От Боян Рашев
През 2022 светът премина през период на рекордни цени на почти всички основни суровини – от природен газ и въглища до мед, алуминий и литий. Единствено петролът не успя да покори нов исторически пик. С напредването на пролетта цените на почти всичко спаднаха и се създаде впечатление, че скоро ще се върнем към нормалност. Но не стана така.
За да анализираме причините за тази ситуация, трябва да си дадем сметка кои сили доведоха до относителен спад на цените. На първо място се нарежда политиката за нулев ковид на Китай. През 2022 китайската икономика не реализира почти никакъв икономически ръст, което е без прецедент. Това се отразява на потреблението на всичко – от петрол, газ и въглища до метали, цимент и пластмаси. На второ място се нарежда очакването на пазарите за глобална рецесия, причинена от бързото покачване на основните лихви по света и войната в Украйна.
Забележително е колко слабо паднаха цените на повечето суровини през лятото, дори и в тези условия. Петролът отказа да слезе под $90 на барел (Брент), медта се задържа устойчиво над $7000 за тон, а природният газ, въглищата и литият продължиха да чупят рекорди - все едно светът изживява невероятен икономически бум. Още първите признаци на разхлабване на политиката на нулев ковид в Китай, добрите данни за икономиката на САЩ и слабият спад на инфлацията в началото на ноември изстреляха цените на всичко нагоре.
Съвсем скоро ще видим и нови ценови рекорди. Светът се намира в процес на все по-задълбочаващ се недостиг за суровини и енергия, който няма исторически прецедент и ще доведе до дълга и устойчива инфлация. Захранва го комбинация от огромното количество пари, които бяха напечатани след 2008 - и особено през последните две години - и дългосрочната липса на достатъчно инвестиции в добив на базови суровини и енергия, които не позволяват на света да увеличава добива и да задоволява нарастващите си нужди.
Централните банките се надяват да спрат инфлацията с вдигане на лихвите, но съвсем скоро ще се огънат под политическия натиск да не смажат икономиката и заплахата от фалити на много държави из целия свят, вкл. страни-членки на ЕС. Освен това никой не може да напечата или да пренебрегне горивата, торовете, металите и пластмасите, на които се основава качеството на живот на цивилизацията, нито златото и среброто, които точно затова винаги са били фундаментът на световната финансова система.
Исторически високите цени на суровините винаги са водили до големи печалби за добивните компании, ръст на инвестициите, разкриване на множество нови находища и ръст на добива, който надхвърля търсенето. Накрая цените неизменно падат и печалбите на компаниите се сриват.
В последното десетилетие обаче политиката се намеси изключително грубо на пазара. В резултат на това, връзката между цените на суровините и инвестициите на компаниите бе прекъсната. След Парижкото споразумение за климата, например, инвестициите в добив на петрол, газ и въглища неизменно падат, дори когато потреблението и цените им растат. Дори към днешния момент, когато компаниите реализират рекордни печалби, те не инвестират значимо в нов добив, а предпочитат да върнат парите на акционерите, защото политиците упорито твърдят, че в съвсем близко бъдеще никой няма да има нужда от фосилни горива.
Да, ама не: Каквото и да говорят политиците, потреблението на петрол, газ и въглища неизменно расте в условията на икономически подем, а с него растат и цените!
В основата на процеса стои първият закон на икономиката: Когато има търсене, а няма предлагане, цената расте.
В конкретния случай ефектът му се подсилва драматично от първия закон на добивната индустрия: Ако искаш да извадиш нещо от земята, трябва преди всичко да вкараш много пари в нея – първо в търсене и проучване и второ в изграждане на инсталации и добив.
Глобалните инвестиции в търсене и добив на всякакви фосилни горива и метали след 2014 г. и особено след март, 2020 г. (началото на ковид-пандемията) спаднаха до нива, които не могат да поддържат добива, така че да задоволят потреблението.
През 2021 ръстът в потреблението се завърна със страшна сила, но предлагане нямаше. Какво би могло да се случи с цените освен шоково поскъпване?
На власт е илюзията, че ВЕИ и батериите могат бързо да осигурят енергията на света. В резултат на това, огромна част от данъчните приходи на държавите плюс все по-голям дял от печалбите на енергийните компании отиват в такива инвестиции. Това преди всичко налива пари в джобовете на съответните рудодобивни компании (литий, полисилиций, мед, никел, кобалт). Дори техният добив обаче не успява да отговори на търсенето, тъй като никой не иска нови мини. Накрая суровинният сектор печели много, но светът като цяло лети към стената на задънена улица, защото не може да си осигури нито енергия, нито храна, метали и други ресурси.
