Само няколко месеца след като OpenAI стартира ChatGPT към края на 2022 г., компанията получила запитване от немския конгломерат Axel Springer SE, собственик на Politico и Business Insider. Искането било за разговор на тема как новият chatbot ще повлияе на бъдещето на новините и дали двете компании можели да намерят път за сътрудничество.
Практиката на OpenAI да поглъща всякакви материали от интернет, за да построи големия езиков модел, който захранва ChatGPT, създавала напрежение, което ставало все по-видимо. Било на път да започне съдебно дело срещу приложението GitHub Copilot, което използва технологията на OpenAI, за да пише компютърен код, по обвинения, че е извършило нарушение на авторски права, като е използвало съществуващи хранилища за код като тренировъчни данни. OpenAI оспорва тези твърдения. Някои визуални артисти пък съдят за авторски права други компании за изкуствен интелект като Midjourney и Stability AI Ltd. Тези компании също оспорват исковете. Не беше трудно да се предвиди, че медийните компании, чийто бизнес вече беше ударен от появата на интернет, ще предприемат правни действия. Те се притесняват, че chatbot с ИИ, които включват частично тяхното собствено съдържание, могат да отклонят читателските потоци, без за това да се плаща.
Работата с Axel Springer се оказала голяма възможност за OpenAI да започне нов тип партньорства, чрез които да превърне медийните компании в свои съюзници, вместо да ги изолира от самото начало. Изглеждало логично изпълнителният директор на OpenAI Сам Алтман да поеме тази задача. Той бил на 38 години и имал репутацията на „главен говорител“ на целия бизнес с ИИ. Но вместо това той прехвърлил преговорите на оперативния директор на компанията Бред Лайткеп и му дал пълния контрол върху разговорите. Алтман заявява: „Когато делегирам, го правя докрай“.
33-те години на Лайткеп направили дори Алтман да изглежда възрастен. Той започнал работа във финансовата сфера, преди да се премести в Сан Франциско и да се присъедини към Dropbox Inc. през 2013 г. Лайткеп бил подчинен на Алтман още като инвеститор в стартъп инкубатора Y Combinator, а по-късно, през 2018 г. го последвал и в OpenAI. По това време компанията била малка изследователска лаборатория с идеална цел, без бизнес план или работещ продукт. Лайткеп през годините се превърнал в един от доверените войници на Алтман, затова му била поверена трансформацията на най-интересния технологичен стартъп от близкото минало в източник на печалби, конкурентноспособен на имена като Google, създаден от Alphabet Inc., и Meta Platforms Inc.
Колегите на Лайткеп го описват като добър слушател, съсредоточен върху нуждите на клиентите на OpenAI, като навръх Бъдни вечер например той прекарал повече от 3 часа на брънч с потенциален клиент. Другото характерно за него е, че помогнал да се изгради структура на бързо развиваща се организация. Алтман казва за него: „Той не говори много, но когато го прави, казва проникновени неща“.
Преговорите по сделката между Лайткеп и пратеника на Axel Springer, информационния директор Самир Фадлалах продължили с месеци. Лайткеп поканил някои от директорите да посетят централата на OpenAI през месец май. Той признава, че бил леко уплашен от сключването на медийни сделки и споделя: „Мислех си, че не познавам много добре този свят. Не идвам от него, нямам добри познанства или мрежа тук“.
Хората в медийния сектор често смятат работещите в технологичната индустрия за арогантни и подценяващи важността на традиционните големи компании. Но гостите на Лайткеп останали очаровани от скромността му. Фадлалах разказва, че Лайткеп му казал, че OpenAI “е загрижена за журналистиката“, както и че „е важно да насърчаваме демокрацията“. Той добавя, че Лайткеп „наистина изслушваше нашата гледна точка и чуваше нашите страхове“, а именно „че предлагат машина, която създава съдържание и която наистина заплашва нашия бизнес модел“.
През месец декември двете компании постигнали широко споразумение, което по сведения на Bloomberg News включва клаузата, че OpenAI ще изплаща на Axel Springer десетки милиони долара в продължение на три години за лицензирано съдържание, за да тренира с него моделите си за изкуствен интелект. OpenAI също се ангажирала да представя резюмета на новинарските статии на Axel Springer с позовавания и линкове към целите материали.
Сделката представлява пътна карта за последващи медийни споразумения. OpenAI разкрива, че води разговори с още десетки издатели, като Bloomberg добавя, че между тях са CNN, Fox и Time. OpenAI пък се ангажира да промени сегашния интерфейс на приложението ChatGPT, за да показва повече резюмета и линкове към новини от Axel Springer и другите си медийни партньори.
Лайткеп обаче все още не е успял да убеди всички, че OpenAI предлага изгодни сделки. Миналата година между OpenAI и New York Times се водели „продуктивни“ разговори (според самия стартъп), но на 27 декември вестникът подаде съдебен иск срещу OpenAI и главния й инвеститор Microsoft Corp. за нарушения на авторските права, които предизвиквали законови и реални загуби за милиарди. OpenAI оспорва обвиненията, а Лайткеп описва съдебния спор с Times като аномалия, твърдейки, че останалите разговори на компанията с издатели се развиват благоприятно.
