от Преслав Райков
Глобалната модна индустрия произвежда между 100 и 150 млрд. артикулни бройки годишно. Това се равнява на почти 14 артикула за всеки човек обитаващ планетата Земя. Текстилното производство генерира почти 10% от всички парникови газове, което е повече от тези на авиацията и морския транспорт взети заедно. Интересен факт, който проучване на компанията Movinga констатира е, че хората не носят над 50% от своите дрехи, а друго изследване по проблема с прекомерната употреба на текстил показа, че близо 2/3 от цялото произведено облекло завършва в пещи за изгаряне или сметища, в рамките на 3 години след, като е било произведено.
С нарастващото население на планетата, както и променящите се потребителски навици, светът задължително трябва да потърси нови влакна, с които да изтъче своето устойчиво бъдеще. Почти две трети от всички текстилни влакна в световен мащаб са синтетични, в това число и най-разпространената от всички – полиестерните. През 2002 полиестерът изпревари памука като най-разпространената суровина в текстилната индустрия, а днес представлява 52% от цялостното производство на влакна.
Натуралните материали вече отговарят за под една трета от всички използвани влакна, като основната суровина при тях си остава памука. Към момента глобалният пазар на облекло се оценява на приблизително $600 млрд. и очакванията са да нараства с годишен темп от над 7% през следващите 4 години и да достигне до $840 млрд. през 2026. Нарастващият дял на онлайн пазаруването ще бъде един от основните двигатели на засиленото търсене на дрехи дори и в много от развиващите се страни. В страни като Индия, например, порталите за електронна търговия съществено увеличиха продажбите на традиционни облекла.
Проблемни нишки Въпреки, че отглеждането на памук остава критично за поминъка и развитието на редица нискоразвити райони, особено в Африка и Азия, светът ускорено трябва да намери алтернативи на материалите за облеклото на жителите на планетата. Трендът за нарастващо световно население, което ще достигне 10 млрд. души през 2050, налагат на текстилната и модна индустрия да протегнат ръка към технологичното визионерство за създаването на текстилен материал, който да се развива устойчиво без да нанася толкова големи екологични вреди, да бъде комфортен, красив и елегантен, податлив на багрила, издръжлив и лесен за поддръжка. Създаването на нишките на бъдещето е задача, на която редица компании дръзнаха да търсят устойчиво решение.
Памукът е универсална суровина, позната на човечеството от хилядолетия, използвана в много продукти, но най-вече за производството на дрехи.
От една стандартна бала памук (приблизително 227 кг почистен памучен мъх) може да се направят повече от 200 чифта дънкови панталони или 1 200 тениски.
Само за година в световен мащаб се произвеждат 27 млн. т памук, или еквивалента на това всеки на планетата Земя да има в гардероба си по 27 броя памучни тениски. А очакванията са до 2028 производството да достигне до 30 млн.
Памукът е най-ценният (законен) нехранителен селскостопански продукт в света, но памучната промишленост в днешно време, е и една от най-замърсяващите индустрии.
За отглеждането на суровината се използват огромни количества пестициди и прясна вода, както и огромни площи обработваема земя. Интересен факт е, че посевите с памук заемат 2.5% от общите обработваеми площи в световен мащаб, но използват рекордните 24% от всички инсектициди, както и 7% от хербицидите прилагани в световен мащаб, а това са рекордни стойности в сравнение с всяка друга земеделска култура.
През последните години за увеличаване на добивите при памучните култури се използват редица изключително вредни химикали върху памучните култури, вкл. нервнопаралитични агенти и невротоксини. Следи от тези химикали (както и ефектът им върху човешкото здраве) се предават чрез памучните тъкани, които всеки от нас носи.
Производството на памук също е изключително интензивно откъм използването на прясна вода. За чифт джинси се използват средно по 10 т вода, а количества, нужни за производството на един тон памук се равняват на 1.5 пъти от обема на един олимпийски плувен басейн. Една от най-големите екологични катастрофи в нашето съвремие представлява изчезването всяка година на едно цяло море - поради факта, че основните реки, които го захранват, се използват за напояване на плантациите с памук. Аралско море в централна Азия вече е почти напълно пресъхнало, а солта която се е отложила на дъното, се разнася от вятъра в диаметър от 300 км и съществено нарушава качеството на земеделските земи в района.
Над 75% от световното предлагане на суровината се контролира от 5 страни. Индия е най-големият производител в света с рекордните 6.1 млн. т. годишно, следват Китай с 5.5 млн.т., САЩ с 4.1 млн.т., Бразилия и Пакистан със съответно 1.9 млн. и 1.7 млн.т. годишно производство.
Другата основна нишка в световната текстилна индустрия е полиестерът - лек, здрав, лесно податлив на боядисване, може да бъде тъкан или плетен, а освен това притежава уникалната способност лесно да се смесва с други синтетични и натурални влакна. Когато се появява през 1970 текстилът от полиестер привлича вниманието на модната индустрия с характеристиките си за лесно пране и гладене, липсата на гънки, както и относително ниската производствена цена. Полиестерът е дериват на петролната индустрия и възхода му през последните 50 г. бе един от факторите, подхранващи растежа на добре познатата “бърза мода” - както и на почти еднократните дрехи, които се произвеждат днес. През 1980 обемът на световното производство на полиестер беше 5,2 млн.т., а през 2020 световното търсене възлизаше на почти 54 млн.т. Приобщаването на значителна част от населението на Земята към сегмента на развиващите се икономики доведе до повишаването на жизнения стандарт и съответно задвижи ръста в търсенето на текстил и дрехи. Изключително бързият растеж на текстилната индустрия на тези пазари предопредели значителния ръст в търсенето на специфичните нишки за модната индустрия. Все по-голямото разнообразие от спортни материи, бързосъхнещи и елестични спецификации на дрехите водят до засиленото търсене и на полиестер.
