От Ашли Ванс
Ричард Брансън беше в космоса. Джеф Безос също го посети. Богати хора са правили подобни неща и преди, но Брансън и Безос не са платили само билет - те са платили за космическите кораби. Достатъчно заможните хора вече не са задължени да ползват държавен кораб, когато искат да напуснат планетата за малко.
Тези две пътувания генерираха страшно много вземания. Някои са отпразнували инженерството и упоритостта, необходими за излитането на куп хора в космоса и безопасното им връщане обратно, други - чудото да изместим границите на възможностите. Най-вече обаче те се оказаха отдушник за негодуванието на хората към милиардерите, които си правят техните богаташки неща, вместо да фокусират ресурсите си върху пандемията или изменението на климата, или някои от останалите кризи тук на Земята. Хората умират. Планетата е повредена. Може би тези хора и колегата милиардер, ентусиаст относно космоса, Илон Мъск, трябва да приберат космическите си фалоси и да се съсредоточат върху някои от по-неотложните ни притеснения.
Преди няколко десетилетия, когато трите космически компании на мъжете тепърва стартираха, те бяха приети като доказателство, че мечтите на тези новобогаташи са прекалено големи. Сега, въпреки някои основателни аргументи за ефективни данъчни ставки и кой прави публична политика, мисленето на критиците пък е ограничено.
След десетилетия фалстарти, орбитата на Земята и точките отвъд се комерсиализират с невероятна скорост от десетки частни компании. Готовността на Брансън и Безос да се качат със собствените си космически кораби е повече от потвърждение, че техните кораби най-накрая са достатъчно безопасни, за да могат да се опитат, и по-важното е, че космоса е отворен за бизнес. Други хора ще продължат да ходят там, вероятно с хиляди, заедно с десетки хиляди машини, предназначени за по-нататъшно преобразяване на небесата. Това, което се случва над нас, ще бъде една от най-важните икономически и технологични истории през следващото десетилетие, независимо дали Мъск някога ще засели Марс.
Ето само няколко от по-малко забелязаните скорошни истории от частната космическа индустрия. Първо беше дебютът на борсата на компания, наречена Astra Space Inc., която, подкрепена от рискови капиталисти, построи приложима орбитална ракета само за няколко години. Целта на компанията е да праща сателити в орбита всеки ден. Малко след като Astra стана публична, на стойност 2,1 млрд. долара, производителят на сателити Planet Labs Inc., който използва стотици „очи“ в небето, за да снима цялото земно пространство на Земята ежедневно, обяви плановете си да направи същото на стойност 2,8 милиарда долара. Firefly Aerospace Inc. разполага с ракета на калифорнийска ракетна площадка в очакване на разрешение за изстрелване. OneWeb и MusX’s SpaceX редовно изстрелват сателити, предназначени да покрият планетата с високоскоростен интернет достъп. Rocket Lab, в Нова Зеландия, която до скоро нямаше космически кораби, планира мисии до Луната и Венера.
Ето само няколко от по-малко забелязаните скорошни истории от частната космическа индустрия. Първо беше дебютът на борсата на компания, наречена Astra Space Inc., която, подкрепена от рискови капиталисти, построи приложима орбитална ракета само за няколко години. Целта на компанията е да праща сателити в орбита всеки ден. Малко след като Astra стана публична, на стойност 2,1 млрд. долара, производителят на сателити Planet Labs Inc., който използва стотици „очи“ в небето, за да снима цялото земно пространство на Земята ежедневно, обяви плановете си да направи същото на стойност 2,8 милиарда долара. Firefly Aerospace Inc. разполага с ракета на калифорнийска ракетна площадка в очакване на разрешение за изстрелване. OneWeb и MusX’s SpaceX редовно изстрелват сателити, предназначени да покрият планетата с високоскоростен интернет достъп. Rocket Lab, в Нова Зеландия, която до скоро нямаше космически кораби, планира мисии до Луната и Венера.
Безумието покрай SPAC е особено благосклонно към частната космическа индустрия, включително някои от горепосочените компании. По-лесният достъп до публичните пазари чрез компания за придобиване със специално предназначение, е помогнал да се привлекат милиарди долари от развълнувани инвеститори към индустрия, която някога е била зависима от правителства с неясни военни цели или експанзивни възгледи за обществените работи. От части в резултат на това броят на сателитните орбити около Земята се очаква да нарасне от около 3400 до някъде между 50 000 и 100 000 през следващото десетилетие - и това дори само ако изпълнят поръчките, които са получили до момента.
Изглежда вероятно прогнозите ще се плъзнат малко, като се има предвид, че тези видове числа ще изискват ракети да избухват една след друга от оживените частни космодруми по целия свят изключително често. Но независимо от точното време, съобщението ще остане непроменено: Частният космос е тук. Състезанието по космически туризъм този месец е прозореца към много по-голям и по-трансформативен набор от промени. Резултатите от тези промени ще бъдат непредсказуеми, освен че егото и алчността най-вероятно ще присъстват както винаги. Независимо от това, доказателствата за неземното предполагат, че трябва да разгледаме възможността тази нововъзникваща индустрия да се окаже добра.
За да разберете колко далеч е стигнал частният космос и къде е истинското действие, погледнете Декър Евълет, който допреди няколко седмици беше анонимен студент в най-горен курс в колежа „Reed“ в Портланд, Орегон (поради здравословни проблеми, дипломирането му се е отложило). Евълет е типичен студент в колежа, с изключение на това, че за развлечениe той претърсва сателитни изображения в търсене на оръжейни резерви и други военни инфраструктури. Миналия месец той забелязал нещо, което много прилича на междуконтинентални силози за балистични ракети, разположени в пустинята в северен Китай, повече от 100, придаващи доверие на слуховете, че нацията строи ядрени оръжия в големи количества.
