Изпитание за Ердоганомиката

 

От Мариян Карагьозов

На 14 май 60 млн. турски граждани, имащи право на глас, ще гласуват на двойни – парламентарни и президентски – избори.

За поста държавен глава се конкурират четирима кандидати – действащият президент Реджеб Тайип Ердоган, кандидатът на обединената опозиция и лидер на Народнорепубликанската партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу, отцепилият се от светската опозиционна НРП бивш неин кандидат за президент през 2018 г. Мухаррем Индже и кандидатът на националистическа коалиция Синан Оган. Основната битка е между Р. Т. Ердоган и К. Кълъчдароглу, между които силите са изравнени, докато М. Индже има около 5-6% подкрепа, а С. Оган – две на сто.

На парламентарните избори ще се състезават необичайно голям за турските стандарти брой партии – общо 37, като 26 от тях издигнаха собствени кандидатски листи (кандидати на другите партии ще бъдат включени в листите на техни партньори). Основните коалиции са Националният алианс (Cumhur İttifakı) на управляващите от Партията на справедливостта и развитието и националистите от Партията на националистическото действие; опозиционният Народен алианс (Millet İttifakı), обединяващ шест партии, сред които Народнорепубликанската и Добрата партия на Мерал Акшенер, и организираният от прокюрдската Демократична партия на народите (трета по големина в Меджлиса понастоящем и втора най-голяма опозиционна сила) и няколко леви формации Алианс за труд и свобода.

Така съществуват четири варианта за развитие на ситуацията – победа на опозицията на президентските и парламентарните избори; победа на президента Ердоган на президентските, но загуба на парламентарните избори; победа на Ердоган на парламентарните, но загуба на президентските избори; победа на Ердоган и на президентските, и на парламентарните избори.

В коментар за „Bloomberg Businessweek“ турският политолог Емре Ердоган посочва, че засега победа на управляващия алианс е по-вероятния изход на парламентарните избори. Въпреки това, шестпартийната опозиционна коалиция и левият алианс с участието на кюрдски представители ще имат повече депутати в Меджлиса от тези на ПСР и националистите. В случай, че победителят от президентските избори и спечелилият мнозинство в Меджлиса са различни, президентът ще е в по-силна позиция и ще може лесно да управлява страната поради ограничените правомощия на парламента, смята Ердоган. Икономистът проф. Сейфеттин Гюрсел, ръководител на изследователския център БЕТАМ към университета „Бахчешехир“ обаче посочи за нашето издание, че такова „съжителство“ (cohabitation) между президент и парламент с друго мнозинство може да затрудни провеждането на данъчни или реформи на социалното законодателство.

Въпреки обещанията в предизборния манифест на партията му за „коригиране“ на президентската система, ако продължи управлението на президента Реджеб Ердоган, повечето експерти не смятат, че ще има радикални реформи в политическата и правната сфера, не на последно място и поради партньорството му с партии като ПНД, които няма да позволят това.

При своя победа, опозицията предлага промяна на конституцията и завръщане към парламентарна система на управление. За целта обаче тя ще се нуждае от конституционно мнозинство в парламента, което няма да постигне. Емре Ердоган посочва, че сред опозицията най-голям консенсус съществува по отношение на управлението на икономиката, но бившият външен министър и премиер Ахмед Давутоглу ще иска да има думата в сферата на външната политика, което може да създаде проблеми за опозиционната шестпартийна коалиция.

Независимо кой ще спечели изборите, повечето наблюдатели очакват в средносрочен план да продължат трудностите в икономическата сфера.

Президентът Ердоган обещава доходът на глава от населението в Турция през 2028 г. да достигне 16 000 долара. При негова нова победа мнозина икономисти са скептични към възможностите за завръщане към ортодоксална икономическа политика. В свой анализ Селва Демиралп - икономист от университета „Коч“ – посочва, че поради неуспеха да бъдат постигнати тези цели, в избория манифест на ПСР липсват позовавания на обявената в края на 2021 г. „нова икономическа програма“, насочена към създаване на профицит по текущата сметка и намаляване на инфлацията чрез поддържане на ниски лихви. Не е съвсем ясно обаче какво ще замени тези цели. Айкут Кибритчиоглу, преподавател по икономика в Турско-германския университет, отбелязва пред нашето издание, че в изборния манифест на ПСР липсват „конкретни, всеобхватни и последователни мерки за стабилизиране на икономиката и ново ускоряване на икономическия растеж. След земетресението от 6 февруари стана ясно, че като решение за икономиката ще се разчита на строителния сектор.“

