е по-скоро привидна (Сингапур, Израел, Тайван и пр.) и чиито граждани от години се готвят за превенция на военни конфликти с околните държави.
Сертификати, паспорти и история
Преди въвеждането на зелените цифрови сертификати, които целят временно да улеснят пътуването на гражданите в рамките на Европейският съюз, е добре да се обсъди историята на друг тип временни документи, които са станали останали за постоянно в днешно време, дори задължителен аксесоар, който всеки държи в своето портмоне. Тук именно става дума за паспорта или личната карта – документи, даващи възможността да се преминават граници по бърз и ефективен начин, но също така и възможността за проследяване, допускане или не до определени територии. Свободното преминаване на хора от и в държава е било заложено още през 1215 г. в Магна харта, където в т. 42 ясно е казано следното „Всеки, който запазва верността си към нас, може да излиза от нашето кралство и да се връща в него спокойно и сигурно по суша и по вода, освен понякога за кратко по време на война, заради общото благо на кралството.“ – много е вероятно това да представлява ранен опит за отхвърляне на паспортната система в Англия. В по-късен етап виждаме опит за официализация на пастпортите от новосъздаденото Кралство Белгия през 1835 г., който се проваля под общата критика на околните търговски-ориентирани държави и по-специално Англия. Дори Наполеон 3, крал на Франция, прославя пословичната борба за свобода на движението на британците. Друг тип въведено ограничение е данъка върху доходите, въведен през 1799 във Великобритания, нещо, което се е мултиплицирало и станало задължително за данъчните системи на държавите по света. Реалното въвеждане на паспортите става по време на Първата световна война с цел – предотвратяване на шпиони, както и проследяване потоците от мигриращи граждани. Лигата на нациите (сега ООН) въвежда официално и първите паспорти за бежанци (предложени от небезизвестният нобелов лауреат Фритьоф Нансен) през 1920, в отговор на миграцията вследствие Първата световна война. Целият процес до ден днешен е изисквал централизация на системите за разпознаване и унификация на правилата, за да може днес с едно сканиране на малко парче хартия или пластика да прекосяваме границите на света. Тъй като дигитализацията в днешно време е в напреднал стадий, подобен тип синхронизация на правилата може да се случи по-бързо, но решенията ще вземат своя тежък политически дан.
Тенденцията временната мярка на цифровите сертификати да се окаже постоянна е все по реална, тъй като виждаме, че дори ваксините не пресичат заболяването така, както бе предвидено. Предвидимостта за бъдещето също е сериозно затруднена, поради множеството прокламирани за верни, но очевидно грешни прогнози за пандемията. Очакванията за дългосрочна победа над Covid-19 представляват все по-далечен блян в един прекрасен нов свят, но винаги има надежда.
