От Роселина Петкова
Всичко на този етап подсказва, че бъдещето пред ESG фондовете трябва да бъде розово. Строгите правила и усилията на Европа към постигането на устойчивост на бизнеса подкрепят това очакване. Но 2024 г. започна с не толкова розови данни за ESG фондовете и причините са липсата на увереност в зелената парадигма.
В началото на тази година излязоха данни за първия в историята на ESG фондовете отлив на капитал в световен мащаб. По данни на Morningstar Inc. клиентите на американските фондове са изтеглили нетно 5,1 млрд. долара през последните три месеца на 2023 г. Скептицизъм относно ESG се долавя силно в САЩ и той е в следствие от дългогодишни атаки от страна на републиканците, като законодателите в Ню Хемпшир дори се опитаха да криминализират тази практика. В същото време инвеститорите започнаха да поставят под въпрос устойчивостта на стратегията след продължителен период на слаба финансова възвращаемост.
Причините за нетния отлив от ESG фондовете са много, но на първо място е липсата на увереност у хората, че всичко което влиза в парадигмата на ESG е смислено. „Все още няма достатъчно добра хомогенност за ESG критериите и за това кои компании се считат за зелени, кои не“, обяснява Димитър Георгиев, ръководител "Финансови пазари" в "ЕЛАНА Трейдинг". Той допълва още, че всички ESG рейтинги, които агенциите дават, се пишат по различни начини и не са сравними помежду си. „Именно това води до липсата на интерес до самите фондове“, пояснява Георгиев.
В своя доклад Хортенс Бьой, глобален директор на отдела за изследване на устойчивостта в Morningstar, пише, че активните мениджъри отново не са успели да предотвратят обратното изкупуване в кътче от пазара, където им е по-лесно да докажат своята стойност. За разлика от тях пасивните фондове демонстрираха последователна устойчивост“, допълва Бьой.
Проблемът зелено изпиране
Зеленото изпиране е един от основните проблеми на Европейския зелен пакт. Защо? Защото много компании, които искат да отговорят на новите, зелени критерии правят умело замаскирване на реалните си политики, пребоядисвайки ги в „зелено“. Така например слагането на един „зелен етикет“ върху дадена политика би подвело инвеститорите за реалната практика. Проблем, който е в начален стадий и трудно уловим, тъй като ЕС е в процес на постоянно подновяване на регламентите целящи да ограничат или изобличат зеленото изпиране. Въпросът обаче е за какво ще следят инвеститорите? Според Димитър Георгиев, инвеститорският интерес ще бъде насочен към акции и облигации именно към компании, които твърдят, че са зелени и изповядват ESG принципите. „Към този момент много лесно и в голяма степен се случва т. н. „зелено изпиране“, при който компании и проекти претендират, че са зелени, за да привлекат определен финансов ресурс. Но той не бива инвестиран в ESG проекти“, обяснява Георгиев.
Факторите, които ще движат пазара
Друг проблем, пред който се изправят инвеститорите е несравнимите критерии за това дали една компания е зелена или не. Различните рейтингови агенции изготвят докладите си, но всяка взима предвид собствени критерии. Според Димитър Георгиев ключово е това да се промени и ESG рейтингите да станат сравними. „Трябва да бъде хомогенизирано и ясно да се каже, че една компания е точно толкова зелена, колкото се представя“, обяснява Георгиев. Според него друг важен фактор е и какво ще продължи да казва науката по отношение на въглеродните емисии. Защото всяко едно заключение на науката, което потвърждава или отрича, че човешката дейност допринася за глобалното затопляне, може да повлияе много рязко. „На финансовите пазари мнозина не са убедени във факта, че трябва да ограничаваме въглеродните емисии и че те имат отношение към изменението на климата. А това е централен въпрос в цялата ESG парадигма“, пояснява Георгиев. Той допълва още, че основното, което все пак движи интереса на инвеститорите продължава да бъде максимизиране на финансовата печалба, максимизиране на финансовата изгода без да се отчита устойчивостта на управлението.
Какво правят компаниите?
