Eвропейска зелена сделка е новата стратегия на ЕС, „която има за цел превръщането на съюза в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж не зависи от използването на ресурси“. Голямата й цел може да бъде постигната само при пълна декарбонизация и кръгова икономика. Тук няма да коментирам смисъла на самата Зелена сделка и последствията й върху живота ни. Приемам я за даденост и се опитвам да намеря път, по който все пак да стигнем до 2050 г. с по-силна икономика. Нужно е доста въображение.
България е страната с най-въглеродно интензивна икономика в ЕС. Дължи се преди всичко на два факта. Лигнитните въглища дават голяма част от тока ни и икономиката ни е относително силно енергоемка. Не защото домакинствата и големите предприятия разхищават енергия, а защото се топлим на ток и тежката индустрия дава много голям дял от нашия БВП. Всичко това означава обаче, че имаме и голям потенциал за намаление на емисиите. Може да бъде постигнат по няколко начина.
Първо, производството на ток трябва да стане нискоемисионно. Възможно е по няколко пътя. Лигнитните въглища могат да се газифицират и/или се инсталират системи за улавяне и складиране или утилизация на въглерода. Технологично е възможно. Работните места и енергийната ни независимост ще бъдат запазени, а това не е маловажно.
България е сред най-слабо газифицираните страни в ЕС, а сградният ни фонд е в ужасяващо състояние. Това означава, че се топлим изключително неефективно. Докато Европа масово се топли на природен газ, у нас той дава по-малко от 3% от енергията в сградите. Това води до ежегоден скок на потреблението на ток през зимата, което в нашия случай означава твърде голяма зависимост от ТЕЦ на лигнитни въглища и нужда от резервни мощности. Масовата газификация би намалила драстично сезонните разлики в потреблението на ток, нуждата от първични енергийни ресурси и съответните въглеродни емисии. Потенциалът за спестяване с проекти за саниране също е изключително голям и трябва да бъде реализиран.
България има силна ядрена енергетика, тоест имаме огромен потенциал за производство на нисковъглеродна енергия. Тя е и най-ефективният източник за евтино производство на „зелен“ водород, който единствен може да декарбонизира газа в бъдеще. България може и трябва да развива ядрената си енергетика като далеч по-голямо внимание трябва да се обърне на малките модулни ядрени централи, които биха могли да функционират и като топлофикации в градовете.
България има значим неоползотворен ВЕИ потенциал – производство на водна, вятърна, слънчева и геотермална енергия, както и енергия от биомаса и отпадъци. Страната ни все още не използва по никакъв начин огромния хидроенергиен потенциал на река Дунав. Отделно има възможности за изграждане на каскадата Горна Арда и яз. Яденица, който може да увеличи капацитета на ПАВЕЦ Чаира. В Черно море все още нямаме нито една офшорна вятърна централа, а фотоволтаиците по покриви и индустриални терени са все още по-скоро изключение. Централизираното отопление на геотермална енергия, биомаса и отпадъци тепърва трябва да се развива.
България има голяма преработваща индустрия. Това означава, че е в отлични позиции да спечели от целите за кръгова икономика. Почти цялото внимание в обществената дискусия у нас се концентрира върху целта за нулеви емисии на СО2, но Зелената сделка се опитва едновременно и да промени модела на използване на суровини в ЕС в посока повторна употреба и рециклиране. В това отношение България е в отлични позиции – тук имаме много високо ниво на повторно използване на всякакви неща, от автомобили през уреди до дрехи, и огромна индустрия за рециклиране, особено на метали, пластмаси и стъкло. Медта е основната суровина на глобалния преход към нисковъглеродна енергия и следователно – най-високата потенциална бариера пред него. Тя е практически неизбежна навсякъде, където се произвежда, трансформира, пренася или използва електричество.
Въпреки малките си размери, страната ни заема много важно място в глобалния пазар на мед: страната ни заема трето място в Европа по добив на медни руди. Металургичният комбинат между Златица и Пирдоп обаче има толкова голям капацитет, че въпреки местния добив България се нарежда сред топ 6 на вносителите на медни концентрати в света. Произведената нерафинирана мед у нас е толкова много, че продажбата й дава почти 10% от износа на България и ни превръща в третия най-голям износител на метала в света през 2019 г. Освен това в страната напоследък бързо се създават и производства, които дават по-висока добавена стойност, включително вече се правят автомобилни компоненти от мед. Потенциални нови находища, както и възможности да произвеждаме повече крайни продукти имаме много.
България обаче е и „най-граничната“ страна в ЕС. Това означава, че енергетиката и индустрията ни са най-силно застрашени от внос на ток и стоки, които не плащат въглеродни квоти. Светът говори, но не изглежда да участва активно в Зелената сделка. За да предотврати процеса на загуба на енергоемки индустрии, ЕК залага на висока световна цена на СО2 или въглеродни мита, с които да облага вноса от „мръсни“ трети страни. Това практически означава, че ЕК ще трябва да издигне търговски бариери пред вноса на ток от Турция и на всякакви стоки от Китай, Индия, Русия (примери). САЩ ще трябва да се включи, но дори и тогава имам съмнения в успеха на подобна политика.
България преживява разцвет на електрониката, IT, аутсорсинга, консултирането, развойната дейност и други браншове, които имат изключително ниска енергийна интензивност. Не, не всички могат да бъдат програмисти, но колкото по-голям дял в икономиката имат тези бизнеси, толкова по-лесно ще се постигнат целите на Зелената сделка. За да стигнем дотам обаче, трябва да минем през радикално подобрение на качеството на образованието и условията за правене на бизнес в страната.
В заключение, България е назад по пътя към целите на Зелената сделка, но пък потенциалът за бърз напредък е много голям. Имаме и някои уникални предимства, които трябва да използваме. Трябва, разбира се, отнякъде да намерим гигантските инвестиции, нужни за всичко гореописано. Но нали затова са европейските фондове, за които по цял ден четем и слушаме?
Остава само да сложим фактите на масата в Брюксел, да излезем с ясен план, да си извоюваме и получим нужното финансиране и да го използваме разумно и ефективно. Липсва ни само правителство с държавническо мислене и дела, което да го направи.