Мичъл Ферман
Стeйси Тарусцио прекарва повече от десетилетие в това да изучава и да сондира петролни кладенци, първо като инженер за останалите и след това като ръководител на своята собствена компания. Като повечето в отрасъла, Тарусцио прекарва недостатъчно време или полага недостатъчно усилия за това да следва съдбата на кладенците, които някога е притежавала – стотици обекти, разпръснати в Great Plains.
Във вероятно 15 случая, казва тя, нейната компания ги е запечатала с цимент, но доколкото тя знае, от останалите са изригвали токсични газове. „Когато се върнем обратно към начина, по който сме третирали някои кладенци, които вероятно е трябвало да запечатаме, честно казано малко се срамуваме от това“, казва тя.
Днес Тарусцио се опитва да поправи някои от екологичните щети – и да печели пари от това. Преди две години тя добавя думата „Решения“ (англ. solutions) към името на своята компания- сега тя се нарича Ребелиън Енергийни Решения (Rebellion Energy Solutions LLC) – и измества фокуса от сондирането и разработването на нови кладенци към запечатване на изоставени такива.
Агенцията за защита на околната среда (Environmental Protection Agency - EPA) изчислява, че САЩ имат 3,7 милиона изоставени петролни и газови кладенци, които се намират навсякъде от предградията на Лос Анджелис до парковете за каравани в Пенсилвания и повечето от тях се изоставят всеки ден. От много от тях изтичат големи обеми метан, който има много по-голямо въздействие върху глобалното затопляне на планетата, отколкото въглеродният диоксид, което е оценено, съгласно някои оценки на емисиите от повече от 1,8 милиона автомобила.
Rebellion е една от малкото компании, които се активират през последните две години като целят да локализират изоставените кладенци, да изчислят какво количество изтича от тях и да ги запечатат, за да запазят газовете дълбоко под земята. Ако всичко върви по план, те ще продадат своята работа като въглеродни кредити към корпоративни купувачи, които търсят доброволно приспадане на техните собствени емисии.
Федералните и щатските разпоредби обичайно изискват дружествата за горива и газ да запечатват кладенците след спиране на производството, но това често не се случва. Кладенците са най-продуктивни и рентабилни в ранните си години, като когато производителността започне да спада те обичайно се продават и препродават на по-малки дружества. До момента, в който не бъдат затворени, те често се притежват от малки дружества, които нямат средствата да ги запечатат, нито съществуват – и така или иначе има малко прилагане на правилата за това. По-малко от половината от всички неизползвани кладенци в САЩ са били надлежно запечатани, по преценка на ЕРА.
Rebellion, с персонал от седем души – една четвърт от работната сила, с която разполага в дните за сондиране – внимателно разглежда щатските и фирмените записи, за да намери стари кладенци, след това изпраща екип със специални камери и лазерно оборудване, с които да се измерят техните емисии. Предвид това, че работата е по-стойностна при течащи кладенци, тя се фокусира върху най-замърсяваните места – еквивалентът на повече от 2,000 метрични тона СО2 дневно.
За тези, за които сметнат, че си заслужават усилията, Rebellion наемат изпълнител, който да излее тонове цимент в отвора, след това внася други лица, които да обеззаразят земята, да подменят растителността и да аерират почвата. Най-накрая те проверяват неколкократно обекта през следващите месеци, за да се уверят, че потокът от метан наистина е спрял. Общите разходи за това възлизат от 20,000 долара до 150,000 долара за кладенец.
Веднъж след като проектът е проверен от екологични инспектиращи дружества и нестопанската организация Американски Въглероден Регистър, кредитите могат да бъдат продадени. След тестване на почти 2,000 кладенеца от януари, Rebellion са запечатали само половин дузина, въпреки, че Тарусцио казва, че нейния екип може да се върне към някои от останалите, в зависимост от това колко ще получи за кредитите от тези, които вече е запечатала, когато те се предложат на пазара тази есен.
Двупартийният инфраструктурен закон прокаран от Конгреса през 2021 г. определя сумата от 4,7 милиарда щатски долара за запечатване на кладенци, но това само ще заличи повърхността на проблема. Докато тези пари бъдат разпределени, щатите обикновено водят с почистването понякога в сътрудничество с Фондация Well Done, нестопанска организация, основана през 2019 г. в Боузман, Монтана.
Когато Crescent Midstream, оператор на тръбопровод в Луизиана и Мексиканския залив решава да закупи кредити за компенсиране на своите емисии, той разглежда засаждането на дървета. Но дружеството скоро решава, че запечатването на кладенци е по-подходящо, и тази пролет то купува стойността за годината на кредитите на Well Done за неоповестена цена. „Има тонове от изоставени кладенци навсякъде там“, казва Ричард Стюарт, вицепрезидент на Crescent за въглеродния неутралитет. „Те са в Луизиана, което е мястото, на което са нашите дейности. В това има смисъл.“
Не всеки е убеден, че кредитите за емисии са най-доброто решение за справяне с проблема. Трудно е да се каже колко би било изтичането от даден кладенец, ако той бъде оставен недокоснат, и наличието на други източници за неговото запечатване, казва Майкъл Гиленуотър, съучредител на Института за управление на парниковите газове, нестопанска организация за отчитане на въглерод. „Всички начини за избягване на емисии от парникови газове трябва да бъдат на масата“, казва той. „Но това не означава, че един механизъм за компенсиране на кредити е подходящият начин да се постигне това.“.
Миналата есен, Bloomberg Green анализира повече от 200,000 компенсационни сделки за последното десетилетие и откри, че дузина от големи корпорации с големи имена са платили за нискокачествени схеми, които експертите считат за безполезни. На 29-ти юни американските регулатори повдигат своите планове да се борят с измамите и манипулирането на широкия пазар за въглеродни компенсации.
Адам Пелц, адвокат към Фонда за екологична защита твърди, че има „смесени чувства“ относно въглеродните кредити за запълване на изоставени кладенци, които трябва някъде да имат собственик, който може да бъде принуден да плати. „Бърза се с това без много перспектива, защото хората надушват парите,“, казва той. Но изоставените кладенци са проблем от много време, така че казва той, предлагането на кредити за запечатването им заслужава сериозно разглеждане. „От години, години и години работя върху това да запечатам нестопанисваните кладенци и въглеродното финансиране е потенциален източник на финансиране, за да се направи това,“ казва Пелц.
Тарусцио разбира критиката, но тя се надява нейният модел на бавно придвижване и получаването на проверка от трета страна да убеди скептиците. Тъй като тя казва някои характери от „Дивия запад“ осуетяват тази област, кредитите на Rebellion ще направят точно това, което обещават: да спират измерено количество метан от навлизането в атмосферата. „Няма да се чака години за проект по залесяване или нещо друго“, казва тя. „Ние спираме изтичането. Имаше емисии; сега няма такива“.
---
В ОБОБЩЕНИЕ По-малко от 3,7 милиона изоставени кладенци за петрол и газ в САЩ са били запечатани, но увеличаващия се интерес към въглеродните компенсации помага да се увеличат усилията за тяхното запечатване и спиране на емисиите от метан.