От Веселина Спасова
Плановете са безполезни, но планирането е всичко. Така американският политик и главнокомандващ съюзническите войски по време на Втората световна война Дуайт Айзенхауер обобщава необходимостта от военни стратегии и планиране, когато става дума за сигурността на САЩ. В контекста на военни заплахи от използването на ядрено оръжие обаче ситуацията става все по-застрашителна. И не, не визирам 1945 година.
В днешния високотехнологичен свят, в който глобалната конкуренция е все по-ожесточена, нито един световен лидер не може да си позволи да разчита на остарели планове и технологии. ЕС сам по себе си разбира причините, поради които е необходимо да положи нови и целенасочени усилия за справяне с проблемите, свързани с ядрените оръжия.
Мястото на европейските ядрени сили Осем държави в света официално са разработили собствени ядрени оръжия, като пет от тях са признати ядрени сили. Понастоящем Обединеното кралство и Франция са единствените две държави с ядрени оръжия сред европейските страни от НАТО. Интересно е да отбележим обаче, че европейските ядрени сили имат различни системи за доставка на ядрени оръжия. От една страна имаме Обединеното кралство, което разполага с флотилия от подводници с балистични ракети. От друга – Франция разполага с наземни системи за доставка по въздух и такива, базирани на борда на кораби.
Данни на Федерацията на американските учени за състоянието на ядрените сили в света посочват, че от близо 65 000 ядрени оръжия допреди около 40 години днес са останали малко над 23 000 броя. Според доклада Великобритания разполага с 300 активни ядрени глави от общо 350, а Франция – с 290 ядрени бойни глави от общо 300. В посочените стойности се включва и броят ядрени бойни глави, които са насочени за унищожаване.
Ренесансът на ядрените оръжия
Стокхолмският международен институт за изследване на мира обаче изчислява увеличение на интереса към ядрения арсенал. Геополитическата несигурност, подкрепена от последвали кризи, е сред основните фактори за този „Ядрен ренесанс“.
Вниманието към темата минава именно през „възраждане“, смята и Ханс Кристенсен, директор на проекта за ядрена информация към Федерацията на американските учени и асоцииран старши сътрудник към Стокхолмския международен институт за изследване на мира. Изследователят посочва, че разрастването на броя ядрени оръжия в световен мащаб продължава. Това от своя страна повишава значително и вниманието към тяхната роля, както и загрижеността към проблема.
Мозъчният тръст SIPRI изчислява, че девет държави притежават общо 12 512 ядрени бойни глави, като 9576 са потенциално готови за военна употреба. Става дума за САЩ, Русия, Обединеното кралство, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел, които активно модернизират арсенала си. Данните на SIPRI показват, че рискът от ядрена ескалация сега е на най-високото си ниво от края на Студената война. Изследователите от мозъчния тръст твърдят, че причина за безпокойството са откритите заплахи на Русия да прекрачи ядрения праг във войната с Украйна. Като добавим и конфликта в Газа, обстановката става все по-нажежена.
Глобалната ситуация потиква западните държави да мислят все по-усилено в посока разширяване или модернизиране на арсеналите си. В доклада на Стокхолмския международен институт за изследване на мира се посочва например, че Обединеното кралство увеличава тавана на запасите си от ядрени оръжия през 2021 г. Същевременно обаче Лондон обяви, че няма да публикува точни данни за ядрения си арсенал.
Европейският ядрен потенциал
Наскоро Франция стартира програма за разработване на нови подводници с ядрен двигател. Така плавателните съдове ще могат да бъдат оборудвани с балистични ракети и ядрени бойни глави.
Франция и Великобритания обаче не са единствените европейски държави с ядрен потенциал. Бразилия например започва ядрени изследвания още през 50-те години на XIX в. Правителството в страната провежда военна ядрена програма, която обаче бива прекратена в средата на 80-те години на миналия век. Германия също е провеждала ядрени изследвания по време на Втората световна война, въпреки че самият проект за атомна бомба дори не стартира към края на бойните действия. Румъния също е имала собствена програма за създаването на ядрени оръжия, а факт за
Швейцария е, че страната е провеждала тайни ядрени изследвания между 1946 и 1969 г. Ядрена програма за военни цели е имала и Швеция, която в средата на миналия век тайно е обмисляла възможността за създаване на собствен ядрен арсенал.
