Истинска буря обществена и дипломатическа се изви над Западните Балкани с неочаквано излезлия на бял свят словенски нон пейпър (неофициален документ) “ Западните Балкани –път напред“.
В началото словенското правителство категорично отричаше съществуването му , но когато все пак Любляна трябваше да реагира, външният министър на страната Анжи Логар призна, че има такъв документ. Той обаче бил със съвсем друго съдържание и в него всъщност се става дума за по-бърза евроинтеграция на Босна и Херцеговина. Според Логар документър всъщност е хърватски и се подкрепя от България, Гърция, Кипър , Унгария и Словения. Наложи се словенския сайт за разследваща журналистика necenzurirano да публикува факсимиле, според което премиерът на малката алпийска държава Янез Янша предлага Босна и Херцеговина мирно да се раздели на три части. Регионалната сръбска област в Босна - Република Сръбска - да се присъедини към Сърбия, районите с хърватско население да преминат към Хърватия, а босненските мюсюлмани (бошняците) да получат „независима функционална държава, която може на референдум да реши дали иска да бъде член на ЕС или по подобие на Турция да остане извън него.“
Велика Сърбия и Велика Албания на Балканите
В документа на Янша се предвижда още присъединяването на Косово, както и на населени с местни албанци територии от Черна Гора и Северна Македония към Албания и създаване на Велика Албания. Също така между Сърбия и Косово да се стигне до размяна на територии, като северната част на Косово, населена предимно от сърби да бъде присъединена към Сърбия, в замяна района на Прешевската долина в южна Сърбия, която да бъде присъединена към Косово. Още преди два месеца премиерът а Словения Янез Янша е изпратил нон пейпъра в кабинета на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. От Брюксел първо потвърдиха , за наличието на словенския нон пейпър, но няколко часа по късно обявиха, че не знаят дали при тях има подобен „не документ“ .
Преди да се разгори скандалът, през март на посещение в Сараево е бил словенският президент Борут Пахор. Тогава по време на разговорите той е попитал тримата членове на колективното председателство на Босна и Херцеговина - Желко Комшич, Шефик Джеферович и Милорад Додик „дали може страната мирно да се разпадне“. Пахор обяснил, че в защото Европа все по-активно се разпрострнява идеята, процесът на разпадане на Югославия от началото на 90-те години век „да бъде завършен“…
Както съобщи агенция Фена, Комшич и неговият колега Джеферович отговорили категорично, че мирно разпадане не може да има, докато ротационният председател на Босна и Херцеговина сърбинът Милорад Додик споделя точно обратното становище. Няколко дни по късно Додик отново е коментирал темата за мирното разделяне на Босна и Херцеговина, като подчертал, че „определени европейски кръгове“ също споделят тази идея.
След като дипломатическият скандал набра достатъчно сила, президентът на Словения Борут Пахор разговаря отново телефона с Шефик Джеферович и го увери, че Любляна подкрепя териториалната цялост на Босна и Херцеговина. Масло в огъня допълнително доля албанският премиер Еди Рама, които каза, че е виждал нон пейпъра и спорната карта на прекрояването на балканските граници, но добави многозначително, че на този етап няма коментар.
Словенският нон пейпър се появи само два месеца преди Любляна да поеме ротационното председателство на ЕС, което според различни оценки на местни наблюдатели ще доведе до дискредитирането му заради старите идеи за довършването на процеса на разпадане на постюгославското пространство. Опасенията на познавачите на региона са, че всъщност идеята, която лансира словенският премиер Янез Янша е заредена с непредсказуемост и връщане на Западните Балкани в 90-те години, когато бивша Югославия се разпадна в кървав граждански конфликт.
Доказателство за това е коментарът на Бакир Изетбегович, бивш високопоставен босненски политик и син на първия президент на страната Алия Изетбегович, който каза, че ако искат сърбите могат да започнат война за напускането си от БиХ, но той не знае как тя ще завърши…
В неофициалния документ от Любляна мнозина прозряха стила на говорене на Белград, Будапеща, Загреб и Москва. Изказванията на сръбския президент Александър Вучич през последните няколко години навеждат съвсем ясно в тази посока и доказателство за това са думите му по отношение на Косово, че „не може един да получи всичко, а друг нищо“. Преди повече от 10 години когато като кореспондент в Белград на БНР правейки интервю с Ивица Дачич , който сега е председател на сръбската Скупщина(Парламент), а тогава вицепремиер и министър на вътрешните работи на Сърбия , предложи т.нар „джентълменско споразумение“, според което както на Сърбия й бяха отнети 15% от територията с отделянето на Косово, така трябвало на Сърбия да и бъде дадено 15% от Косово (т.е. северната част, която е населена със сръбско население).
