Антонио Костадинов
Докато ехото от Мюнхенската конференция по сигурността и все още отекваше на европейската политическа сцена, САЩ избутаха Европа и Украйна в периферията. Съединените щати не включиха Европа и Украйна в разговорите в столицата на Саудитска Арабия, които белязаха старт на възстановяването на отношенията между Вашингтон и Москва, след като в продължение на почти 3 години те бяха замразени поради пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г.
Горчив послевкус оставиха и думите на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс по време на Мюнхенската конференция. Той пренебрегна най-голямата геополитическа заплаха пред Европа и самата Украйна - а именно руската военна агресия и късането на територии от една суверенна страна - и вместо това заговори, по маниера на милиардера Илон Мъск, за „свободата на словото”. По-точно, че не Русия или Китай са най-голямата заплаха пред Стария континент, а „нарастващата цензура”.
Ванс също така разкритикува и опитите за изолиране и маргинализиране на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия” и дори анулирането на първия тур на изборите за президент в Румъния, спечелен от крайнодесния проруски кандидат Калин Джорджеску, след разследвания за нередности и нерегламентирана намеса и реклама посредством социалната мрежа TikTok.
Думите на Джей Ди Ванс предизвикаха и необичайно обединение на Олаф Шолц и кандидата за следващ канцлер на Германия, Фридрих Мерц, лидер на Християндемократическия съюз (ХДС). Те осъдиха изказването на американския вицепрезидент и призоваха САЩ да не се меси във вътрешната политика на страната.
Европа, особено Германия, има болезнен исторически опит с допускането на крайни идеологии до политическата трибуна: Адолф Хитлер идва на власт и слага началото на Третия райх през 1933 г. без революция или преврат, а изцяло по конституционен път и чрез избори. Останалото го знаем от историята, само че във Втората световна война САЩ застава редом с Европа срещу разбиването на тогавашната империя на злото в лицето на Хитлеристка Германия.
Сега, новата администрация на САЩ заговори за сближаване и намеква за сваляне на санкции срещу страна-агресор с империалистични амбиции за възстановяване на сферите на влияние на страните от разпадналия се СССР и Източния блок. Тръмп повтори един от основните пропагандни наративи на Кремъл за започването на пълномащабното нахлуване - а именно, че не те са започнали войната, че не са нападали никого, и че вината за конфликта всъщност е на Киев и самия Зеленски, които едва ли не са започнали конфликта.
В този случай отново се появи един потресаващ паралел с историята. Вечерта на 31 август 1939 година войници от SS превземат германската радиостанция в Глайвиц. Те излъчват на полски език послание, призоваващо към въоръжени действия срещу Германия. Идеята е да се разпространи заблудата, че полски войници са нападнали и завзели радиостанцията - пропаганден трик, с който да бъде заблудено германското общество и формално да бъде оправдано нахлуването в Полша, започнало на 1 септември 1939 г..
Паралелите с Русия са налице - на 24 февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин оправда „специалната военна операция” именно със защита на рускоговорящото население, а в дните преди това, САЩ предупредиха, че Москва се готви за именно такава операция под фалшив флаг, в който да обвини Украйна в провокация и нападение, с което да оправдае пълномащабното си нахлуване.
Сделка или не
Мандатът Тръмп 2.0 в САЩ предизвика тревога в голяма част от Европа, както и Украйна, която вече 3 години е под прицела на пълномащабна руска инвазия. Притесненията до голяма степен се оказаха основателни. От една страна, ЕС се готви за търговска война със САЩ, след като неколкократно Тръмп заплаши Евросъюза с мита, и понечи да вземе Гренландия от Дания като покупка.
От друга обаче, ЕС и Киев бяха цинично пренебрегнати в разговорите между дипломати на САЩ и Русия в Рияд. Въпреки че държавният секретар на САЩ впоследствие да уточни, че ЕС и Украйна със сигурност ще бъдат „консултирани” в даден момент от преговорите, това по никакъв начин не смекчи последствията от този звучен шамар срещу смело защитаващите се вече в продължение на 3 години украинци, които удържат както руската агресия, така и срещу европейските политически лидери.
Конотацията на термина „консултации” в случая означава, че в крайна сметка Брюксел и Киев са по-скоро „външни” наблюдатели, чиито позиции, коментари и възгледи ще бъдат чути, но не непременно ще бъдат взети предвид. Така най-пряко засегнатите страни, включително жертвата на руската военна агресия, са маргинализирани до такава степен, че им е отредена „консултантска” роля. А този, който е нарушил Устава на ООН, както и редица международни разпоредби с нахлуване в суверенна страна в 21 век, седи рамо до рамо със САЩ, които до този момент бяха неизменен донор и съюзник на Киев с военна и финансова помощ за отблъскване на руската агресия.
Същевременно, се очертават и контурите на геоикономиката на президента Доналд Тръмп. Митата и заплахата от търговска война остават реална опасност. Покрай срещата на американски и руски дипломати в Рияд обаче остана на заден план и първата димка, която разтърси европейското статукво още преди да встъпи в длъжност - искането на Тръмп да „купи” Гренландия, пренебрегвайки факта, че това е автономна територия на Дания.
Той също така иска да придобие и Панамския канал, като отказа да изключи използването на военна или икономическа принуда за придобиването на тези две територии. Американският президент дори на няколко пъти заговори за анексирането на Канада, като заяви, че е сериозен в тези си намерения. Също така, той по най-безцеремонен за международното право и добросъседските отношения начин дори нарече Канада „петдесет и първия щат” и нарече канадския премиер, Джъстин Трюдо, губернатор.