Потенциалът за френски ядрен чадър
И сега повече когато и да било политици и експерти по национална сигурност дискутират необходимостта от европейска ядрена политика. Това е процес, който наблюдавахме още в края на 2023 г., когато германски политици подкрепиха идеята за европейско ядрено възпиране. Други поддръжници на европейски ядрен арсенал смятат, че въпросът се свързва с ролята на „тактическите“ ядрени оръжия в НАТО. Тук бързо припомняме факта, че френският президент Еманюел Макрон открито заговори за ядрен чадър над Европа, който да се основава на подкрепата на ѝ в ЕС.
И въпреки наличието на политически аргументи в това отношение, със сигурност има основания и за скептицизъм в комбинация със загриженост по въпроса.
Причините за това са няколко, но от най-съществено значение за подновения интерес към европейските ядрени оръжия е опасността от ескалация на напрежението във войната в Украйна и Близкия изток.
Световната ядрена доктрина
Периодично повтарящите се заплахи на руския лидер Владимир Путин да прибегне до употребата на ядрено оръжие създава основната несигурност в региона. Оттук се поражда и опасението на част от европейците, че ядрената солидарност на Запада може да отслабне.
Проблемът обаче не се ограничава само до руската офанзива в Украйна. Погледнато геополитически ядрените играчи набират скорост. Войната на Израел в Газа ентусиазира Иран да преразгледа ядрената си доктрина. Или поне такава заявка даде ислямската република в контекста на израелските заплахи. Безпокойството относно ядрената програма на Техеран е основателно, имайки предвид, че страната обосновава създаването ѝ единствено за мирни цели.
Изборите в САЩ и НАТО
От въпроса кой ще застане начело на Белия дом може да се определи и посоката на европейската ядрена сила. Причината тук е дали и доколко бъдещият американски държавен глава ще бъде ангажиран с НАТО. Безпокойството, което съвсем не е без основание. Всъщност подобна ситуация бе наблюдавана по време на администрацията на бившия държавен глава Доналд Тръмп. Напълно възможно е ако Тръмп спечели надпреварата, да прояви същото открито отношение към европейските съюзници и отново да предизвика тревога в Брюксел. Редно е да вземем под внимание обаче, че реториката на Тръмп в повечето случаи е въздействащата, отколкото реалните му политически ходове. Все пак евентуалното му завръщане в Белия дом може да се окаже препъникамък за европейските убеждения спрямо ангажиментите на САЩ за сигурността.
А голям дял във формирането на съмненията има ролята на американския ядрен чадър в Европа. Скептицизъм в надеждността на тази подкрепа се появява в някои поддръжници на идеята за европейско ядрено възпиране. В свои анализи много експерти дават като довод, че НАТО има малък брой ядрени оръжия, разположени на европейска територия, докато руският инвентар е внушителен. Това предимство дава възможност на руския лидер Владимир Путин да се изкуши да прекрачи ядрения праг, ако налице са песимистични условия за загуба в хода на войната в Украйна. Все пак предимството чрез повече оръжия не означава непременно по-добро възпиране. А опасенията около ядрените рискове за Европа са основателни.
Интересът към ядрените оръжия преживява ренесанс и това е обезпокоително. Тенденциите показват, че популярността им отново се засилва, а все по-заплетената геополитическа картина не дава индикации за обръщане на ситуацията. Това е в много тясна връзка с войната в Украйна и Газа, като сочи окончателен разпад на взаимоотношенията Изток-Запад във формат, познат ни до този момент. Трансформацията на тази връзки значи много и за схващането на темата за ядрените оръжия. Къде е Старият континент в пъзела? Европа има пред себе си сериозно предизвикателство, а именно да положи целенасочени усилия за справяне с кризите, породени от темата за оръжията за масово поразяване.
