Бисер Петков, изпълнителен директор и председател на УС на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (Фонд на фондовете)
1. Как виждате мястото на Фонда на фондовете (ФнФ) във финансовата екосистема на България?
Фондът на фондовете e водещ институционален инвеститор в страната, който е инвестирал през изминалия програмен период публичен ресурс (европейски средства и национално съфинансиране) в 3540 крайни получатели. Основната ни роля е да изпълняваме финансови инструменти, финансирани със средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, които да насърчават иновациите, намаляват риска за частните инвеститори и да улесняват достъпа до финансиране за стартъпи и развиващи се компании.
Фондът на фондовете (ФнФ) има ключова роля на пазара на дялово (рисково) финансиране – две трети от предприятията, получили дялово финансиране в периода 2019 – 2023 г. са подкрепени от ФнФ с публичен ресурс от 212 млн. лв., осигурен от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014–2020“. Чрез инвестирания публичен ресурс България затвърждава ролята си на регионален лидер в Централна и Източна Европа по темп на растеж на наличния капитал за дялови инвестиции.
Фонд на фондовете получава мандати за управление на публични средства от управляващите органи на оперативните програми, структурира финансови инструменти и ги изпълнява чрез избраните от Фонда финансови посредници (банки, микрофинансиращи институции, фонд мениджъри и др.) като по този начин фасилитира взаимодействието между публичния и частния сектор в страната и подкрепя развитието на предприемаческата екосистема.
2. Фондът на фондовете представлява инструмент за водене на икономическа политика в държавата, така ли?
Финансовите инструменти, изпълнявани от ФнФ, допринасят за постигане на стратегическите цели и политики на Европейския съюз и на съответните управляващи органи. Средствата от ЕС, предназначени за финансови инструменти, се насочват в ключови области за подкрепа на бизнеса, иновациите и регионалното сближаване в страната. През изминалата многогодишна рамка например, бизнесът получи значителна подкрепа чрез гаранционни финансови инструменти по програма „Възстановяване“ за преодоляване на последствията от COVID-19. Данните на БНБ показват, че около 10% от новоотпуснатия обем кредити до 2 млн. лв. на предприятия в страната през периода 2021-2023 г. е бил гарантиран с ресурс на Програмата. Това показва, че Фондът на фондовете би могъл да бъде инструмент за навременна публична интервенция в ситуация на високо ниво на несигурност, намален рисков апетит и влошен достъп до финансиране.
3. Кой и как решава къде да отидат парите?
На равнище програма решението се взима от управляващия орган на програмата с изготвянето на инвестиционна стратегия. Решението кой конкретен проект да бъде подкрепен се взима от финансовия посредник на база на оценка на финансовата жизнеспособност на проекта и при спазване условията за допустимост, залегнали в програмата. Много е важно проектите да са финансово жизнеспособни, т.е. да могат да генерират приходи, защото предоставените средства чрез финансови инструменти не са бъзвезмездни, а подлежат на възстановяване.
4. Всъщност за колко общо пари говорим?
Ресурсът (публичен и частен) от предходния програмен период, достигнал в края на 2023 г. чрез финансови инструменти до крайни получатели, е 2 милиарда лева. Половината от този ресурс е публичен. Много е важно да отбележим, че финансовите инструменти мобилизират частен ресурс и по този начин ефекта от инвестирането на публичните средства се мултиплицира.
5. Как може да се оцени това въздействие? Как се мащабира?
Поставихме си точно такъв въпрос – да погледнем на резултатите от изминалия програмен период през макроикономическите ефекти. Затова изследвахме ефекта от изпълнението на финансови инструменти с помощта на симулационен модел, ползван от администрацията на Министерския съвет за оценка на въздействието на парите от Европейския съюз. Резултатите, които се получиха показват, че кумулативно за периода 2019-2023 г. ефектът от изпълнението на финансови инструменти е увеличение на БВП с 2,8% . Уточнявам, че този ръст е в резултат на симулация и е спрямо сценарий, при който няма финансови инструменти. Съществени са и ефектите от изпълнението на финансови инструменти върху нарастването на частните инвестиции в икономиката и увеличаване на заетостта.
6. Какво предстои в настоящия програмен период 2021-2027 г.?
Публичните средства, предвидени за финансови инструменти през програмен период 2021-2027, са малко над 2 млрд. лв. – два пъти повече в сравнение с размера им през изминалата многогодишна рамка. Ресурсът вече е договорен на 92% чрез подписаните споразумения за финансиране с управляващите органи на програми „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“, „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ и „Развитие на регионите“ 2021-2027. В процес на преговори сме за подписване на финансови споразумения с управляващите органи на програма „Образование“ и програма „Околна среда“.
В Рамките на програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ предвидените за подкрепа чрез финансови инструменти средства в размер на 1,2 млрд. лева са разделени в две основни направления: „Иновации и растеж“ и „Кръгова икономика“. Предвидените над 460 млн. лв. за финансови инструменти по програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. ще се насочат за финансиране на проекти в редица приоритетни за страната сектори – градска среда, образователна и здравна структура, градска мобилност, културен туризъм и спорт.
Чрез структурирането на Фонд за технологичен трансфер 110 млн. лв. ще бъдат насочени за превръщане на научните разработки в пазарно приложими технологии и продукти. Усилията на екипа на ФнФ текущо са фокусирани върху структурирането на финансовите инструменти в съответствие с потребностите на пазара, избора на финансови посредници и навременното достигане на подкрепата до крайните получатели.