Производството на полиестер има висок екологичен отпечатък, а продуктите от него много трудно се рециклират. Полиестерът се получава чрез химическа реакция, включваща въглища, суров петрол, въздух и вода. Производството му има по-малко негативно въздействие върху околната среда от производството на естествени влакна по отношение на водата и обработваемата земята, но въпреки това, енергията необходима за производството на полиестер, го прави процес с голямо индиректно въздействие върху околната среда.
По своята химическа структура полиестерът представлява вид пластмаса на маслена основа, и като такава не се разгражда като естествените влакна. По-скоро остава в природата поне няколко десетилетия. Основен пробелeм, който нанася сериозни екологични вреди е, че при прането влакната от полиестерните текстилни изделия се отделят и навлизат във водните пътища и океаните като микропластмасови влакна. Според редица проучвания те след това се поглъщат от риби, миди и други водни създания и така концентрират токсините нагоре по тяхната хранителната верига, като е доказано, че навлизат и в човешките хранителни вериги.
В търсене нишките на бъдещето
Екологичните проблеми на текстилната индустрия са сериозни, и редица технологични компании и стартиращи идеи се опитват да направят пробив в тъканите на новото време. При много от тях науката среща модата и резултатите са повече от обещаващи. Както за природата, така и за потребителите.
Компанията Oros Apparel, създадена от Майкъл Маркесбери и Ритвак Вена, успя чрез с помощта на специален аерогел, който се използва и от НАСА, да създаде най-топлото яке на света. Базираната в Синсинати компания създаде продуктовата гама Solarcore, която представлява изключително тънък плат, в състава на който е приложен материала, използван за изолацията на космическите совалки, както и марсоходите в програмата на НАСА. Новосъздадената материя от Oros регистрира изключителни свойства в сравнение с други 250 изолационни материала, като същевременно остава изключително лека, а обемът е съществено намален спрямо повече от специализираните облекла за ниски температури.
Якетата на компания са тествани в най- екстремни условия, като професионални алпинисти и атлети твърдят, че това е най-топлото яке на света. В подкрепа на тези констатации най-популярните модели на компанията - якетата Orion Parka и Endeavour – доброволци се “изкачиха” с тях на различни непалски върхове, облечени само тениска под тях. Orion Parka бе успешно тестван и от група германски туристи, които прекосиха тундрата на моторни шейни, движейки се със скорост 60 км/ч. при - 40°С. Именно те потвърдиха, че дрехите на компанията са “най-топлите на света”.
През последните две години компанията успя да набере допълнителни $5 млн. от различни инвестиционни фондове и частни инвеститори за своето производство и в момента двата основни модела якета струват съответно $440 за Orion Parka и съответно $480 за Oros Endeavour. За производството на Oros основно се използват синтетични материали, а технологичният напредък в текстилната индустрия доказва, че е възможно да се намали ефекта от прекомерната употреба на текстил, както и ненужното изхвърляне на дрехи.
Шведската рециклираща компания Renewcell (RENEW: NASDAQ NORDIC) произвежда специален материал (Circulose), който е направен изцяло от 100% рециклиран текстил. През 2021 компанията откри първата си фабрика в Сундсвал, която вече заработи в пълен обем и посреща ускореното търсене за иновативния материал. Circulose е напълно разтворим целулозен пулп, който компанията произвежда не от органични ресурси, а от рециклирани текстилни отпадъци и основно от рециклирани памучни дрехи. Разтворимият целулозен пулп е основната съставка в проивзодството на изкуствени целулозни влакна като вискоза, модал и лиосел.
В момента целулозата е най-разпространеният органичен полимер в света, а най-чистата целулоза в природата е именно памукът, който от Renewcell искат да заместят с техния иновативен материал. Според ръководството на компанията, процесът на рециклиране на памучни и вискозни влакна ще допринесе значително за прилагането на кръгов модел на икономиката в модния бранш, с оглед на количествата дрехи които ежегодно се изхвърлят. Компанията обяви, че ще си партнира с един от основните китайски производители на вискоза - Tangshan Sanyou, като почти 50% от целулозата в тяхното производство ще бъде заместена от Circulose.
H&M Group подкрепя Renewcell още от самото им създаване, а 2020 световният моден бранд обяви, че ще бъде първият, който ще използва новият материал в производството на специална колекция дрехи. Друг глобален бранд от световната модна индустрия Zara, част от Inditex Group, също си партнира с Renewcell за разработването на специализирана колекция, направена с Circulose
Стартиращата компания AlgiKnit, основана през 2017, разработва текстилни материали от морски водорасли - едни от най-възобновяемите и регенеративни организми на планетата, създавайки прежди и влакна, които не разчитат на петрол или токсични химикали. Базираната в САЩ компания успешно финализира пореден кръг от финансирането си, като набра допълнителни $13 млн. и беше сериозно подкрепена от редица фондове, в това число и инвестиционното подразделение на гигантите от H&M. Компанията откри и нов център за производство в Северна Каролина, като таргетира и съществено разширяване на екипа си. Нишките на AlgiKnit се произвеждат чрез извличане на вещество наречено алгинат, от морски водорасли и комбинирането му с възобновяеми биополимери. След това получените влакна могат да бъдат изплетени в текстил и оцветени с естествени пигменти. От компанията таргетират използването на тези нови изделия в редица индустрии, включително мода, обзавеждане и автомобилостроене.
В РЕЗЮМЕ С нарастващото население на планетата, както и променящите се потребителски навици, светът задължително трябва да потърси нови влакна, с които да изтъче своето устойчиво бъдеще
