„Слънчевият полуостров“, крайбрежен комплекс в южния китайски град Гуанджоу, е трябвало да приюти 5000 семейства в десетки кули, разположени на площ с размер на 30 футболни игрища. Много от купувачите са служители „с бели якички“, облагодетелствани от най-бързата урбанизация в историята на човечеството.
Но проектът сега прилича повече на снимачна площадка на филм за бедствия. Полузавършените жилищни блокове стоят празни и изоставени. Недокоснати в продължение на месеци, през влажното лятно време, купчини арматура и стоманени греди се покриват с ръжда.
„Чайна Евъргранд Груп“, доскоро най-големият предприемач в света, притежава по цял Китай десетки блокирани строителни площадки като „Слънчевия полуостров“. Компанията се огъва под тежестта на над 300 милиарда долара задължения и е близо до провал, като оставя 1.5 милиона купувачи да чакат готови домове.
Глобалните финансови пазари се подготвят за потенциални вторични трусове. „Евъргранд“ е най-големият китайски емитент на високодоходни облигации, деноминирани в долари. Компанията има суми, дължими на редица банки и доставчици. Като се има предвид нейното участие на пазара на жилища, съществува и безпорядъчен провал, който да предизвика по-широк спад в цените на имотите. Това е лоша новина в икономика, където 27% от кредитите са за недвижими имоти. Стресът не се усеща само в офисите на банкерите. По-рано този месец, купувачите на жилища обсадиха правителствен офис в Гуанджоу, за да поискат да се възобнови строителството на апартаментите им, а в социалните мрежи се разпространяват непотвърдени видеоклипове, показващи подобни протести и в други градове. Ядосани инвеститори на дребно, които са помогнали за финансиране на разширяването на „Евъргранд“, се появяват пред централата на компанията в Шенжен, за да се оплачат от забавеното погасяване на продадените от компанията продукти за управление на богатството.
Проблемите на "Евъргранд" са отчасти позната история за прекалено разширена, важна за системата компания, която злоупотребява с търпението на кредиторите си. Само това е достатъчно, за да послужи за реакция от страна на китайските власти. Но положението на компанията отразява и умишлен политически избор, направен от управляващата комунистическа партия при президента Си Цзинпин. Подобно на технологичните гиганти „Алибаба груп холдинг ООД“ и „Тенсент холдинг ООД“., които бяха обект на внезапни регулаторни репресии, унищожаващи десетки милиарди долари пазарна стойност това лято, „Евъргранд“ се оказва пречка за приоритетите на партията. От няколко години длъжностни лица предприемат стъпки за нормализиране цените на недвижимите имоти, които смятат за потенциален източник на риск и сигнализират, че очакват растежът на цените на жилищата и на новото строителство да останат приблизително еднакви. „В централното правителство има изместване на гледната точка доколко китайската икономика може да зависи от пазара на жилища“, казва Джу Нинг, бивш съветник на Централната банка на Китай.
Вместо това Пекин иска да насочи икономическите ресурси на Китай към области, които смята за по-централни за националната сигурност, преди всичко високотехнологичното производство, което може да му помогне да намали зависимостта си от САЩ и неговите съюзници. Партията също така набляга на финансовата и социалната стабилност пред чистия растеж. Лидерите говорят за целите на „умерен просперитет“ и „общ просперитет“, а домакинствата, които натрупват повече дълг за закупуване на множество или по-луксозни жилища, не съответстват непременно на тази визия, както и неравенството в богатството, което бумът на имотите може да създаде. Обещанията на Си Цзинпин за намаляване на замърсяването и въглеродните емисии също изискват ограничаване на строителството.
Китай може да е готов да остави "Евъргранд" да се провали, ако смята, че може да извърши „меко кацане“ в сектора на недвижимите имоти. Вътрешната финансова система от 56 трилиона долара е доминирана от държавни кредитори, които дават на правителството широки правомощия, както за притискане на кредитополучателите, така и за управление на въздействието на неизпълнението. Но залозите са огромни. Когато се включат индустрии като строителство и услуги за собственост, недвижимите имоти представляват най-малко 15% от брутния вътрешен продукт на страната, а повече от 70% от богатството на градския Китай е вложено в жилища. Държави като Австралия, Бразилия и Замбия зависят от постоянното търсене на стомана, мед и други строителни материали от Китай. И САЩ, и европейските компании очакват все по-голям растеж на китайския потребителски пазар.
През 1998 година, когато Китай създаде национален пазар на жилища след строго ограничаване на частните продажби в продължение на десетилетия, само една трета от китайците живееха в градове. Сега почти две трети живеят в градовете, като са увеличили градското население с 480 милиона. Домовете, в които са се нанесли, са с умерени размери според стандартите на развитите страни, средно по-малко от 40 квадратни метра (431 квадратни фута) на човек. Но според инвестиционната банка „Голдман Сакс“, около 90% от градските жители притежават тези домове на обща стойност над 50 трилиона долара,
Тази вълна яхва „Евъргранд“. Нейният основател и председател, Хуей Ка Ян, е роден в мизерия в централната провинция Хенан през 1958 година. „В училище ядях само сладък картоф и задушен хляб“, казва той в реч през 2018 година. „Наистина се надявах да напусна селото. " Той намира начин да се измъкне като става един от малкото селски студенти, които издържат кандидатстудентския изпит в университета и учи металургия.
