Петролните танкери, закотвени при рафинерията в Бейтаун, Тексас, изглеждат не по-различно от останалите, които порят водите на Хюстънския корабен канал. Но в големите им трюмове се крие необичаен товар – руски нефт. Огромният комплекс, който принадлежи на Exxon Mobil Corp., не е единствената рафинерия в САЩ, която получава руски нефт. Заводът на Chevron Corp. в Мобил, Алабама, и обектът на Energy Corp. в Сейнт Чарлз също са техни клиенти.
Лишени от достъп до суров нефт от Венецуела поради санкциите, наложени от САЩ върху режима на Николас Мадуро, и изправени пред намалени доставки от страните членки на Организация на страните износителки на петрол (OPEC), откакто картелът спря производството, американските рафинерии се обръщат към Русия, за да попълнят липсите. Трескавото купуване, съчетано със сериозно намалените доставки от Саудитска Арабия, издигат Русия до третия по обем доставчик на САЩ за миналата година.
Успехът за Кремъл е пареща тема на петролния пазар, но изненадващо не се обсъжда много в дипломатичните кръгове. „Издигането на Русия до трето
място не привлече вниманието на Вашинготн“, заяви Боб МакНали, бивш старши политически съветник на Белия дом, който сега ръководи Rapidan Energy Group, консултантска фирма във Вашинготн.
Нарастващата зависимост на САЩ от руския петрол е в разрез с енергийната политика на САЩ. През последните две години законодателите във Вашингтон лобират европейски държави да изоставят „Северен поток 2“, мултимилиарден тръбопровод за пренос на сибирски газ до Германия, от страх, че това ще даде
на Кремъл допълнителни предимства в отношенията със съюзниците на САЩ. (Руският газ заема около 45% от вноса на газ в Европа през 2019 г.) Миналата година Конгресът дори разпореди налагане на санкции срещу компании, които участват в проекта. Кабинетът на Байдън не е посочил дали обмисля да се възползва от тази възможност.
Но вероятно от по-голямо значение е индикацията, че безшумното покачване на петролния внос от Русия показва, че хвалбите за енергийна независимост на бившия президент Тръмп са безпочвени, смята Марк Финли, бивш нефтен анализатор от ЦРУ, който сега е сътрудник във факултета Бейкър на университета Райс в Хюстън. По време на кампанията си в Тексас миналата година, Тръмп се хвали, че САЩ са „първа енергийна сила“ и че страната никога повече няма да зависи от „недобронамерени“ чуждестранни доставчици. „Дотук с енергийното господство“, заяви Финли.
През февруари 2020 г. кабинетът на Тръмп добави в черния списък дъщерна фирма на държавната компания „Роснефт“, най-голямата нефтена компания в Русия, заради подозрения, че е предоставила финансова подкрепа на правителството на Мадуро. Но други руски юридически лица не са под прицел, което означава, че американските компании могат да продължат да купуват руски суров петрол и рафинирани продукти.
Пътят към превръщането на Русия в ключов доставчик на нефт за САЩ е застлан с пазарна тактичност, късмет и доказаната способност на Кремъл на обърне политиките на Вашингтон в своя полза. След като в продължение на години отговаря за по-малко от 0,5% от годишния внос на нефт и рафинирани продукти в САЩ, Русия стабилно повиши своя дял през последното десетилетие, достигайки безпрецедентните 7% през 2020 г., по изчисления на Bloomberg News. Вносът от Русия в Америка възлиза средно на 538 000 барела на ден през 2020 г. – повече от 522 000 барела на ден от Саудитска Арабия. Ползите за страната идват предимно за сметка на Венецуела.
Рафинерията на Exxon в Бейтаун е една от малкото в САЩ, оборудвани със специални кокери, предназначени за разграждането на гъстите серни суровини като тези, произвеждани от Венецуела. Когато кабинетът на Тръмп наложи санкции на Petroleos de Venezuela S.A. през 2019 г., веригите на доставка на рафинериите бяха прекъснати. „Американските рафинерии в Мексиканския залив са едни от най-модерните заводи в света“, твърди Ади Имсирович,
сътрудник от Оксфордския институт за енергийни изследвания и бивша централна фигура в търговията с нефт на руския гигант Газпром. След като загубиха нефта от Венецуела и се наложи да купуват все по-скъпи суровини от традиционните доставчици от OPEC, те станаха сериозен клиент на руския нефт като
заместител.“
Това, което американските рафинерии закупуват от Русия, не е предимно суров нефт, а полурафиниран нефт, известен като мазут, който има по-гъста и лепкава консистенция. Останка от съветската система, в страната той се използва предимно като гориво за отопление. Но в САЩ той захранва кокърите за производство на бензин. Главният вносител на руски нефт в САЩ за 2020 г. е Valero, с близо 55 млн барела, а на второ място се нарежда Exxon с почти 50 млн барела. Заедно компаниите отговарят за почти 50% от общия внос на руски нефт в САЩ, по митнически данни.
Проблемите с доставките, причинени от недостига на суров нефт от Венецуела, се допълват от намалените доставки от OPEC, по-конкретно от решението на Саудитска Арабия рязко да понижи доставките за САЩ до най-ниското ниво от 1985 г. в опит да намали свръхпредлагането на суровия нефт, натрупан
през пандемията.
Консултанти, анализатори и лобисти, които работят в нефтопреработката, твърдят, че не виждат притеснения от страна на Вашингтон относно увеличения внос от Русия. Но това може да се промени. През март президентът Байдън нарече руския президент Владимир Путин „убиец“ и го предупреди, че ще заплати
тежка цена за намесата си в американските избори. МакНали смята, че Белият дом може да наложи забрана върху вноса на руски нефт като част от по-мащабно преразглеждане на санкциите към Русия по-късно през лятото, макар малко хора в бранша да смятат това за реална възможност.
Ако Саудитска Арабия засили производството си през следващите няколко месеца, както се очаква, техните барели биха могли да изместят руските. Същото би могло да се случи с Кувейт и Ирак. В противен случай американските рафинерии ще трябва да намерят друга гъста суровина, която да преработват. Суровият нефт от канадските нефтени пясъци също са опция, но заводите в САЩ вероятно вече изкупуват всичко налично оттам. —Хавиер Блас