Скорошно проучване на KPMG, проведено сред американски компании, показа и какви са настроенията сред компаниите. Въпреки протестите срещу ESG в САЩ, много компании - приблизително 90% в проучването на KPMG - планират да отделят повече финансови ресурси за ESG през следващите три години. 43% от анкетираните искат да добавят служители, които да се занимават с екологични, социални и управленски фактори. Други 40% планират да инвестират в специфичен за ESG софтуер, а 38% искат да обучават или образоват служителите си. Настроенията сред големите компании са да продължават с плановете си за подобряване на капацитета в областта на ESG. Според Мора Ходж, ръководител на одита на ESG за KPMG в САЩ, основната причина в момента е регулаторният натиск". Регулациите принуждават компаниите да "вкарат същото ниво на строгост в отчетите си за устойчиво развитие, което се изисква от финансовите отчети", каза тя. Малко над три четвърти от 550 членове на управителни съвети, изпълнителни директори и мениджъри, анкетирани от KPMG в световен мащаб, заявяват, че техните организации планират да преструктурират екипите си с фокус върху ESG. Някои компании - около 24% - дори планират значително да увеличат включването на ESG в рамките на "не-ESG" длъжности, докато 59% очакват умерено увеличаване на ESG в рамките на тези длъжности.
Ходж обяснява още, че исторически погледнато, отчитането на устойчивото развитие е било дело на много малка група хора с недостатъчно ресурси. А сега когато изискванията се развиват, "количеството усилия и строгост, които трябва да се вложат в отчитането, се промениха значително", казва тя.
Друг доклад на Jefferies Financial Group показва, че в Европа се е увеличил броят на обявите за работа, които включват термина ESG. Въпреки че отчитането на ESG става все по-често срещано явление, почти половината от анкетираните компании твърдят, че все още разчитат на остарели електронни таблици, за да управляват данните си, заявиха от KPMG. Това може да се промени, тъй като повечето големи компании планират да увеличат инвестициите си в софтуер, свързан с устойчивото развитие, и във възможностите на работната сила през следващите няколко години. В допълнение към изпълнението на изискванията за съответствие, проучването установява, че много компании разглеждат изграждането на възможности за ESG като ключов инструмент за подобряване на организационното представяне.
Димитър Георгиев пояснява, че в Европа ESG правилата са наистина строги. А от гледна точна на компаниите, това е поредната административна тежест, която изисква създаване на нови отдели и структуриране на екипи. „Значителни са разходите за истинското ESG отчитане. Защото всяка една компания ще трябва да започне да прави дейности, които до сега не е правила“, обяснява още Георгиев. А според доклада на KPMG подобряването на възможностите за управление и отчитане на данни за ESG се разглежда като най-добрия начин за засилване на интеграцията на целите за устойчиво развитие с общите бизнес цели.
Въпреки отливът на капитал от ESG фондовете, финансовите анализатори не бързат с негативните заключения. Според Димитър Георгиев би трябва бъдещето им да е розово. Причината е, че в Европа има достатъчно голям консенсус за това, че континентът трябва да се развива по този устойчив начин, спазвайки основните ESG принципи. Той прогнозира, че в същото време това вероятно ще забави конкурентоспособността на Европа. „Очаква се ръст на ESG индустрията, но той ще бъде плавен и по-малко агресивен, отколкото в началото се прогнозираше“, допълва той.
Анализаторът на Morningstar Хортенс Бьой обяснява, че картината на глобалните потоци от ESG фондове през последното тримесечие може да изглежда мрачна, но ESG фондовете в Европа продължиха да се държат по-добре от останалата част от фондовата вселена. Тя също така отбеляза, че стойността на глобалните активи на ESG фондовете е продължила да нараства, като се е увеличила с 8% до общо 3 трилиона долара. „Отстъплението от ESG се разви в момент, когато „по-широкият пазар на отворени фондове и борсово търгувани фондове също претърпяваше обратни изкупувания на фона на непрекъснато предизвикателния макроикономически и геополитически контекст“, заявиха от Morningstar.
В РЕЗЮМЕ Зеленото изпиране е един от основните проблеми на Европейския зелен пакт, защото много компании, които искат да отговорят на новите, зелени критерии правят умело замаскирване на реалните си политики, пребоядисвайки ги в „зелено“.