Последва искането за сделка между САЩ и Украйна - Киев да даде достъп на Вашингтон до редките минерали в Украйна на стойност 500 милиарда долара за компенсация за американската военна и финансова помощ, включително тази, дадена от администрацията на Джо Байдън. Украинският президент Володимир Зеленски резонно отказа сделката, тъй като поиска пряко обвързване на подобно споразумение с гаранции за сигурност, които да възпрепятстват нова руска агресия срещу страната.
Украйна разполага с редки метали от ключово значение, включително около 500 хиляди тона литий. Но проблемът е, че Тръмп иска да експлоатира находищата на страна, подложена на пълномащабна война. Според различни оценки, Москва е успяла да окупира най-малко две находища на литий - едно в Донецка и една в Запорожка област, а Киев все още държи контрола на литиево находище в Кировоградска област.
Около 40% от металите на Украйна също са под руска окупация. Бъдещото споразумение за мир, което трябва да замрази конфликта и да очертае границата, трябва да се справи и с този проблем. Ако това е така и Тръмп наистина претендира да е „миротворец” и да води една прагматична геоикономика, не би било справедливо Вашингтон да иска една подобна несправедлива сделка за ескплоатиране на минерали от ключово значение и рядко срещани елементи за 500 милиарда долара, при положение че част от тези находища се намират в територии под руска окупация. Тоест, част от природните ресурси директно отиват в ръцете на Русия, което ще е само в нейна полза, тъй като икономиката ѝ е във военен коловоз и окупираните украински природни ресурси могат да помогнат в свръхмилитаризирането на Москва - а това е директна заплаха за нова потенциална агресия в бъдеще.
Неслучайно след отказа на Зеленски, Тръмп отправи залп от обвинения и обиди - че Украйна е започнала войната и дори че украинският президент е диктатор. Новият стопанин на Белия дом така отново разкри симпатиите си към руския си колега, когото никога не е наричал „диктатор”. Вместо това, Тръмп е наричал Путин като „умен” и „силен лидер”.
Реакцията на Европа
Ехото от Мюнхенската конференция за сигурност продължи да кънти, а горчивият послевкус след срещата в Рияд остави европейската политическа сцена в ступор и когнитивен дисонанс, докато се противопоставя на опитите за ново разделяне на Стария континент на сфери на влияние и Ялта 2.0. Именно руският държавен глава се надява на нова своеобразна Ялтенска конференция, след като Кремъл неколкократно е повтарял исканията си НАТО да се върне в границите си от 1997 г.
Междувременно, след Мюнхен, френският президент Еманюел Макрон реагира с извънредна среща във Версайския дворец, където на 17 февруари събра лидерите на седем държави от НАТО - Великобритания, Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Нидерландия и Дания. Два дни по-късно, Макрон организира и втора среща, вече в по-широк състав - с 19 държави, включително с Канада и България, като повечето от страните се включиха с видеовръзка, в опит да се координира единен и общ европейски отговор след рязката промяна на външнополитическия курс на САЩ към Украйна.
При назряващата Ялта 2.0 обаче виждаме, че този път делението не е само по оста на Източна и Западна Европа. На фона на икономическите и политическите проблеми в Германия - най-голямата икономика и военна сила в ЕС, както и на Франция, европейските държави в НАТО ще трябва да търсят още един стълб за стабилизиране на сигурността на Стария континент. Това би могло да се поеме от Великобритания - видяхме и първите сигнали за готовността на Лондон за това, след като британският премиер Киър Стармър заяви готовност за изпращане на до 30 хиляди войници за гарантиране на мира в Украйна при прекратяване на огъня.
ЕС трябва да търси път за по-тясно сътрудничество с Великобритания на фона на непредсказуемостта на новата администрация зад океана, както и опитът на Мъск да се меси във вътрешната политика на различни европейски държави, включително Великобритания.
Руската агресия в Украйна послужи за катализатор за прякото разширяване на НАТО, след като Швеция и Финландия се отказаха от неутралния си статут и се присъединиха към Алианса. Задаващата се криза в трансатлантическите отношения между Европа и САЩ може да е катализатор за консолидиране и интегриране на ЕС с привличането на Великобритания обратно в нейната орбита: през 2023 г. беше изготвен френско-германски план, който да отвори вратата за асоциирано членство в ЕС след Брекзит, което може да послужи за една начална основа.
На фона на обтягането на отношенията между Канада и САЩ, в публичното пространство все повече и повече се говори усилено за още една идея, макар и по-екзотична: присъединяването на Канада към ЕС, вместо да стане „51-вият щат” на САЩ. След встъпването в длъжност на новата администрация на Тръмп, има признаци за гравитирането на Отава към орбитата на ЕС.
Това се видя и във втората извънредна среща за Украйна, свикана от Макрон - Канада беше единствената неевропейска държава, която присъстваше. Така че в унисон с всички геополитически турбуленции в последните седмици и очакваните сътресения през следващите 4 години от новата администрация на САЩ, все повече възниква резонният въпрос - защо не? Понеже за разлика от времето след края на Втората световна война, когато САЩ инициират доктрината „Труман“ на стойност 400 млн. щатски долара, с което възпират Гърция и Турция от това да се превърнат в сателити на СССР, сега Европа изглежда изоставена от трансатлантическия си партньор и съюзник.
Затова ЕС трябва да използва този прозорец на разместването на геополитическите пластове и освен да се опита да привлече по-тясно партньорство с Великобритания и Канада, задължително трябва да ускори членството на Украйна в ЕС, за да не се допусне на Стария континент Ялта 2.0.
