От Мариян Карагьозов
В края на миналата година американското правителство наложи задушаващи санкции не само върху износа на американски микрочипове за Китай, но и върху износа на софтуера, оборудването и технологиите, необходими за производството им. Санкциите бяха безпрецедентно широки и са равносилни на обявяване на икономическа война във високотехнологичната сфера.
Ударът е чувствителен, защото всяка година Пекин купува микрочипове, произведени в чужбина, на стойност над $300 млрд., което прави компютърните чипове най-голямото перо от вноса на Китай - дори далеч повече от петрола. Страната внася 85% от полупроводниците, които са необходими за производството на електроника.
Знаците, че САЩ могат да използват доминиращата си позиция в сектора, се трупаха от доста време. През май 2019 администрацията на тогавашния американски президент Доналд Тръмп наложи експортни ограничения срещу китайската фирма „Huawei“. Политиката не се промени и при новата администрация на Джо Байдън и през май 2020 забраната бе допълнена с въвеждането на правилото всички производители на микрочипове, разработени или произведени с американски софтуер или технология, да не могат да се доставят на китайския телекомуникационен гигант без специален лиценз. Три месеца по-късно американският Департамент по търговията допълнително затегна хватката, блокирайки всички продажби на микрочипове за „Huawei“, а впоследствие едностранните санкции се разраснаха още повече и обхванаха десетки други китайски фирми - сред които и SMIC - най-големият китайски производител на микрочипове. Междувременно Конгресът прие закон, известен с акронима си Закон за чиповете и науката, който задължава федералното правителство да инвестира $52,7 млрд. за изследвания, развойна дейност, обучение на работната сила в сферата на микрочиповете. През октомври 2022 администрацията на Байдън нанесе още по-сериозен удар върху технологичния сектор на Китай: Вашингтон ограничи целия износ на съвременни микрочипове и инструменти за производство на полупроводници за Китай.
Китай не наблюдаваше безучастно случващото се. На 14 май 2020 президентът Си Цзинпин обяви китайската стратегия в областта на микрочиповете. Китай и без това бе страна, която оказва най-голяма подкрепа за тази индустрия, след като през 2016 правителството обяви, че планира да похарчи $150 млрд. за 10 години, за да развие китайска полупроводникова индустрия. За целта Поднебесната разполага с два големи национални инвестиционни фонда, както и с още 15 инвестиционни фонда на провинциално или градско ниво с общ капитал от $25 млрд. Тези средства се добавят към други $150 млрд., които според изследователската служба на американския Конгрес са инвестирани в китайската индустрия за микрочипове в периода 2014 – 2020. Държавната подкрепа включва още правителствени грантове, нисколихвени кредити и данъчни облекчения, изчислявани на още около $50 млрд.
В съответствие с новата стратегия Пекин създаде и редица изследователски центрове, чиято работа през 2022 беше оценена и бяха от тях бяха селектирани най-добрите 191 от общо 350. Въпреки усилията на Китай да навакса в редица върхови технологии по отношение на чиповете, това е дълъг, сложен и скъп процес. Например, създаването само на завод за производство на пластини за интегрални схеми струва между $10 и $20 млрд.
Така се очерта следната картина. Китай увеличи дела си на световния пазар в областта на сглобяването на микрочипове, която е както по-малко конкурентна, така и по-малко стратегическа. При производството Китай се справя много добре по отношение на вече развитите технологии, но при проектирането, дизайна и върховите технологии САЩ все още имат доминираща позиция и налагат ограниченията за износ, за да я запазят.
Мненията дали наложените от САЩ санкции ще бъдат достатъчно ефективни се разделят. Привържениците на санкциите смятат, че водещата позиция на САЩ в сектора превръща санкциите в могъщ инструмент. Някои експерти обаче са по-предпазливи, посочвайки комплексността на сектора. В статия с показателното заглавие „Илюзии за контрол“, публикувана в сп. „Форийн афеърс“, Сара Данцман и Емили Килкрийз посочват, че САЩ имат водеща позиция в производството на софтуер за автоматизация на електронното проектиране на най-модерните чипове. Заедно с Нидерландия и Япония те контролират доставките на оборудване, необходимо за производството на полупроводници, но САЩ са изцяло зависими от Тайван и Южна Корея за производството на най-съвременните полупроводници. Поради това Вашингтон се обърна към тези партньори, за да гарантира, че те ще се съобразят с наложената от него линия за ограничаване на достъпа на Китай до върхови технологии.
Тайванската компания TSMC (която контролира около половината от световното производство) планира да открие до 2024 година гигантски завод за чипове на стойност $12 млрд. в Аризона. Смята, че това предприятие вероятно ще обслужва само американския пазар, но другите заводи на фирмата ще продължат да работят с китайски контрагенти. „Самсунг“ прилага сходно разпределяне на рисковете – южнокорейският гигант планира да построи два завода за чипове през следващите години - единият в Тексас за $17 млрд. и друг в централен Китай за $15 млрд.