Нищо не илюстрира толкова добре гореописаното, както положението с добива на мед. Човешката цивилизация се заражда в момента, в който хората успяват да извадят мед от рудата в скалите и да я превърнат в инструменти и сечива. Днес медта отново играе критична роля, защото освен за всякакви други приложения е нужна и в абсолютно всичко, свързано с производството, преноса, трансформация и потреблението на електричество. Точно затова всички прогнози предвиждат огромен ръст на потреблението на мед – от 25 млн. т през 2018 до около 60 млн. т през 2050. Мед на планетата има достатъчно, обаче ръстът на добива ѝ е практически ограничен от множество фактори – неслучайно стагнира в последните пет години. Бариерите пред увеличаването му са много – от падащите концентрации в големите мини, през малкото разработвани и почти пълната липса на новооткрити големи находища, до надигащия се ресурсен национализъм в Чили и Перу. Дори рекордните цени не са състояние да променят картината, затова медта за мен остава абсолютен фаворит и непреодолимо препятствие пред енергийния преход. Ричард Адкерсон (Richard Adkerson), ГИД на Freeport-McMoRan, вече най-голяма медодобивна компания в света след спада в добива на чилийската Codelco, го каза в прав текст още преди година: "Дори ако цените се увеличат двойно утре, Freeport не би могла да увеличи количествата в следващите 5 години."
За съжаление, сме изправени пред изненадваща и странна бариера – масово хората не осъзнават, че всичко идва от земята и се противопоставят на всеки отделен проект за добив. Това се очертава като най-силната спирачка не само пред мините и металургията, а пред цялостното развитие на човешката цивилизация. Защото при хроничен недостиг на суровини и енергия, търсенето и цените ще продължат да растат, а това ще ограничи възможностите ни да осигуряваме базовите потребности на хората на една все по-населена планета. Разбира се, най-много ще страдат най-бедните, които и днес нямат достъп до елементарни удобства като ток, топлина и чиста вода.
Това е дяволски кръг, от който няма бързо излизане. Докато парите не се върнат в огромни мащаби в мините и сондажите, светът няма да види края на енергийната криза и инфлацията. Това обаче изисква политическа промяна, която не виждам да се случи скоро.
Затова смятам, че супер-цикълът при суровините този път ще бъде особено дълъг и болезнен. Един ден добивната индустрия неизбежно ще привлече нужните капитали и ще инвестира достатъчно, така че добивът да задоволи търсенето и цените ще започнат да падат. Този ден обаче няма да дойде скоро, а междувременно няма да има икономически сектор, който да може да се сравнява с печалбите, които ще прави добива – както на петрол, газ и въглищата, така и на метали.
През 2021 големите минни компании – BHP, Rio Tinto, Glencore, Vale – направиха рекордни печалби. Тази година с такива се отличават два сектора с уж напълно противоположни бизнеси – литиевите специалисти и въгледобивните компании. Както едните, така и другите печелят от климатичните политики. Първите директно печелят от насърчаване на електромобилността, а вторите – непряко печелят от политически-мотивираната липса на инвестиции в нови проекти, комбинирана с неизбежната нужда от повече електроенергия, тоест от повече въглища.
Никой обаче не може се сравнява с добива на петрол и газ – основните двигатели на глобалната икономика. През третото тримесечие на 2022 ExxonMobil направи нетна печалба от $20 млрд., с което се изравни с Apple и е само въпрос на време отново да стане най-печелившата американска компания. Само за сравнение: В това време Saudi Aramco, държавата петролодобивна компания на Саудитска Арабия, направи нетна печалба от $42 млрд. През 2022 разходите за първична енергия вероятно ще направят исторически рекорд, достигайки нов връх от около 13% от глобалния БВП. Такива нива светът не помни от времената на енергийните кризи от края на 70-те. Това е 3 пъти повече от средното ниво от 4% за периода 1900-2020 година. Само за въглища светът ще похарчи около 3% от целия си БВП. Последно това се е случвало през 1948.
Прогноза на консултантската компания Thunder Said Energy от март 2022:
Политиката за нулев ковид на Китай потиска глобалното потребление на всичко през 2022 г., но нейният край неизбежно ще дойде. Западният свят дълго време ще се опитва да купува минимални количества от Русия, а ОПЕК ще се постарае да извлече максимална полза от това. Комбинацията от тези фактори означава, че за цените на суровините няма да имат таван. Подгответе се за нови шокове през идващите години.
В РЕЗЮМЕ Изправени сме пред изненадваща и странна бариера – масово хората не осъзнават, че всичко идва от земята и се противопоставят на всеки отделен проект за добив.
