Слънчоглед и патрони

 

От  Красимир Чешмеджиев

В родните магазини, войната в Украйна послужи като оправдание за цената на олиото. Но не слънчогледът, а стоманата е топ експортът от Украйна към България.

В обратна посока, износът ни към най-голямата европейска страна е доста разнороден – от медикаменти и тор, през нефтопродукти и дори оръжия. А първото място рядко остава за дълго в ръцете на един отрасъл.

Как изглежда търговията между България и Украйна? Динамично. Според министерството на икономиката през 2011 година стокообменът между двете страни възлиза на над $1.7 млрд. Следва период на спад, като 2016 година бележи дъното в търговията с едва $612 млн. Въпреки това, само за първите 9 месеца от последната година, стокообменът между двете държави отново достига $1 млрд. Очаквано, стокообменът ни с Украйна е по-малък от този с Русия и Китай, но пък по-голям от търговията между България и Обединеното кралство. Що се отнася до ЕС, търговските ни отношения с Киев рядко надминават тези с другите европейски партньори.

Украйна - железария с конфликти

Има обаче една константа. Независимо от колебанията в стокообмена през различните години, България винаги остава нетен вносител на украински стоки. Впрочем, за да сте абсолютно прецизни, константите  всъщност са две: освен че купуваме повече от Киев, отколкото успяваме да продадем, вносът ни е доминиран от стоманата. За последните няколко години полупродуктите от желязо и нелегираната стомана формират над 30%  от украинския износ за България. А през 2019 близо 39% от експорта на Киев към нас е от полуготова стомана, като в тези стойности не влизат желязото и неговите производни.

В дните след руската инвазия в Украйна, колебанията в цената за тон на тази стомана достигаха амплитуда от $400. Има ли обаче шанс да останем без стомана? Вероятно не. Производството на стомана в Украйна пострада много по-сериозно от кризата през 2008, отколкото от осемте години на конфликт в Донбас. Въпреки че на територията на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики се 95 от общо 148  въглищни мини в страната. А без въглища, желязната руда не може да се превърне в стомана. Не случайно първообразът на Европейския съюз носи точно това име - Европейска общност за въглища и стомана, създадена през 1951 Франция, Западна Германия, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия с цел да се обединят въглищните и стоманени ресурси.

След началото на конфликта определено има място за притеснение. Украйна е показала, че производството на стомана може да се случва дори при системна липса на финансиране за съпътстващите отрасли, дори и в условия на конфликт в ключови за сектора зони. Но кризата в Донбас не може да се сравнява с мащабите на сегашната инвазия. Още повече, тя е инициирана от най-големия нетен износител на стомана към четвъртият по ред стоманен износител в света.

2020-та: годината на слънчогледа

Обвинението, че руската инвазия и цената на олиото у нас са свързани не е съвсем безпочвено твърдение. През 2020 износът на украинско слънчогледово семе бележи 1300-процентов ръст и формира 13.5% от експорта за България. Освен че оставя амоняка на второ място, ако добавим към този дял и износът на готови растителни масла (3.1%),  то този сектор съкращава наполовина дистанцията с лидера в износа. За същата 2020, износът на стомана и полупродукти от желязо формира 31.2% от експорта към нашата страна.

Слънчогледът очевидно намира трайно място в експортната листа на Киев за България, но въпреки това стоманата и желязото продължават да доминират. Докато нашия износ се оказва твърде хетерогенен. Всъщност, какво получават от нас украинците?

Според българското министерството на икономиката през 2020  водещо перо в  българския износ за Украйна са медикаментите (12,5%). Сериозен конкурент са изкуствените торове, които статистиците разделят на две категории и поради това те са лишени от лидерската си позиция, макар че като общ обем те представляват 15% от българския износ за Украйна.

В годините преди пандемията износната ни листа бе твърде разнообразна. През 2015 лидер са петролните продукти като горива и масла от рафиниран нефт, които формират 46,4% от износа в посока Украйна. В годините преди 2015 този експорт често заема между 30% и 50% от целия износ, като през 2013 достигат връх с цели 60% от целия експорт към Украйна.

След 2015 тенденцията се обръща и тежестта на продуктите от преработен нефт постоянно намалява, а дори има календарни години, в които те формират по-малко от 5% от целия експорт. На тяхно място идват медикаментите и машините – мотокари,  електроника, хладилници, батерии и акумулатори, които заемат твърдо поне 10% от исноса.

Български оръжия в украински ръце

Любопитен момент е въпросът с износа на българско оръжие за Киев, като пред последните седмици този казус стана обект на някои външни обвинения срещу страната ни – най-вече от страна на двете непризнати републики в Донбас.

Истината е, че оръжия по посока Украйна действително са напускали България. След анексията на Крим от 2014, украинският износ на оръжие към други страни спада с близо 50%. Тази разлика се дължи отчасти на решението от 2015 година на държавния военен концерт Укроборонпром да спре доставките на оръжия към Русия. Спадът в украинския експорт съвпада със сериозен ръст в българският износ на оръжие, като сред клиентите ни в тази толкова добра година за родния военно-промишлен комплекс е и Украйна. За разглеждания календарен период, експортът за Украйна достига стойности от €16,6 млн. За сравнение: през 2014 износът на българска военна продукция към Киев е бил едва €0,5 млн. – т.е. 33 пъти по-малък. Изнесените през 2015 оръжия за €16 млн. представляват 9% от целия експорт на България към Киев.

Не е ясно дали тази търговия е продължила със същите темпове, но като цяло, с отдалечаване на събитията в Крим - износът на българско оръжие към други страни намалява.

Струва си обаче да бъдат разгледани военните доставки за Украйна в контекста на оръжейните сделки с други страни. 2015 приключва с над €280 млн. износ на военна техника към региона на Близкия изток. За Индия, числата клонят към €60 млна износът на оръжия към САЩ е малко над €31 млн.

Да, доставките за Украйна само за една година регистрират 30-кратен ръст, но това съвпада с ръст на българския оръжеен експорт като цяло. Но тези €16 млн. от износа на военна продукция, закупена от Киев, чувствително изостават от продажбите, които България прави с традиционните си партньори от Азия.