През 1992 година Хуей идва в Шенжен, тогава малък град на границата с Хонконг. След като работи като вносител-износител, той се „гмурва“ в пазара на имоти, основавайки „Евъргранд“ през 1997 година. До 2016 година е най-големият предприемач в Китай по продажби. „Всичко на мен и на „Евъргранд“ ми е дадено от партията, държавата и обществото“, казва той в речта си през 2018 година.
Дори и като прави опит за ласкателство, Хуей е прав. Силите, които позволяват на „Евъргранд“ да се разрасне толкова бързо, идват до голяма степен от Пекин. Когато световната финансова криза през 2008-2009 година намалява търсенето на китайския износ, централното правителство реагира с огромен пакет от стимули, който улеснява вземането на кредити. Цените на земята скачат, както в крайбрежните мегаполиси, така и в предишните заспали регионални центрове, а развитието на жилища се превръща в почти сигурен залог. Ключът към успеха е мащабът, постигнат чрез кредити със земя като обезпечение. Колкото по-голям е предприемачът, толкова повече кредити може да взема и при по-ниски лихви - цикъл, който може да продължава, докато цените на имотите продължават да растат.
С много големи печалби от недвижими имоти, „Евъргранд“ разширява обхвата си в процъфтяващата потребителска икономика на Китай. Някои начинания, като тематични паркове, имат поне известна връзка с развитието на имотите. Други, включително минерална вода и Дон-Кихотски опит да създаде футболен клуб от световна класа в Гуанджоу, изобщо нямат връзка с имотите.
Не отнема много време на анализаторите, особено извън страната, да предскажат, че китайските предприемачи като цяло и по-специално „Евъргранд“ натрупват твърде много дългове. Още през 2012 година някои твърдят, че компанията на Хуей скоро ще се огъне под тежестта на средствата за постигане на целите си.
Но сякаш денят на разплатата така и не идва. Нарастващото усъвършенстване и рентабилност на китайските компании означават, че повече от техните работници могат да си позволят нови жилища. „Евъргранд“ дори претърпява рязък спад в продажбите на жилища през 2015 година, когато изобилието от нежелани апартаменти намалява средните цени с цели 6% на годишна база. Хуей става вторият най-богат човек в Китай, само след Джак Ма от „Алибаба“.
Тази устойчивост е отчасти функция на правителствената политика, включително подновяването на стимулиращи мерки, които помагат за възстановяване на цените. Но политиците в Пекин са преследвани от слабостите, които разкрива спадът през 2015 година. В края на 2016 година, Политбюро на управляващата партия издига нов лозунг: „Къщите са за живеене, а не за спекулации“. През следващата година един политик се оплаква, че жилищният сектор е „отвлякъл“ икономиката.
Пекин започва да въвежда поредица от ограничения за това, което е известно „сенчесто“ финансиране-кредитиране от предприятия, които не са банки или чрез практики като продажба на продукти за управление на богатството. Освен всичко друго, тези „сенчести“ операции пречат на компаниите да набират средства чрез предлагане на гарантирани постъпления на инвеститорите. Правителствата на провинциите и градовете също предприемат усилия за обезсърчаване на спекулациите с недвижими имоти. На остров Хайнан в Южнокитайско море, рекламиран от предприемачите като подобие на Хаваите, местните хора са ефективно блокирани да купуват жилища, преди да са прекарали две години в тази провинция, а на всички купувачи е забранено да препродават жилище в рамките на пет години след закупуването му.
Внезапно разпрострялата се империя на „Евъргранд“ изглежда не е в крак с времето не само поради големия си дълг. Правителството иска жилища за млади хора на достъпни цени. По това време, грандиозният проект на „Евъргранд“ е „Океански остров на цветята“, екстравагантен план за изграждане на архипелаг в дубайски стил на брега на Хайнан. Един от неговите 58 хотела е проектиран да изглежда като европейски замък, а друг да предлага 7-звезден лукс.
Хуей започва кампания за промяна на имиджа на „Евъргранд“. Компанията влага милиарди йени в изграждане на къщи в по-бедните селски райони и през 2019 година обявява, че възнамерява да стане най-големият световен производител на електромобили.
„Слънчевият полуостров“ е продукт на промяната на Хуей. Вместо луксозни кооперации за инвеститори, той обещава сравнително достъпни апартаменти за работниците в производството.
