От Искрен Иванов
Изтичането на секретна информация, особено такава, с която работа Западът, винаги се е приемало с особено внимание по две причини. Първо, самата идея за публичен достъп до нещо, което касае сигурността на една от най-развитите глобални сили в света сама по себе си гарантира, че следващото, което ще се появят са конспирациите. А те възникват винаги, когато легитимирането на информацията се бави за сметка на слуховете, които се появяват сред нейните реципиенти. Второ, в американската традиция декласифицирането на каквато и да е било секретна информация обикновено се извършва десетилетия след като тя е била пазена в тайна. Така стоят нещата с решението на бившия президент Кенеди да започне ядрена война със СССР, както и с много други шпионски тайни на Студената война, които видяха бял свят едва след като двуполюсният свят се разпадна.
В тези условия е логично да си зададем въпроса – дали преждевременното изтичане на толкова чувствителна база данни би могло да окаже значително влияние върху геополитическия баланс на силите? И изобщо можем ли да кажем, че изтичането на секретна информация би могло да ускори или забави разрешаването на който и да е конфликт в международната политика? Отговорите на тези въпроси ще се опитаме да намерим в настоящия анализ.
В сектора за сигурността на САЩ има една поговорка, която американските агенти използват често, за да опишат работата си: „Не можем да лъжем“. Или с други думи, ако едно разузнаване иска да е ефективно, то може да си позволи всичко друго, но не и да прави фалшива оценка на състоянието, в което се намира държавата. Това важи в най-голяма степен за американското разузнаване, чиято традиция донякъде се губи в британските му братовчеди Mi5 и Mi6. По подобен начин стоят нещата и с партньорските служби в рамките на НАТО, които са длъжни да споделят информация, която застрашава сигурността на останалите съюзници. В този смисъл, не трябва да има съмнение, че изтеклите данни са достоверни.
При положение, че тяхното оповестяване предизвика остра реакция не само от страна на Алианса, но и от Пентагона, на практика означава, че до голяма степен в тях се съдържа важна информация за главните геополитически ходове, които САЩ и техните съюзници са смятали да предприемат по отношение на войната в Украйна.
Тук е мястото да отбележим, че едва ли всички ходове се изчерпват с разбулените данни от секретните документи. Америка и Европа със сигурност имат широк спектър от секретни стратегии, които не биха могли да станат лесно публично достояние - просто защото с тях се работи само на ниво САЩ или Великобритания. Всеизвестен за НАТО факт е, че въпреки съюзническите отношения на Вашингтон с европейските държави, американците си дават ясна сметка за това, че влиянието на Русия на Стария континент е още силно, особено в Източна Европа и затова са много внимателни, когато споделят чувствителна информация с европейските съюзници. В този смисъл, изтеклите документи могат да навредят на сигурността на някои европейски държави, но не и на самите САЩ.
Вторият важен момент е, кой всъщност има интерес от това тази информация да излезе наяве. Тепърва предстои да разберем повече подробности относно това как точно са изтекли снимките и анализите в пакета документи, но дежурните подозрения разбира се сочат към Русия. Москва има интерес от това останалата част от международната общност да е наясно с руската версия какво всъщност се случва в Украйна. И тъй като на все повече държави им е трудно да вярват на руснаците, това е може би най-елегантният начин да се създадат конспиративни теории, които да представят Америка като егоистичен актьор, който не вярва на съюзниците си и гледа на Европа като на втора категория партньори. Ще се появят разбира се и версии, че определени кръгове на Запад са позволили изтичането на тази информация с цел политически PR и отвличането на общественото внимание от възможността за ядрена ескалация.
Към такива твърдения би трябвало да бъдем подозрителни, тъй като първо е редно да си зададем въпроса – а има ли някой на Запад интерес от хаос в НАТО? И ако наистина приемем конспирацията, че изтичането на информация е нарочен акт на хората с черни костюми, които командват Алианса, как това ще обясни доброволното отдаване на разузнавателна информация за съюзниците, които помагат на Украйна?
Едва ли някой от привържениците на конспиративните теории ще може да даде положителен отговор на този въпрос по една много проста причина – мнозина анализатори и политици на Запад смятат, че изтеклата информация действително разкрива ходовете на НАТО в Украйна, но само в логистичен и ресурсен план. В нея не се говори за отношенията вътре в Алианса, които въпреки малките различия по линия на актьори като Унгария, са напълно единни.
Това ни отвежда до още един важен въпрос – какво прави декласифицираната информация толкова интересна? Първият сегмент от базата данни, разбира се, касае ходовете на НАТО в Украйна. Встрани от логистичните планове и стратегии, които можем да видим на снимките, става ясно, че Америка се е разубедила да даде далекобойни оръжия на украинците, тъй като президентът Зеленски би искал да удари Ростов. Това означава две неща: че САЩ не желаят да влизат във война с Русия и, че стремежът на Пентагона е да поддържа т.нар. „сива зона“, където се водят военните действа на територията на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо на Киев, за да победи.
Снимките, които се виждат от документите, ясно сочат, че стратегията на американците е сдържаща – разполагане на противоракетна отбрана с цел изтощаването на Русия, без да се стига до директни удари върху руска територия. Вероятно това е част от договорките, които американците и руснаците са постигнали, докато двете държави са комуникирали по време на военните действия – тактика, която администрацията на Байдън следва, макар тези разговори да се пазят в тайна по обективни причини. Второ, от изтеклата информация става ясно, че държавите, които са скептично настроени към въоръжаването на Украйна, всъщност следват линията на Алианса, но вземат решенията си на ниво политически елит, без да открит обществен диалог, тъй като просто в обществото няма консенсус.
