През последните две години значителен брой хора се запознаха с онлайн пазаруването под натиска на рестриктивните мерки. Други. отдавна запознати с него, разшириха обхвата на обичайните си поръчки включително със стоки и храни от ежедневна необходимост. В тази тенденция разбира се няма нищо лошо, дори напротив – много експерти смятат, че тази потребителска активност е позволила глобалната икономика да остане „жизнена“. За да дам малко повече контекст, в САЩ например само за първите шест месеца на 2020 година онлайн продажбите са нараснали повече от общи ръст за последните 5 години или с цели 44%. Дори да не живеете в САЩ ,също като мен, вероятно и вие сте забелязали, че посягате към онлайн пазаруването все по често и за все по-голямо разнообразие от стоки и услуги.
За собствения си финансов комфорт обаче, добре е да не забравяме, че зад тази промяна в навиците ни стои все по интензивното използването на кредитни и дебитни карти. Съвсем логично се увеличават и опитите за кражба на картови данни, с цел „източване“ на средства или препродажбата им на други организирани престъпни групи. Статистиката ясно очертава тенденциите – в световен мащаб загубите от нелегитимни трансакции или източване САМО на картови сметки е била 27,85 млрд. USD за 2018, а очакванията са да достигнат 40 млрд USD до 2028.
Тъй като България не е изолирана от тази тенденция ще обърна внимание на няколко предизвикателства към вашите пари, когато пазарувате онлайн, а и не само:
Добрият стар фишинг – за съжаление един от най-старите методи за кражба на картови данни не само, че не е изчезнал, а дори е по успешен от всякога. Изобретателността на кибер престъпниците е впечатляваща, като към арсенала се добави контекст свързан със епидемията, ваксинацията или различни благотворителни инициативи в подкрепа на медиците или особено засегнати общности. Особено важно за безопасността на парите Ви, е да предоставяте трицифрения код /CVV - card verification value/, само когато сте сигурни, че искащата страна надежден търговски партньор или организация. Особено бдителни трябва да бъдете, когато този код се изисква след кликване на линк в електронна ви поща, в предпочитаната платформа за обмен на съобщения /Viber, WhatsApp, iMessage и др./.
Преносимите терминали, с които плащате храна, такси, наемате кола или апартамент също крият своите рискове. При тях бариерата пред евентуални престъпни намерения е вашият ПИН код. Добрите терминали разполагат с touch screen клавиатура, където подредбата на цифрите при въвеждане на ПИН код е различна всеки път, за да не успее оператора да „запамети“ или налучка въпросният код. Отделно екранът на тези терминали имат умишлено ограничен ъгъл на видимост, на практика само този който стои непосредствено над екрана може да оперира с него. Разбира се това не означава, че всички различни от описаните терминали са рискови, просто там трябва да сте още една идея по -бдителни при въвеждане на ПИН особено, ако сте заобиколени от много хора – защото няма как да сте сигурно в доброите намерения на околните.
Запаметяването на данните от картите в различни приложения за разплащане чрез телефон или часовник, също крие редица опасности. Например през 2020 анализатори от ThreatFabric откриха зловреден код наречен BlackRock, за който се доказа, че може да краде всякакви данни, включително и такива от кредитни и дебитни карти от над 330 различни Android приложения. Предизвикателствата през платформата iOS, където родители предоставят картовите си данни на деца за да купят приложения или просто за удобство ги запаметяват в телефона. Често това води сериозни финансови ужилвания, за които трудно може да претендирате за възстановяване /refund/. Тук добрият подход е да имате дебитна карта, която да използвате специално за такива покупки, като я зареждате с малки суми – колкото приблизително очаквате да похарчите. Редица платежни организации, а вече и банки предлагат издаването на т.н. „виртуални“ карти, без да се издава пластика за тях. Които да използвате точно с цел еднократна покупка, след което картата се анулира от издателя или по ваше желание.
От Спас Иванов
Нова практика напоследък е „търговци“ да искат детайли за вашата карта, включително Вашия CVV код, под предлог възстановяване на надвзета сума, да получите „наложен“ платеж или просто да ви преведат пари за стока, която продавате. Ако случайно попаднете в подобна ситуация просто откажете тази информация и ако е възможно, прекратете комуникацията. Номера на картата не е сметка и по нея не се превеждат пари – именно затова зад всяка пластика стои IBAN, който спокойно може да предоставите на отсрещната страна за да получите плащане.
За ваше собствено спокойствие , препоръчвам ако да застраховате вашата картова сметка – повечето банки в България предлагат тази услуга срещу скромна премия. Ако в вашата банка осигурява тази възможност, поискайте да получавате известие за всяка транзакция, тъй като често престъпниците теглят често малки суми за да останат под прага на определен за задължителна нотификация към потребителя.
Бъдете бдителни и подхождайте със здравословна доза подозрение, всеки път когато трябва да предоставите данни за вашите карти.
