От Емил Соколов
Служба за бюджетна отговорност (СБО) или Office for Budget Responsibility (OBR), на английски, е по-оптимистично настроена от повечето икономисти. Графиката показва ръста на БВП на Великобритания на годишна база.
Референдумът за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз беше представен като възможност за по-светло бъдеще за британската икономика. Поддръжниците му твърдяха, че напускането на ЕС ще позволи на Великобритания да сключва собствени търговски споразумения, да намали бюрокрацията и да укрепи икономиката си. Великобритания официално напусна Европейския съюз на 31 януари 2020 г. Сега, пет години по-късно, реалността изглежда съвсем различна.
В началото на януари 2025 г. кметът на Лондон, Садик Хан, се позова на нов независим анализ, който твърди, че цената на Брекзит за икономиката на Обединеното кралство се оценява на 140 милиарда британски лири. Докладът, изготвен от Cambridge Econometrics, показва, че средностатистическият британец е с близо £2000 по-беден през 2023 г., докато за жителите на Лондон тази сума е близко до £3400 през 2024 г. в резултат на Брекзит. Как се стигна дотук?
Ерата на Борис Джонсън (2019-2022) – Първи стъпки в новата реалност
Преди референдума през 2016 г. британската икономика отбелязваше стабилен растеж. През 2014 г. реалният БВП нарасна с 2,9%, а през 2015 г. с 2,3%. След референдума обаче тенденцията бързо се промени. През 2017 г. растежът спадна до 1,7%, а през 2018 и 2019 г. до 1,3%.
На фона на тази неблагоприятна статистика, Борис Джонсън започна управлението си с обещание да осъществи Брекзит и да постигне благоприятно търговско споразумение с ЕС. Плановете му бързо се сблъскаха с нарастващите проблеми на британската икономика. Според данни на Националната статистическа служба на Великобритания, през 2020 г. британската икономика отбелязва спад на БВП от 9,9% – най-голямото понижение за последните 300 години.
Макар пандемията от COVID-19 да играе значителна роля, анализатори посочват, че Брекзит е допринесъл за задълбочаване на икономическите проблеми. Според проучване на Aston Business School, между 2021 г и 2023 г. износът на Великобритания към ЕС е намалял с 27%, а вносът – с 32%. През 2020 г. дългът надминава рекордните 90% от БВП на страната.
Мандатът на Лиз Тръс като министър-председател (2022) – Политически хаос и икономически крах
Лиз Тръс наследи Джонсън през 2022 г., но управлението ѝ продължи само 49 дни. Нейните икономически политики, включително предложението за значителни данъчни облекчения, бяха посрещнати с критика и доведоха до нестабилност на финансовите пазари. Британската лира се срина под 1,11 долара за първи път от 1985 г. насам, като от началото на 2022 г. спадът на валутата достигна 19%, а доходността на държавните облигации се увеличи рязко, принуждавайки Централната банка на Великобритания да се намеси. Инфлацията достигна 11,1% през октомври 2022 г. - най-високото ниво от 40 години.
Управлението на Риши Сунак (2022 – 2024) – Опити за стабилизация
След като Риши Сунак пое властта през октомври 2022 г., той веднага се зае със стабилизиране на икономиката. Политиките му бяха фокусирани върху намаляване на инфлацията и възстановяване на доверието на пазарите. Въпреки това, икономическият растеж остана слаб. Според данни на Националната статистическа служба, БВП на Великобритания е нараснал с едва 1,8% през периода 2019-2024 г., което е значително под средното за Г-7.
Сунак се опита да подобри отношенията с ЕС, като сключи споразумение за Северна Ирландия през 2023 г. Търговските ограничения продължиха да оказват негативно влияние. Според изследване на Центъра за европейски реформи (CER), британската икономика е с 5,5% по-малка в сравнение с хипотетичен сценарий, в който Брекзит не се е случвал. Инфлацията също продължава да оказва натиск, като достигна двуцифрени стойности през 2023 г., главно поради повишените разходи за електроенергия и хранителни продукти.
Всичко това доведе до драстично намаляване на покупателната способност на потребителите и до спад в потребителските разходи. Въпреки усилията на Сунак, Великобритания остана изправена пред инфлационен натиск, спад в инвестициите и намаляващо доверие в икономическата ѝ стабилност.
Лейбъристкото правителство на Киър Стармър (2024-2025) – Забавяне на икономическия растеж и икономически трудности
След победата на Лейбъристката партия на изборите през 2024 г., Киър Стармър пое властта с обещания за социална справедливост и икономическо възстановяване. Политиките на кабинета на Стармър, включително увеличаване на данъците за корпорациите и инвестиции в зелената икономика, бяха посрещнати със смесени реакции. Бюджетът, който министърът на финансите Рейчъл Рийвс представи, включваше увеличение на данъците с повече от 40 милиарда британски лири, което допълнително натовари бизнеса и домакинствата.
Според Financial Times, тези мерки доведоха до рязък спад на бизнес доверието и инвестициите. Статистика от базираната в Йоханесбург New World Wealth показва, че около 10 800 милионери са напуснали Обединеното кралство през миналата година. Напускането на страната, включващо 78 милионери със стотици милиони в сметките, както и 12 милиардери, е само началото. Прогнозите са, че Великобритания ще изгуби 17% от милионерите си през петте години до 2028 г., което е най-големият спад сред 36-те държави, прогнозирани в доклада на UBS за глобалното богатство през 2024 г.
Положението на пазара на труда също не е розово. Почти всеки четвърти британски бизнес е съкратил работни места през декември 2024 г. на фона на широко разпространения песимизъм относно натиска върху финансите, предизвикан от бюджета на лейбъристите за повишаване на данъците. Около 23% от работодателите са намалили броя на служителите си - най-бързият темп от повече от 15 години, ако изключим пандемията.
Какви са бъдещите икономически сценарии за Великобритания?
Според анализ на Moody's, Великобритания ще се изправи срещу продължаваща стагнация и забавен растеж през следващите години. Един от възможните сценарии е по-тясното сътрудничество с ЕС, което може да доведе до частично възстановяване на търговските потоци. Това обаче би изисквало компромиси, които може да са трудно осъществими политически.
Друг сценарий е Великобритания да се фокусира върху нови търговски партньорства извън ЕС със САЩ и страни от Азия. Малко вероятно е тези усилия да компенсират напълно загубите от Брекзит. Последните анализи показват, че тенденционният темп на растеж на Обединеното кралство – скоростта, с която икономиката може устойчиво да се развива, без да увеличава инфлацията – е намалял наполовина от средно 2,5% годишно между 1955 и 2009 г. до 1,2% в следващите години.
Въпреки усилията на последователните правителства, Брекзит се оказа обещание, което не се сбъдна. Според скорошно проучване, публикувано от Euronews, само 30% от британците вярват, че решението за напускане на ЕС е било правилно. Вместо да донесе икономически растеж и независимост, Брекзит доведе до стагнация, намалена търговия и политическа нестабилност. Въпросът сега е дали страната ще намери начин да се справи с новите реалности, или ще остане в състояние на стагнация.
