От Мариян Карагьозов
През 2023 Турция ще отбележи стогодишнината от основаването на Републиката. По повод юбилея турското правителство е заложено постигането на редица цели - политически, енергийни (започва на добив на природен газ в турската акватория на Черно море), икономически и прочее - като пускането в експлоатация на редица инфраструктурни обекти и представяне на промишлени изделия турско производство.
В средата на годината предстоят парламентарни и президентски избори на които ще се реши дали управлението на Реджеп Тайип Ердоган и Партията на справедливостта и развитието (ПСР) ще продължи.
В последните месеци президентът Ердоган и формацията му започнаха постепенно да връщат част от загубеното към тях доверие, след като от 2020 година насам рейтингите им неотклонно намаляваха. Факторите за това са свързани с вътрешната и външната политика на страната.
Във вътрешнополитически план турският лидер е изправен пред предизвикателството на обединената опозиция от шест партии. Блокът на шестте включва кемалистката Народнорепубликанска партия, водена от Кемал Кълъчдароглу, националистите от Добрата партия на Мерал Акшенер, консервативно-ислямската Партия на щастието, малката дясноцентристка Демократическа партия и формациите на отцепниците от ПСР – Ахмед Давутоглу и Али Бабаджан.
На местните избори през 2019 опозицията спечели ключови големи градове. След загубата им делът на икономическата продукция, произвеждан в общини, контролирани от ПСР, спадна от 75% на около 30%. Победата в Анкара и Истанбул вдъхна надежди на опозицията за убедително представяне на националните избори. Въпреки това и независимо от икономическите проблеми през последните години (срив на курса на лирата, висока инфлация и намаляваща покупателна способност), победата на опозицията далеч не изглежда сигурна. Опозиционният алианс не е единен, като НРП е светска и лявоцентриска, а партньорите ѝ са ориентирани и към религиозния електорат и са позиционирани надясно от центъра. Това затруднява постигането на убедителна обща визия на блока.
Също така, опозиционното обединение не е обявило кандидата си за президент. Той трябва да бъде достатъчно силен, за да победи Ердоган, но и достатъчно слаб и готов след изборите властта му да бъде намалена чрез въвеждане отново на парламентарна система. Кемал Кълъчдароглу изглежда подходящ за тази роля, но алевитското му изповедание е проблематично за редица от консервативните сунитски националисти. Блокът на шестте ще има нужда от кюрдските гласове, за да надделее над досегашния държавен глава. Такава подкрепа обаче изобщо не е сигурна заради националистическата Добра партия, която е против взаимодействие с кюрдски политически представители.
Често пъти като способни да победят Ердоган се обсъждат имената на кметовете на Истанбул и Анкара Екрем Имамоглу и Мансур Яваш. Срещу Имамоглу обаче има заведено дело за обида на длъжностно лице. Също така, ако той се кандидатира, ще трябва да се откаже от кметското място и съществува риск, ако загуби от действащия президент, опозицията да се лиши и от поста градоначалник на мегаполиса.
Същевременно големият политически майстор Ердоган изненада опонентите с контраходовете си. Турският държавен глава обяви петгодишен проект (2023 - 2028) за изграждане чрез държавната жилищностроителна агенция на 500 000 социални жилища, учредяване на 250 000 недвижими имота и създаване на 50 000 работни помещения. Те ще бъдат предоставени на хора с увреждания, млади семейства и други категории лица при преференциални условия и цени. Интересът към инициативата беше огромен и около 8 млн. души кандидатстваха.
Анкетите показват по-ниска подкрепа за ПСР сред младите избиратели и турският президент потърси път и към сърцата на студентите - бяха погасени дълговете на над 1,6 млн. души за наеми за студентските им общежития.
Също така, Реджеп Тайип Ердоган ще може да се възползва от външнополитическите си успехи, които то успя да реализира през 2022. може да предложи много в този план.
Първо, руската инвазия в Украйна превърна Анкара в ключов посредник между двете страни. Турция доставя военно оборудване на Украйна (дронове, реактивни системи за залпов огън, боеприпаси), но е ключов хъб за внос и износ от и за Русия.
Турски фирми в сектори като текстил и бързо хранене бързо заеха нишата, освободена от изтеглянето на някои западни компании от Русия. Турските фирми „Беко“, „Синбо“, „Вестел“ имат по един свой завод за производство на битова техника в Русия. Друг турски производител на домакински уреди – „Арчелик“ – придоби на разсрочено плащане за 10 години за общо $220 млн. руските активи на холдинга, включващ „Индезит“ и „Уърпуул“. В цената на сделката се включва и фабриката в Липецк с капацитет 2,8 млн. перални машини и хладилници годишно. В края на туристическия месец август всеки ден бяха изпълнявани до 100 полета между двете страни – или един самолет е излитал на всеки няколко минути.