Такъв е примерът с България, за която се посочва, че е заявила готовността си да предостави старите си съветски самолети на украинците. Въпреки че в официалната си позиция Министерството на отбраната отрича тази информация, истината ще разберем едва когато достоверността на документите бъде доказана на 100%.
Всъщност, в случая българското правителство няма полезен ход, тъй като се повтаря същата ситуация, на която станахме свидетели месеци по-рано: оръжията се изнасят за Киев, но това се прави скрито, тайно, за да се тушират евентуалните негативни ефекти от публичната дезинформация и информационната пропаганда.
Остава отворен въпросът – какво още е обещавало българското правителство на Украйна и какви оръжия вече са предадени на украинците? Едва ли ще намерим отговорите на тези въпроси в изтеклите документи. А в България вероятно ще получим отговор, че помощта, която сме предоставили за Украйна, е засекретена тъй като касае националната сигурност на страната.
Едно обаче остава ясно: че въпреки огромните усилия България да бъде представена като „троянския кон“ на Русия в НАТО, нашата страна действа в синхрон с останалите съюзници от Алианса. Дали това ще продължи за бъдеще до голяма степен зависи и от това дали в България ще има редовно правителство.
Най-важен обаче остава въпросът – ще промени ли изтеклата информация хода на войната и баланса на силите в световната политика. Отговорът е по-скоро не. Колкото и значима да е тази информация, последиците от нейното изтичане са капка в морето на световния безпорядък, който настъпи след като Русия влезе в Украйна. Истината е, че в момента двете сили с най-голям ядрен арсенал в света – САЩ и Русия - се намират в състояние на противопоставяне, което на езика на международните отношения наричаме дилема на сигурността. В това уравнение, когато едната страна увеличи ресурсите и оръжията си, това води до ответен отговор от отсрещната. И доказателствата са налице – Москва реши да разположи тактически ядрени оръжия в Беларус, Финландия се присъедини към НАТО, а към Украйна пътуват още оръжия и боеприпаси.
Ако тази спирала не бъде регулирана от двете страни, това може да доведе до световен конфликт и ядрена ескалация. На фона на всичко това, подобни течове могат да провокират промени в стратегиите, но по никакъв начин не могат да окажат цялостно влияние върху ситуацията. Залогът за САЩ и Русия е прекалено голям, за да се оставят да бъдат жертва на такъв инцидент. А за НАТО случващото се в Източна Европа е тест за неговото единство. Към това се добавя и ролята на Китай, тъй като Пекин трябва да избира между това да бъде посредник в този конфликт или да застане на страната на Москва. А всяка грешка в това уравнение може да доведе до конфликт в Тайванския проток или война със САЩ. Ето защо случилото се с документите може да бъде по-скоро окачествено като прелюдия към нова ескалация на войната.
Ако се окаже, че документите са излезли наяве заради Русия, това ще означава, че Западът има сериозни проблеми с възпирането на дезинформацията и че руските кибер-стратегии не са за подценяване. В този смисъл НАТО трябва да разработи единна платформа за противодействие на фалшивата информация, която да сложи под чадъра на член 5 и киберзаплахите. По този начин никой съюзник няма да е сам в задачата си да се бори с вредните последици от такива информационни инциденти.
Наред с всичко изведено дотук, не можем да отминем и един факт, който остава скрит: че изтеклите документи всъщност намекват за това как Западът и Украйна виждат изхода от войната. Снимките ясно сочат, че ако САЩ и НАТО продължат да снабдяват Украйна с оръжия, това ще изтощи Русия до краен предел и тя ще бъде принудена да се изтегли в Крим. С други думи, решителната битка при един такъв сценарий би била за Крим. Военните действия към настоящия момент сочат точно такъв развой на събитията – Украйна продължава да сдържа Русия в окупираните територии, докато в Крим все още има стабилно руско присъствие.
В този смисъл се потвърждава и хипотезата, че само с помощта на модерни американски самолети, украинците биха могли да постигнат надмощие над руските войски и то с условието, че предоставянето на F-16 не крие опасност от ескалация. Или, ако трябва да направим най-значимият извод от изтеклите данни – потвърждава се хипотезата, че Западът разглежда като най-рационална стратегията за сдържането на войната на украинска територия с помощта на редовни оръжейни доставки и редовна финансова подкрепа за Киев. Съдейки по това, което в момента се случва на бойното поле може да заключим, че тази стратегия ще остане непроменена и за бъдеще.
Остава отворен въпросът – а каква информация би имала значение за развоя на военните действия и изхода на войната като цяло? Всъщност, ако трябва да направим обобщение ще видим, че това биха били документи, които разкриват каква би била реакцията на САЩ, ако Русия нападне НАТО или използва ядрено оръжие. Но тук няма как да има конспирации, тъй като тези стратегии са официално достъпни в американските отбранителни доктрини и няма как да бъдат разглеждани като класифицирана информация.
САЩ са декларирали твърдо своята отговорност по силата на член 5, а ако Путин все пак реши да натисне червеното копче, американските стратегии предвижда конвенционален отговор, който да нанесе разрушение, също толкова голямо, колкото би нанесъл и един ядрен удар.
По този начин НАТО ще избегне ядрена война като нанесе критични поражения на Русия. Всъщност, тези факти отдавна са общоизвестни, защото можем да ги прочетем почти винаги в речите на американските политици или просто да ги намерим на сайта на Департамента по отбраната на САЩ. Което означава едно: изтичането на стратегически важна секретна информация може да разкрие слаби звена в информационната инфраструктура на НАТО, но по никакъв начин не може да се отрази на единството на Алианса.
В РЕЗЮМЕ Изтеклите документи могат да навредят на сигурността на някои европейски държави, но не и на самите САЩ