Данцман и Килкрийз посочват, че в световен мащаб САЩ произвеждат само 11% от чиповете. Суровините, необходими за индустрията, са съсредоточени в няколко държави, включително в Китай. Също така високите постоянни разходи, техническата сложност и високите изисквания към работещите в отрасъла насърчават специализацията и сегментирането му. За да не изостават, фирмите и държавите трябва да се конкурират непрекъснато и ожесточено и, ако не се развиват, може да бъдат изпреварени от конкурентите. Принудителното излизане на американските фирми за инструменти за производство на чипове от китайския пазар създава естествена ниша и те могат да бъдат заместени от други чуждестранни компании, които ще имат силен стимул да изключат американските технологии от собствените си вериги за доставки като начин да избегнат заплахата от по-нататъшен американски контрол. Също така, приходите, които американските представители в сектора могат да инвестират в иновации, ще намалеят. Подобен процес се наблюдаваше в търговския космически сектор в първите години на ХХІ в., след като САЩ едностранно наложиха по-строг контрол върху износа на сателити за Китай. Пазарният дял и възможностите на САЩ намаляха, тъй като европейските фирми започнаха да предлагат продукти, които изключваха американски компоненти, включително и за китайския пазар.
За момента американските ограничения се прилагат за американски физически и юридически лица, които работят в Китай, но не се отнасят до китайски предприятия, извършващи дейност навсякъде по света. Значителната китайска диаспора в редица страни в Азия, както и китайско търговско присъствие по света значително увеличава предизвикателствата, свързани с предотвратяването на вноса на чипове в Китай.
Компютри, които рисуват картини, създават научни статии и побеждават безпроблемно най-добрите шахматни гросмайстори не са научна фантастика, а факт. Всичко това е възможно благодарение на комбинацията от огромни масиви данни и технологичните възможности на машините да се самообучават - или иначе казано на Изкуствения интелект (ИИ). Очаква се огромните възможности, които той крие, да революционизират света в следващите години така, както компютрите и интернет го промениха през изминалите три десетилетия. Поради това не е извенадващо, че битката между САЩ и Китай кой ще има водеща роля във високите технологии обхваща и сферата на ИИ.
Причините, които карат Пекин да търси водеща роля в ИИ, са комплексни. Първо, смята се, че до 2030 до 100 млн. китайци ще се сблъскат с промяната в заетостта заради ИИ, което превръща Китай в най-засегнатата страна от тази трансформация. Второ, промените вероятно ще задълбочат и без това нарастващото социално-икономическо неравенство не само сред отделните работници, но и между държавите. Поради това Пекин заема позицията на глобален представител на развиващите се страни. Трето, ИИ е важен компонент в стратегията на китайската армия за асиметричен отговор на американската военна и политическа доминация. Народоосвободителната армия на Китай се стреми към своеобразно сдържане чрез постигане на решаващо предимство във върховите технологии, което би позволило на Поднебесната да избягва пряка военна конфронтация.
В своя статия за американското издание „National Interest“ от декември 2019 Греъм Алисън, един от доайените на американските външнополитически изследвания, предупреждава, че Китай е близък конкурент на САЩ във всички измерения на ИИ (full-spectrum peer competitor). Сред основните му аргументи са, че преимуществата на мащаба определено са в полза на Китай - четворно по-голямо от американското население, по-големи възможности за събиране на информация, обусловени и от културата на страната, както и решителност и целеполагане на национално ниво.
През 2016 китайският лидер Си Цзинпин обяви, че ИИ е технология, в която Китай трябва да има водеща роля и бяха поставени специфични цели за постигане до 2030. На пет компании (Baidu, Alibaba, Tencent, iFlytek и SenseTime) беше отредена водеща роля. Надолу по веригата побързаха да изпълнят решенията и само 12 месеца по-късно инвестициите в китайски ИИ-стартъпи надвишават американските, а през 2018 китайци създават 2,5 пъти повече патенти в сферата в сравнение със САЩ. Китай инвестира значителни средства и в необходимия хардуер. През 2001 Китай не разполага с нито един от петстотинте най-бързи суперкомпютри в света. Днес той има 219, а САЩ - 116. И докато преди суперкомпютрите на Китай разчитаха на американски полупроводници, днес те се създават с процесори местно производство.