Очаква се стокооборотът между Турция и Русия за 2022 г. да е около $60 млрд. долара – абсолютен исторически връх.[1] Предварителните статистически данни сочат, че за пръв път в историята на двустранните отношения Русия е вносител и износител номер едно за Турция. Количествата енергоносители, които Турция закупува от Русия, също са рекордни, като част от природния газ се търгува в национални валути.
Истанбул беше площадката за преговори между украинска и руска делегация през пролетта, а по-късно споразумението за износ на украинско зърно и руско зърно и торове през Черно море беше постигнато с посредничеството на ООН и Анкара. От сделката Турция спечели не само дипломатически престиж, но и отстъпки на зърното, достигащи до 25%. Това облагодетелства местната мелничарска и хлебна индустрия, която е един от водещите световни производители на брашно, паста и други тестени изделия.
Второ, продължи процесът на нормализиране на отношенията с ключови регионални страни, сред които Армения, Израел, Саудитска арабия, ОАЕ. Подобряването на политическите отношения има и икономическо измерение, като в края на годината Рияд депозира около 10 млрд. долара в трезорите на турската централна банка. Въпреки направените първи стъпки, пречка за пълна нормализация на отношенията с Египет са противоречията между двете страни, свързани с Либия.
Диалог с Дамаск към момента се води на ниво специални служби, а евентуално среща между президентите на Сирия и Турция може да се очаква чак след като преминат изборите в Турция, т.е. не по-рано от средата или дори есента догодина. Възстановянето на контактите със сирийските власти е ключово за Анкара заради необходимостта от връщане обратно на поне част от тези 3,7 млн. (по официални данни) сирийски бежанци, намиращи се в Турция, а също така и поради общата заплаха от кюрдски сепаратизъм в северната част на арабската страна.
Трето, изключително успешно се развиваше сътрудничеството със страните в Централна Азия. След като страните от Организацията на тюркските държави (ОТД) решиха да създадат общи учебници по история, на среща в Бурса се договориха да създадат и комисия, която да работи за създаване на езиково единство на тюркските страни и преминаване към обща азбука. В организацията пълноправни членове са Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Турция и Узбекистан. Всички тези страни в последните години направиха често пъти труден преход към латиница.
На 27 юни външните министри на Азербайджан, Казахстан и Турция подписаха съвместна декларация, последвана на 2 август от още една – този път между министрите на Азербайджан, Турция и Узбекистан. Документите поставят цели като разширяване на сътрудничеството в транспорта и енергетиката. Предвижда се засилване на железопътните връзки както през Азербайджан и Грузия към Турция, така и от Узбекистан през Афганистан към пакистанските пристанища, а през Киргизстан – и към Китай.
Най-вероятно усилията на Турция за увеличаване на влиянието ѝ в Централна Азия ще се натъкнат на противодействие от страна на други могъщи играчи с традиционни интереси в региона като Русия, Китай и Иран.
Четвърто, продължава и се засилва взаимодействието на Анкара с Азербайджан. На 1 септември бяха интегрирани турският и азербайджанският портали за електронното правителство, което позволява на гражданите на двете страни да получават достъп до различни документи и административни услуги, например, шофьорски книжки. След като по-рано откриха съвместно висше военно училище, началникът на азербайджанската военна академия ген.-майор Физули Салахов съобщи, че азербайджанската армия изцяло е преминала на турския модел на обучение и програми, щатна структура, оборудване и командване.
На пето място, Турция активизира усилията за признаване на непризнатата от никого, освен от Анкара, Севернокипърска турска република (СКТР). Анкара постави въпроса за пръв в кулоарите на сесия на Общото събрание на ООН, пак там външният министър на Пакистан се срещна с „колегата“ си от СКТР. По време на срещата на върха на Организацията на тюркските държави в Самарканд на 10 и 11 ноември СКТР получи статут на наблюдател в организацията.
Всичко това е в унисон с декларираната от президента Ердоган амбиция „Турция трябва да се намира в центъра на новия световен ред, използвайки всички възможности на променящата се глобална политическа и икономическа архитектура.“
В РЕЗЮМЕ: Ще успее ли Реджеп Тайип Ердоган да се възползва от външнополитическите си успехи, които успя да реализира през 2022
[1] Официалните обобщени статистически данни за 2022 г. не бяха публикувани до редакционното приключване на броя