Русия и косовският въпрос
По време на неотдавнашното посещение на сръбския външен министър Никола Селакович в Москва, руският домакин Сергей Лавров коментира идеите за промяна на границите в Западните Балкани , наричайки ги „неприемливи и носещи много опасни провокации. “ Разговорите за Велика Албания не са нещо ново и това според него е много опасна игра и допълни, че все още резолюция 12-44 на Съвета за сигурност на ООН съществува. Лавров припомни и думите на президента на РФ Владимир Путин, че Москва ще подкрепи всяко решение, което е добро за Белград…
Русия е един от основните поддръжници на Сърбия в международен план за териториалната цялост на балканската държава и редовно критикува Брюксел и Вашингтон, че са забравили Резолюция 12-44 на СС на ООН и че си затварят очите за действията на местните албанци. През 2015 година Сергей Лавров по време на изслушване в Думата каза, че Албания и България искали да си поделят Македония. Това предизвика остри реакции, както в София, така и в Тирана и обвинения срещу Москва в опити да насажда напрежение между балканските държави. Руската позиция не отчита новата регионална архитектура за сигурност на Балканите, която беше формирана през последните 20 години. Според нея, в региона повечето държави са вече членове на НАТО с изключение на Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово, а останалите са в процес на започване и на преговори с ЕС.
Едва ли ще стане ясно кой стои зад нон пейпъра на Янша. Но поради близостта му с премиера на Унгария Виктор Орбан никак не изключено точно той, както и сръбският му приятел, президентът Вучич и бившият премиер на Македония Никола Груевски, който се укрива в Будапеща, да са истинските му автори. Позиционирането на словенския премиер Янез Янша в близкия кръг на Виктор Орбан го превърна в негов пощальон пред Брюксел, а Словения загуби позицията си на фактор на стабилност в югоизточна Европа. С този ход никак не е изключено Янша да дава заявка, че след края на словенското председателство на ЕС може да напусне Европейската народна партия и да се присъедини към оформящата се нова група на европейската консервативна десница, през която прозира руското влияние.
Тези идеи ни връщат няколко години назад в 2018, когато администрацията на предишния президент на САЩ Доналд Тръмп нямаше нищо против Сърбия и Косово да се разберат за размяна на територии. В тази посока се изказваше и официален Париж, който също даваше сигнали, че не би имал нищо против тази идея. Не е случаен фактът, че през есента на 2019, точно когато Париж спря Скопие по пътя към започването на преговори с ЕС, бе лансирана идеята за т.нар малък Шенген . Тази регионална организация трябваше да засили търговските и икономическите отношенията между Сърбия, Албания и Северна Македония , но и да ги остави извън евроинтеграционните преговори, докато се стабилизират, а Брюксел да да взмеме решение, дали ги иска за свои членове.
С помощта на инициативи и проекти като „малкия Шенген“ и словенският нон пейпър за мирната подялба на Западните Балкани редица центрове на световно влияние имат за цел да вкарат Балканите в непредвидимост и да променят хода на процесите в тях, като ги тласнат в друга посока на развитие, връщайки времето назад с 30 години. Идеята за т.нар „мирен“ разпад на БиХ означава поставяне точка на Дейтънска Босна от 1995 година и създаване на напрежение в цялото постюгославско пространство в което рискът от нови етнически и религиозни конфликти става реален.
На този фон ролята на България е много важна и е наложително софия да инициира стратегическа инициатива, която до не допусне разпадането на Босна и Херцеговина, защото в противен случай ще се стигне до създаването на Велика Сърбия и Велика Албания и до нестабилност в региона. ЕС и САЩ също трябва да бъдат активни в Западните Балкани. Какво реално ще остане обаче на Балканите, само времето ще покаже.
