Oт проф. д-р Ганчо Тодоров Ганчев
„Дълговете са като деца - заченати с удоволствие, но отглеждани с болка“ казва Молиер. Да, дългът е болезнен и като правило дълговете на една държава се възприемат като бреме, което ще лежи върху плещите на бъдещите поколения. И изобщо няма разбиране за дълга като инструмент за ускоряване на икономическия растеж. В България дискусиите около темата напълно игнорират връзката между държавния дълг и монетарната политика и в частност, как се отразява режимът на паричен съвет върху натрупването и обслужването на дълга.
Вярно е, че прекомерният дълг може да доведе до икономически кризи - както се случи с управлението на гръцкия държавен дълг. Има обаче държави, които се развиват динамично и при много по-голяма задлъжнялост от гръцката, а относително ниският държавен дълг на България не й позволява да се отскубне от орисията на най-бедната страна в ЕС.
Но ликвидирането на държавния дълг може да бъде изключително опасно. Достатъчно е да си припомним последиците от почти пълното погасяване на държавния дълг на Румъния при трагичното управление на Николае Чаушеску. Като цяло нарастването на дълга действително може да прехвърли някои проблеми върху бъдещите поколения, но рязкото му намаляване стоварва тежестта върху сегашните поколения. Очевидно, всичко е въпрос на баланс.
Графика №1 Източник: Евростат
Както се вижда от Графика №1, брутният държавен дълг на България е практически на същото равнище, като в еврозоната в началото на второто хилядолетие, но впоследствие рязко спада до сегашните около 25% от БВП. Въпросът, който възниква е защо повечето държави в еврозоната, а и извън нея, могат да си позволят значително по-високо равнище на държавния дълг, като същевременно поддържат високи темпове на растеж и високо равнище на благосъстояние?
Причината е във връзката между паричната емисия, данъчното облагане и държавния дълг в условията на суверенна парична политика. Както е известно, при съвременните централни банки, които не се намират в режим на валутен борд, държавните ценни книжа заемат основно място в структурата на активите. В пасивите на централните банки са основно банкнотите в обръщение и резервите на търговските банки. При това положение, сеньоражът на държавата, т.е. приходът от паричната емисия, се равнява на цялата емисия, плюс резервите на търговските банки, които се инвестирани практически в държавни ценни книжа.
Това е така, тъй като пасивите на правителството (държавните ценни книжа) се намират в активите на централната банка, а последните се финансират чрез паричната емисия. При това, тази част от държавния дълг, която е финансирана от централната банка, е практически безплатна за държавата- приходите от лихвени плащания формират печалбата на централната банка, която, от своя страна, е доход за фиска.
Какво е положението в условията на валутен борд? Първо, основната част от активите на централната банка на България са валутни средства в евро- депозити и ценни книжа на страните от еврозоната. БНБ няма право да извършва операции на открития пазар и да купува български държавни ценни книжа. Второ, сеньоражът не включва цялата парична емисия, а се свежда до лихвените приходи от инвестициите във финансови инструменти в евро. Тези приходи до скоро бяха отрицателни, т.е. България директно плащаше за да може да печата пари. Практическото отсъствие на сеньораж е огромна загуба за страната. По същество валутният борд е трансфер на по-голямата част от сеньоража към държавите от еврозоната, тъй като България инвестира реални ресурси в парични средства и ценни книжа, изразени в евро.
Освен загубата на сеньораж, валутният борд предполага по-високи лихвени плащания по дълга, тъй като централната банка не се намесва на пазара на български държавни ценни книжа и не подпомага поддържането на по-ниска доходност по държавния дълг. Последните затруднения, които имаше фиска при пласирането на поредния транш от дългови държавни ценни книжа, практически не би могъл да се случи при наличието на суверенна държавна банка.
Да си представим, че България се присъедини към еврозоната. Какво ще промени това. Ще получи ли ще загуби суверенитет България в резултат от това действие и как ще се отрази присъединяването върху финансирането на държавния дълг?
Към края на 2021 г. балансът на Европейската централна банка възлиза на 680,1 млрд. евро. 65% от тези средства са инвестирани в ценни книжа на държавите от еврозоната, като примерно 90% от тези инвестиции са държавни ценни книжа.
В момента балансът на управление Емисионно на БНБ възлиза на 72,3 млрд. лева. 65% от това балансово число са 47 милиарда. Консолидираният държавен дълг на България към края на март тази година се равнява на 32 млрд. лева. Тези числа показват, че ако България беше член на еврозоната или имаше автономна и суверенна монетарна политика, тя би могла да финансира практически изцяло своя дълг за сметка на емисионния сеньораж, т.е. фактически безплатно за държавата.
При това положение, дори удвояването на дълга не би представлявало проблем за фиска. Това обяснява елементарния факт, че повечето страни от еврозоната или страни с автономна монетарна политика, имат значително по-високи държавни дългове без финансови проблеми. Валутният борд означава отказ от монетарен суверенитет и огромни загуби от сеньораж и прекомерни лихвени плащания. Влизането в еврозоната представлява не загуба, а частично възстановяване на монетарния суверенитет на България в рамките на колективната монетарна политика.
Казаното не означава, че при присъединяване към еврозоната България би могла мигновено да промени начина на финансиране на държавния дълг. Ще бъде необходимо време за промяна на структурата на активите на БНБ. Това ще може да се извърши постепенно и в рамките на правилата и политиката на Европейската централна банка.
Още по съществен е въпросът с цялостното управление на бюджетните средства, част от които е държавният дълг. Управлението на публичните ресурси у нас е непрозрачно, със съмнения за системни корупционни практики. Ефикасността и ефективността на използването на държавните ресурси е ниска. Привличането на допълнителни заемни средства има смисъл, само ако съответните ресурси бъдат инвестирани в публичната инфраструктура, здравеопазването и образованието. В противен случай, нарастването на държавния дълг може действително да доведе до тежка финансова криза.
В РЕЗЮМЕ Като цяло нарастването на дълга действително може да прехвърли някои проблеми върху бъдещите поколения, но рязкото му намаляване стоварва тежестта върху сегашните поколения