Сделките с медии и споровете за авторски права вероятно ще останат сред основните, но не единствените предизвикателства пред развитието на бизнеса на OpenAI. Алтман описва компанията като „най-интензивния стартъп в историята на Силициевата долина от капиталова гледна точка“. Разходите за компютърен хардуер, който да поддържа оперативен ChatGPT, могат да надхвърлят 500 млн. долара годишно по оценка на главния анализатор в консултантската компания SemiAnalysis Дилън Патъл. Според него, годишно OpenAI ще харчи „по няколко милиарда“, за да тренира следващите си модели. Приблизителният годишен приход на OpenAI възлиза на около 1,6 млрд. долара, според декемврийския доклад на Information. Компанията обаче отказа да коментира приходите и разходите си.
Според Патъл, OpenAI се опитва да създаде по-големи модели с още повече данни, поради което компютърните й разходи нарастват още повече. И добавя: „Ако не се стремяха буквално да направят машина Господ, изкуствен суперинтелект, който да е по-умен от всички човешки същества, може би можеха да извлекат ползи по-рано. Но понеже целта им е да направят нещо, което да е по-умно от хората във всеки възможен аспект и после да го използват по всякакъв възможен начин, инвестициите са огромни суми“.
Бизнес планът на OpenAI се фокусира върху специални платени версии на продуктите. През последните шест месеца Лайткеп е участвал в развитието на нови приходни линии, включително професионалната версия ChatGPT Enterprise на потребителското си приложение. Сега версията се плаща от 260 потребителя и има 100 хиляди регистрирани клиента. По модела на App Store на Apple Inc. е създаден и онлайн магазин, чрез който разработчиците могат да разпространяват персонализирани приложения, т.нар. GPTs, които използват софтуера на OpenAI.
Конкуренцията обаче е тежка и изглежда да става все по-напрегната. Например Google има свой голям езиков модел, облачна компютърна мрежа, която го поддържа, и голям екип с многогодишен опит във фирмените продажби. Лайткеп споделя, че основното предимство на OpenAI е способността да изкарва продукти на пазара и да ги модифицира спрямо обратната връзка бързо.
Като много стартъпи OpenAI обръща повече внимание на развитието на технологията си, отколкото на краткосрочните приходи. Но резултатите от състезанието за ИИ зависят също от начина, по който компанията и конкурентите й ще развият бизнеса около технологиите си. Лайткеп признава, че все още няма решение и добавя: „Има много области, в които възможностите са безракйни, но все още не ни е ясно как точно ще изглежда моделът на приложение. За нас в момента нищо не е наистина предвидимо. И мисля, че ще продължи така доста време“.
Лайткеп демонстрирал способността си да се справя с несигурността през месец ноември, когато управата на OpenAI изгонила Алтман за кратко. Сега този период от историята на компанията се нарича вътрешно „прекъсването“. Едновременно Лайткеп работел с другите мениджъри, за да уталожат тревогите на служителите, и се опитвал да успокои клиентите, като в рамките на два дни се обадил лично на 40 от тях.
Той разказва: „Не исках да оставям време между момента, в който прочетат в новините за случващото се, и комуникацията с нас. Приоритетът ни беше да уверим хората, че сме насреща, че държим нещата под контрол, че услугите ни са стабилни и компанията е във форма“. По думите му бизнесът се е старал да не изгуби нито един клиент. Алтман пък споделя: „В този момент Бред показа най-доброто от себе си“.
Едно от най-новите полета, върху които се фокусира OpenAI, са полупроводниците. Bloomberg предаде, че Алтман е пътувал до Южна Корея, за да посети някои производствени комплекси, тъй като компанията обмисля да разшири партньорствата си в сферата на бизнеса с чипове. Една от идеите е да създаде мрежа от заводи, които да произвеждат полупроводници. Това начинание може да отнеме години и може да се окаже дори по-сложна задача за Лайткеп, отколкото скорошната му мисия с медийната индустрия.
Той отказва да коментира плановете на OpenAI в сферата на хардуера, защото представляват производствена тайна. Но жонглирането с толкова много различни проекти в сфера, в която неговата компания по същество желае да се развива, според него е „забавната страна на работата“.
Лайткеп заявява: „Някои от нещата трябва да направим веднага. Други са с едногодишен хоризонт, трети предстоят до пет или шест години. Иска ми се да вярвам, че ме бива в това да превърна това в конкретни действия“. --- Ширийн Гафари
В ОБОБЩЕНИЕ За да се превърне в истински бизнес, OpenAI трябва да разреши въпроса с медийните партньорства, да изкара достатъчна печалба, за да покрие големите си разходи, и може би да се заеме с производство на полупроводници.