От Любомир Гетов
За последните няколко години, в които пътувам постоянно в този регион, по различни проекти, финансирани от глобални международни институции, наблюдавам определени тенденции във възприятията и нагласите на българският бизнес към тази част на света.
Кои всъщност са “становете”? Това са страните, обединени под названието Централна или Средна Азия, или иначе казано - Казахстан, Туркменистан, Таджикистан, Киргизстан, Узбекистан и разбира се звездата на световните новини Афганистан.
Естествено видът капитализъм, към който те се стремят е далеч от представите на западния християнски либерален предприемач и това е напълно в кръга на здравия разум по простата причина, че Централна Азия е преди всичко Азия, а освен това е и в Центъра, без влиянието на морските пътища и обмен на културни ценности, великата степ и пустините не са много гостоприемни за чужденците и техните нрави от векове.
От друга страна в средновековието не един и два града от региона са си съперничели по богатство и мощ с Багдад като центрове на търговията и политиката по мистичния път на коприната. Всъщност тези страни са много различни, независимо, че граничат една с друга и имат общи етноси: например в Узбекистан живеят около милион таджики, а в северната част на Ферганската долина, намираща се в Киргизстан – етнически узбеки. По това Централна Азия си прилича много с Балканите, където - на пръв поглед - сме близко едни до други и имаме дори общи корени, но всъщност сме много различни. Сравнете България и Гърция, същото е да сравните Казахстан и Узбекистан, освен че имат накрая на името „стан“.
Какви са ограничителните представи на българския бизнес за тези страни? На първо място е дефицитът на актуална, актуализирана и активна представа за съвременния облик на този регион. Не е тайна, че за да инвестираш и за да правиш бизнес в Централна Азия, трябва тази икономическа територия да те провокира, да те омагьосва с нещо, за да прозреш потенциала и възможностите си, за да не я приемаш през призмата на предразсъдъците, характерни за нас. И най-вече, за да не гледаш на нея като “сахиб” т.е. както англичаните са гледали на Индия отпреди два века - с насмешка, пренебрежение и надменност.
Тези страни имат различен бизнес-климат, различни възприятия и отношение към чуждестранния бизнес на място и чуждестранните инвестиции. Държа да подчертая, че в района държавните институции са тясно обвързани с бизнеса и реално без подкрепа на местно ниво много трудно чуждестранен инвеститор може да направи каквото и да било. В същото време централната власт изисква от местните си подразделения търсене на инвестиции и развитие на перспективни проекти, което от своя страна води до много по-отворена политика - в сравнение с това, което беше преди 7-8 години.
Що се отнася до българския бизнес, нашите представи за тези държави са меко казано остарели, до голяма степен те са отражение на негативите от разпада на СССР. Разбира се, начинът на комуникация е далеч от този в Европа или Далечния Изток, затвореността на голяма част от тези икономики в годините след 1991 г., когато всички те обявяват независимост, определя някои техни особености. Тук например, ако искаш да бъдеш забелязан, задължително трябва да присъстваш на място, на живо – било то на изложения, на различни форуми или събития. Дигитализацията се развива динамично, но в редица сектори е далеч от необходимото ниво, навлизането на пазара е по-бавно и е необходимо време и инвестиции, за да се постигне устойчиво ниво. Точно това търпение липсва на българския бизнес. Поради българския манталитет и несигурността на пазара, нашенският бизнесмен търси предимно бързи резултати с малки инвестиции. Но тук тази формула не работи. В случай на реален интерес за бизнес тук, Узбекистан е най-подходящото място- както за инвестиция, така и за траен бизнес. Редица международни компании преосмислят позиционирането на своите централи и преместването им от Алмати (старо име Алма-Ата, бившата столица Казахстан и столица на Казахска ССР)– доскоро сърцето на международния бизнес в Централна Азия, към правилното място – Ташкент, столицата на Узбекистан. Това е голям град с 4,5 млн. население, който предоставя множество богати възможности, както за бизнес както на локално, така и на регионално ниво. Безспорно амбициите на президента на Узбекистан г-н Шавкат Мирзийоев дават плодове в посока утвърждаване на страната като трамплин към другите страни от Централна Азия - включително и към така актуалния в момента Афганистан.
Аз лично съм на 100% убеден, че този на пръв поглед затънтен район на света ще се утвърди през следващите десетилетия като територия на новите азиатски дракони. Наблюдавайки отблизо развитието на тези страни през последните 7 години и виждайки промените аз вярвам, че в голямата си част това ще се случи – достатъчно е Казахстан, Узбекистан и частично Киргизстан да поемат по този път. Това ще доведе до промяна на целият достатъчно обширен и динамичен и като територия, и като население, но най-вече като потенциал за бизнес регион.
Узбекистан се оформя като врата към икономиките и пазарите на на Централна Азия и това ясно личи от географията на инвеститорите: освен основните големи играчи като Русия, Китай, Германия и Турция, има още представители на 34 страни, които през 2019 са инвестирали над $4,5 млрд. в различни проекти.
Често ми задават въпроса какво прави българската държава, за да подкрепи нашия бизнес да навлезе на тези пазари. Отговорът за съжаление е - нищо. Дори става по-зле. За съжаление Службата по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) Ташкент беше закрита преди малко повече от година, което за мен е голяма грешка, тъй като последните двама представители на СТИВ К.Драгнев и Д.Заяков помогнаха на не един и двама български бизнесмени да се ориентират в ситуацията. Друг важен момент е, че в Ташкент нямаме пълномощен посланик и българското посолство е сведено до минимум. Това също води до едно доста по-резервирано отношение към България от страна на институциите в Узбекистан в сравнение с това към страни като Латвия, например.
Казано откровено, потенциал за бизнес там има, и то доста голям. Едно важно предимство на българския бизнес е това, че ние до голяма степен сме по-адаптивни към подобни пазари от нашите западни конкуренти, и българският бизнесмен сравнително лесно се ориентира в ситуацията поради това, че вижда редица познати аспекти от нашата родна картина отпреди 10-15 години. Важното е да се знае, че тези страни разполагат с възможности да наваксат тези 10-15 години - ко не за 5, то за 7-8 години максимум и за да се събираме позитивите е необходимо да навлизаме на тази пазари сега: докато това е възможно и относително по-евтино. Защото след време нито ще е рентабилно, нито възможно до такава степен.
В РЕЗЮМЕ Централна Азия, един на пръв поглед затънтен район на света, ще се утвърди през следващите десетилетия като територия на новите азиатски дракони