Евълет е чул слуховете от неговия ментор, Джефри Люис, експерт по контрол на ядрените оръжия, който се специализира в този вид гражданско разузнаване, още познато като разузнаване с отворен код. През май, Люис казал на младия мъж да види какво може да намери. Базирано на предишни проучвания, Евълет знаел, че китайските военни някога са изкопали място за строене на силози, след което са ги покрили с надуваеми структури, подобни на малките бели куполи, които се полазват за спортове на закрито (Люис ги нарича „подскачащи къщи на смъртта“). Евълет започнал да търси още куполи. „Трябваше да направя серия предположения,“ казва той. „Аз предположих, че ще са в северната част на Китай, защото там е имало голяма активност. Също мислех, че ще са на хубави, равни райони с добра почва.“
Студента търсил по сателитни снимки, разпростиращи се на хиляди мили китайска пустиня. До съвсем скоро нямаше изобщо такива снимки на тази територия. Конвенционалните сателити за снимки са скъпи и обикновено трябва да бъдат насочени прецизно върху територията, която представлява интерес. Моделите на Plant Labs, които са много по-малки и по-евтини и са ориентирани към по-обширно покритие, сега са направили много снимки на зоната, която е искал Евълет. Той е създал разчертана карта и е работил по нея повече от месец докато забелязал 120 купола на едно място. След това сортирал снимките от този район по дати, за да види стъпка по стъпка разчистването на мястото и полагането на структурите. „Знаехме, че това е нещо голямо“, казва той.
Рано сутринта на 27-ми юни, Евълет и Люис помолили Plant Labs да направят снимки с по-добра резолюция на мястото. Инженерите на компанията преориентирали необходимите сателити, използвайки радио сигнали от земните станции и почти 24 часа по-късно, двамата мъже можели да видят много по-ясни снимки на куполите, както и изкопи за комуникационни кабели, излизащи от подземни работни съоръжения. В началото на юли, Люис представил откритието на Евълет в пресата. Държавният департамент на САЩ определил новините като „притеснителни“. Китайските държавни медии обяснили, че мястото било просто вятърна ферма в процес на строене, но снимките от друга сателитна компания, Capella Space Corp., подкопала това изявление. Системите на Capella, базирани на специален тип радар, изглежда показват изтичане на течност, която идва от куполите и няколко метални структури, обикновено използвани за съхранение на оръжия.
Трудно е да се преувеличи какъв огромен скок напред представляват тези сателити. Когато в края на 50-те САЩ излязоха в космоса да търсят съветски оръжия за масово унищожение, трябваше да използват ракети да пренасят обемисти сателити в орбита, където правиха снимки и пускаха филмовите си кутии на земята, за да може, колкото и невероятно да звучи, да бъдат уловени във въздуха от самолети. Колкото и да е налудничаво, това понякога сработваше. Това усилие отне десетилетие на опити и грешки на топ американски учени и компании, след това и стотици екипи да огледат отблизо топ секретните снимки. Евълет само се е поразровил малко на лаптопа през свободното си време и това можеше да го направи всеки. „Преди правителството имаше сателити, а ние не“, казва Люис, „Сега те имат малко по-добри сателити. Добре, радваме се за вас, но няма голямо значение.“
Аргументите против това въобще да се мисли за космоса в момента са насочени към очевидното лекомислие на туризъм в орбита. Вестник “Los Angeles Times“ обобщи този ред на мисли със заглавието на статия от талантливия писател Майкъл Хилцик: „Космическото състезание Безос-Брансън-Мъск е огромно количество пропилени пари с никаква полза за науката“. Хилцик отхвърля неотдавнашната вълна на прогрес като нищо повече от търсене на силни усещания и разсейване. Като оставим настрана факта, че хората харчат милиарди долари всяка година за гледане на спорт и играене на видео игри, примери, като този с Евълет, са добро напомняне, че технологичния напредък не е само от един проект до друг и че има стойност в чистата наука, дори бъдещите дивиденти да са неизвестни.
Освен да търсят признаци на ядрено разпространение, потребители използват мрежата от сателити на Planet Labs, за да следят здравето на реколтата, емисиите от фабриките и загубата на тропическите гори. (По-страховитите ползвания на частните сателитни мрежи, разбира се, подлежат на по-внимателно изследване.) Сателитните интернет услуги от One Web и SpaceX имат потенциала да обслужват милиарди хора, които не могат да получат широколентов достъп до интернет по друг начин. Успехът на компанията Rocket Lab, основана от момче без висше образование, който се е самообучавал на нужните инженерни познания в барака, също говори за потенциалните ефекти от демократизирането на частните космически предприятия. Богатите хора в тази област са сравнително малка част от по-голяма картина.
Разбира се, предприятията, които се занимават с космоса, все още изглеждат високо рискови предложения с не до там гарантирани големи печалби. Въпреки че компании като SpaceX, Rocket Lab, and Planet Labs се оценяват на милиарди долари, те трябва да покажат, че могат да правят печалби и в орбита толкова добре, колкото и в другите си големи начинания на Земята. Космосът, както всички в индустрията обичат да казват, е труден. Но новият набор от космически компании, включително и тези, управлявани от известни магнати, се опитват да го разберат и потенциалните награди за това ще бъдат много по-големи от обикновения приток на адреналин.
Хората никога не престават да учудват, когато на тяхното въображение и гениалност се даде поле за изява. Да говориш против суборбиталните разходки или снимките на луната, означава, че си изпуснал основното. Да, имаме големи проблеми, но тези проблеми няма да се решат от тесногръди и вечно оплакващи се хора. Ще имаме по-голям успех когато хората започнат да гледат нагоре с интерес, питайки се „Какво следва?“.