При свой успех опозицията залага на завръщане към конвенционалната финансова политика и обещава възстановяване на независимостта на централната банка и регулаторите. Айкут Кибритчиоглу посочва, че съвместен екип от икономисти от шестте опозиционни партии е изготвил програмата им в областта на икономиката, като освен нейното стабилизиране и преструктуриране за постигане на дълготраен икономически растеж се цели и намаляване на неравенствата в страната. Тези реформи обаче биха отнемат време, но при успех на мерките на опозицията за понижаване на инфлацията и безработицата и увеличаване на икономическия растеж, ще се подобрят макроикономическите очаквания. Така би се създал положителен цикъл, при който подобрените очаквания спомагат за намаляване на времето за постигане на поставените икономически цели, смята изследователят. Вероятно е обаче обещаваните от опозицията монетарни и фискални политики за свеждане на инфлацията до едноцифрени нива в рамките на две години да доведат до затягане на коланите за населението.

Известно е, че президентът Ердоган е противник на увеличаването на лихвите. Поради това мненията на експертите се разделят дали ще има покачване на лихвите или не, ако той запази властта си. Очакванията на „Уолстрийт“ са, че процентните ставки ще се върнат на нива, по-високи от тези при срива на лирата през август 2018 г. – т.е. над 20%. Някои прогнози достигат дори и до 25,5 или дори 30-40 на сто. Редица турски наблюдатели обаче остават скептични към подобни хипотези – толкова високи нива на лихвите могат да предизвикат рецесия поради намаляване на икономическата активност – лекарство, което може да се окаже също толкова вредно, колкото болестта, която лекува. Поради това в лагера на скептиците към тезата за увеличаване на процентните ставки се нарежда и доклад на „Морган Стенли“. При победа на опозицията покачването на лихвите от страна на централната банка се приема за сигурно.

Независимо от резултатите от изборите, относително лесно може да се прогнозира запазване на бюджетния дефицит в Турция. В последните месеци бяха увеличени минималната и заплатите на държавните служители, минималната пенсия беше повишена от 5500 на 7500 лири – все фактори, които ще доведат до допълнителни бюджетни разходи. Към тях се добавят и средствата, нужни за ликвидиране на последиците от опустошителните земетресения от 6 февруари. Според оценка на турския изследователски център БЕТАМ щетите от земетресението са между 77 – 105 млрд. долара, като в тях се включват не само загубите на движимо и недвижимо имущество, но и загубите от нарушеното производство, туризма и на фондовата борса. Огромно бреме от цената на възстановяването ще легне върху държавния бюджет. Сейфеттин Гюрсел посочва, че турските ресурси няма да са достатъчни за такава мащабна задача и ролята на международната и финансовата помощ на ЕС е много важна. Също така, през 2024 г. предстоят местни избори, а опитът сочи, че обикновено преди избори държавните харчове се увеличават. Също така догодина ще настъпи падежа на отсрочените плащания за доставки на природен газ от Русия.

Очакванията на пазарите са след изборите да има спад на курса на турската лира спрямо американския долар. В свой доклад „Банк ъф Америка“ предвижда, че курсът на лирата може да спадне до 22-23,5 лири за долар от настоящите нива около 19-20 лири за долар. Подобна е и прогнозата на банката HSBC, която коригира прогнозата си за курса на лирата към края на 2023 г. от 21 на 24 лири за един щатски долар. Прогнозите са, че спадът на лирата би бил по-малък при завръщане към икономическата ортодоксия и по-силен при запазване на някои от настоящите политики, като най-негативна в това отношение е прогнозата на „Стандарт Чартърд“ – до 36 лири за долар в края на 2023 г. В следващите 10 месеца нагласите на инвеститорите са за това, че пазарът на лири ще е „мечи“, обобщава „Блумбърг“. Евтината лира може да стимулира износа, но обвръзката между вноса на компоненти и ресурси, необходими за производството на изнасяните от Турция продукти, означава, че на Анкара ще бъде трудно да се избави от външнотърговския си дефицит, който напоследък е рекорден – не на последно място и заради високите цени на енергоносителите, които Турция почти изцяло внася.

Не липсват и някои позитивни развития за турската икономика. Турция най-вероятно ще запази над средния в света растеж на икономиката си през 2023 г., очакват се и значителни приходи от туризма. Макар да остава много висока, и инфлацията се забавя, включително и поради високата база от миналата година. Други фактори, които допринасят за това, са укротяването на цените на енергийните ресурси на международните пазари и очакваното начало на производството на турски природен газ от находищата в Черно море и въвеждането в експлоатация на първия реактор на АЕЦ „Аккую“. При завършване на всичките ѝ четири реактора по 1200 мегавата ще задоволява до 10% от нуждите от електричество в страната. Също така, до края на годината ще бъдат завършени редица мегапроекти, които ще намалят бремето върху държавния бюджет и след пускането им някои от тях ще започнат да носят приходи, вместо досегашните разходи.