Конкуренцията между Орела и Дракона е и по отношение на човешкия капитал. От една страна, Китай трябва да наваксва по-ранния старт на САЩ в сферата. Половината от най-добрите специалисти по ИИ работят за американски компании и САЩ могат да набират кадри от целия свят, докато Китай е ограничен почти изцяло до собственото си население. Също така английският е световният език на бизнеса и науката. От друга страна, влияние оказват и други фактори - като това, че компютърните науки са много трудни, което ги прави по-малко привлекателни в западния свят. Също така в САЩ финансите, корпоративното право и други отрасли са толкова високодоходни, че привличат някои от най-талантливите млади хора, отнемайки част от тези, които биха могли да се занимават с пробиви във високите технологии. Трудолюбието и високите способности по математика са характерни за азиатците и поради това не е учудващо, че през последните години в Китай годишно завършват четири пъти повече студенти по компютърни науки в сравнение със САЩ (приблизително 1,3 млн. срещу 300 000) и три пъти повече компютърни специалисти (около 185 000 срещу 65 000).
По отношение на конкуренцията в ИИ бившият директор на „Google“-Китай и технологичен инвеститор и гуру Кай-Фу Ли предлага полезен анализ в книгата си „Суперсилите в ИИ“ (AI Superpowers, Kai-Fu Lee). По думите му първата сфера за навлизане на ИИ в ежедневието ни е Интернет-Изкуственият интелект. Става дума за алгоритмите, които ни предлагат видеоклипове, продукти и пр. в „Amazon“, „YouTube“ и пр. И САЩ, и Китай, разполагат с цифрови шампиони – огромни фирми, които ежечасно развиват този тип алгоритми.
Втората вълна идва с бизнес ИИ като алгоритми за вземане на решения при управлението на финансови портфейли и банкови заеми. В тази сфера САЩ имат голямо предимство, тъй като разполагат с голям обем бази данни, съдържащи борсови, банкови, здравни и други корпоративни транзакции. Към момента на написване на книгата на Ли (2018) авторът дава предимство от 90:10 на САЩ, като прави прогноза за следващите пет години, че предимството им пред Китай ще намалее до 70:30. За мнозина китайци мобилният им телефон е техният първи компютър. Много хора не разполагат с персонални компютри или лаптопи, поради което осъществяват покупки и плащания през мобилните си телефони, което развива китайските виртуални финансови услуги.
Третата вълна е ИИ на възприятието, който включва алгоритми за разпознаване на глас и лице. Там предимството определено е в полза на Пекин. Китайската компартия предостави на четирите най-големи китайски фирми за лицево разпознаване достъп до своята база данни с над 1,4 млрд. снимки на граждани. Според американски оценки китайските фирми в областта разполагат с един милион пъти повече изображения от американските си колеги.
По отношение разпознаването на глас и разшифроването на текст китайците побеждават американските фирми във всички езици, включително английския. Най-добрият стартъп за гласово разпознаване в света е китайският iFlytek с потребителска база от 700 млн. – т.е. два пъти повече от 375 млн., които говорят със Siri на „Apple“.
Четвъртата и последна вълна е автономният ИИ. Тук прогресът също е с фантастична скорост, като вече има машини, които могат по цвета да подбират узрелите плодове и да ги събират, дроновете се смаляват, поевтиняват и имат все повече функции, а водещи компании тестват и произвеждат транспортни средства без водачи. Според Кай-Фу Ли в тази сфера САЩ са лидер заради водещи компании като „Google“ и „Tesla“. Иначе казано, в началото на състезанието САЩ имат осезаемо предимство, но Китай иска бързо да ги догони. Китайското правителство е изключително мотивирано в разработването на благоприятни за ИИ политики, като облекчава по-широко прилагане на технологията. Китай изгражда магистрала и град с размерите на Чикаго, специално създадени за автомобили с ИИ. Очертава се, че тук силите вече са почти изравнени и борбата ще бъде особено оспорвана.
Това, че и двете страни вземат въпроса за съревнованието им във високите технологии изключително сериозно, личи от факта, че през 2018 американският Конгрес създаде Комисия за национална сигурност по въпросите на изкуствения интелект (National Security Commission on Artificial Intelligence (NSCAI) с председател бившият вицепрезидент на „Гугъл“ Ерик Шмидт и заместник-председател Боб Уърк – заместник-министър на отбраната в администрациите и на Барак Обама, и на Доналд Тръмп.
Въпреки, че САЩ са пионери в създаването на двете основни технологични платформи „Apple“ и „Android“, благодарение на стратегическото целеполагане и взаимодействието между държавата и бизнеса китайските фирми наваксват бързо. Към момента от 7 гиганти в ИИ – „Google“, „Amazon“, „meta“, „Microsoft“, „Baidu“, „Alibaba“ и „Tencent“ – 4 са американски и 3 са китайски фирми.
Всичко това показва, че постигането и поддържането на глобално лидерство в области като изчислителните облаци или полупроводниците изисква огромни и устойчиви държавни и частни инвестиции от финансов и човешки капитал.
В РЕЗЮМЕ Докога санкциите ще помагат на САЩ да запази доминиращата си позиция в сектора за производство на полупроводници