Острата фаза на кризата на „Евъргранд“ започва през 2020 година. Това би могла да бъде сравнително добра година за компанията. Благодарение на успешното ограничаване на коронавируса в Китай, икономиката се свива само за едно тримесечие, докато по-слабата парична политика стимулира пазара на жилища. Но поради причини, които не са напълно ясни, „Евъргранд“ започва да се мъчи да покрива дълговете си. Той призовава местните правителствени служители да помогнат за предотвратяване на паричната криза. Тъй като инвеститорите са изгубили доверие, най-големият банков кредитор на компанията започва да забавя кредитирането. Не помага и фактът, че новите начинания на Хуей като операцията с електромобили, изсмукват голяма част от парите му. В крайна сметка стратегическите инвеститори, някои от които са и доставчици, се съгласяват да се откажат от 13 милиарда долара, които компанията им дължи като част от размяна на дълг за собствен капитал. Компанията приключва 2020 година с печалби, намалели наполовина.
Тогава, поради пандемията, властите се убеждават, че предотвратяването на риска е по-важно от всякога и нареждат на „Евъргранд“ и на други водещи предприемачи да намалят дълга си. Го Шуцин, най-висш служител на централната банка на Китай, през ноември, нарече недвижимите имоти „най-големият сив носорог“ за финансовата стабилност на Китай, позовавайки се на голяма, но пренебрегвана заплаха. Отношенията със САЩ също спадат до ново дъно. Страхувайки се да не бъдат отрязани доставки на продукти като микрочипове, правителството обявява, че за своите основни икономически цели има подобрени научни изследвания и по-голяма технологична самодостатъчност. Там жилищното строителство не може да помогне.
През март Пекин сигнализира, че може да поднови усилията си за въвеждане на национална система за данъци върху собствеността, която да намали зависимостта на местните администрации от продажбите на земя като приход. Централните и местните власти също издават около 400 отделни разпоредби относно покупката на жилища, включително правила, които забраняват на хората да се развеждат, само за да заобиколят лимитите „една къща на семейство“ и нареждат на банките да намалят ипотечното кредитиране и да насочат пари към производителите. Неизплатените ипотеки като дял от БВП спадат за първи път от десетилетие. Резултатите са драматични в процъфтяващите крайбрежни градове, които преди това са захранвали пазара на имоти в Китай.
Брокер в Шенжен, който поиска да бъде идентифициран само с фамилията си Ли, казва, че запитванията от потенциални купувачи са намалели с една трета спрямо предишната година. „Обемът на трансакциите изглежда доста жалък и единствените продадени жилища се дължат или на неотложна нужда от пари на продавачите, или на притеснения, че цените ще спаднат допълнително“, казва той.
Спадът на продажбите засяга „Евъргранд“ по-силно от всеки друг голям предприемач. Компанията прекарва голяма част от тази година в търсене на парични средства по всякакви възможни средства, включително и опити да продаде сградата на централата си в Хонконг. За да не признае пред купувачите, че компанията не може да завърши апартаментите им, Хуей каза, че е издал „военна заповед“ за проекти, които да бъдат завършени по план. Усилията му не успяват. Този месец китайските власти казаха на големите кредитори на „Евъргранд“ да не очакват дължими лихви по някои банкови кредити.
В предишните бедняшки квартали, в Китай, това може да е моментът, в който Пекин ще се намеси и ще насърчи пазара. Ще насърчи и банките да отпускат кредити, за да повишат цените и да увеличат приходите на предприемачите. Но засега политиците изглежда предпочитат да причиняват икономическа болка, за да променят очакванията, че цените на недвижимите имоти винаги ще се покачват. Много собственици на жилища са свикнали да смятат, че политиците защитават техните инвестиции. „Ако цените паднат, това означава, че икономиката е в спад и това ще окаже огромен натиск върху местното правителство“, казва Джени Ву, финансова служителка в Шенжен, която купи апартамент миналата година. „Затова е невъзможно цените на жилищата да спаднат в градовете от „първо ниво“ (мегаполисите Пекин, Гуанджоу, Шанхай и Шенжен.)
„Евъргранд“ би могла да избегне фалит. Повечето анализатори очакват преструктуриране, при което някои банки удължават или прехвърлят финансирането, докато други кредитори получават активи като имоти и земя, а не пари в брой като погасяване. Притежателите на облигации получават обратно част, а не цялата си инвестиция. Все пак, смирението на компанията може да отбележи повратна точка в икономиката на Китай. Все още ще са необходими предприемачи. До 2025 година правителството планира всяка година 10 милиона души да се преместват в градските райони. Но компаниите вероятно ще бъдат по-малки и няма да се възползват толкова много от неудържимото покачване на цените.
Тези, които са вложили спестяванията си в проекти на „Евъргранд“ като „Слънчевия полуостров“, се надяват, че тяхният дял за умерения просперитет има място във визията на Пекин за опитомен пазар на имоти. Миналият месец на мястото се събра група гневни купувачи. „Не ни интересува намаляването на цените“, каза един, който поиска да се представи с фамилното си име Чен. „Нашето единствено искане е „Евъргранд“ да завърши проекта.“
Bloomberg News
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: С дълг от 300 милиарда долара, огромен брой жилища в строеж и предприятие за електромобили, „Евъргранд“ е проблем, който Пекин може да не поиска да разреши.
